Юпитер може би е спечелил титлата си на най-голяма планета

Юпитер може би е спечелил купата си на най-голяма планета в нашата Слънчева система, като е " изял " по-малки планети.

Новопубликувано проучване в „ Astronomy and Astrophysics “ повдига въпроса за опцията навътре в гигантската газова планета да се намират редица дребни планети бебета, привлечени от голямата гравитация на Юпитер и всъщност погълнати от нея.

Шестнадесет учени са създатели на проучването и откакто са проучили наличието на планетата, след външния заоблачен газов пласт са разкрили редица тежки детайли, което ги кара да считат, че те в действителност са някогашни по-малки планети, които Юпитер всъщност е " изял ", съгласно ComicBook.com.

Благодарение на галактическата сонда на НАСА " Джуно " учените са съумели да съберат гравитационни данни за ядрото на планетата, поглеждайки оттатък горните облаци.

" Това са доста неповторими данни, които можем да получим единствено с галактически уред, обикалящ към планетата ", споделя водещият откривател Ямила Мигел пред LiveScience.



В солидното тяло на Юпитер те разкрили скален материал и тежки детайли в ядрото. Химическият състав на този материал подсказва, че той е пристигнал от външни тела, бебешки планети, които учените назовават " планетезимали ".

Идеята за контакт на непознати обекти в космоса с планета не е необикновена - нашата Луна е цялостна с присъщите за нея кратери с помощта на по-малки астероиди, които са я удряли в продължение на милиони години.

В случая с Юпитер обаче обстановката е по-различна, защото дребните планети в действителност са били привлечени към Юпитер, а не са се сблъскали с него. Благодарение на големите си размери - той е 11 пъти по-широк от Земята, само че в него могат да се поберат и 1300 Земни тела - Юпитер има голямо гравитационно привличане.

От самото му основаване това привличане е привлякло тези по-малки планети и ги е прибавило към ядрото му, правейки размера му още по-голям с всяко ново попълнение. Не е известно какъв брой огромен е бил Юпитер в началото, само че през днешния ден той е най-големият в Млечния път, несъмнено.

Теорията за " планетата-изяждач " от дълго време е хипотетична за учените, макар че съгласно някои теории Юпитер е повишен до сегашните си размери, с помощта на милиарди " галактически камъчета ", попадащи в атмосферата му.



Новото проучване обаче на процедура поставя завършек на този спор, като твърди, че доказателствата затвърждават един път вечно теорията за " изяждането от планетата ". Това събитие е допустимо, единствено тъй като Юпитер е газова планета, защото една твърда планета би реагирала по напълно друг метод на привличането на по-малки планети.

Данните от сондата " Джуно ", която дойде на Юпитер на 4 юли 2016 година, бяха събрани, като сондата обикаляше към планетата в продължение на 53 дни, тъкмо над външния заоблачен пласт и в края на магнитосферата ѝ. Всъщност тя към момента събира данни и се чака да го прави до 2025 година, което ще ни даде по-добър взор върху планетата, нейните пръстени и това, което учените считат, че са цели 79 луни.

Тези данни бяха комбинирани с данните от сондата " Галилео ", която дойде на Юпитер през 1995 година, с цел да се формулира съществуването на тежките детайли, от които са формирани дребните планети, в този момент в ядрото на Юпитер.

Ако желаете да разгледате добре Юпитер в небето рано заран, този месец ще ви даде неповторима опция. За първи път от 18 години насам пет планети (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн) ще бъдат поредно подредени и забележими към изгрев през целия този месец. Просто погледнете от изток на юг, тъкмо над хоризонта, с цел да видите планетите.