Юпитер няма твърда повърхност – какво всъщност има там?
Юпитер е удивителна планета, която не наподобява на никоя друга в Слънчевата система. Тя е пета по ред от Слънцето и е толкоз голяма, че може да побере няколко Земи. Това, което е в действителност поразително, е неналичието на твърда повърхнина на Юпитер. Ако някой се осмели да отиде на Юпитер, няма да има къде да се приземи – под краката му няма да има никаква почва, скали или море, а единствено плътни пластове от облаци и газ. И по този начин, какво поддържа Юпитер? И какво се крие под неговите облаци?
Наскоро НАСА разгласява най-подробните до момента изображения на Юпитер Особености на планетата Юпитер
Планетата Юпитер може да се назова „ гигантската газова фабрика “ на нашата Слънчева система. Тя се намира сред Марс и Сатурн и е най-големият ни комшия – радиусът на Юпитер се пресмята на съвсем 70 000 км.
За разлика от Земята, Меркурий, Венера и Марс, планетата Юпитер не е построена от твърди скали. Тя е газов колос, подобен по състав със Слънцето – всъщност е бълбукащ, непрекъснато деен облак от газ и стихии.
Юпитер е петата планета в Слънчевата система На Юпитер непрекъснато бушуват ветрове. Някои от тях доближават скорост от над 640 километра в час, което е към три пъти по-бързо от ветровете в вихър от пета категория на Земята. Атмосферата на Юпитер е в непрекъснато придвижване: мощни газови потоци и стихии основават безреден модел, който прави тази планета една от най-дивите и непредсказуеми в нашата Слънчева система.
Има ли Юпитер повърхнина
Юпитер няма повърхнина в нормалния смисъл на думата. Ако астронавти се потопят в атмосферата на тази планета, тя ще бъде напълно друга от земната.
На Земята, когато се спуснем от горните пластове на атмосферата, рано или късно доближаваме твърда почва или вода. Но на Юпитер нещата са разнообразни. Започвайки от горните пластове на атмосферата, астронавтите ще бъдат подложени на необикновено газово налягане, толкоз мощно, че на избрана дълбочина телата им просто ще бъдат смазани.
В дълбините на Юпитер никой не би могъл да оцелее На дълбочина към 1600 км астронавтите ще се сблъскат с парещ и компактен пласт, в който водородът стартира да се държи извънредно и се трансформира в течност. Този пласт може да се съпостави с великански океан, само че не от вода, а от течен водород. Това голямо „ море “ не наподобява на елементарните океани на Земята, тъй като има невъобразима компактност и налягане.
Още по-дълбоко, на към 32 000 км, водородът минава в положение, известно като железен водород. Тук налягането е толкоз мощно, че атомите се компресират до степен, в която електроните стартират да се движат свободно, трансформирайки водорода в самобитен течен метал. Този другоземен материал е толкоз мъчно наличен и сложен за проучване, че учените съумяха да го възпроизведат в лаборатория едвам през 2017 година
Това е една от най-детайлните фотоси на газовия колос Юпитер, направени до момента от галактическия уред на НАСА Juno. Важно е да се разбере, че на Юпитер няма внезапни граници сред тези пластове. Трансформацията на водорода от газ в течност и по-късно в метал е постепенна. Няма твърда повърхнина, върху която да се стъпи – има единствено равномерен преход от едно положение към друго, сходно на безконечното потапяне в дълбините на незнайното.
Как наподобява ядрото на Юпитер
И с какво можем да се сблъскаме, в случай че преминем през всички тези пластове? Има ли въобще твърдо ядро?
В сърцето на Юпитер в действителност има ядро. Но то не е твърдо кълбо като това на нашата планета, а гореща и необикновено плътна примес, която може да съдържа детайли в течно и даже железно положение. За страдание учените към момента не могат да реализират единодушие по въпроса от какво се състои ядрото на Юпитер.
Вътрешна конструкция на Юпитер Налягането в центъра на Юпитер е необикновено. То е толкоз огромно, че може да се съпостави с тежестта на два Емпайър Стейт Билдинг, които притискат всеки квадратен сантиметър от повърхността. Дори и някакъв галактически транспортен съд да издържи на това налягане, той отново няма да може да доближи до ядрото – температурата там доближава към 20 000 градуса по Целзий, което е три пъти по-горещо от повърхността на Слънцето.
Както можем да се разбере, Юпитер е доста мистериозен обект в нашата Слънчева система и има още доста какво да научим за него. Може би нови открития ще бъдат направени с помощта на галактическия уред JUICE, който беше изстрелян през 2023 година, с цел да търси живот на спътниците на газовия колос.
На 14-ти април 2023 година експерти от Европейската галактическа организация (ЕКА) изстреляха в космоса новия си проучвателен уред – междупланетната станция JUICE. Тя е проектирана и изведена в космоса, с цел да изследва спътниците на планетата Юпитер, които имат доста течна вода на повърхността си, в която може да има извънземен живот. Изследователите предизвестиха, че галактическата задача JUICE ще изисква от всички най-голямо самообладание, тъй като полетът ще отнеме към осем години, а апаратът ще доближи задачата си едвам през 2031 година След това той умерено ще учи трите огромни спътника на Юпитер и ще изпраща събраните данни назад на Земята. Възможно е точно с помощта на JUICE да разберем, че не сме сами във Вселената – това е една от най-важните галактически задачи сега.
