Самир Аясс пред ТОПСПОРТ: Голът срещу Берое ми е най-ценен, не давам медала и екипа на ЦСКА за нищо!
Юношата на ЦСКА Самир Аясс беше значима част от състава на " алените ", който завоюва Купата на България през 2016-а година от " В " група. Халфът вкара един от головете за триумфа над Берое с 2:0 в Стара Загора на полуфиналите. През акцията изигра 33 мача за състезание и означи 12 гола. Аясс беше титуляр и на финала против Монтана, извоюван от ЦСКА с 1:0. ТОПСПОРТ продължава поредицата си изявленията с героите, донесли последния за момента трофей на " армейците ". След Станислав Маламов и Милен Кикарин, ред е на Самир, който сега играе за индонезийския Персираджа.
От дъното на футболния пъкъл, до изковано със златни букви място в " алената " история!
Когато ЦСКА извървя немислимия път от аматьорския футбол до спечелването на Купата на България
Самир, какво е ситуацията при теб? Има ли доста инфектирани с ковид в страната?
- По-добре е от България и останалите страни в Европа. Спокойно е. Заразени има, само че не са чак толкоз доста с оглед, че популацията е над 260 милиона. Сега съм на Бали. В столицата има най-вече инфектирани. Пазя се. Слагам маска, мия ръцете постоянно, виждам доста да не излизам на открито. Но в този момент стартират да затварят заведения и заведения за хранене. Слагат ни под лека карантина, в случай че можа по този начин да се изразя. Дано се оправим допустимо най-бързо с този проблем в международен мащаб.
Разкажи ни повече за футбола в Индонезия.
- Изненадан съм от равнището. Добро е. Лигата е мощна, организацията е на високо равнище. Има положителни тимове, чужденци. Има бразилци, футболисти от други националности. Ясно е, че локалните не са на кой знае какво равнище, само че чужденците подвигат класата. На мен тук ми харесва. Искам да играя и да оказвам помощ на тима си.
Кога ще възобновявате шампионата?
- Още не се знае. Чакаме. Спряха го преди две седмици. Гледат по какъв начин е на всички места по света и очевидно ще го подновим, когато и другите. Дано е до месец-два. Да стартираме още веднъж да упражняваме и да играем футбол. На в този момент най-важното е здравето на хората, да се оправим с вируса.
Източник:
С кои от някогашните ти съотборници в България държиш връзка?
- С всички! Чуваме се, приказваме си. Наистина с доста момчета. Приятел съм с много от някогашните съотборници. Да са здрави и скоро отново на терена.
Какви са спомените ти от сезона, който изигра в ЦСКА през 2015-2016 година?
- Много хубави! Спечелването на Купата е най-хубавият, връх в кариерата ми. Невероятно беше. Голямо достижение е да спечелиш трофея от " В " група. Това остава вечно в историята. Помни се от хората. Сещам се с усмивка за този сезон. Знаеш, младеж на ЦСКА съм и поради това още по-щастлив, че способствах за продобиване на Купата.
Маламов ми сподели, че си пази екипа от финала с подписите на целия тим. Кикарин си държи медала на нощното шкафче. Твоят къде е?
- И орден, и екип, всичко си вардя! Не ги давам за нищо! Мечта ми беше този орден, в действителност. Детска фантазия, тъй като съм си цесекар.
Източник:
Вкара много голове през въпросния сезон. Кой е най-ценен за теб?
- Този против Берое в Стара Загора. Там играхме първия полуфинал за Купата. Никой не очакваше да отстраним този противник, а ние ги бихме два пъти с по 2:0. Като гостувахме аз открих резултата. Беше супер, необикновено възприятие, огромна тръпка. Още повече, че отидох в ЦСКА точно от състава на Берое.
Източник:
След това игра с триумф и в Ливан. Ако не се неистина, завоюва 7 трофея там. Какви са спомените ти от този интервал?
- Отново доста приятни. Да, тъкмо 7 завоювах. Най-ценен ми е първият - купата. Радвам се, че съм част и от националния тим на Ливан. Късно се съгласих да играя за тях, трябваше още по-рано. Това е доста значимо за CV-то ми. Имам ливански паспорт, мога да играя на всички места в Азия. Срещаме мощни противници - като Япония, Австралия... Започнахме квалификациите за Световното състезание. Предстоеше ни мач с Таджикистан, само че стана това с ковид и отложиха всичко.
Би ли се върнал в България?
- За момнта не. Харесва ми в Азия. Не мисля за връщане, само че все още. Във футбола в никакъв случай не знаеш къде ще се озовеш, къде ще играеш и къде ще приключиш кариерата си.
Източник:
Питам всички от вашия тим в ЦСКА за какво и досега тази Купа е финален извоюван трофей?
- Следя тима, проследявам какво се случва в ЦСКА. Чувам се с някои от момчетата. Пак споделям - цесекар съм си. Болно ми е, че толкоз години няма нов трофей. Но имам вяра, че скоро ще бъде извоюван подобен. Аз съм на мнение, че не би трябвало да се залага толкоз доста на чужденци. Има положителни български футболисти. Ето - един Ахмед Ахмедов, играх с него в Дунав. Момчето изчака своя късмет и стигна до ЦСКА. Дано му се дава късмет. Добре, да има и чужденци - само че да са двама-трима и с съсловия над българите. А само че по 10-20, както е в този момент. Това е...
Благодаря ти за отделеното време и ти искам триумф в приключението " Персираджа ".
- И аз благодаря за интереса към мен. Поздрави на почитателите на ЦСКА!
Източник:
От дъното на футболния пъкъл, до изковано със златни букви място в " алената " история!
Когато ЦСКА извървя немислимия път от аматьорския футбол до спечелването на Купата на България
Самир, какво е ситуацията при теб? Има ли доста инфектирани с ковид в страната?
- По-добре е от България и останалите страни в Европа. Спокойно е. Заразени има, само че не са чак толкоз доста с оглед, че популацията е над 260 милиона. Сега съм на Бали. В столицата има най-вече инфектирани. Пазя се. Слагам маска, мия ръцете постоянно, виждам доста да не излизам на открито. Но в този момент стартират да затварят заведения и заведения за хранене. Слагат ни под лека карантина, в случай че можа по този начин да се изразя. Дано се оправим допустимо най-бързо с този проблем в международен мащаб.
Разкажи ни повече за футбола в Индонезия.
- Изненадан съм от равнището. Добро е. Лигата е мощна, организацията е на високо равнище. Има положителни тимове, чужденци. Има бразилци, футболисти от други националности. Ясно е, че локалните не са на кой знае какво равнище, само че чужденците подвигат класата. На мен тук ми харесва. Искам да играя и да оказвам помощ на тима си.
Кога ще възобновявате шампионата?
- Още не се знае. Чакаме. Спряха го преди две седмици. Гледат по какъв начин е на всички места по света и очевидно ще го подновим, когато и другите. Дано е до месец-два. Да стартираме още веднъж да упражняваме и да играем футбол. На в този момент най-важното е здравето на хората, да се оправим с вируса.
Източник:
С кои от някогашните ти съотборници в България държиш връзка?
- С всички! Чуваме се, приказваме си. Наистина с доста момчета. Приятел съм с много от някогашните съотборници. Да са здрави и скоро отново на терена.
Какви са спомените ти от сезона, който изигра в ЦСКА през 2015-2016 година?
- Много хубави! Спечелването на Купата е най-хубавият, връх в кариерата ми. Невероятно беше. Голямо достижение е да спечелиш трофея от " В " група. Това остава вечно в историята. Помни се от хората. Сещам се с усмивка за този сезон. Знаеш, младеж на ЦСКА съм и поради това още по-щастлив, че способствах за продобиване на Купата.
Маламов ми сподели, че си пази екипа от финала с подписите на целия тим. Кикарин си държи медала на нощното шкафче. Твоят къде е?
- И орден, и екип, всичко си вардя! Не ги давам за нищо! Мечта ми беше този орден, в действителност. Детска фантазия, тъй като съм си цесекар.
Източник:
Вкара много голове през въпросния сезон. Кой е най-ценен за теб?
- Този против Берое в Стара Загора. Там играхме първия полуфинал за Купата. Никой не очакваше да отстраним този противник, а ние ги бихме два пъти с по 2:0. Като гостувахме аз открих резултата. Беше супер, необикновено възприятие, огромна тръпка. Още повече, че отидох в ЦСКА точно от състава на Берое.
Източник:
След това игра с триумф и в Ливан. Ако не се неистина, завоюва 7 трофея там. Какви са спомените ти от този интервал?
- Отново доста приятни. Да, тъкмо 7 завоювах. Най-ценен ми е първият - купата. Радвам се, че съм част и от националния тим на Ливан. Късно се съгласих да играя за тях, трябваше още по-рано. Това е доста значимо за CV-то ми. Имам ливански паспорт, мога да играя на всички места в Азия. Срещаме мощни противници - като Япония, Австралия... Започнахме квалификациите за Световното състезание. Предстоеше ни мач с Таджикистан, само че стана това с ковид и отложиха всичко.
Би ли се върнал в България?
- За момнта не. Харесва ми в Азия. Не мисля за връщане, само че все още. Във футбола в никакъв случай не знаеш къде ще се озовеш, къде ще играеш и къде ще приключиш кариерата си.
Източник:
Питам всички от вашия тим в ЦСКА за какво и досега тази Купа е финален извоюван трофей?
- Следя тима, проследявам какво се случва в ЦСКА. Чувам се с някои от момчетата. Пак споделям - цесекар съм си. Болно ми е, че толкоз години няма нов трофей. Но имам вяра, че скоро ще бъде извоюван подобен. Аз съм на мнение, че не би трябвало да се залага толкоз доста на чужденци. Има положителни български футболисти. Ето - един Ахмед Ахмедов, играх с него в Дунав. Момчето изчака своя късмет и стигна до ЦСКА. Дано му се дава късмет. Добре, да има и чужденци - само че да са двама-трима и с съсловия над българите. А само че по 10-20, както е в този момент. Това е...
Благодаря ти за отделеното време и ти искам триумф в приключението " Персираджа ".
- И аз благодаря за интереса към мен. Поздрави на почитателите на ЦСКА!
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ