Боримиров-младши пред БЛИЦ СПОРТ: Баща ми ме плаши, че няма да ме пусне вкъщи, когато се прибирам след 23 часа
Юношата на Левски Алекс Боримиров избра да продължи развиването си в Локомотив (София). 19-годишният полузащитник мина при " железничарите " чартърен до края на сезона. Боримиров-младши е признателен на притежателя на Локомотив Иван Василев, който по думите му му е подал ръка в сложен миг. Младокът даде изявление за БЛИЦ СПОРТ:
- Алекс, по какъв начин се стигна до прекосяването в Локомотив (София)?
- Един месец, преди да свърши полусезонът, ми се обадиха от Локомотив и ми споделиха, че ме желаят. Отговорих им, че ми би трябвало месец, с цел да си помисля. Разговарях с татко ми и взехме решение, че това е вярно. В Локомотив мога да се доразвия.
- Кой те потърси?
- Собственикът Иван Василев ми се обади. Благодарен съм му, тъй като ми подаде ръка в сложен за мен миг. Той ме искаше в Локомотив още през лятото.
- Бившите ти съотборници от " Герена " Илия Димитров и Галин Ташев ли ти оказват помощ да влезеш по-бързо в колектива?
- Да, както и Илиян Стефанов, който е мой набор. Двамата бяхме дружно в школата на Левски. Той беше една година в Италия, а от лятото е в Локомотив.
- Имаше ли други разновидности пред теб?
- Не, единствено Локомотив ме искаше.
- Оставане в Левски беше ли на дневен ред?
- Не. Трябваше или да разтрогна, или да отида някъде чартърен. Имам договор с Левски за още година и половина.
- В Локомотив срещнаха ли те с задачата този сезон и ще успееш ли да се наложиш?
- Никога не съм очаквал всичко да ми е наготово. Дойдох в Локомотив, с цел да играя. Целта е една - влизане в Първа лига. Радвам се, че съм в Локомотив. Клубът е с огромни обичаи, има доста правилни почитатели, това най-вече ми харесва. Не обичам тимове, които са основани през вчерашния ден - нямат почитатели, нямат нищо. Говоря за един тим, който сега е лидер в шампионата.
- Защо мразиш Лудогорец?
- Не че ги ненавиждам, просто не ги одобрявам. Но възторженостти за президента им, който прави доста и е образец за всички.
- От началото на сезона записа единствено едно присъединяване за Левски в Първа лига, само че пък се регистрира с асистенция...
- Куриозното е, че за по-малко от две минути на терена съумях да подам на Буш, който вкара за успеха с 4:0 над Славия. Много желаех да оставя диря в този мач и съумях. Явно Господ ми оказа помощ.
- Защо игра толкоз малко тази есен? През предишния сезон имаше повече участия за Левски - пет мача в шампионата, а в този момент единствено две минути.
- Не знам, не мога да си го обясня. Треньорът по този начин е решил.
- Какво научи от опитните ти съотборници Габриел Обертан и Жорди Гомес?
- Те са доста огромни футболисти. От Обертан научих да извозвам повече време във фитнеса и да работя върху техниката си. От Жорди Гомес - да съм праволинеен в единоборствата. Той е специалист по дългите пасове, доста му е ясна на него играта.
- Обертан те е мъчил във фитнеса ли?
- Той прави извънземни извършения, които, в случай че се опитам да ги направя, се свличам на земята.
- Спомняш ли си първия ти ден на " Герена "?
- Помня го, като че ли беше през вчерашния ден. Баща ми тъкмо беше завършил с футбола. Треньорът Александър Георгиев ми даде старта и повярва в мен. Спомням си, че се включих в двустранна игра на остарялото изкуствено игрище. Моят тим завоюва с 3:1, като аз вкарах два гола и направих асистенция. Емоцията беше доста огромна. Тогава бях на 9 години. От тогава всеки ден съм на " Герена ". Събуждах се и ставах с мисълта за Левски.
- Какво е Левски за теб?
- Левски е всичко за мен. Винаги ще бъда левскар. Това е тимът, който ме построи като футболист и като човек. Левски ми е дал доста страсти. Някои хубави, други доста гадни.
- Кои са най-хубавите ти мигове?
- При юношите имах доста такива. Винаги в шампионатите бяхме първи. Спечелихме и Купата на България, станах голмайстор на шампионата.
- Спомена и гадни мигове, кои са те?
- Лошото е, че по едно време в ДЮШ започнаха нещата да се разпадат. Сменяха се треньори, шефове... Имаше треньори, на които не им пукаше за нас. Веднъж даже паднахме с 0:4 от ЦСКА на " Герена " - това е най-лошото, което съм претърпял досега.
- Кои треньори визираш?
- Не искам да ги разясня. Съотборниците ми знаят защо става въпрос. Знаем през какво сме минали, какъв брой нерви сме изхабили.
- Головете против ЦСКА ли са ти най-сладки?
- Определено. Имам хеттрик против ЦСКА. Бихме ги с 4:2 на " Герена ". Тогава обаче получих рецесия и не помня част от мача. Имах главоболие, след мача повръщах.
- Играл си болен против ЦСКА ли?
- Не бях болен. Не знам какво тъкмо ми беше станало, може би поради огромното напрежение... Но откакто повърнах след мача, се оправих.
- Каза, че Александър Георгиев пръв е повярвал в теб. От кои други треньори си научил значими неща?
- Да, Александър Георгиев повярва в мен, по-късно ми беше треньор и в юношеския народен тим. Иначе от Викторио Павлов съм научил да се разпределям, да се боря, да влизам крепко в единоборствата. От Йордан Петков също съм научил много. Той е неповторим треньор, неповторим човек. Завинаги ще остане в сърцето ми. Три години работих с Данчо Петков, при него бях в топ форма. Много ми вярваше, поддържаше ме, ще му бъда признателен цялостен живот.
- Тежи ли ти това, че си наследник на Даниел Боримиров?
- О, не. Изобщо не ми тежи. Може би за почитателите е по-важно да кажат сина на Боримиров, а не Алекс Боримиров. Нормално е да ме съпоставят с татко ми, привикнал съм от дребен.
- Не е загадка, че мечтаеш да надминеш триумфите му? Вярваш ли, че ще успееш?
- Силно имам вяра. Ако не вярваш, какъв е смисъла въобще...
- Баща ти доста непоколебим ли е с теб и продължава ли да те държи изкъсо, макар че към този момент си на 19 години?
- Продължава, все по този начин непоколебим е. Например, като се прибера след 23 часа, ме заплашва, че ще постави ключа на вратата и няма да ме пусне у дома. Кара ми се, само че е обикновено. Баща ми е и мисли най-хубавото за мен.
- Колкото и непоколебим да е обаче, ти си разрешаваш нощен живот и излизания по нощни заведения.
- Да, само че не виждам проблем в това. Когато имам отмора, ми е хубаво да излизам с другари. Гледам да не пресилвам.
- Имаш ли момиче до себе си?
- Нямам си гадже.
- Левски сега е на трето място. Има ли късмет за купата този сезон?
- Отборът ще се бори, до момента в който има някакви теоретични шансове. Надеждата умира последна. Но ще е доста мъчно да се пребори за купата този сезон.
- Лятото ще се върнеш ли в Левски?
- Ще се върна по-силен - и душевен, и физически.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
- Алекс, по какъв начин се стигна до прекосяването в Локомотив (София)?
- Един месец, преди да свърши полусезонът, ми се обадиха от Локомотив и ми споделиха, че ме желаят. Отговорих им, че ми би трябвало месец, с цел да си помисля. Разговарях с татко ми и взехме решение, че това е вярно. В Локомотив мога да се доразвия.
- Кой те потърси?
- Собственикът Иван Василев ми се обади. Благодарен съм му, тъй като ми подаде ръка в сложен за мен миг. Той ме искаше в Локомотив още през лятото.
- Бившите ти съотборници от " Герена " Илия Димитров и Галин Ташев ли ти оказват помощ да влезеш по-бързо в колектива?
- Да, както и Илиян Стефанов, който е мой набор. Двамата бяхме дружно в школата на Левски. Той беше една година в Италия, а от лятото е в Локомотив.
- Имаше ли други разновидности пред теб?
- Не, единствено Локомотив ме искаше.
- Оставане в Левски беше ли на дневен ред?
- Не. Трябваше или да разтрогна, или да отида някъде чартърен. Имам договор с Левски за още година и половина.
- В Локомотив срещнаха ли те с задачата този сезон и ще успееш ли да се наложиш?
- Никога не съм очаквал всичко да ми е наготово. Дойдох в Локомотив, с цел да играя. Целта е една - влизане в Първа лига. Радвам се, че съм в Локомотив. Клубът е с огромни обичаи, има доста правилни почитатели, това най-вече ми харесва. Не обичам тимове, които са основани през вчерашния ден - нямат почитатели, нямат нищо. Говоря за един тим, който сега е лидер в шампионата.
- Защо мразиш Лудогорец?
- Не че ги ненавиждам, просто не ги одобрявам. Но възторженостти за президента им, който прави доста и е образец за всички.
- От началото на сезона записа единствено едно присъединяване за Левски в Първа лига, само че пък се регистрира с асистенция...
- Куриозното е, че за по-малко от две минути на терена съумях да подам на Буш, който вкара за успеха с 4:0 над Славия. Много желаех да оставя диря в този мач и съумях. Явно Господ ми оказа помощ.
- Защо игра толкоз малко тази есен? През предишния сезон имаше повече участия за Левски - пет мача в шампионата, а в този момент единствено две минути.
- Не знам, не мога да си го обясня. Треньорът по този начин е решил.
- Какво научи от опитните ти съотборници Габриел Обертан и Жорди Гомес?
- Те са доста огромни футболисти. От Обертан научих да извозвам повече време във фитнеса и да работя върху техниката си. От Жорди Гомес - да съм праволинеен в единоборствата. Той е специалист по дългите пасове, доста му е ясна на него играта.
- Обертан те е мъчил във фитнеса ли?
- Той прави извънземни извършения, които, в случай че се опитам да ги направя, се свличам на земята.
- Спомняш ли си първия ти ден на " Герена "? - Помня го, като че ли беше през вчерашния ден. Баща ми тъкмо беше завършил с футбола. Треньорът Александър Георгиев ми даде старта и повярва в мен. Спомням си, че се включих в двустранна игра на остарялото изкуствено игрище. Моят тим завоюва с 3:1, като аз вкарах два гола и направих асистенция. Емоцията беше доста огромна. Тогава бях на 9 години. От тогава всеки ден съм на " Герена ". Събуждах се и ставах с мисълта за Левски.
- Какво е Левски за теб?
- Левски е всичко за мен. Винаги ще бъда левскар. Това е тимът, който ме построи като футболист и като човек. Левски ми е дал доста страсти. Някои хубави, други доста гадни.
- Кои са най-хубавите ти мигове?
- При юношите имах доста такива. Винаги в шампионатите бяхме първи. Спечелихме и Купата на България, станах голмайстор на шампионата.
- Спомена и гадни мигове, кои са те?
- Лошото е, че по едно време в ДЮШ започнаха нещата да се разпадат. Сменяха се треньори, шефове... Имаше треньори, на които не им пукаше за нас. Веднъж даже паднахме с 0:4 от ЦСКА на " Герена " - това е най-лошото, което съм претърпял досега.
- Кои треньори визираш?
- Не искам да ги разясня. Съотборниците ми знаят защо става въпрос. Знаем през какво сме минали, какъв брой нерви сме изхабили.
- Головете против ЦСКА ли са ти най-сладки?
- Определено. Имам хеттрик против ЦСКА. Бихме ги с 4:2 на " Герена ". Тогава обаче получих рецесия и не помня част от мача. Имах главоболие, след мача повръщах.
- Играл си болен против ЦСКА ли?
- Не бях болен. Не знам какво тъкмо ми беше станало, може би поради огромното напрежение... Но откакто повърнах след мача, се оправих.
- Каза, че Александър Георгиев пръв е повярвал в теб. От кои други треньори си научил значими неща?
- Да, Александър Георгиев повярва в мен, по-късно ми беше треньор и в юношеския народен тим. Иначе от Викторио Павлов съм научил да се разпределям, да се боря, да влизам крепко в единоборствата. От Йордан Петков също съм научил много. Той е неповторим треньор, неповторим човек. Завинаги ще остане в сърцето ми. Три години работих с Данчо Петков, при него бях в топ форма. Много ми вярваше, поддържаше ме, ще му бъда признателен цялостен живот.
- Тежи ли ти това, че си наследник на Даниел Боримиров?
- О, не. Изобщо не ми тежи. Може би за почитателите е по-важно да кажат сина на Боримиров, а не Алекс Боримиров. Нормално е да ме съпоставят с татко ми, привикнал съм от дребен.
- Не е загадка, че мечтаеш да надминеш триумфите му? Вярваш ли, че ще успееш?
- Силно имам вяра. Ако не вярваш, какъв е смисъла въобще...
- Баща ти доста непоколебим ли е с теб и продължава ли да те държи изкъсо, макар че към този момент си на 19 години?
- Продължава, все по този начин непоколебим е. Например, като се прибера след 23 часа, ме заплашва, че ще постави ключа на вратата и няма да ме пусне у дома. Кара ми се, само че е обикновено. Баща ми е и мисли най-хубавото за мен.
- Колкото и непоколебим да е обаче, ти си разрешаваш нощен живот и излизания по нощни заведения.
- Да, само че не виждам проблем в това. Когато имам отмора, ми е хубаво да излизам с другари. Гледам да не пресилвам.
- Имаш ли момиче до себе си?
- Нямам си гадже.
- Левски сега е на трето място. Има ли късмет за купата този сезон?
- Отборът ще се бори, до момента в който има някакви теоретични шансове. Надеждата умира последна. Но ще е доста мъчно да се пребори за купата този сезон.
- Лятото ще се върнеш ли в Левски?
- Ще се върна по-силен - и душевен, и физически.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ




