Юлияна Антонова-Мурата представя в Пловдив четвъртата си книга „Хай хай, Япония“
Юлияна Антонова-Мурата представяв Пловдив четвъртата си книга „ Хай хай, Япония “.
はいはい日本
Не се чудете какво значи този писмен знак! Той е вълшебният ключ към едно незабравимо странствуване с „ Хай хай, Япония “, четвъртата част от поредицата на Юлияна Антонова-Мурата. И в предходните три - „ Моши моши, Япония “, „ Уки уки, Япония “, „ Сан ранг, Япония “ изящните изречения, звънките съпоставения, сходните на японска гравюра словосъчетания раздиплят сякаш всекидневни случки от японския живот, като във всяка е закодирано обръщение за добрина, човещина, съпреживяване.
Представянето на книгата „ Хай хай, Япония “ еот 18:00 ч. вГолямата конферентна зала на Дома на културата „ Борис Христов “ в Пловдив.Входът е свободен! Книгата ще може да бъде закупена на място и ще имате опция да получите персонален подпис.
Юлияна Антонова-Муратазавършва 91-ва Немска езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов “, след което немска лингвистика и логика на психиката в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Била е учител в Медицинския университет в София, а след рухването на Берлинската стена стартира работа в Министерство на външните работи. Като посланик от кариерата и брачна половинка на японец тя живее и работи на разнообразни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любознание и разказва с обич. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Изкарва три мандата като културно аташе и пълномощен министър в Българското посолство в Токио. В Япония живее със фамилията си повече от 23 години.
„ Хай хай, Япония “ е последната от четирилогията с къси разкази по същински случаи.Тя е обръщение и подкана за другарство, за съмишленост и заедност към всеки, докоснал се даже единствено до една от историите в първите три книги: „ Моши моши, Япония “, „ Уки уки, Япония “ и „ Сан ранг, Япония “. Героите в тях от тридо близо стогодишна възраст от всяка страница помахват „ хай хай “ като литнала птица от Страната на изгряващото слънце.
ЗАЩО „ ХАЙ ХАЙ, ЯПОНИЯ “?
„ Хай “ е японската дума за „ да “. Употребява се постоянно, тъй като с изключение на удостоверение значи и „ Да, слушам, да, разбирам “. Когато някой звъни, споделя „ моши-моши “, в смисъл на ало. След това съвсем постоянно и съвсем от самото начало на диалога покланя неведнъж глава и се чува неговото утвърждение и единодушие, изразено с „ хай хай “. Нещо повече, от едно слято или леко провлаченото (хай хаааай) звучи доброжелателност. Означава, че тази къса дума е заредила пространството с енергиен продан сред двамата на линията.
Незабравимо наслаждение изпитах, когато чух с доста въодушевление повторено „ хай хай “. Беше в един повсеместен магазин в префектура Канагава. Там се намира най-късият ескалатор в света. С височина единствено 83,4 сантиметра. Не можех да допускам на очите си, застанала настрана на едно от петте стъпала! Усмихнах се, когато чух поотраснали деца да се поздравяват другарски на това извънредно място с „ хай хаааай “. И аз, чужденката, непринудено взех решение да се включа. Толкова цветно въодушевление улових във въздуха. „ Хай хай “, изпратих го усмихната, оплетено в дантела от наслада, на жена с малко момиченце. И двете ми отвърнаха незабавно – чистите и доброжелателни претекстове постоянно с лекост проправят път към нечие сърце.
След този ден нееднократно съм се разминавала с мои познати, с сътрудници на брачна половинка ми, посрещала съм децата и сме се поздравявали с тази най-кратка връзка на незабавен баланс и благополучие – „ хай хай “. Един следобяд дребният ми внук Джейми се позабави, тъй като зад тила му се задаваше обичаното му съседско кученце Мики чан. Прибираха го от разходка. Той помаха на мъничето и го поздрави с любов: „ Хай хай, приятелю “, а то му отговори със същия привет радостно с опашка. Така се уверих, че и домашните любимци реагират с „ хай хай “, когато сърцето ти е изпълнено с обич. Те незабавно я усещат.
Неотдавна се бяхме събрали вкъщи с приятелки. Казах им, че пиша нова книга с японски истории по действителни случаи. Една от тях, която е и героиня на роман от четирилогията за Япония, Риеко ранг, се обърна към мен и със светнали очи съобщи: „ Изпращам на всички твои другари и читатели моите пожелания за здраве и вяра “. Усмихна се, протегна ръка към прозореца и извика: „ Хай хай, България! Хай хай, Виктор (бяха се срещнали с Виктор от Пловдив в Токио)! Хай хай, другари! “.
За японците не е необичайност да употребяват „ хай хай “ като привет. Този табиет им е останал още от отделенията. Спомням си диалог с моята стара свекърва. Тя ми показа за оня първи ден, в който учителят, застанал пред дъската, споделил с явен глас: „ От на следващия ден ще върша къс обзор на предаденото предния ден, по-късно ще продължа с новия материал. На всеки мой въпрос, който знае, би трябвало да вдигне ръка и да извика „ Хай! “. На другия ден на преговорния урок едно момченце незабавно вдигнало ръка и се провикнало „ хай “. Но освен то знаело отговора. Момиченце най-отпред в редицата в същия миг с вдигната ръка извикало „ хай “. Цялата класна стая замязяла на многолюден кошер – усмихнати личица на дребните възпитаници, вдигнати ръце и гласчета, които едно през друго скандирали „ хай хааай, хай хай “ – думите сами поискали да потанцуват в сърцата им. На лицето на младия преподавател грейнало удовлетворение – добре е научил децата, запомнили са всичко. Кимнал, наместил очилата си и щастливо ги поздравил: „ Хай хай! Сега да забележим какво ново следва “. Минавали години след години. Станало табиет от учебно заведение да споделят на познати и на тези, които усещат близки, „ хай хай “.
Юлияна Антонова-Мурата
* * *
Книгата на Юлияна Антонова е сбирка от къси разкази послания, пристигнали от далечна Япония. Те са не просто импресии от екзотична земя, която до неотдавна бе на процедура тера инкогнита за всички българи, а деликатни миниатюри от деликатно подредена галерия, която ни споделя за страна, отдалечена освен географски и исторически, а (най-вече) културно от нашата. Увлекателно изплетени и постоянно посредством някаква съответна преживелица, тези истории срещат читателя с японската традиция, традиции, минало, актуалност, храна – без нито за миг да назидават или да ни тласкат в клопката на националните български комплекси.
Тук са събрани над шейсет лишени от драматизъм, придирчивост и затруднения импресии, от които лъхат доброжелателност и истина. Те са безконфликтни и – вероятно повлияни от оня хубав японски минимализъм – езиково изчистени и ефирни.
Юлияна Антонова не просто следи и разказва, а и дискретно рефлектира върху обещано събитие, ария, мелодия, бит, панорама или нещо друго, породило и насочило креативния ѝ подтик.
Трябва да се означи, че това са освен репортажни фотоси на деликатна психика, а съпреживени картини и моменти, разказани със благосклонност. Те по едно и също време стоплят сърцето, само че и раздвижват читателския ни разсъдък, като – волно или несъзнателно – ни изправят пред от време на време навяващи горест съпоставения.
С ненатрапчива добрина и калиграфска грижовност с „ Хай хай, Япония “ Юлияна Антонова довършва своя цикъл „ Моши моши, Япония “, „ Уки уки, Япония “ и „ Сан ранг, Япония “.
От събраните къси истории в тези книги читателят може да научи за Япония повече от някои богато илюстровани и най-детайлни пътеводители.
Защото Юлияна Антонова търси не екзотика и сензации, а пролуки към самото ядро на японската психика.
И ги намира.
Как?
С гений и човещина.
Приятно четене!
Захари Карабашлиев
はいはい日本
Не се чудете какво значи този писмен знак! Той е вълшебният ключ към едно незабравимо странствуване с „ Хай хай, Япония “, четвъртата част от поредицата на Юлияна Антонова-Мурата. И в предходните три - „ Моши моши, Япония “, „ Уки уки, Япония “, „ Сан ранг, Япония “ изящните изречения, звънките съпоставения, сходните на японска гравюра словосъчетания раздиплят сякаш всекидневни случки от японския живот, като във всяка е закодирано обръщение за добрина, човещина, съпреживяване.
Представянето на книгата „ Хай хай, Япония “ еот 18:00 ч. вГолямата конферентна зала на Дома на културата „ Борис Христов “ в Пловдив.Входът е свободен! Книгата ще може да бъде закупена на място и ще имате опция да получите персонален подпис.
Юлияна Антонова-Муратазавършва 91-ва Немска езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов “, след което немска лингвистика и логика на психиката в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Била е учител в Медицинския университет в София, а след рухването на Берлинската стена стартира работа в Министерство на външните работи. Като посланик от кариерата и брачна половинка на японец тя живее и работи на разнообразни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любознание и разказва с обич. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Изкарва три мандата като културно аташе и пълномощен министър в Българското посолство в Токио. В Япония живее със фамилията си повече от 23 години.
„ Хай хай, Япония “ е последната от четирилогията с къси разкази по същински случаи.Тя е обръщение и подкана за другарство, за съмишленост и заедност към всеки, докоснал се даже единствено до една от историите в първите три книги: „ Моши моши, Япония “, „ Уки уки, Япония “ и „ Сан ранг, Япония “. Героите в тях от тридо близо стогодишна възраст от всяка страница помахват „ хай хай “ като литнала птица от Страната на изгряващото слънце.
ЗАЩО „ ХАЙ ХАЙ, ЯПОНИЯ “?
„ Хай “ е японската дума за „ да “. Употребява се постоянно, тъй като с изключение на удостоверение значи и „ Да, слушам, да, разбирам “. Когато някой звъни, споделя „ моши-моши “, в смисъл на ало. След това съвсем постоянно и съвсем от самото начало на диалога покланя неведнъж глава и се чува неговото утвърждение и единодушие, изразено с „ хай хай “. Нещо повече, от едно слято или леко провлаченото (хай хаааай) звучи доброжелателност. Означава, че тази къса дума е заредила пространството с енергиен продан сред двамата на линията.
Незабравимо наслаждение изпитах, когато чух с доста въодушевление повторено „ хай хай “. Беше в един повсеместен магазин в префектура Канагава. Там се намира най-късият ескалатор в света. С височина единствено 83,4 сантиметра. Не можех да допускам на очите си, застанала настрана на едно от петте стъпала! Усмихнах се, когато чух поотраснали деца да се поздравяват другарски на това извънредно място с „ хай хаааай “. И аз, чужденката, непринудено взех решение да се включа. Толкова цветно въодушевление улових във въздуха. „ Хай хай “, изпратих го усмихната, оплетено в дантела от наслада, на жена с малко момиченце. И двете ми отвърнаха незабавно – чистите и доброжелателни претекстове постоянно с лекост проправят път към нечие сърце.
След този ден нееднократно съм се разминавала с мои познати, с сътрудници на брачна половинка ми, посрещала съм децата и сме се поздравявали с тази най-кратка връзка на незабавен баланс и благополучие – „ хай хай “. Един следобяд дребният ми внук Джейми се позабави, тъй като зад тила му се задаваше обичаното му съседско кученце Мики чан. Прибираха го от разходка. Той помаха на мъничето и го поздрави с любов: „ Хай хай, приятелю “, а то му отговори със същия привет радостно с опашка. Така се уверих, че и домашните любимци реагират с „ хай хай “, когато сърцето ти е изпълнено с обич. Те незабавно я усещат.
Неотдавна се бяхме събрали вкъщи с приятелки. Казах им, че пиша нова книга с японски истории по действителни случаи. Една от тях, която е и героиня на роман от четирилогията за Япония, Риеко ранг, се обърна към мен и със светнали очи съобщи: „ Изпращам на всички твои другари и читатели моите пожелания за здраве и вяра “. Усмихна се, протегна ръка към прозореца и извика: „ Хай хай, България! Хай хай, Виктор (бяха се срещнали с Виктор от Пловдив в Токио)! Хай хай, другари! “.
За японците не е необичайност да употребяват „ хай хай “ като привет. Този табиет им е останал още от отделенията. Спомням си диалог с моята стара свекърва. Тя ми показа за оня първи ден, в който учителят, застанал пред дъската, споделил с явен глас: „ От на следващия ден ще върша къс обзор на предаденото предния ден, по-късно ще продължа с новия материал. На всеки мой въпрос, който знае, би трябвало да вдигне ръка и да извика „ Хай! “. На другия ден на преговорния урок едно момченце незабавно вдигнало ръка и се провикнало „ хай “. Но освен то знаело отговора. Момиченце най-отпред в редицата в същия миг с вдигната ръка извикало „ хай “. Цялата класна стая замязяла на многолюден кошер – усмихнати личица на дребните възпитаници, вдигнати ръце и гласчета, които едно през друго скандирали „ хай хааай, хай хай “ – думите сами поискали да потанцуват в сърцата им. На лицето на младия преподавател грейнало удовлетворение – добре е научил децата, запомнили са всичко. Кимнал, наместил очилата си и щастливо ги поздравил: „ Хай хай! Сега да забележим какво ново следва “. Минавали години след години. Станало табиет от учебно заведение да споделят на познати и на тези, които усещат близки, „ хай хай “.
Юлияна Антонова-Мурата
* * *
Книгата на Юлияна Антонова е сбирка от къси разкази послания, пристигнали от далечна Япония. Те са не просто импресии от екзотична земя, която до неотдавна бе на процедура тера инкогнита за всички българи, а деликатни миниатюри от деликатно подредена галерия, която ни споделя за страна, отдалечена освен географски и исторически, а (най-вече) културно от нашата. Увлекателно изплетени и постоянно посредством някаква съответна преживелица, тези истории срещат читателя с японската традиция, традиции, минало, актуалност, храна – без нито за миг да назидават или да ни тласкат в клопката на националните български комплекси.
Тук са събрани над шейсет лишени от драматизъм, придирчивост и затруднения импресии, от които лъхат доброжелателност и истина. Те са безконфликтни и – вероятно повлияни от оня хубав японски минимализъм – езиково изчистени и ефирни.
Юлияна Антонова не просто следи и разказва, а и дискретно рефлектира върху обещано събитие, ария, мелодия, бит, панорама или нещо друго, породило и насочило креативния ѝ подтик.
Трябва да се означи, че това са освен репортажни фотоси на деликатна психика, а съпреживени картини и моменти, разказани със благосклонност. Те по едно и също време стоплят сърцето, само че и раздвижват читателския ни разсъдък, като – волно или несъзнателно – ни изправят пред от време на време навяващи горест съпоставения.
С ненатрапчива добрина и калиграфска грижовност с „ Хай хай, Япония “ Юлияна Антонова довършва своя цикъл „ Моши моши, Япония “, „ Уки уки, Япония “ и „ Сан ранг, Япония “.
От събраните къси истории в тези книги читателят може да научи за Япония повече от някои богато илюстровани и най-детайлни пътеводители.
Защото Юлияна Антонова търси не екзотика и сензации, а пролуки към самото ядро на японската психика.
И ги намира.
Как?
С гений и човещина.
Приятно четене!
Захари Карабашлиев
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ