Станислав Станчев-Бебето пренесе своята Синя планета във Варна
Юлия Вълкова, фотоси списък
Голяма чест е за варненската галерия „ Тереза Зиковска “, в която се откри експозицията „ Синята планета ” на Станислав Станчев-Бебето /може да я видите до 30 май/.
Минаха 8 години, откогато той покори софийската аудитория с изложбата си в Зала България. Сега избра морската ни столица, с цел да съобщи своята еднаквост. Според думите на художника 39-те произведения, някои направени особено за откриването, оферират осезаем екстравагантен взор върху безконечните тематики за живота и любовта.
„ Имагинерно-фигуративните композиции са в ясна гама и с по-абстрактен метод към примитива. И въпреки всичко във всички подсещам, че половете са два – мъжки и женски, и от тях потегля човечеството ”, добавя Станислав.
Изложбата е отражение на мирогледа и творческото верую на художника. Тоновете са ярки и експресивни – аленото, оранжевото и жълтото на кръвта, слънцето и огъня обгръщат и заслепяват, с цел да припомнят, че си жив, дишаш, обичаш и градиш. Зеленото не е единствено на тревата, синьото на небето и морето или бялото – на луната. Станислав употребява палитрата, с цел да оживеят върху дървото зверове, хора и птици.
А самото дърво - дъб или 200-300 годишни дъски, има дух.
Формите на картините също са естествени – някои свършени, други чепати, зъбати, недодялани, само че всичките същински и в естетика с авторовата концепция за първичното, същинското, изконното. Човешките облици, животинските фигури са с разчупени или изместени структури в унисон със стила на Станислав, който не се вмества в шаблон.
Въпрос на позиция, на въображение е по какъв начин ще видиш дамата, мъжа, бика, птицата, рибата. Те са показани стилизирано или са загатнати – с очи, коси, опашка, нос, уста, скелети. В своята примитивност те отразяват безконечният кръговрат на живота, чиято движеща мощ е любовта сред мъжа и дамата. И всичко, без което не може – слънце и луна, гори, поля и реки, цветя, животни и птици. Но в центъра постоянно е Тя, от чиято вътрешност се ражда светът.
През годините Станислав Станчев посяга към разнообразни изразни средства - дърво, платно, стъкло, метал, само че постоянно в отбрана на своите хрумвания. Неговите изяви в региона на живописта, скулптурата, текстила, графиката са забележителни. Работи и в региона на архитектурния дизайн, реставрира старинни къщи, добавяйки модерни детайли към интериора и екстериора.
В тази тенденция той дава рамо на надарената си щерка Татяна, която приключва магистратура по архитектура в София /бакалавърската степен пази в Англия/, като й оказва помощ в нейните към този момент 5 осъществени плана в Родопите. Майката Юлия също е отдадена на изкуството – занимава се с мода. Тази пролет цялото семейство стиска палци и на по-малката щерка Станислава, чията упоритост е да следва металопластика в Художествената академия. Заявките й в бижутерията към този момент са доста и добре оценени.
