Салман Рушди и историите, родени в полунощ
ЮЛИЯ ХАДЖИЕВА, atrakcia.bg
Когато " Родените в среднощ " излиза от щемпел, първият читателски отзвук гласи: " Авторът би трябвало да написа разкази, до момента в който не овладее романната форма ". За благополучие, нито издателят на книгата, нито създателят ѝ се отнасят съществено към този отзвук - таман противоположното, Салман Рушди напуща работата си в рекламата и се посвещава на писането. Славата не закъснява: през 1981 година " Родените в среднощ " печели " Букър ", една от най-значимите литературни награди. А фактът, че романът продължава да буди интерес 43 години след първото си издание, значи, че четенето, наред с разказването на истории за свободата и независимостта, е метод да засвидетелстваме личното си оцеляване.
Салман Рушди е роден през 1947 година в Бомбай. Като младеж постъпва в учебно заведение в Англия, учи история в Кеймбридж, а при започване на професионалния си път се изявява като публицист и създател на рекламни текстове. След публикуването на романа му " Сатанински строфи " през 1988 година иранският аятолах Хомейни издава така наречен фетва - декрет, който приканва писателят да бъде премахнат. По това време екземпляри от книгата, жигосана като богохулна, са изгаряни обществено в целия мюсюлмански свят. Това принуждава Рушди да се уедини и да се движи неразделно обкръжен от охранители.
С годините стартира да се включва все по-активно в обществения живот, пътува, чете лекции, намира се с читатели. Така се стига до оня злокобен летен ден на 2022 година, когато става жертва на нападение по време на събитие в Ню Йорк, осъществено от силите на омразата и варварството. В резултат на това губи едното си око, провалите за душeвността му надали може да се измерят. След тази брутална офанзива писателят написва есето " Нож: Размисли след опит за ликвидиране ", чиято премиера се чака на 16 април 2024 година За Рушди тази мемоарна книга е метод " да отговори на насилието с изкуство ".
Сред последните заглавия на Салман Рушди, издадени у нас, е романът " Кишот " (2019), който е по този начин всеобемен откъм тематики и плодороден за размисъл, че умерено може да бъде охарактеризиран като пробна нереалност. Идеята за написването му като постмодерен прочит на " Дон Кихот " се ражда във връзка на 400-ата годишнина от гибелта на Сервантес. И в случай че крайната цел на героя повествовател Сам Дюшан и на неговото създание Кишот са опрощението и диренето на избавление оттатък токсичната просвета на нашето време, то безспорната цел на създателя е удоволствието да изследваш себе си и света през писането.
Защото неразученият живот не си коства да бъде живян, както споделя Сократ, представен от Рушди. " Кишот " е самобитна пикареска, в която приключенията на основния воин се развиват в Тръмпландия. Вплетени са претекстовете за относителността на положителното и злото, морала на фармацевтичната промишленост, мигрантите и рецесията на идентичността, имунизациите и " международната интрига ", досадния фетиш към младостта, както и визията за историята, която постоянно е по-мъдра от разказвача, изпреварва живота и го тласка в неведома посока.
От " Срам ", " Последната въздишка на мавъра " и " Земята под нейните нозе " през " Ярост ", " Шалимар клоунът " и " Чародейката от Флоренция " до " Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи ", " Кишот " и последния му към този момент разказ, озаглавен Victory City ( " Градът на успеха " ), Рушди не стопира с изненадите. Красиво разколебани сред приказката, сатирата, героичния епос и фарса, книгите му са абсолютно изобретателни и демонски занимателни. Творчеството му единствено по себе си е гигантско иносказание, един " разпасан " роман за невероятната вътрешност на елементарното.
Втъканите исторически влакна, митологични облици и смели интертекстуални връзки вършат сюжетите още по-интригуващи. В този вълшебен натурализъм но Рушди тематиката за взаимните прониквания, несъгласия и недоразумения сред света на Изтока и света на Запада е неизбежна. Пословична е неговата смешка, че можеш да извадиш момчето от Бомбай, само че не можеш да извадиш Бомбай от момчето.
Навярно по тази причина мнозина спрягат романа Midnight's Children (1981), отдаден на годините, в които Индия се освобождава от английския колониализъм, като негов opus magnum. Тази удивителна алегорична сага, " въртоп от бедствия и и триумфи ", освен печели " Букър ", тя печели и така наречен Букър на всички Букъри, през 1993 година и 2008 година, по случай 25-ата и 40-ата годишнина на премията, а през 2012 година е приспособена за огромен екран като колаборация сред Канада, Англия, Съединени американски щати и Индия под режисурата на Дийпа Мехта. Романът е публикуван у нас за пръв път през 2003 година от " Постскриптум " със заглавие " Среднощни деца ". На 3 ноември 2023 година " Колибри " пуска ново издание, озаглавено " Родените в среднощ ", в превод на Надежда Розова. Промяната на заглавието не е инцидентна, както излиза наяве от предговора на книгата, подписан от писателя:
" Помня, че до момента в който седях на бюрото си в " Огилви " ме връхлетя паниката, че не знам какво ще е заглавието на новия ми разказ. Отклоних няколко часа от значимото задание да изобретявам рекламни слогани за торти с прясна сметана ( " вкусна беля " ), за аерошоколад ( " неустоими мехурчета " ) и за вестник " Дейли Мирър " ( " Погледнете в Огледалото на следващия ден - ще ви хареса какво виждате " ), с цел да реша казуса със заглавието. Накрая ми хрумнаха две заглавия, сред които не можех да избера: " Среднощни деца " и " Родените в среднощ ". Пишех ги едно след друго още веднъж и още веднъж и след това внезапно проумях, че и дума не може да става за конкуренция: " Среднощни деца " е несвоевременно заглавие, а " Родените в среднощ " е свястно. "
В някои от последните си изявленията Салман Рушди споделя безпокойство, че бутафорията и шумът, произлизащ от неуправляемия размер информация в епохата на интернет, крие риск скъпите обстоятелства и значимите послания да се удавят в мътния поток на незнанието, суетата и труфя. А това подрива вярата в истината. Според Рушди светът след раждането на интернет може да бъде охарактеризиран като ера на цифровата нервност, когато думите се трансформират в бомби и вършат по този начин, че всяко обществено изказване да поражда каскада от гърмежи.
Той е безмилостно подигравателен по отношение на така наречен отпадъчна просвета и нейната пагубна долнопробност. Не се колебае да разобличи алчността, покварата и жестокостта на този загниващ свят, който наподобява по-недостоверен от фикцията. Както споделя един от героите му, сюрреалистичното и неуместното в този момент най-точно разказват действителния живот.
Впрочем пандемията, която пламна през 2020 година, и последвалата я война на територията на Европа, а в този момент и в Близкия изток, са смразяващо удостоверение, че живеем във време, в което всичко е допустимо.
Неотдавна, приемайки Наградата за мир по време на Панаира на книгата във Франкфурт, писателят означи с мъка, че " мирът сега наподобява на фикция, родена от използването на опиат ".
" Всичко, което остава, е този град на думите ", написа основната героиня в " Градът на успеха " - петнайсетия разказ на писателя, определян като майсторски клас в региона на поличбите и като храбра борба сред вяра, история и традиция, преплетени с рецензия на актуалния свят. От което следва, че всички смислени борби в живота могат да бъдат обсъждани като сблъскване сред омразата и обичта - или сред разказите за тяхното противоборство. При това днешната победа на следващия ден може да се усеща като проваляне, а победеният на следващия ден - да победи доста след привидната си загуба.
