Има ли вечна любов?
Юлия Гроссе е написала книга за любовта. За задачата тя не се е обърнала към психолози и консултанти, а с двойки от поколението на нашите баби и дядовци. Юлия е разговаряла и с нейните баба и дядо, които са дружно повече от 70 години. Ето какви усещания споделя авторката за изследването си в изявление за jetzt.de.
Защо избрахте да разговаряте за любовта и връзките с двойки, които към този момент от дълго време са дружно?
Моите баба и дядо имаха идеални връзки и за цялото семейство те бяха и благополучие и наказване. Понякога беше отвратително да ги гледаш толкоз благополучен и влюбени. В такива миг се питах в действителност ли пътят на моите баба и дядо е единственият, по който би трябвало да се върви за продължителни и щастливи връзки.
Но 88-годишната жена споделя, че първоначално не е била влюбена в мъжа си. Но през днешния ден към момента са дружно и са щастливи. Дали преди са очаквали по-малко от връзките?
Такава умереност е имало у някои двойки, с които разговарях. Те описват, че това е било обвързвано с събитията, при които са се срещнали. Например, не са могли да си разрешат независима квартира, а да живеят дружно без да са женени е било немислимо. Затова постоянно женитбата е била прагматично решение.
Променили ли са се упованията от връзките?
Днес хората имат цялостен лист със стремежи, които сътрудникът би трябвало да извърши. Защо се товарим с това? Смятам, че не трябва това да е позицията, от която да започваме връзки. Една от двойките, с които разговарях ми сподели: „ Разбира се, ние се обичаме, само че не желаеме да носим отговорност за осъществяването на всички стремежи на другия. “ Струва ми се, че е ужасно, че има други хора, които са им скъпи и с които те претърпяват дадени моменти.
Какво извлече за себе си от това проучване?
Аз не съм специалист по връзките, както и по-рано не бях. Мнозина ме питат каква е тайната на двойките от моята книга. Няма никаква загадка, тъй като във всички връзки характерите са разнообразни, двойките имат изцяло друга визия за връзките си. Отношенията са търсене на баланс. Разбрах, че връзките са непрестанно придвижване, те се трансформират. Самият човек непрестанно се трансформира. Забелязах, че е значимо да се опиташ да бъдеш на едно равнище с колегата.
Какво има поради?
Има интервали, в които единият взима повече, а другият дава повече. Това се случва във всички връзки и е обикновено. Но след това това би трябвало да се промени и да пристигна ред на другия да дава или да взима. Много двойки пропущат този миг и единият работи за сметка на другия. Казвам го по отношение на салдото, сътрудниците би трябвало да са почтени един с различен. В хода на изследването забелязах, че съм нетърпима към някои дреболии. Вместо да се ядосваме на колегата си, би трябвало да го одобряваме подобен, какъв то е. Това е, което забелязах при всички двойки, с които се срещнах. За връзките би трябвало да се работи. Звучи доста елементарно, само че са нужни доста старания за това да преодолееш себе си да не пуснеш всичко да върви по течението.
Според теб след 20 години ще има двойки, които да са дружно толкоз години?
Не зная. Цифровите промени трансформират и нас. Загубихме самообладание и в връзките сме напълно други, не такива, като нашите баби и дядовци. Не мога да си показва да устоя 5-6 години в дадени връзки в случай че са неприятни. Според мен ни се внушава, че имаме толкоз доста благоприятни условия и варианти и ние губим самообладание, вместо да преживеем дружно сложните интервали. Не виждаме защо ни е нужно това самообладание.
А защо ни е нужно самообладание?
За да бъдем след доста години с индивида, с който имаме невероятна взаимност, другарство и непосредственост. Това, което постоянно ме трогва в двойките е мисълта, че един човек най-искрено взема решение да показа единствения си живот с различен човек.
Превод: Actualno.com
Защо избрахте да разговаряте за любовта и връзките с двойки, които към този момент от дълго време са дружно?
Моите баба и дядо имаха идеални връзки и за цялото семейство те бяха и благополучие и наказване. Понякога беше отвратително да ги гледаш толкоз благополучен и влюбени. В такива миг се питах в действителност ли пътят на моите баба и дядо е единственият, по който би трябвало да се върви за продължителни и щастливи връзки.
Но 88-годишната жена споделя, че първоначално не е била влюбена в мъжа си. Но през днешния ден към момента са дружно и са щастливи. Дали преди са очаквали по-малко от връзките?
Такава умереност е имало у някои двойки, с които разговарях. Те описват, че това е било обвързвано с събитията, при които са се срещнали. Например, не са могли да си разрешат независима квартира, а да живеят дружно без да са женени е било немислимо. Затова постоянно женитбата е била прагматично решение.
Променили ли са се упованията от връзките?
Днес хората имат цялостен лист със стремежи, които сътрудникът би трябвало да извърши. Защо се товарим с това? Смятам, че не трябва това да е позицията, от която да започваме връзки. Една от двойките, с които разговарях ми сподели: „ Разбира се, ние се обичаме, само че не желаеме да носим отговорност за осъществяването на всички стремежи на другия. “ Струва ми се, че е ужасно, че има други хора, които са им скъпи и с които те претърпяват дадени моменти.
Какво извлече за себе си от това проучване?
Аз не съм специалист по връзките, както и по-рано не бях. Мнозина ме питат каква е тайната на двойките от моята книга. Няма никаква загадка, тъй като във всички връзки характерите са разнообразни, двойките имат изцяло друга визия за връзките си. Отношенията са търсене на баланс. Разбрах, че връзките са непрестанно придвижване, те се трансформират. Самият човек непрестанно се трансформира. Забелязах, че е значимо да се опиташ да бъдеш на едно равнище с колегата.
Какво има поради?
Има интервали, в които единият взима повече, а другият дава повече. Това се случва във всички връзки и е обикновено. Но след това това би трябвало да се промени и да пристигна ред на другия да дава или да взима. Много двойки пропущат този миг и единият работи за сметка на другия. Казвам го по отношение на салдото, сътрудниците би трябвало да са почтени един с различен. В хода на изследването забелязах, че съм нетърпима към някои дреболии. Вместо да се ядосваме на колегата си, би трябвало да го одобряваме подобен, какъв то е. Това е, което забелязах при всички двойки, с които се срещнах. За връзките би трябвало да се работи. Звучи доста елементарно, само че са нужни доста старания за това да преодолееш себе си да не пуснеш всичко да върви по течението.
Според теб след 20 години ще има двойки, които да са дружно толкоз години?
Не зная. Цифровите промени трансформират и нас. Загубихме самообладание и в връзките сме напълно други, не такива, като нашите баби и дядовци. Не мога да си показва да устоя 5-6 години в дадени връзки в случай че са неприятни. Според мен ни се внушава, че имаме толкоз доста благоприятни условия и варианти и ние губим самообладание, вместо да преживеем дружно сложните интервали. Не виждаме защо ни е нужно това самообладание.
А защо ни е нужно самообладание?
За да бъдем след доста години с индивида, с който имаме невероятна взаимност, другарство и непосредственост. Това, което постоянно ме трогва в двойките е мисълта, че един човек най-искрено взема решение да показа единствения си живот с различен човек.
Превод: Actualno.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ