Юлий Цезар е убит на 15 март 44 г. пр.н.е.

Юлий Цезар е погубен на 15 март 44 година пр.н.е. след което последвала кървава революция. Това поставя завършек на Римската република и я размени с монархия, ръководена от племенника на Цезар, Октавиан, който през 27 година прочие н. е. става император Август. Група учени и историци допускат, че солидно вулканично изригване в Аляска изиграва роля в този преход, като в това време спомага и за края на ръководството на Клеопатра в Египет.

Изследването, ръководено от Джоузеф Р Макконъл от Института за пустинни проучвания в Невада, демонстрира по какъв начин деликатното научно проучване на античния климат може да добави подтекст към обичайна просвета. В същото време проучването повдига предизвикателни въпроси, по какъв начин да се интегрират данни в исторически разкази, без да се опростява историята.

Убийството на Цезар става по време на безредици в Средиземноморието. Бъркотията в района се задълбочава от странни атмосферни феномени и извънредно студено, влажно време, което предизвиква загуби на реколтата, дефицит на храна, заболявания и даже неуспех на годишния разлив на Нил, на който разчитало египетското земеделие. През 1988 година Филис Форсайт допуска, че изригването на планината Етна в Сицилия през 44 година прочие Хр. е отговорно за тези проблеми, защото аерозолните частици, изпускани в атмосферата отразяват слънчевата светлина назад в космоса и охлаждат климата.

В новото проучване екипът на Макконъл се съгласява, че изригването на Етна може да докара до някои от тези разстройства, само че твърди, че по-късното масирано изригване на вулкана Окмок в Аляска е основната причина да се промени климатът и за намаляване на римската и египетската страни. Те акцентират три посоки от доказателства в поддръжка на изказванието си.

Първите доказателства са от ледени проби, взети надълбоко в арктическите ледени покривки, които са задържали въздух, защото те се образуват в продължение на стотици хиляди години, осигурявайки данни, които могат да записват атмосферните условия. Тези ледени ядра демонстрират, че има скок в твърди частици, прахуляк и пепел от вулканично изригване при започване на 43 година преди н.е. След това откривателите демонстрират геохимичните свойства на тези частици, съчетани с проби от вулкана Окмок.

Като второ доказателство за античния климат учените разгледали дървесни пръстени и спелеотими (сталактити и сталагмити) от разнообразни елементи на северното полукълбо, в това число Китай, Европа и Северна Америка. Те допускат, че 43 година до 34 година прочие н.е. е четвъртото най-студено десетилетие през последните 2500 години, а 43 и 42 г.г. са втората и осмата най-студена година в историята.

Накрая данните от проучването са подадени в компютърно основана система за моделиране на климата, наречена Model Earth System (CESM), която основава климатична симулация. Тя демонстрира, че изригването на Окмок може да докара до изстудяване от 0,7 ° C до 7,4 ° C в Южното Средиземноморие и Северна Африка през 43-42 година прочие н.е., което изстудяване се резервира през 30-те години прочие н. е.

Промяната също би могла да докара до увеличение на летни и есенни превалявания, които да повредят посевите. В същото време по-сухите условия в горното течение на Нил може да са довели до неговото проваляне в 43 и 42 г.г. прочие н.е.

По този метод екипът на Макконъл изяснява евентуалното въздействие на Окмок върху температурата, преваляванията и произлизащата от това смяна в селскостопанското произвеждане през 43 година прочие н.е. и по-късно. Но изводите, които вършат, за неговото влияние върху по-голямата историческа картина са по-малко безапелационни.

Един от главните проблеми на научните писания, в които климатичните събития са упрекнати за огромни исторически промени е, че те не са в положение да се впишат в доста разбори на историческите проблеми. Те са склонни да се свеждат до очевидни събития или проблеми, които по-късно могат елементарно да бъдат обяснени или „ решени “ от науката.

Преходът на Рим от република към монархия – през интервал на ръководство от конкуриращия се триумвират на Октавиан, Марк Антоний и Лепид, е дълъг и комплициран развой. В него вземат участие доста хора и партии с разнообразни претекстове и проекти. Целият интервал съставлява предизвикателство за историците и книги и писания се стремят да го опишат и обяснят.

Но тази революция е единствено последната от поредност от ескалиращи спорове в късния интервал на Римската република, в която държанието на разнообразни фигури, като Сула, да вземем за пример, която завзема контрола над Рим десетилетия по-рано, се трансформират в прецеденти за това, което може да стане по-късно.

Резултатът от войната и установяването на монархия не е бил неминуем. Вместо като роман за рецесия, крах и проваляне, интервалът може да се преглежда и като един от политическите опити при образуването на страната, като опит за решение на проблемите, които настигат републиката.

Този интервал на война разчита на работната мощ и способността на държавния уред да извлича и пренасочва запаси, храна и пари в обществото. Въпреки античните източници, които оповестяват за компликации с този развой, би трябвало да помним, че той е работил. Без него армиите нямаше да бъдат хранени и гражданските войни не биха могли да се случат.

И до момента в който неуспехът на разлива на Нил в 43 и 42г.г. пр.н.е. сигурно е неприятно събитие за Египет, реката стартира да „ работи “ още веднъж скоро по-късно и да подсигурява богати реколти. Антоний и Клеопатра съумяват да повдигнат и поддържат армии, да се бият и най-сетне са победени едвам през 31 година пр.н.е. в морската борба при Актиум.

Ефектите от изригването на Окмок в 43 година пр.н.е. може да са съществени, както твърди екипът на Макконъл. Но също по този начин е доста ясно, че персоналните, политическите и военните решения – и случайността – са били директните фактори определящи по какъв начин историята се е разгръщала в Рим и Египет. През 44 година пр.н.е. имало доста фактори, които са повлияли развиването при какъвто и да е климат.