Юлиус Робърт Опенхаймер може да се смята за един от

Юлиус Робърт Опенхаймер може да се счита за един от изобретателите на атомната бомба и с това трансформира вечно целият свят. Опенхаймер е един от най-любопитните хора на света и постоянно е желал да реализира гражданска война в своята среда, само че в никакъв случай не е подозирал, че ще работи за основаването на едно от най-опасните оръжия.

Опенхаймер се ражда през 1904 година в Ню Йорк и е наследник на немски еврейски имигранти, които имат своето благосъстояние с търговия на платове. Успява да приключи Харвард единствено след три години и да се наложи като същински гений в теоретичната физика, а по-късно ще се реалокира в Кеймбридж. Докторантурата му е взета от немския университет Гьотинген и тогава е още на 23 години. Логично е, че от този човек ще се чакат чудеса.

Младият физик „ Опи “, както го назовават всички, скоро стартира да се среща с някои от най-големите имена в науката, неговите университетски трофеи са изцяло задоволителни, с цел да си избере всяко едно място и сфера, в която желае да се развива. Опенхаймер има сериозен интерес към всичко от неутроните до черните дупки. При него е забавно, че като че ли е роден, с цел да изучи света и да се опита да събере всичкото познание на света. В свободното си време, той е изучавал санскрит, вяра и се е опитвал да откри прогресивната идея.

След като Съединени американски щати се включват във войната през 1941 година Опенхаймер е помолен да се включи в секретния план Манхатън. Опенхаймер в никакъв случай не е чувал за атомна бомба, само че е подготвен да одобри плана и да се включи в нещо, което несъмнено е считал, че ще бъде от изгода за армията, а и за света. Истината е, че Опенхаймер е забавна персона, която желае да се потвърди и може би упоритостта му съумява да премине всички граници на науката. Голямата му фантазия не е обвързвана със основаването на атомната бомба, а с желанието да бъде запомнен като един от най-невероятните учени на XX век. През 1942 година към този момент е един от водещите учени и сигурно е ентусиазъм, изключително откакто неговата секретна лаборатория дава резултати.

Докато армията открива забавна локация за провеждането на опитите, Опенхаймер е удовлетворен, тъй като има ранчо в Ню Мексико и може да следи опита от близко. Негова е заслугата да се открият някои от най-брилянтните учени в света, той съумява да ги въодушеви, провежда и да ги накара да работят в вярната посока. Ученият е толкоз предан, че следи всяка една стъпка и вдъхва вяра на тези, които се двоумят в своите опити.

Мнозина се чудят от кое място зарежда толкоз възторг, с цел да продължава да работи всеки ден. И най-после всичко това дава резултат – атомната бомба е подготвена. На 16 юли 1945 година Опенхаймер събира всички на площадката Тринити на юг от Лос аламос, с цел да показва първия нуклеарен гърмеж. Наричат бомбата „ Джаджата “ и даже не подозират, че тя ще промени историята на света. Целта им е била единствено една – да съумеят да сложат завършек на Втората Световна война. По това време Съединени американски щати чака тази война да влезе в най-кървавата фаза и Япония отхвърля да се съобщи.

Тестовете се организират в безспорна загадка, само че когато детонацията избухва, той си напомня една линия от Багавад Гита:

„ Аз ставам гибелта, унищожителят на светове. “

На 6 и 9 август 1945 година Съединени американски щати пуска две атомни бомби над Хирошима и Нагазаки. Около 110 хиляди души умират от ударите и два града са изцяло заличаване. Никой не е виждал сходно заличаване в никакъв случай през живота си. Опенхаймер ще бъде в научния комитет, който предлага на военния департамент да употребява бомбата по-бързо против Япония. Историческите диспути не престават да са забавни, тъй като се твърди, че армията не е слушала учените и не се е съобразила с концепцията, че могат да се употребяват бомби единствено против военни цели или са добавени и цивилни цели.

В нощта, когато Хирошима е ударена, всички поддържат Опенхауър и неговата активност. Мнозина даже съжаляват, че бомбата не е била приключена по-рано, с цел да се употребява против Германия.

Въпреки огромният триумф и похвалите, учените не са в възторг, те в никакъв случай не са подозирали, че ще изградят нещо толкоз ужасяващо. Мнозина мислят за бъдещето и за обстоятелството, че това оръжие ще се употребява в бъдеще. Това ще е просто следващият спор и следващата война, която чака единствено това. Няколко седмици след бомбардировките, Опенхаймер ще напише писмо на военния министър и ще изясни, че отбраната на нацията не би трябвало да се дефинира от учени или механически сили, тя би трябвало да се управлява само от концепцията да отстрани всевъзможен късмет за бъдещи войни.

От неговата позиция, науката не е направила нищо неверно и дава доста по-сериозна светлина по отношение на осъзнаването на нуклеарната сила и научните проучвания с нея.

Опенхаймер няма да спре да приказва за нуклеарното разоръжаване, само че също по този начин ще е срещу концепцията, че САщ би трябвало да създава по-мощна атомна бомба, каквато Съюз на съветските социалистически републики към този момент има. Неговата съществена концепция е, че нуклеарното оръжие постоянно би трябвало да се употребява единствено и само за тактически цели и да се преследват други благоприятни условия – производството на електричество да вземем за пример.

Това води до откриването на по-сериозни политически врагове, които го слагат в мерника на американската политическа аре и анти-комунистическата нервност. През 1954 година комитетът по атомна сила ще прогони Опи от научния кръг и ще отнеме неговия достъп.

Никой и до през днешния ден не може да разбере какви са били претекстовете му. Юлиус несъмнено може да се счита за най-противоречивата фигура. Животът му се дели на две елементи – индивидът, който има голямо предпочитание да реализира най-големите върхове в науката, само че въпреки това се обръща против своето лично създание.

През целият си живот, Опенхаймер ще се бори против нуклеарното оръжие. Мнозина се майтапят, че това е физикът, който е съумял да открие греховете и в никакъв случай повече да не ги не помни, а греховете на науката са най-жестоки.