Юлиус Мордекай Пинкас е един от особените граждани на Видин.

Юлиус Мордекай Пинкас е един от особените жители на Видин. Роден на 31 марти 1885 година за Жул Паскин, както той самият ще се прекръсти в следствие. Макар и не толкоз постоянно да чуваме за него, той е един изключително емблематичен облик, който не може да се подмине с лека ръка. Евреин по изповедание, горделив жител на Видин и космополитна креативна персона, Паскин е един от доста специфичните хора в родната история. Като 8-то от 11 деца в семейство на Маркус Пинкас – търговец от Русе, по-късно цялата фамилия сменя своята адресна регистрация във Видин и тъкмо там се счита за една от най-богатите семейства.

Като прекупвач на разнообразни артикули, семейството Пинкас може да се похвали със съществени финансови триумфи и в следствие стартира да пътува. През 1892 година се мести в Букурещ, където младежът стартира да работи в фамилната фабрика за произвеждане на зърно. Юлиус работи прекарва някакво време там, като неговият стаж стартира на 15-годишна възраст, само че около работата стартира да се отбива по-често и в близкия бардак. Очевидно отговорностите не били от най-леките, само че за младия Паскин този опит е изменящ вечно. В бардака е допустимо да подозираме какви са били неговите занимания, само че пък около тях има и подозрение, че за първи път се зараждат и първите по-специални произведения, в които участват голите или полуголи женски тела.

Те ще останат пристрастеност в душата на Жул до края на живота му, а от четката ще се родят много красиви и нежни изображения, някои ще се трансфорат в колекционерски произведения и ще се оценят добре от критиците. Очевидно е, че мъжът осъзнава силата на женската хубост, едвам когато тя се разкрие изцяло и облеклата стартират да падат. Не е наложително да вярвате на нас, само че Жул прави невероятна кариера в изкуството и на 17-годишна възраст е изпратен във Виена (тогава 1902 г.) и стартира да се образова в изобразителното изкуство. През идната година се мести в Мюнхен и учи в академията на Мортиз Хейман. Една година по-късно стартира да работи в сатиричното издание Simpicissimus в Мюнхен, като го прави до 1929 година През 1905 година е притеглен от хубостта на Париж – френската столица е залята от най-различни създатели.

Там се среща и с Хърмаяни Дейвид – друга художничка, с която стават любовници. Същата година прави и своята първа галерия в Берлин. Покрай художествените изяви, той не стопира да рисува скици, карикатури и още доста други за разнообразни вестници и издания. Неговите по-сериозни произведения постоянно намират място във френски и немски галерии. Интересната част може да се преглежда в интервала от 1907-1909 година със основаването на първите картини, в които голотата е на особена респект. Една от огромните фантазии е да бъде окуражителен от критиците, само че тъкмо това не се случва. В следствие стартира да учи в академия по изобразително изкуство и да прекопира някои от шедьоврите, които може да следи в Лувъра.

Посещава Съединени американски щати за първи път през 1913 година, с цел да следи реакцията на феновете, които ще гледат и негови произведения в Armory Show в Ню Йорк. В началото на Първата Световна война ще се смени адресната регистрация от Париж в Лондон, като повода е да избегне военната работа в България, а през 1914 година отпътува за Съединени американски щати дружно с Хърмания. В интервала от 1914 до 1920 година са позиционирани в Съединени американски щати и неговата половинка има разнообразни изложения. Жул прекарва повече време в нощните клубове и се среща с други създатели като Кунийошо и Гай Пене дю Боа, през останалото време пътува, най-вече в южните щати. Посещава и Куба, рисува улиците на Чарлстаун и други места, които са му създали мощно усещане.

През 1915-1916 година творчеството му е повлияно от кубинския жанр, само че скоро го изоставя. През 1918 година се дами за Хърмания, като очевидци на сватбата са Макс Вебер и Маурис Стерн – другари от Ню Йорк. Художникът съумява да получи американско поданство през 1920 година, само че се завръща в Париж малко по-късно. Там стартира любовна спекулация с Люси Крог, която също била тогавашна държанка преди 10-на години, само че в следствие се омъжила, откакто нейният обичан се озовал в Съединени американски щати. Художникът този път получава освен това от спекулация – самопризнание от обществото на художниците в Париж. Посещава България някъде сред 1923-1924 година и не е ясно какъв брой тъкмо време е прекарал там. По един или различен метод съумява да се въодушеви от шумните празненства, които провежда, като всеки един от неговите посетители намира място в картините му, в това число любовницата и неговата брачна половинка.

Съпругата Хърмания

Мнозина описват, че са го виждали постоянно в компанията на 5-6 другари, като до края на вечерта ще е обкръжен от цяла орда фенове. Един от доста положителните другари на Жул е и Ърнест Хемингуей, с който се срещат по нощните улици на Париж. Не инцидентно има и глава в неговата книга „ Подвижен празник “, носеща името „ С Паскин в дома “. Вдъхновена от една вечер през 1923 година при срещата на двамата. Както обаче знаем доста постоянно, създателите постоянно страдат. Не за популярност, не за чест или самопризнание, а тъй като имат прекалено много време да опознаят бързо света и по-късно да се откажат от него.

Любовницата Люси

Точно това се случва и с Жул, който стартира да страда от меланхолия и алкохолизъм. Накрая е притиснат от своето лично създание и славата му идва допълнително. Според някои източници предпочел да се самоубие на 45-годишна възраст, прерязвайки китките си и по-късно увисвайки на въже в своето студио във френската столица. С кръвта си написа известие за своята държанка Люси. В наследството си разделя всичко на две, за брачната половинка си и за любовницата.

На 7 юни 1930 година хиляди познати и фенове на художника се събират, с цел да почетат неговата памет и творчество. Към тях се включват и всички сервитьори и бармани, които са запомнили вежливостта и хубостта на тази не толкоз разбрана персона. Всички облечени в черно са подготвени да извървят към 5 километра, с цел да изпратят създателя от неговото малко студио до гробищата. Една година по-късно фамилията му заплаща, с цел да може неговото тяло да се реалокира в по-престижното френско гробище. На името на създателя има и нос в Антарктика, който носи неговото име.

Снимки: Wikipedia