Юлиана Николова: При политиците наблюдаваме брауново движение, но даваме ли си сметка какво означава почти 10 месеца президентско управление
Юлиана Николова, шеф на Портал " Европа ", в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Ще продължим да следим политиката, както и диалозите за приемането на България в Шенгенското пространство, които не стопират. Защо някои страни ни отхвърлят, какви поучения би трябвало да си вземе страната ни, по кое време процесът за приемането ни в " Шенген “ може да бъде завършен? Тези и още въпроси ще обсъдим в идващите минути с Юлиана Николова – шеф на Портал " Европа ". Добро утро.
Добро утро.
Г-жо Николова, първо да стартираме оттова: по какъв начин ви се костват дейностите на политиците през днешния ден?
Как да кажа, брауново придвижване сякаш, няма водачество освен у нашите политици, у нас е изключително сензитивно, изключително за нас, които живеем тук, сякаш няма обща цел, която да стимулира политиците, които да поведат хората след себе си за реализиране на тези общи цели. Но може би съм по-песимистично настроена, по тази причина по този начин да мисля.
Как ви се коства концепцията на ГЕРБ-СДС за номинацията на проф. Николай Габровски, излъченият проектокабинет от него, през вчерашния ден станаха ясни имената на хората, които са номинирани?
Знаете ли, аз през вчерашния ден с извънредно учудване открих, сякаш от болшинството се чака да излеем поредна порция отрова, каквото и да е против номинирания кабинет, без да се дава някакво решение. Защото аз не мога да преценява дали е вярно или не, по-скоро е вярно да бъде излъчено отдалечено от ГЕРБ лице, което да води държавното управление, тъй като процедурата може да разреши да се сменят някои от министрите, не може да разреши да се смени оферти за министър-председател.
Да.
И си давам сметка, че тези хора, които са се съгласили, разтварям скоба да кажа, че част от тях познавам, даже мога да кажа, че имам другар в оферти екип, затварям скобата, с цел да знаете за какво считам, че за тях е по-скоро дълг и отговорност да одобряват, най-малко за част от тях, в сравнение с някаква суетност или да задоволяват лични упоритости. От друга страна всички се нахвърлихме, че това не е кабинет, като под всички имам поради всеобщо като четем средствата за всеобща информация или платформите за информация, не си даваме сметка какво следва. Приемаме, че този кабинет ще се провали, какво следва по-късно? Може ли да бъде излъчен различен кабинет? Ако не бъде излъчен различен кабинет, даваме ли си сметка какво значи за България съвсем 10 месеца да има президентско ръководство, което не е планувано в Конституцията? Защото в случай че се провали това, президентът сподели, че ще даде третия мандат в средата на януари, което значи избори в края на март, което значи още 2 месеца до осъществяване на избори, т.е. 2 месеца до основаване на държавно управление вероятно или още 4-5 месеца, в случай че не успее да се сътвори държавно управление, тъй като това, което излезе през вчерашния ден като социологически изследвания не предвиждаха основаване на държавно управление, т.е. на друга обстановка от тази, която имаме сега. Изобщо се мотаем с една невъзможност, която няма да увеличи изборната интензивност, няма да увеличи представителността на политиката и реномето на институциите в България, което съдбовно за нашия прогрес напред.
Провали се и опцията да бъдем признати в " Шенген “, в Шенгенското пространство. Защо, г-жо Николова, България получи жълт картон? Кои са значителните аргументи, съгласно вас?
Аз ще си разреша малко история, и тук също да кажа сходно на всичко в нашето общество отново сме на два лагера. За страдание, огромна част от моите другари и в кръга, в който се движа, споделят: " Ние заслужаваме да не ни одобряват “. На мен ми се желае да попитам в кои критерии заслужаваме да не ни одобряват, тъй като критериите за " Шенген “ са ясни. Те изискват, има няколко точки, които са чисто механически, те не включват в себе си политически аргументи, не включват оценка по напредъка по механизма, макар, че Нидерландия сложи подобен аршин 2 позитивни отчета по Механизма за съдействие и инспекция за битка с корупцията и правосъдната промяна, а също по този начин те не включват и страховете на Австрия от миграция. Така че съгласно мен 2011 година, когато Европейската комисия завърши своето наблюдаване върху България за подготвеност за присъединение към " Шенген “, и да споменем единствено, че има една оценка, която споделя, че България е съвсем подготвена, а Румъния напълно, т.е. Румъния още от 2011 година е преди нас, а България имаше да довърши механически подготовката си за влизане в " Шенген “, и тогавашния министър-председател изрази отношението, което имаме, ние, като страна, щото в тези случаи за това става дума, към процеса, а точно, че една постройка ни остава. И като направихме тази постройка, някак си процесът остана отвън страната. Нямаше водачество затова, нямаше водачество, което да припомня на европейското водачи, че България въпреки всичко си е изпълнила и ние би трябвало да отидем напред в това да влезем в единното пространство, без значение, че след мигрантската рецесия и след рецесията с КОВИД доста страни затвориха границите. Те възвърнаха назад границите, само че напълно друго е да си част от общността на свободнодвижещите се жители, в сравнение с да бъдеш останал извън. И за мен главната причина е отсъствието на водачество в процеса, тъй като видяхме, че румънското външно министерство написа на Австрия нота за прекъсването на Румъния от присъединението към " Шенген “, а нашата реакция се показваше единствено в телефонни диалози на президента.
Те не престават и към сегашния миг.
Те не престават и към сегашния миг, единствено че президентът не приказва, до момента в който в Румъния се чуват гласове в този момент на Европейския съвет да бъде подложен въпрос. Сега на Съвета за общи въпроси да бъде подложен въпроса за " Шенген “, ние приказваме до края на другата година. Т.е. липсва ни упоритостта и желанието да изправим каквото би трябвало, да адресираме и терзанията и на Нидерландия, и на Австрия във връзка с това България става ли за член на " Шенген “ или не става. Аз разбирам и приятелите си, и себе си разбирам като споделям, че сме доста надалеч от съвършенство в битката с корупцията и върховенството на правото, само че в съответния случай критериите, които би трябвало да реализираме, са реализирани. Изолацията на България от това свободно пространство ни слага в отдалечаване от постигането и на другите цели. Комисарката по вътрешни работи Йохансон на конференцията след съвета беше извънредно гневна. Тя на въпрос на публицисти 3 повтори, че България е завършила с Механизма по съдействие и инспекция 2019 година, и че не е обект на този механизъм, от който Нидерландия чака още един отчет по България. И тук е отново ролята на българските дипломати, само че те не могат да работят без да има политическо водачество в тази посока, да изискат от Комисията да завърши този развой и официално, откакто последният позитивен отчет за Румъния излезе тази година, преди месец, и този да завърши, с цел да няма най-малко официално съображение да ни упрекват за незавършени процеси още по присъединение. А въпреки това е годен Механизмът за господство на правото, който е водоравен за всички страни, и там ограниченията, които са записани за България, не биха могли да бъдат свързани с тези по заключенията по Механизма по съдействие и инспекция. Очевидни са и неадресирани от българската политическа класа, тъй като едни от ограниченията са да се реши въпроса с Инспектората на Висшия правосъден съвет, чийто мандат е заложен в Конституцията, той изтече от дълго време, скоро ще създадат втори мандат, който е неразрешен по Конституция. От 44-ото Народното събрание, в този момент е 48-ото, нямаме нито един опит да се откри решение на този въпрос. Пише в рекомендациите по Доклада за господство на правото, че би трябвало да се откри метод преди те да избират съдии да бъде мнозинство от съдиите, които избират съдии. Това са рекомендациите на Венецианската комисия, само че за това не е нужно да бъде изменена Конституцията, хубаво е когато Народното събрание избира своите представители за Висш съдебен съвет, да промени разпоредбите – това е нормално Народно заседание, нормално политическо заседание. И този въпрос не е подложен. И ние отново ще останем без Висш съдебен съвет, тъй като процедурата не е почнала още. Изобщо има неща, които политическата класа има да свърши, а не е свършила.
Чухме и доста апели, че тематиката не би трябвало да се политизира, само че това допустимо ли е, тематиката политическа ли е? въпросът ми е към вас.
Темата е политическа.
Реторичен въпрос ви задавам, несъмнено.
Точно, несъмнено. Но тя е политическа освен у нас, тя е политическа и в Нидерландия, и в Австрия. Политическа е с Нидерландия, тъй като този коментар го чух през вчерашния ден от ваши сътрудници и съм съгласна с него, че Нидерландия е една от петте страни донори в Европейския съюз, т.е. дават повече в сравнение с получават. И като едни положителни банкери доста държа за вярното следствие на своите пари, парите на своите данъкоплатци, тъй като те дават, не получават толкоз. Корупцията и изключително корупцията в еврофондовете е обект на изключително наблюдаване в Нидерландия, и заради което е тази сензитивност във връзка с България. В Австрия има пък въпреки това доста чувствителни вътрешнополитически проблеми на ръководещата коалиция, и една от което е миграцията. Ние чухме мотив на австрийския министър-председател, че достъпът до криминогенни субекти на проведени незаконни групи до Шенгенската осведомителна система заплашват сигурността на Европейския съюз. Но това са нелепости, с извинения за грубия израз, тъй като достъпът до Шенгенската осведомителна система е реалност за България. Т.е. включването ни в пространството по никакъв метод няма да промени тази част от съглашението.
А цинизъм ли е следващото ни отменяне? Един от първия мнения на нашия президент Румен Радев беше тъкмо подобен, че било цинизъм.
Чак до цинизъм не бих го докарала, тъй като самите ние не сме уверени. Аз споделих, че мненията са безусловно полярни, и самите ние, българското общество, не ни е основана убеденост, че сме почтени да сме членове на Шенгенското пространство. И оттова нататък по какъв начин желаеме австрийското или нидерландското общество да бъдат уверени, че ние сме за там.
Г-жо Николова, вие бяхте един от хората, които преговаряхте за влизането ни в Европейски Съюз. Какво би трябвало да създадат през днешния ден властимащите, депутатите, народните представители, политиците, президентът, какви диалози би трябвало да водят?
Трябва да си слагат политиците цел за реализиране, би трябвало да има цел: Шенгенското пространство. И това е нещото, което мощно ми хареса в препоръчаната стратегия на едно държавно управление, което няма да се състои, само че " Шенген “ е първи приоритет. Бюджетът е първи приоритет с оперативната функционалност на страната, и по-късно е " Шенген “, и по-късно е Еврозоната. Трябва да бъде. " Шенген “ изчезва от целите ни след, дори не знам дали в миналото е бил. " Шенген “ би трябвало да бъде приоритет на държавните мъже. Аз някъде написах, спомних си, че 1997 година рухването на визите, т.е. преходният развой, рухването на визите, в случай че някой си спомня, по-младите ви слушатели не висенето пред посолствата, само че рухването на визите беше първи приоритет, и всеки министър каквато и среща да имаше, започваше с това какъв брой сме подготвени за границата, какъв брой сме подготвени за всичкото това единствено и единствено да паднат визите.
Понякога, както се смееше основният договарящ Кисьов, то това от време на време не беше от огромна изгода, щото приказваха не доста смислени неща. Но по този начин или другояче се виждаше, че това е приоритет на страната, на държавната подготовка за подобен развой, както и участието в Европейския съюз. Т.е. да се случи нещо, то би трябвало да ни е приоритет. Ние би трябвало да вършим, в случай че изискват от нас повече ограничения във връзка с битката с корупцията, би трябвало ние да сложим, ние, българското общество, българските политици да го сложим на напред във времето. И това не официално, освен с цел да слагаме чекчета, а безусловно умишлено деяние да бъде за политическата класа. Просто би трябвало да имаме визия и цели за постигането им.
Ще продължим да следим политиката, както и диалозите за приемането на България в Шенгенското пространство, които не стопират. Защо някои страни ни отхвърлят, какви поучения би трябвало да си вземе страната ни, по кое време процесът за приемането ни в " Шенген “ може да бъде завършен? Тези и още въпроси ще обсъдим в идващите минути с Юлиана Николова – шеф на Портал " Европа ". Добро утро.
Добро утро.
Г-жо Николова, първо да стартираме оттова: по какъв начин ви се костват дейностите на политиците през днешния ден?
Как да кажа, брауново придвижване сякаш, няма водачество освен у нашите политици, у нас е изключително сензитивно, изключително за нас, които живеем тук, сякаш няма обща цел, която да стимулира политиците, които да поведат хората след себе си за реализиране на тези общи цели. Но може би съм по-песимистично настроена, по тази причина по този начин да мисля.
Как ви се коства концепцията на ГЕРБ-СДС за номинацията на проф. Николай Габровски, излъченият проектокабинет от него, през вчерашния ден станаха ясни имената на хората, които са номинирани?
Знаете ли, аз през вчерашния ден с извънредно учудване открих, сякаш от болшинството се чака да излеем поредна порция отрова, каквото и да е против номинирания кабинет, без да се дава някакво решение. Защото аз не мога да преценява дали е вярно или не, по-скоро е вярно да бъде излъчено отдалечено от ГЕРБ лице, което да води държавното управление, тъй като процедурата може да разреши да се сменят някои от министрите, не може да разреши да се смени оферти за министър-председател.
Да.
И си давам сметка, че тези хора, които са се съгласили, разтварям скоба да кажа, че част от тях познавам, даже мога да кажа, че имам другар в оферти екип, затварям скобата, с цел да знаете за какво считам, че за тях е по-скоро дълг и отговорност да одобряват, най-малко за част от тях, в сравнение с някаква суетност или да задоволяват лични упоритости. От друга страна всички се нахвърлихме, че това не е кабинет, като под всички имам поради всеобщо като четем средствата за всеобща информация или платформите за информация, не си даваме сметка какво следва. Приемаме, че този кабинет ще се провали, какво следва по-късно? Може ли да бъде излъчен различен кабинет? Ако не бъде излъчен различен кабинет, даваме ли си сметка какво значи за България съвсем 10 месеца да има президентско ръководство, което не е планувано в Конституцията? Защото в случай че се провали това, президентът сподели, че ще даде третия мандат в средата на януари, което значи избори в края на март, което значи още 2 месеца до осъществяване на избори, т.е. 2 месеца до основаване на държавно управление вероятно или още 4-5 месеца, в случай че не успее да се сътвори държавно управление, тъй като това, което излезе през вчерашния ден като социологически изследвания не предвиждаха основаване на държавно управление, т.е. на друга обстановка от тази, която имаме сега. Изобщо се мотаем с една невъзможност, която няма да увеличи изборната интензивност, няма да увеличи представителността на политиката и реномето на институциите в България, което съдбовно за нашия прогрес напред.
Провали се и опцията да бъдем признати в " Шенген “, в Шенгенското пространство. Защо, г-жо Николова, България получи жълт картон? Кои са значителните аргументи, съгласно вас?
Аз ще си разреша малко история, и тук също да кажа сходно на всичко в нашето общество отново сме на два лагера. За страдание, огромна част от моите другари и в кръга, в който се движа, споделят: " Ние заслужаваме да не ни одобряват “. На мен ми се желае да попитам в кои критерии заслужаваме да не ни одобряват, тъй като критериите за " Шенген “ са ясни. Те изискват, има няколко точки, които са чисто механически, те не включват в себе си политически аргументи, не включват оценка по напредъка по механизма, макар, че Нидерландия сложи подобен аршин 2 позитивни отчета по Механизма за съдействие и инспекция за битка с корупцията и правосъдната промяна, а също по този начин те не включват и страховете на Австрия от миграция. Така че съгласно мен 2011 година, когато Европейската комисия завърши своето наблюдаване върху България за подготвеност за присъединение към " Шенген “, и да споменем единствено, че има една оценка, която споделя, че България е съвсем подготвена, а Румъния напълно, т.е. Румъния още от 2011 година е преди нас, а България имаше да довърши механически подготовката си за влизане в " Шенген “, и тогавашния министър-председател изрази отношението, което имаме, ние, като страна, щото в тези случаи за това става дума, към процеса, а точно, че една постройка ни остава. И като направихме тази постройка, някак си процесът остана отвън страната. Нямаше водачество затова, нямаше водачество, което да припомня на европейското водачи, че България въпреки всичко си е изпълнила и ние би трябвало да отидем напред в това да влезем в единното пространство, без значение, че след мигрантската рецесия и след рецесията с КОВИД доста страни затвориха границите. Те възвърнаха назад границите, само че напълно друго е да си част от общността на свободнодвижещите се жители, в сравнение с да бъдеш останал извън. И за мен главната причина е отсъствието на водачество в процеса, тъй като видяхме, че румънското външно министерство написа на Австрия нота за прекъсването на Румъния от присъединението към " Шенген “, а нашата реакция се показваше единствено в телефонни диалози на президента.
Те не престават и към сегашния миг.
Те не престават и към сегашния миг, единствено че президентът не приказва, до момента в който в Румъния се чуват гласове в този момент на Европейския съвет да бъде подложен въпрос. Сега на Съвета за общи въпроси да бъде подложен въпроса за " Шенген “, ние приказваме до края на другата година. Т.е. липсва ни упоритостта и желанието да изправим каквото би трябвало, да адресираме и терзанията и на Нидерландия, и на Австрия във връзка с това България става ли за член на " Шенген “ или не става. Аз разбирам и приятелите си, и себе си разбирам като споделям, че сме доста надалеч от съвършенство в битката с корупцията и върховенството на правото, само че в съответния случай критериите, които би трябвало да реализираме, са реализирани. Изолацията на България от това свободно пространство ни слага в отдалечаване от постигането и на другите цели. Комисарката по вътрешни работи Йохансон на конференцията след съвета беше извънредно гневна. Тя на въпрос на публицисти 3 повтори, че България е завършила с Механизма по съдействие и инспекция 2019 година, и че не е обект на този механизъм, от който Нидерландия чака още един отчет по България. И тук е отново ролята на българските дипломати, само че те не могат да работят без да има политическо водачество в тази посока, да изискат от Комисията да завърши този развой и официално, откакто последният позитивен отчет за Румъния излезе тази година, преди месец, и този да завърши, с цел да няма най-малко официално съображение да ни упрекват за незавършени процеси още по присъединение. А въпреки това е годен Механизмът за господство на правото, който е водоравен за всички страни, и там ограниченията, които са записани за България, не биха могли да бъдат свързани с тези по заключенията по Механизма по съдействие и инспекция. Очевидни са и неадресирани от българската политическа класа, тъй като едни от ограниченията са да се реши въпроса с Инспектората на Висшия правосъден съвет, чийто мандат е заложен в Конституцията, той изтече от дълго време, скоро ще създадат втори мандат, който е неразрешен по Конституция. От 44-ото Народното събрание, в този момент е 48-ото, нямаме нито един опит да се откри решение на този въпрос. Пише в рекомендациите по Доклада за господство на правото, че би трябвало да се откри метод преди те да избират съдии да бъде мнозинство от съдиите, които избират съдии. Това са рекомендациите на Венецианската комисия, само че за това не е нужно да бъде изменена Конституцията, хубаво е когато Народното събрание избира своите представители за Висш съдебен съвет, да промени разпоредбите – това е нормално Народно заседание, нормално политическо заседание. И този въпрос не е подложен. И ние отново ще останем без Висш съдебен съвет, тъй като процедурата не е почнала още. Изобщо има неща, които политическата класа има да свърши, а не е свършила.
Чухме и доста апели, че тематиката не би трябвало да се политизира, само че това допустимо ли е, тематиката политическа ли е? въпросът ми е към вас.
Темата е политическа.
Реторичен въпрос ви задавам, несъмнено.
Точно, несъмнено. Но тя е политическа освен у нас, тя е политическа и в Нидерландия, и в Австрия. Политическа е с Нидерландия, тъй като този коментар го чух през вчерашния ден от ваши сътрудници и съм съгласна с него, че Нидерландия е една от петте страни донори в Европейския съюз, т.е. дават повече в сравнение с получават. И като едни положителни банкери доста държа за вярното следствие на своите пари, парите на своите данъкоплатци, тъй като те дават, не получават толкоз. Корупцията и изключително корупцията в еврофондовете е обект на изключително наблюдаване в Нидерландия, и заради което е тази сензитивност във връзка с България. В Австрия има пък въпреки това доста чувствителни вътрешнополитически проблеми на ръководещата коалиция, и една от което е миграцията. Ние чухме мотив на австрийския министър-председател, че достъпът до криминогенни субекти на проведени незаконни групи до Шенгенската осведомителна система заплашват сигурността на Европейския съюз. Но това са нелепости, с извинения за грубия израз, тъй като достъпът до Шенгенската осведомителна система е реалност за България. Т.е. включването ни в пространството по никакъв метод няма да промени тази част от съглашението.
А цинизъм ли е следващото ни отменяне? Един от първия мнения на нашия президент Румен Радев беше тъкмо подобен, че било цинизъм.
Чак до цинизъм не бих го докарала, тъй като самите ние не сме уверени. Аз споделих, че мненията са безусловно полярни, и самите ние, българското общество, не ни е основана убеденост, че сме почтени да сме членове на Шенгенското пространство. И оттова нататък по какъв начин желаеме австрийското или нидерландското общество да бъдат уверени, че ние сме за там.
Г-жо Николова, вие бяхте един от хората, които преговаряхте за влизането ни в Европейски Съюз. Какво би трябвало да създадат през днешния ден властимащите, депутатите, народните представители, политиците, президентът, какви диалози би трябвало да водят?
Трябва да си слагат политиците цел за реализиране, би трябвало да има цел: Шенгенското пространство. И това е нещото, което мощно ми хареса в препоръчаната стратегия на едно държавно управление, което няма да се състои, само че " Шенген “ е първи приоритет. Бюджетът е първи приоритет с оперативната функционалност на страната, и по-късно е " Шенген “, и по-късно е Еврозоната. Трябва да бъде. " Шенген “ изчезва от целите ни след, дори не знам дали в миналото е бил. " Шенген “ би трябвало да бъде приоритет на държавните мъже. Аз някъде написах, спомних си, че 1997 година рухването на визите, т.е. преходният развой, рухването на визите, в случай че някой си спомня, по-младите ви слушатели не висенето пред посолствата, само че рухването на визите беше първи приоритет, и всеки министър каквато и среща да имаше, започваше с това какъв брой сме подготвени за границата, какъв брой сме подготвени за всичкото това единствено и единствено да паднат визите.
Понякога, както се смееше основният договарящ Кисьов, то това от време на време не беше от огромна изгода, щото приказваха не доста смислени неща. Но по този начин или другояче се виждаше, че това е приоритет на страната, на държавната подготовка за подобен развой, както и участието в Европейския съюз. Т.е. да се случи нещо, то би трябвало да ни е приоритет. Ние би трябвало да вършим, в случай че изискват от нас повече ограничения във връзка с битката с корупцията, би трябвало ние да сложим, ние, българското общество, българските политици да го сложим на напред във времето. И това не официално, освен с цел да слагаме чекчета, а безусловно умишлено деяние да бъде за политическата класа. Просто би трябвало да имаме визия и цели за постигането им.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ