Събитията на 2024: Да влезеш в огнения ад и да оцелееш - разказва Светльо
Юли е. В безпощадната горещина на лятото плъзват. Полета и сухи треви, гори и селски дворове, хорски и пчелни къщи се трансформират за момент в черна пепел.
" Ние сме длъжни да побеждаваме. Длъжни сме да вложим целия си професионализъм и за миг даже да не се замисляме какъв ще е изходът ".
Десетки доброволци потеглят да гасят дружно с пожарникарите. Тръгва и Светльо, на 19.
Светослав Димитров: " Видях, че по някакъв метод ме погълна самият огън и след това не знам, съм изгубил схващане най-вероятно ".
доцент доктор Елеан Зънзов - шеф на Клиниката по пластична хирургия, УМБАЛ " Свети Георги ": " Спомням си, че по време на лекуването няколко пъти ме пита, гледайки ме право в очите, " ще се оправя ли ". Това му бяха думите ".
Светльо: " Те знаеха, че в случай че има нещо, могат да се обадят на мен. И взех решение да дойда с хората, те два-три дни подред гасяха самички без никой да им помогне ".
Помни, че потегля, незабавно щом чува, че огънят към този момент препуска към село Щит, където е расъл в дома на своя прародител, а през днешния ден там живеят единствено обичаните му пчели. Не знае, че потегля към най-тежкото тестване в своя живот, само че знае, че би трябвало да помогне.
" Качвам се в трактор с една цистерна и откакто успяхме да потушим пожара тук в нашето село, се обадиха на тракториста и му споделиха, че към другото село е тръгнал пожар и че би трябвало оптимално бързо да се преместим и да идем там. Качвам се на цистерната и по стичане на събитията се случи това, което стана.
- Ти ми сподели, че пътят е бил целият в дупки?
- Да, пътят беше в отчайващо положение ".
Днес асфалтът на мястото на пътя с големите дупки, където огънят застига Светльо на процедура към този момент го няма, има единствено заричане за път. Един кадър от камерата на Българска национална телевизия обаче е уловил трактора, в чиято каросерия пътува момчето в деня на бедствието, секунди преди да попадне в огнения капан и всичко за него да се обърне. На няколко секунди от пъкъла – Светльо предизвестява телевизионния екип да не продължава, тъй като е доста рисково. Оказва се прав.
Светльо: " Тракторът в опит да избяга от това нещо, което идва е дал повече газ, в сравнение с би трябвало и най-вероятно съм изхвръкнал от ремаркето и съм паднал на земята. Вече кой какво е видял, кой какво си мисли, че е станало, аз не помня нищо ".
Паметта за случилото се угасва под натиска на непостижимата болежка от дълбоките изгаряния, които покриват над 70% от тялото му. , който го е погълнал - преди да изгуби схващане и какъв брой още преди да бъде изваден. От този миг нататък нишката на живота му се движи като тънка неуверена вълна върху мониторите на реанимационната стая, а да не се скъса – се бори непрекъснато целият екип на клиниката по изгаряния в болница " Св. Георги " в Пловдив. Прогнозата е неприятна, само че един човек споделя незабавно, че има вяра Светльо да живее – доцент Елеан Зънзов. Тогава той може би още не знае, че това ще бъде едно от най-големите му тествания като доктор, само че знае, че би трябвало да помогне.
" Изключително тежко, надълбоко изгаряне на огромна част от тялото. Имаше неразбираеми моменти по какъв начин се е случило,как тъкмо е протекла контузията, дали е дишал отровни газове, какъв брой време е прокиснал, до момента в който бъде открит в безсъзнание. Освен това много промени в тялото бяха тежки. Първо е етапа на шока, който продължава три денонощия, когато е извънредно тежко положението. Тогава безусловно се борим за живота на пациента. След това идва една напълно не по-лека фаза на токсикоинфекция, защото в тази ситуация се борим с доста тежки инфекции, входната врата за нахлуване на тези инфекции в тялото е доста огромна. След това идва етапа на излекуване, която при Светльо продължава да е още в тази фаза и най-после етапа на следствията от изгарянето, които от време на време не престават и цялостен живот ".
- Аделина Радева, Българска национална телевизия: Кога разбра какво е твоето положение?
" Още като видях, като се разсъниха и...
- Какво си намерения?
" Че в никакъв случай няма да се оправя, в действителност. Стоиш сам през целия ден и гледаш тавана и се чудиш по какъв начин попадна там, дали ще се оправя, дали няма. Никой не знае ".
А единствено Доцент Зънзов и екипът знаят през какво и по какъв начин е минал Светльо - имобилен и затворен единствено с мислите си за повече от 2 месеца сред стените на една болнична стая, с цел да издържи болката, десетките интервенции, сложните инфекции, интубациите, 60-те упойки, кръвозагубата. Преди да види околните си да го посрещат назад в живота на изхода на болничното заведение.
" Светльо е извънредно твърдоглав, порядъчен. Нелеко му беше през тези повече от 2 месеца мисля, които беше в болничното заведение, тъй че успеха е негова ".
Светльо: " Аз постоянно ще съм му признателен за всичко, което направи за мен. Това е... Да е жив и здрав, че има лъвско сърце несъмнено. Само той знае през какво е минал ".
Очаквал ли си да получиш толкоз доста поддръжка?
" Честно казано да. Наистина имах вяра, че имам хора зад тила си и че ще ми оказват помощ, само че в подобен мащаб и толкоз доста ми помогнаха в действителност. Хората - в действителност не имах вяра ".
Най-важното обаче за това да стои през днешния ден изправен Светльо е че ги има неговите деца - както ги назовава – детски футболен тим " Свиленград 1921 ".
" Добър ден тренер ".
" Готови ли сте? ".
Децата на Светльо, които мoже би още не знаят, че са срещнали един от най-важните учители в своя живот, само че към този момент са научили от него това, което е ключ към всичко - да бъдат тим.
- Тук ли чувстваш най-добре?
" Да, тук се усещам на своя почва. На собствен терен съм тук ".
- Какво ти дава това другарство с децата в този момент?
" Още повече ме подвига и душевен и прочувствено, че мога да съм с тях и да продължим това, което правихме преди. Аз постоянно съм казвал, че би трябвало да са колектив, което е най-важното. Да се поддържат постоянно ".
- Аделина Радева, Българска национална телевизия: " Искам да ти благодаря за всичко, което правиш и за хората, които въобще не подозираш, че си докоснал през твоята история и ми се ще в случай че можем да им кажем нещо на тия хора, които са се трогнали или за първи път чуват за тази история. История с добър край и доста поучения за Свтельо, който спасяваше и в последна сметка беше избавен ".
" Със сигурност, най-много всички да бъдат здрави. Това е най-важното и малко... Аз съм още доста дребен, единствено че с цел да желаеме да се оправим би трябвало да се обединим. Колкото и да е мъчно и всеки да е нанякъде и да си мисли неговите работи, в случай че не се обединим, разрухата ще продължи и ще става по-зле ".
- А вярваш ли, че можем?
" Със сигурност, ние сме българи, ние можем всичко ".
" Тренер, пожелаваме ти бързо възобновяване ".
Автор: Аделина Радева
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
" Ние сме длъжни да побеждаваме. Длъжни сме да вложим целия си професионализъм и за миг даже да не се замисляме какъв ще е изходът ".
Десетки доброволци потеглят да гасят дружно с пожарникарите. Тръгва и Светльо, на 19.
Светослав Димитров: " Видях, че по някакъв метод ме погълна самият огън и след това не знам, съм изгубил схващане най-вероятно ".
доцент доктор Елеан Зънзов - шеф на Клиниката по пластична хирургия, УМБАЛ " Свети Георги ": " Спомням си, че по време на лекуването няколко пъти ме пита, гледайки ме право в очите, " ще се оправя ли ". Това му бяха думите ".
Светльо: " Те знаеха, че в случай че има нещо, могат да се обадят на мен. И взех решение да дойда с хората, те два-три дни подред гасяха самички без никой да им помогне ".
Помни, че потегля, незабавно щом чува, че огънят към този момент препуска към село Щит, където е расъл в дома на своя прародител, а през днешния ден там живеят единствено обичаните му пчели. Не знае, че потегля към най-тежкото тестване в своя живот, само че знае, че би трябвало да помогне.
" Качвам се в трактор с една цистерна и откакто успяхме да потушим пожара тук в нашето село, се обадиха на тракториста и му споделиха, че към другото село е тръгнал пожар и че би трябвало оптимално бързо да се преместим и да идем там. Качвам се на цистерната и по стичане на събитията се случи това, което стана.
- Ти ми сподели, че пътят е бил целият в дупки?
- Да, пътят беше в отчайващо положение ".
Днес асфалтът на мястото на пътя с големите дупки, където огънят застига Светльо на процедура към този момент го няма, има единствено заричане за път. Един кадър от камерата на Българска национална телевизия обаче е уловил трактора, в чиято каросерия пътува момчето в деня на бедствието, секунди преди да попадне в огнения капан и всичко за него да се обърне. На няколко секунди от пъкъла – Светльо предизвестява телевизионния екип да не продължава, тъй като е доста рисково. Оказва се прав.
Светльо: " Тракторът в опит да избяга от това нещо, което идва е дал повече газ, в сравнение с би трябвало и най-вероятно съм изхвръкнал от ремаркето и съм паднал на земята. Вече кой какво е видял, кой какво си мисли, че е станало, аз не помня нищо ".
Паметта за случилото се угасва под натиска на непостижимата болежка от дълбоките изгаряния, които покриват над 70% от тялото му. , който го е погълнал - преди да изгуби схващане и какъв брой още преди да бъде изваден. От този миг нататък нишката на живота му се движи като тънка неуверена вълна върху мониторите на реанимационната стая, а да не се скъса – се бори непрекъснато целият екип на клиниката по изгаряния в болница " Св. Георги " в Пловдив. Прогнозата е неприятна, само че един човек споделя незабавно, че има вяра Светльо да живее – доцент Елеан Зънзов. Тогава той може би още не знае, че това ще бъде едно от най-големите му тествания като доктор, само че знае, че би трябвало да помогне.
" Изключително тежко, надълбоко изгаряне на огромна част от тялото. Имаше неразбираеми моменти по какъв начин се е случило,как тъкмо е протекла контузията, дали е дишал отровни газове, какъв брой време е прокиснал, до момента в който бъде открит в безсъзнание. Освен това много промени в тялото бяха тежки. Първо е етапа на шока, който продължава три денонощия, когато е извънредно тежко положението. Тогава безусловно се борим за живота на пациента. След това идва една напълно не по-лека фаза на токсикоинфекция, защото в тази ситуация се борим с доста тежки инфекции, входната врата за нахлуване на тези инфекции в тялото е доста огромна. След това идва етапа на излекуване, която при Светльо продължава да е още в тази фаза и най-после етапа на следствията от изгарянето, които от време на време не престават и цялостен живот ".
- Аделина Радева, Българска национална телевизия: Кога разбра какво е твоето положение?
" Още като видях, като се разсъниха и...
- Какво си намерения?
" Че в никакъв случай няма да се оправя, в действителност. Стоиш сам през целия ден и гледаш тавана и се чудиш по какъв начин попадна там, дали ще се оправя, дали няма. Никой не знае ".
А единствено Доцент Зънзов и екипът знаят през какво и по какъв начин е минал Светльо - имобилен и затворен единствено с мислите си за повече от 2 месеца сред стените на една болнична стая, с цел да издържи болката, десетките интервенции, сложните инфекции, интубациите, 60-те упойки, кръвозагубата. Преди да види околните си да го посрещат назад в живота на изхода на болничното заведение.
" Светльо е извънредно твърдоглав, порядъчен. Нелеко му беше през тези повече от 2 месеца мисля, които беше в болничното заведение, тъй че успеха е негова ".
Светльо: " Аз постоянно ще съм му признателен за всичко, което направи за мен. Това е... Да е жив и здрав, че има лъвско сърце несъмнено. Само той знае през какво е минал ".
Очаквал ли си да получиш толкоз доста поддръжка?
" Честно казано да. Наистина имах вяра, че имам хора зад тила си и че ще ми оказват помощ, само че в подобен мащаб и толкоз доста ми помогнаха в действителност. Хората - в действителност не имах вяра ".
Най-важното обаче за това да стои през днешния ден изправен Светльо е че ги има неговите деца - както ги назовава – детски футболен тим " Свиленград 1921 ".
" Добър ден тренер ".
" Готови ли сте? ".
Децата на Светльо, които мoже би още не знаят, че са срещнали един от най-важните учители в своя живот, само че към този момент са научили от него това, което е ключ към всичко - да бъдат тим.
- Тук ли чувстваш най-добре?
" Да, тук се усещам на своя почва. На собствен терен съм тук ".
- Какво ти дава това другарство с децата в този момент?
" Още повече ме подвига и душевен и прочувствено, че мога да съм с тях и да продължим това, което правихме преди. Аз постоянно съм казвал, че би трябвало да са колектив, което е най-важното. Да се поддържат постоянно ".
- Аделина Радева, Българска национална телевизия: " Искам да ти благодаря за всичко, което правиш и за хората, които въобще не подозираш, че си докоснал през твоята история и ми се ще в случай че можем да им кажем нещо на тия хора, които са се трогнали или за първи път чуват за тази история. История с добър край и доста поучения за Свтельо, който спасяваше и в последна сметка беше избавен ".
" Със сигурност, най-много всички да бъдат здрави. Това е най-важното и малко... Аз съм още доста дребен, единствено че с цел да желаеме да се оправим би трябвало да се обединим. Колкото и да е мъчно и всеки да е нанякъде и да си мисли неговите работи, в случай че не се обединим, разрухата ще продължи и ще става по-зле ".
- А вярваш ли, че можем?
" Със сигурност, ние сме българи, ние можем всичко ".
" Тренер, пожелаваме ти бързо възобновяване ".
Автор: Аделина Радева
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ