Невидимият климатичен щит около Антарктида
Южният океан рядко попада в новинарските заглавия. Той е надалеч от градове, промишленост и човешки звук, само че в действителност е един от най-важните " климатични регулатори " на Земята. Океанът, който обкръжава Антарктида, работи като великански топлинен буфер – поема голяма част от непотребната топлота, насъбрана в атмосферата, и по този начин забавя темпа на световното стопляне. Без този прикрит механизъм климатът ни би се променял доста по-бързо и по-драматично.
Ново научно проучване обаче демонстрира, че ключът към тази дарба на Южния океан не е единствено в неговите течения, а в нещо доста по-динамично – бурите.
Невидимият климатичен щит към Антарктида
Южният океан е неповторим. Той свързва Атлантическия, Тихия и Индийския океан в една непрекъсната система, в която водата циркулира свободно и придвижва топлота и въглерод по цялата планета. Именно тук се гълтам над три четвърти от спомагателната топлота, генерирана от човешката активност.
Тази топлота, в случай че остане в атмосферата, би ускорила топенето на ледовете, би направила горещите талази по-чести и по-интензивни и би тласнала климата към още по-нестабилни крайности. Южният океан безусловно купува време на планетата.
Защо спокойният океан не е добър знак
Дълго време климатичните проучвания се концентрираха върху междинните стойности – междинни температури, междинни ветрове, междинни течения. Бурите, със своята безредица и къса дълготрайност, постоянно оставаха на назад във времето. Оказва се обаче, че точно те вършат голямата разлика.
Когато океанската повърхнина е спокойна, топлата вода остава от горната страна, а студената – изпод. Този " слоест " океан мъчно поема нова топлота от атмосферата. При стихия картината се трансформира трагично.
Как бурите " разбъркват " океана
Силните ветрове над Южния океан раздвижват водната повърхнина и унищожават естественото разделяне сред пластовете. Студена вода се изтласква нагоре, а топлата повърхностна вода потъва надолу. Резултатът е по-хладна океанска повърхнина, която може да поеме още повече топлота от въздуха.
По време на дейни бурни интервали океанът работи като ефикасна гъба за топлота – той я " изсмуква " от атмосферата, вместо да ѝ разреши да остане там и да затопля климата.
Бурите стават по-силни – и това не е инцидентно
Данните от последните десетилетия демонстрират ясна наклонност: бурите към Антарктида се усилват. Причината е възходящата разлика в атмосферното налягане сред полярните региони и по-топлите субтропици. Колкото по-голям е този контрастност, толкоз по-силни са ветровете – а с тях и бурите.
Тези по-мощни стихии водят до по-дълбоко и по-интензивно разбъркване на океанските води. Така Южният океан не просто всмуква повече топлота, само че го прави по-ефективно точно в интервалите, когато климатичната система е под най-голямо напрежение.
Проблемът с климатичните модели
Тук идва и тревожната част. Много от актуалните климатични модели не регистрират задоволително добре бурните процеси в Южния океан. В резултат на това те постоянно " виждат " океанска повърхнина, която е по-топла, в сравнение с е в реалност.
На пръв взор това може да наподобява като дребна неправилност, само че в дълготраен проект сходни неточности се натрупват. Неправилно изчисленото усвояване на топлота води до неустановеност в прогнозите – какъв брой бързо ще се затопля планетата, какъв брой лед ще загубим и по какъв начин ще се трансформират рисковите метеорологични феномени.
Един от най-трудните океани за проучване
Южният океан е призрачен сън за откривателите. Огромни талази, ураганни ветрове и отдалечеността му вършат дългите измервания с кораби съвсем невъзможни. Затова учените все по-често разчитат на самостоятелни подводни апарати, повърхностни роботи и сателитни наблюдения.
Тази композиция от технологии разрешава да се наблюдава по какъв начин топлината се движи в океана по време на стихии и какви са действителните мащаби на този развой. Без тях ролята на бурите евентуално щеше да остане скрита още дълго.
Какво значи това за климата ни
Връзката сред бурите в Южния океан и световното стопляне към този момент е ясна. През последните 20 години точно бурната интензивност е основен фактор за това какъв брой топлота съумява да поеме океанът и какъв брой остава в атмосферата.
Най-силен е резултатът през антарктическото лято, когато повърхностното разбъркване доближава своя най-много. Зимата носи други, по-сложни процеси, свързани с морския лед и дълбокото океанско безредие – зони, които към момента крият доста незнайни.
Голямата картина
Едно нещо към този момент е несъмнено: бурите над Южния океан не са просто безредно време в края на света. Те са деен, жизненоважен механизъм, който оказва помощ на планетата да се оправя с последствията от световното стопляне.
Докато на сушата бурите постоянно носят опустошения, в този далечен океан те играят ролята на климатични спасители. И колкото по-добре ги разбираме, толкоз по-точно можем да предвидим какво ни чака в един все по-затоплящ се свят, пише Meteo Balkans .
Ново научно проучване обаче демонстрира, че ключът към тази дарба на Южния океан не е единствено в неговите течения, а в нещо доста по-динамично – бурите.
Невидимият климатичен щит към Антарктида
Южният океан е неповторим. Той свързва Атлантическия, Тихия и Индийския океан в една непрекъсната система, в която водата циркулира свободно и придвижва топлота и въглерод по цялата планета. Именно тук се гълтам над три четвърти от спомагателната топлота, генерирана от човешката активност.
Тази топлота, в случай че остане в атмосферата, би ускорила топенето на ледовете, би направила горещите талази по-чести и по-интензивни и би тласнала климата към още по-нестабилни крайности. Южният океан безусловно купува време на планетата.
Защо спокойният океан не е добър знак
Дълго време климатичните проучвания се концентрираха върху междинните стойности – междинни температури, междинни ветрове, междинни течения. Бурите, със своята безредица и къса дълготрайност, постоянно оставаха на назад във времето. Оказва се обаче, че точно те вършат голямата разлика.
Когато океанската повърхнина е спокойна, топлата вода остава от горната страна, а студената – изпод. Този " слоест " океан мъчно поема нова топлота от атмосферата. При стихия картината се трансформира трагично.
Как бурите " разбъркват " океана
Силните ветрове над Южния океан раздвижват водната повърхнина и унищожават естественото разделяне сред пластовете. Студена вода се изтласква нагоре, а топлата повърхностна вода потъва надолу. Резултатът е по-хладна океанска повърхнина, която може да поеме още повече топлота от въздуха.
По време на дейни бурни интервали океанът работи като ефикасна гъба за топлота – той я " изсмуква " от атмосферата, вместо да ѝ разреши да остане там и да затопля климата.
Бурите стават по-силни – и това не е инцидентно
Данните от последните десетилетия демонстрират ясна наклонност: бурите към Антарктида се усилват. Причината е възходящата разлика в атмосферното налягане сред полярните региони и по-топлите субтропици. Колкото по-голям е този контрастност, толкоз по-силни са ветровете – а с тях и бурите.
Тези по-мощни стихии водят до по-дълбоко и по-интензивно разбъркване на океанските води. Така Южният океан не просто всмуква повече топлота, само че го прави по-ефективно точно в интервалите, когато климатичната система е под най-голямо напрежение.
Проблемът с климатичните модели
Тук идва и тревожната част. Много от актуалните климатични модели не регистрират задоволително добре бурните процеси в Южния океан. В резултат на това те постоянно " виждат " океанска повърхнина, която е по-топла, в сравнение с е в реалност.
На пръв взор това може да наподобява като дребна неправилност, само че в дълготраен проект сходни неточности се натрупват. Неправилно изчисленото усвояване на топлота води до неустановеност в прогнозите – какъв брой бързо ще се затопля планетата, какъв брой лед ще загубим и по какъв начин ще се трансформират рисковите метеорологични феномени.
Един от най-трудните океани за проучване
Южният океан е призрачен сън за откривателите. Огромни талази, ураганни ветрове и отдалечеността му вършат дългите измервания с кораби съвсем невъзможни. Затова учените все по-често разчитат на самостоятелни подводни апарати, повърхностни роботи и сателитни наблюдения.
Тази композиция от технологии разрешава да се наблюдава по какъв начин топлината се движи в океана по време на стихии и какви са действителните мащаби на този развой. Без тях ролята на бурите евентуално щеше да остане скрита още дълго.
Какво значи това за климата ни
Връзката сред бурите в Южния океан и световното стопляне към този момент е ясна. През последните 20 години точно бурната интензивност е основен фактор за това какъв брой топлота съумява да поеме океанът и какъв брой остава в атмосферата.
Най-силен е резултатът през антарктическото лято, когато повърхностното разбъркване доближава своя най-много. Зимата носи други, по-сложни процеси, свързани с морския лед и дълбокото океанско безредие – зони, които към момента крият доста незнайни.
Голямата картина
Едно нещо към този момент е несъмнено: бурите над Южния океан не са просто безредно време в края на света. Те са деен, жизненоважен механизъм, който оказва помощ на планетата да се оправя с последствията от световното стопляне.
Докато на сушата бурите постоянно носят опустошения, в този далечен океан те играят ролята на климатични спасители. И колкото по-добре ги разбираме, толкоз по-точно можем да предвидим какво ни чака в един все по-затоплящ се свят, пише Meteo Balkans .
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ