Нов изтребител стана символ на промените на пазара на бойната авиация
Южна Корея се причисли към листата на страните, способни да създават съвременни изтребители. Започнаха летателни тествания на първата машина от клас КФ-21 “Пораме ”. Всъщност това е просто добра машина, която не би трябвало да се съпоставя нито със Су-57, нито с Х-35. Въпреки това, пред нас е значимо събитие, което ще има огромни последствия, в това число и за Русия.
Първо, за самия аероплан. КФ-21 “Пораме” ( " Млад ястреб " ) е двумоторен аероплан със съществени градивни ограничения за понижаване на видимостта в обсега на радара. Донякъде припомня както на китайския Джей-31, по този начин и на американския Ф-35. Самолетът не принадлежи към петото потомство, тази машина е основана на софтуерната база от четвърто потомство, само че с неосезаем корпус.
За компанията основател - Корейски аерокосмически промишлености (КАИ) - това не е първият аероплан. Тази корейска компания е единственият производител на самолети в света, който предлага на своите клиенти свръхзвукови подготвителни самолети Т-50. Но да направиш образователен аероплан е едно, а да направиш изтребител е друго. КАИ го направи. Въпреки че тестванията на машината занапред стартират и към момента не е допустимо да се каже сигурно дали корейците са създали всичко вярно.
Почти не по-лош от пето потомство
Изтребителят има най-широк набор от ракетни оръжия, в това число най-ефективните типове, като “Метеор” за въздушен пердах. Всички перспективни корейски ракети също би трябвало да бъдат " регистрирани " на самолета. За разлика от доста западни модели, КФ-21 може да носи и противокорабни ракети, към този момент единствено “Харпун”. Скоростта на самолета е ниска, 1.81 пъти на звука, припомня ненапълно на Ф-18 в това отношение и има за какво: моторите на тези две машини са две модификации от едно и също семейство.
Но това, което несъмнено дава обещание да бъде от висок клас, е бордовото радиоелектронно съоръжение. Тук през цялото време е обещана радиолокационна станция с дейна фазирана антенна решетка, оптични системи за прицелване и съоръжение за продан на информация с други тактически единици.
Подобно на съветските изтребители, корейските самолети ще бъдат оборудвани с оптично-електронни прицелни станции.
Като цяло, в случай че корейците не покажат груби неточности в структурата, тогава самолетът ще отстъпва на изтребителите с по-добро съответствие на двигателна сила към тегло и следен вектор на тягата единствено в маневрен пердах. Но преди него въпреки всичко ще би трябвало да оживеят съперниците с по-добра маневреност, само че по-лоша електроника и оръжия. Първоначално се планираше самолетът да стартира да се създава като изтребител за въздушен пердах, а по-късно да се трансформира в многоцелева машина, способна както да се бие във въздуха, по този начин и да унищожава цели на земята.
Машината може да бъде в действителност всеобща и не доста скъпа. Южна Корея сама ще създава електроника, моторите не са нито скъпи, нито дефицитни. И в този миг се оказва, че смисъла на този аероплан въобще не е в това какъв брой високи са неговите характерности.
Интернационална кооперация
Създаването на тази машина стартира още през 2001 година, а през 2010 година, когато се появяват първите скици, планът става интернационален. Индонезия е включена в него. На пръв взор това не е изключително значимо, защото Индонезия няма значими технологии в авиацията. Да, няма, само че в последна сметка ще проима. И най-важното, Южна Корея ще получи своето одобрено произвеждане, в случай че не на най-мощните, то на много положителни самолети.
В момента в света има малко съществени производители на бойни самолети, които са подготвени сами да създават нови машини: Съединени американски щати, Русия, Франция, Китай, Швеция.
Англия и останалата част от Европа към този момент могат да създадат нещо единствено в консорциуми, настрана нито една от европейските страни не може да сътвори изтребител сама. Сега британците се пробват да се „ съживят “ с плана “Темпест” само че към този момент показват следното: британците могат да основат обособени съставни елементи на изтребител на равнище, по-високо от междинното за света, само че не и цялостен аероплан.
Япония също може да сътвори собствен изтребител. Но изолацията на тази страна от международния оръжеен пазар и невъзможността да обезпечи постоянни поръчки за своята авиационна промишленост води до обстоятелството, че японските самолети са доста скъпи. В резултат на това, с изключение на създадения въз основата на Ф-16 аероплан “Мицубиши” Ф-2, те нямат лични бойни самолети на въоръжение и не е ясно по кое време ще се появят.
Индия се пробва да сътвори собствен личен изтребител с плана “Теджас” - едномоторен аероплан без забележителни характерности. Този аероплан видя серията единствено с цел да подкрепи националните разработчици и производители на самолети, бъдещето отвън Индия е допустимо за него единствено при знамение и даже в Индия той по насила влезе във Военновъздушни сили. Сглобяването на ДжейЕф-17 в Пакистан въобще не може да се смята за произвеждане, пакистанците просто ги сглобяват от китайски съставни елементи.
Това до неотдавна беше всичко. Сега клубът включва Южна Корея с нейните великански индустриални благоприятни условия и аероплан, който, в случай че е планиран без неточности, несъмнено ще бъде по-добър в борба от Ф-16 в множеството модификации, Ф-18, Су-30 във всякаква форма, МиГ-29 и всевъзможни остарели американски или руски самолети, да не приказваме за другите там екзотики.
И Индонезия, която до момента единствено сглобяваше остарели европейски транспортни средства и се опитваше да стартира работа в региона на дроновете, ще получи достъп до тази технология - индонезийски инженери работят по този план в Южна Корея отдавна. И това е наклонността, която в бъдеще може да промени всичко.
На оръжейния пазар
Повечето страни в света просто не се нуждаят от суперизтребители като Су-35 или Ф-22. Това, което е належащо, е това, което нормално се назовава „ работен кон “, елементарен и скромен аероплан, който може да взема решение както дилемите за битка с вражеските самолети, по този начин и да извършва ударни задачи. За предпочитане по-евтино.
Южна Корея стартира да изпитва точно подобен аероплан. И КФ-21, за разлика от индийския “Теждас” дава обещание да бъде сполучлив на пазара. А това значи, че страните, предлагащи ултраскъпите си машини, ще би трябвало да отстъпват.
Всъщност процесът на асимилиране на военни технологии от някогашния „ трети свят “ стартира от дълго време. Прогнозите, че международният оръжеен пазар ще се свие, се чуват от 90-те години на предишния век. Оттогава същата Турция се прояви в сегмента на дронове и ракети. Южна Корея изнася артилерия и бронирани транспортни средства. Като цяло тези страни, които преди този момент са купували единствено оръжия, през днешния ден могат да създават забележителна част от тях сами.
Но подобен пазар като военната авиация дълго време беше разграничен сред най-развитите страни. Сега обстановката се трансформира. В сегмент, който преди беше доминиран от такива " остарели " производители на бойни самолети, изброени нагоре, се появяват нови играчи със лично съответствие цена-качество.
Южнокорейският изтребител е знак, че " новите " производители могат да навлязат в най-високотехнологичния сегмент на военното произвеждане. Точно както през днешния ден съвсем всяка страна може да създава ръчни оръжия, КФ-21 демонстрира, че скоро страните, които преди са купували непознати самолети, ще създават свои лични. Същата Индонезия се обезпечава с транспортни самолети, а в този момент ще получи десетки инженери, които знаят по какъв начин да създадат изтребител.
Отвореният пазар за съставни елементи като мотори и радари ще значи, че новите производители ще би трябвало да основават доста малко от нулата - всичко, което е сложено в корпуса, може просто да бъде закупено. И едвам тогава, откакто извършите аероплан от закупени съставни елементи, ще бъде допустимо да се рециклира за нещо друго, в случай че старите съставни елементи не са налични (например заради санкции). Основното нещо е да го извършите за първи път, по-късно ще бъде доста по-лесно. Корейците преди малко прескочиха тази преграда – и доста други са на път.
Какъв извод би трябвало да се направи от това у нас? Изводът е елементарен. Пазарът на бойната авиация ще се свие, авиационната технология към този момент е почнала да се популяризира по света и това събитие ще се разраства. В бъдеще от ден на ден страни ще могат да се доставят със самолети лично произвеждане. Няма да се случи на следващия ден, само че неизбежно ще се случи. Необходимо е да се вземе поради този факт, когато се проучват всевъзможни пазарни вероятности и се подгответе да извършите такива оферти на купувача, които производителят от „ междинната ръка “ просто не може да направи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Първо, за самия аероплан. КФ-21 “Пораме” ( " Млад ястреб " ) е двумоторен аероплан със съществени градивни ограничения за понижаване на видимостта в обсега на радара. Донякъде припомня както на китайския Джей-31, по този начин и на американския Ф-35. Самолетът не принадлежи към петото потомство, тази машина е основана на софтуерната база от четвърто потомство, само че с неосезаем корпус.
За компанията основател - Корейски аерокосмически промишлености (КАИ) - това не е първият аероплан. Тази корейска компания е единственият производител на самолети в света, който предлага на своите клиенти свръхзвукови подготвителни самолети Т-50. Но да направиш образователен аероплан е едно, а да направиш изтребител е друго. КАИ го направи. Въпреки че тестванията на машината занапред стартират и към момента не е допустимо да се каже сигурно дали корейците са създали всичко вярно.
Почти не по-лош от пето потомство
Изтребителят има най-широк набор от ракетни оръжия, в това число най-ефективните типове, като “Метеор” за въздушен пердах. Всички перспективни корейски ракети също би трябвало да бъдат " регистрирани " на самолета. За разлика от доста западни модели, КФ-21 може да носи и противокорабни ракети, към този момент единствено “Харпун”. Скоростта на самолета е ниска, 1.81 пъти на звука, припомня ненапълно на Ф-18 в това отношение и има за какво: моторите на тези две машини са две модификации от едно и също семейство.
Но това, което несъмнено дава обещание да бъде от висок клас, е бордовото радиоелектронно съоръжение. Тук през цялото време е обещана радиолокационна станция с дейна фазирана антенна решетка, оптични системи за прицелване и съоръжение за продан на информация с други тактически единици.
Подобно на съветските изтребители, корейските самолети ще бъдат оборудвани с оптично-електронни прицелни станции.
Като цяло, в случай че корейците не покажат груби неточности в структурата, тогава самолетът ще отстъпва на изтребителите с по-добро съответствие на двигателна сила към тегло и следен вектор на тягата единствено в маневрен пердах. Но преди него въпреки всичко ще би трябвало да оживеят съперниците с по-добра маневреност, само че по-лоша електроника и оръжия. Първоначално се планираше самолетът да стартира да се създава като изтребител за въздушен пердах, а по-късно да се трансформира в многоцелева машина, способна както да се бие във въздуха, по този начин и да унищожава цели на земята.
Машината може да бъде в действителност всеобща и не доста скъпа. Южна Корея сама ще създава електроника, моторите не са нито скъпи, нито дефицитни. И в този миг се оказва, че смисъла на този аероплан въобще не е в това какъв брой високи са неговите характерности.
Интернационална кооперация
Създаването на тази машина стартира още през 2001 година, а през 2010 година, когато се появяват първите скици, планът става интернационален. Индонезия е включена в него. На пръв взор това не е изключително значимо, защото Индонезия няма значими технологии в авиацията. Да, няма, само че в последна сметка ще проима. И най-важното, Южна Корея ще получи своето одобрено произвеждане, в случай че не на най-мощните, то на много положителни самолети.
В момента в света има малко съществени производители на бойни самолети, които са подготвени сами да създават нови машини: Съединени американски щати, Русия, Франция, Китай, Швеция.
Англия и останалата част от Европа към този момент могат да създадат нещо единствено в консорциуми, настрана нито една от европейските страни не може да сътвори изтребител сама. Сега британците се пробват да се „ съживят “ с плана “Темпест” само че към този момент показват следното: британците могат да основат обособени съставни елементи на изтребител на равнище, по-високо от междинното за света, само че не и цялостен аероплан.
Япония също може да сътвори собствен изтребител. Но изолацията на тази страна от международния оръжеен пазар и невъзможността да обезпечи постоянни поръчки за своята авиационна промишленост води до обстоятелството, че японските самолети са доста скъпи. В резултат на това, с изключение на създадения въз основата на Ф-16 аероплан “Мицубиши” Ф-2, те нямат лични бойни самолети на въоръжение и не е ясно по кое време ще се появят.
Индия се пробва да сътвори собствен личен изтребител с плана “Теджас” - едномоторен аероплан без забележителни характерности. Този аероплан видя серията единствено с цел да подкрепи националните разработчици и производители на самолети, бъдещето отвън Индия е допустимо за него единствено при знамение и даже в Индия той по насила влезе във Военновъздушни сили. Сглобяването на ДжейЕф-17 в Пакистан въобще не може да се смята за произвеждане, пакистанците просто ги сглобяват от китайски съставни елементи.
Това до неотдавна беше всичко. Сега клубът включва Южна Корея с нейните великански индустриални благоприятни условия и аероплан, който, в случай че е планиран без неточности, несъмнено ще бъде по-добър в борба от Ф-16 в множеството модификации, Ф-18, Су-30 във всякаква форма, МиГ-29 и всевъзможни остарели американски или руски самолети, да не приказваме за другите там екзотики.
И Индонезия, която до момента единствено сглобяваше остарели европейски транспортни средства и се опитваше да стартира работа в региона на дроновете, ще получи достъп до тази технология - индонезийски инженери работят по този план в Южна Корея отдавна. И това е наклонността, която в бъдеще може да промени всичко.
На оръжейния пазар
Повечето страни в света просто не се нуждаят от суперизтребители като Су-35 или Ф-22. Това, което е належащо, е това, което нормално се назовава „ работен кон “, елементарен и скромен аероплан, който може да взема решение както дилемите за битка с вражеските самолети, по този начин и да извършва ударни задачи. За предпочитане по-евтино.
Южна Корея стартира да изпитва точно подобен аероплан. И КФ-21, за разлика от индийския “Теждас” дава обещание да бъде сполучлив на пазара. А това значи, че страните, предлагащи ултраскъпите си машини, ще би трябвало да отстъпват.
Всъщност процесът на асимилиране на военни технологии от някогашния „ трети свят “ стартира от дълго време. Прогнозите, че международният оръжеен пазар ще се свие, се чуват от 90-те години на предишния век. Оттогава същата Турция се прояви в сегмента на дронове и ракети. Южна Корея изнася артилерия и бронирани транспортни средства. Като цяло тези страни, които преди този момент са купували единствено оръжия, през днешния ден могат да създават забележителна част от тях сами.
Но подобен пазар като военната авиация дълго време беше разграничен сред най-развитите страни. Сега обстановката се трансформира. В сегмент, който преди беше доминиран от такива " остарели " производители на бойни самолети, изброени нагоре, се появяват нови играчи със лично съответствие цена-качество.
Южнокорейският изтребител е знак, че " новите " производители могат да навлязат в най-високотехнологичния сегмент на военното произвеждане. Точно както през днешния ден съвсем всяка страна може да създава ръчни оръжия, КФ-21 демонстрира, че скоро страните, които преди са купували непознати самолети, ще създават свои лични. Същата Индонезия се обезпечава с транспортни самолети, а в този момент ще получи десетки инженери, които знаят по какъв начин да създадат изтребител.
Отвореният пазар за съставни елементи като мотори и радари ще значи, че новите производители ще би трябвало да основават доста малко от нулата - всичко, което е сложено в корпуса, може просто да бъде закупено. И едвам тогава, откакто извършите аероплан от закупени съставни елементи, ще бъде допустимо да се рециклира за нещо друго, в случай че старите съставни елементи не са налични (например заради санкции). Основното нещо е да го извършите за първи път, по-късно ще бъде доста по-лесно. Корейците преди малко прескочиха тази преграда – и доста други са на път.
Какъв извод би трябвало да се направи от това у нас? Изводът е елементарен. Пазарът на бойната авиация ще се свие, авиационната технология към този момент е почнала да се популяризира по света и това събитие ще се разраства. В бъдеще от ден на ден страни ще могат да се доставят със самолети лично произвеждане. Няма да се случи на следващия ден, само че неизбежно ще се случи. Необходимо е да се вземе поради този факт, когато се проучват всевъзможни пазарни вероятности и се подгответе да извършите такива оферти на купувача, които производителят от „ междинната ръка “ просто не може да направи.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ