В кои държави се работи най-много и най-изтощително
Южна Корея лимитира оптималната дълготрайност на работната седмица от 68 часа до 52 часа, в опит да усили продуктивността на труда в страната и раждаемостта.
Средната дълготрайност на работната седмица варира според от това къде по света живеете. Никой обаче не може да се мери с Южна Корея. През март локалният парламент гласоподава закон, който дава на сериозен % от трудещите се заслужена отмора. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) това е развитата страна с най-дълго работно време.
Този нов закон ще влезе в действие през юли 2018, въпреки че ще е в действие единствено за огромни компании, и едвам след това ще стартира да се ползва за по-малките компании.
Въпреки съпротивата от бизнес-общността, южнокорейското държавно управление има вяра, че законът е нужен, с цел да се усъвършенства стандартът на живот, да се основат повече работни места и да се усили продуктивността на труда.
Изключение от правилото
Южнокорейското държавно управление има вяра също, че може даже да усили раждаемостта в страната, която съществено е спаднала в последните няколко десетилетия. Към момента страната има по-дълго работно време от всяка друга развита страна по света: кредно 2069 часа годишно на чиновник, съгласно данни от 2016, систематизирани от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Анализът на организацията обгръща 38 страни и демонстрира, че единствено мексиканците (2225 часа на година) и костариканците (2212 часа на година) работят по-дълго.
Южна Корея опонира на световна наклонност: проучвания, извършени от Международната организация по труда (МОТ) демонстрират, че страните с ниски и междинни приходи нормално работят по-дълго от по-богатите, поради поредност от фактори, вариращи от % самонаети чиновници на трудовия пазар до по-ниското възнаграждение, несигурността на работните места и културни особености.
Южна Корея обаче не е единствената богата страна, където тези правила не важат. Япония има проблем със " гибелта от преправяне ", изразяващ се освен под формата на статистики, само че и посредством обстоятелството, че в японския език има дума за това: " кароши ".
По-конкретно думата значи служащи, умиращи или от свързани със стрес болести (инфаркт, инсулт), или такива, които се самоубиват поради натиска, на който са подложени на работното място.
Със приблизително 1713 часа труд на човек годишно Япония не е измежду водачите в листата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, само че отвън голите числа там съществува мрачната действителност, че в страната въобще няма законодателство, определящо оптимално седмично работно време, нито предел за изключителния труд.
През финансовата 2015-16 година, японското държавно управление е отчело рекорден брой от 1456 случая на кароши. Организации за отбрана на правата на трудещите се настояват, че действителните стойности са доста по-високи, тъй като доста от тези случаи по този начин и остават неогласени.
Според последните данни на МОТ, Азия е континентът, където по-голям % хора работят по-дълго: множеството от страните (32%) нямат повсеместен народен предел за оптималната работна седмица, а още 29% имат висок предел (60 часа седмично или повече). Само 4% от страните съблюдават рекомендациите на МОТ и се придържат към интернационалните трудови стандарти за най-много 48-часова или още по-къса работна седмица.
В Америка и Карибския регион, 34% от страните нямат важащ за всички предел за работна седмица, най-високият дял от всички райони. Сред страните без подобен предел е и Съединени американски щати.
Но в Близкия Изток е мястото, където законовите предели са по-отворени за дългото работно време: осем от 10 страни разрешават седмично работно време над 60 часа седмично.
В това отношение Европа продължава да е най-хубавото място за трудещите се - всички страни на континента имат избран оптимален предел на дълготрайност на работната седмица като единствено Белгия и Турция имат законово уредена работна седмица над 48 часа.
Градове за " работохолици "
Африка е мястото с най-вече страни, където повече от една трета от заетите на трудовия пазар работят над 48 часа седмично като единствено в Танзания да вземем за пример делът на тези, които се трудят над тази норма е 60%.
Проучвания също по този начин разпознават трендовете за дълготрайност на работната седмица по градове. През 2016 година швейцарската банка UBS разгласява разбор на 71 града, измежду водачите на които бяха Хонконг със приблизително 50.1 часа работна седмица, Мумбай (43.7 часа), Мексико Сити (43.5 часа), Ню Делхи (42.6 часа) и Банкок (42.1 часа).
Мексиканците, като се изключи че работят най-вече, също по този начин имат и едни от най-жестоките режими във връзка с почивките в света: уреденият по закон най-малък годишен отпуск е под 10 дни, както е и в Нигерия, Япония и Китай да вземем за пример, до момента в който съседите на Мексико в Латинска Америка – Бразилия, оферират най-малък отпуск 20-23 дни.
Нещата обаче могат да бъдат и още по-лоши. В Индия, където няма повсеместен народен предел за оптимално работно време, служащите нямат и обезпечен най-малък годишен отпуск.
Източник: webcafe.bg
Средната дълготрайност на работната седмица варира според от това къде по света живеете. Никой обаче не може да се мери с Южна Корея. През март локалният парламент гласоподава закон, който дава на сериозен % от трудещите се заслужена отмора. Според Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) това е развитата страна с най-дълго работно време.
Този нов закон ще влезе в действие през юли 2018, въпреки че ще е в действие единствено за огромни компании, и едвам след това ще стартира да се ползва за по-малките компании.
Въпреки съпротивата от бизнес-общността, южнокорейското държавно управление има вяра, че законът е нужен, с цел да се усъвършенства стандартът на живот, да се основат повече работни места и да се усили продуктивността на труда.
Изключение от правилото
Южнокорейското държавно управление има вяра също, че може даже да усили раждаемостта в страната, която съществено е спаднала в последните няколко десетилетия. Към момента страната има по-дълго работно време от всяка друга развита страна по света: кредно 2069 часа годишно на чиновник, съгласно данни от 2016, систематизирани от Организацията за икономическо сътрудничество и раз.
Анализът на организацията обгръща 38 страни и демонстрира, че единствено мексиканците (2225 часа на година) и костариканците (2212 часа на година) работят по-дълго.
Южна Корея опонира на световна наклонност: проучвания, извършени от Международната организация по труда (МОТ) демонстрират, че страните с ниски и междинни приходи нормално работят по-дълго от по-богатите, поради поредност от фактори, вариращи от % самонаети чиновници на трудовия пазар до по-ниското възнаграждение, несигурността на работните места и културни особености.
Южна Корея обаче не е единствената богата страна, където тези правила не важат. Япония има проблем със " гибелта от преправяне ", изразяващ се освен под формата на статистики, само че и посредством обстоятелството, че в японския език има дума за това: " кароши ".
По-конкретно думата значи служащи, умиращи или от свързани със стрес болести (инфаркт, инсулт), или такива, които се самоубиват поради натиска, на който са подложени на работното място.
Със приблизително 1713 часа труд на човек годишно Япония не е измежду водачите в листата на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, само че отвън голите числа там съществува мрачната действителност, че в страната въобще няма законодателство, определящо оптимално седмично работно време, нито предел за изключителния труд.
През финансовата 2015-16 година, японското държавно управление е отчело рекорден брой от 1456 случая на кароши. Организации за отбрана на правата на трудещите се настояват, че действителните стойности са доста по-високи, тъй като доста от тези случаи по този начин и остават неогласени.
Според последните данни на МОТ, Азия е континентът, където по-голям % хора работят по-дълго: множеството от страните (32%) нямат повсеместен народен предел за оптималната работна седмица, а още 29% имат висок предел (60 часа седмично или повече). Само 4% от страните съблюдават рекомендациите на МОТ и се придържат към интернационалните трудови стандарти за най-много 48-часова или още по-къса работна седмица.
В Америка и Карибския регион, 34% от страните нямат важащ за всички предел за работна седмица, най-високият дял от всички райони. Сред страните без подобен предел е и Съединени американски щати.
Но в Близкия Изток е мястото, където законовите предели са по-отворени за дългото работно време: осем от 10 страни разрешават седмично работно време над 60 часа седмично.
В това отношение Европа продължава да е най-хубавото място за трудещите се - всички страни на континента имат избран оптимален предел на дълготрайност на работната седмица като единствено Белгия и Турция имат законово уредена работна седмица над 48 часа.
Градове за " работохолици "
Африка е мястото с най-вече страни, където повече от една трета от заетите на трудовия пазар работят над 48 часа седмично като единствено в Танзания да вземем за пример делът на тези, които се трудят над тази норма е 60%.
Проучвания също по този начин разпознават трендовете за дълготрайност на работната седмица по градове. През 2016 година швейцарската банка UBS разгласява разбор на 71 града, измежду водачите на които бяха Хонконг със приблизително 50.1 часа работна седмица, Мумбай (43.7 часа), Мексико Сити (43.5 часа), Ню Делхи (42.6 часа) и Банкок (42.1 часа).
Мексиканците, като се изключи че работят най-вече, също по този начин имат и едни от най-жестоките режими във връзка с почивките в света: уреденият по закон най-малък годишен отпуск е под 10 дни, както е и в Нигерия, Япония и Китай да вземем за пример, до момента в който съседите на Мексико в Латинска Америка – Бразилия, оферират най-малък отпуск 20-23 дни.
Нещата обаче могат да бъдат и още по-лоши. В Индия, където няма повсеместен народен предел за оптимално работно време, служащите нямат и обезпечен най-малък годишен отпуск.
Източник: webcafe.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ