Южен регионален план звучи като поредния бюрократичен термин, но той

...
Южен регионален план звучи като поредния бюрократичен термин, но той
Коментари Харесай

Между прагматизма и кошмара "руско езеро": какво иска Турция в Черно море

Южен районен проект " звучи като следващия бюрократичен термин, само че той директно визира България: на срещата на върха на НАТО във Вилнюс по този начин ще бъде обозначен документ, който ще очертае цели, тактика и цели на алианса в Южна Европа и Черноморието.

Това е смяна радикално. Десетилетия наред НАТО не бе виждала потребност от огромни отбранителни проекти, поради присъединяване си в различен вид войни, като в Афганистан и Ирак, и обстоятелството, че не възприемаше Русия като екзистенциална опасност. Планът, съгласно дипломатически източници на " Ройтерс ", е импровизирано координиран от водачите преди часове.

Документът визира обаче и Турция, чието въздействие в Черно море надвишава това на останалите две натовски страни, България и Румъния. С контрола над Босфора и Дарданелите според конвенцията от Монтрьо от 1936 година тя може да затваря Проливите за по-голямата част от военния трафик по време на война. Когато Русия атакува Украйна, тя се възползва то това си право. Ходът на войната - а и разногласията към договорката за украинското зърно, в които Анкара бе решаваща - единствено акцентират значимостта на този басейн.

Черно море към този момент има доста огромна роля, изключително след експлоадирането на войната в Украйна, и това ще бъде отразено в решенията от Вилнюс,. " Турция от години схваща Черно море като един тип " руско-турско езеро ", само че внезапно тук има повече играчи: други натовски членове, Украйна, Грузия... Мисля, че сега има доста засилен интерес, ще е забавно да се види по какъв начин ще се развие този диалог за региона ", добави той.

" Турция се опълчва на НАТО-изиране на Черно море, базира се на Конвенцията от Монтрьо за Проливите [за да лимитира влизането на съюзнически кораби], съпротивлява се на апелите за повече диалози в алианса за Черно море, само че това няма да е стабилно дълготрайно време, тъй като регионът става все по-голям ", добави Гранд, който до предходната година бе асистент на генералния секретар на НАТО за вложенията в защитата.

Какво чака Турция в района и по какъв начин го вижда? Отговорът, даван нееднократно в разнообразни експертни разбори, изяснява значимостта на решенията, които ще одобри алиансът във Вилнюс за включващия България районен проект.

Как НАТО се оказа значима

Още от руско време Турция пробва да поддържа сериозна районна позиция в Черно море и районът е центърът на гравитацията сред Турция и Русия. Дори когато ползите на Москва и Анкара се сблъскват, те намират и общи точки, само че въпреки всичко анексирането на Крим през 2014 година сътвори проблем, се в разбор на German Marshall Fund of the United States, оповестен в първите месеци на войната, който и сега наподобява настоящ.

Турция се въздържаше от това да способства за опити да уголемява позицията на НАТО в Черноморския регон и се опитваше да работи с Москва, с цел да стоят страните без черноморско крайбрежие отвън него. Анексирането на украинския полуостров обаче попари фантазията на Турция този взаимен надзор да продължи.

 " Познатото зло "? Какво следва след преизбирането на Ердоган отпред на Турция

Ако има фраза, която обобщава настроенията от това време, тя евентуално е от 2016 година, с създател президента Реджеп Тайип Ердоган. Черно море " надали не се трансформира в съветско езеро ", сподели той, до момента в който Русия, укрепила контрола си над Севастопол (където е Руският черноморски флот още отпреди анексирането), засилваше наличието си. Пълномащабното навлизане в Украйна още повече обърка салдото на силите.

Едновременно с това двете страни, след интервала на разтърсвания, схващат алените си линии и заобикалят да се предизвикат взаимно. В подтекста на продължаваща война обаче запазването на тези връзки ще е трудно; войната по едно и също време с това основава за Турция опция за сдобряване със запада. Няма да стане обаче единствено с думи - ще са нужни и структурни промени в метода, по който схваща условията на алианса.

Сложни сметки

От трите страни - членки на НАТО по черноморското крайбрежие Турция е най-голямата, а и управлява Проливите. Освен това е страната с втората най-голяма войска в алианса, а и става все по-уверена в личната си, издаваща самостоятелност външна политика.

 " Пластично деформирани " връзки: външната политика на Турция след изборите

И Съединени американски щати, и Турция виждат въздушната мощ на Турция като актив на НАТО в черноморския район. Усещането на Анкара за потребност от отплата, откакто по време на предходната администрация във Вашингтон тя бе изключена от програмата за произвеждане и покупка на F-35, в която бе основен състезател (заради набирането на съветски ракети), вкара диалога за различен аероплан (F-16) в част от разискванията за участието на Швеция в НАТО.

Същевременно, поради ролята на Турция като запазила връзки с Русия страна, само че и съумяла да дава поддръжка на Украйна, като в същото време обърква съветски военни случки в чужбина. Силна Турция, затова, дава отговор на ползите на НАТО в Черно море, само че и на тези на Украйна, която затова възприема Турция като един от дребното евентуални гаранти на сигурност, Атлантическият съвет. Анкара прочее оказва помощ на Киев освен за дроновете " Байрактар ", само че и построяването на на процедура изгубения ѝ преди години военноморски флот.

От друга страна, в случай че НАТО желае да има по-силно разчитащ на груповия отговор метод (не единствено на Турция), ще би трябвало за момента да се задоволи с това, с което разполагат черноморските страни, поради че Босфорът и Дарданелите са атворени. Ако Турция, Румъния и България би трябвало да намерят общ език за определяне на значимо наличие на аниласа, София и Букурещ ще би трябвало да подобрят доста качествата си, се в разбор на CEPA. Според него при положително обмисляне НАТО (включително благодарение на Съединени американски щати и Великобритания) може да помогне за създаване на значимо наличие без значение от рестриктивните мерки в конвенцията.

Баланс

Стратегическата позиция на Черноморския район и Турция като страната, контролираща достъпа до Черноморския район, може да докара до това западните страни да преглътнат по-лесно държанието на Ердоган и да опитат да подобрят връзките с Анкара, се споделя в разбора на GMF.

Едновременно с това западните страни би трябвало да не попадат в клопката на властническата непоклатимост, като се концентрират върху балансиращия капацитет на Русия в района. Позициите на Турция я вършат съвършен сътрудник и на НАТО, и на Европейски Съюз, само че на Европа и Съединени американски щати се постанова да балансират сред разбирането, че " Турция може да употребява същинския си капацитет в района с функционираща народна власт и постоянни районни политики, основани на рационални сметки ", от една страна, и напъните да не тласкат Анкара към Москва, от друга.

Все отново поддръжката за участието на Турция в НАТО и остава релативно непрекъсната от 1952 година, когато Анкара се причисли, отбелязва German Marshall Fund. " Анкара добре осъзнава, че алиансът ѝ дава многостранната рамка, с която да сдържа съветското скупчване в Черноморския район, а и оттатък него, когато заплашва турските ползи. "

Действието от името на НАТО или с нещо съвсем като поддръжка от алианса е комфортно средство за Ердоган, с цел да осъществя национални ползи, без да излага тези ползи на равнище, където може да се чакат директни съветски дейности. В резултат Турция съумява да издейства отстъпки и от Запада, и от Русия.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР