Александър Дугин: За геополитиката на Закавказието
Южен Кавказ е сериозен проблем за Русия. Впрочем това се отнася за всички прилежащи страни от постсъветското пространство, като се изключи Беларус. Само с Минск връзките са фундаментални и надеждни. Всичко останало е мощно проблематично.
Всичко е поради неналичието на ясна тактика. През последните 30 години Русия се движи по едно и също време в три направления. Тя:
се стремеше да се интегрира в западноцентричния световен свят (първоначално при каквито и да е условия, а по-късно, при Путин, при опазване на независимостта);
укрепи личния си суверенитет (както в лицето на Запада, по този начин и в лицето на прилежащите държави);
се опита да играе водеща роля в постсъветското (имперско) пространство и да способства отчасти (безсистемно, фрагментарно и непоследователно) за евразийската интеграция.
И трите вектора теглиха страната в разнообразни направления и изискваха взаимно изключващи се тактики. В резултат на това се озовахме там, където се озовахме след започването на СВО: в директна борба със Запада за постсъветското пространство.
Все още обаче се колебаем да заявяваме обществено задачите на Специалната военна интервенция в тяхното геополитическо измерение. Но би било належащо умерено и невъзмутимо да признаем, че ще се борим до цялостната капитулация на нацисткия режим в Киев и установяването на директен военно-политически надзор (и това е единственият смисъл на демилитаризацията и денацификацията) върху цялата територия на някогашна Украйна. И сме подготвени да се борим тъкмо толкоз, колкото е належащо за Победата.
Това би била изясненост, която неотложно ще се отрази на цялата ни тактика в в така наречената близка чужбина: Русия няма да толерира русофобски режими и русофобски трендове на тези територии на никое място и при никакви условия.
Въпреки цялата ни променчивост и несистематичност, самата геополитика показва една доста значима причинност през последните десетилетия. Териториалната целокупност на всяка постсъветска страна може да бъде обезпечена единствено от позитивни или неутрални връзки с Русия.
Опитът да се мине непосредствено на страната на врага (а Западът е зложелател и това е аксиома на геополитиката; който се съмнява очевидно е профан или непознат агент) заплашва териториалната целокупност на страната, която реши да направи такава стъпка.
Това стартира още през 90-те години - Приднестровието, Нагорни Карабах (по това време имаше русофобско глобалистко държавно управление на Народния фронт в Азербайджан), Южна Осетия и Абхазия.
Приднестровието към момента е замразено. Южна Осетия и Абхазия са откъснати от Грузия в отговор на акта на експанзия на Саакашвили, подтикван от Сорос и глобалистките сили (по-специално Анри-Бернар Леви). Армения при Пашинян провокира Русия, а Баку, в противен случай, действаше ловко и другарски - в следствие Нагорни Карабах стана азербайджански от арменски.
Докато Киев беше многовекторен, имаше Крим, Донбас, Херсонска област и Запорожие. След това от него започнаха да излизат територия след територия и защото русофобията не стихна и се трансформира в същинска война с съветския свят, Украйна към този момент въобще няма да съществува.
Западът не може да подсигурява териториална целокупност на никого на територията на Евразия, всичките му обещания са блъф. Да, Западът към момента е в положение да аргументи сериозна щета на Русия - с цената на унищожаването на цяла страна (както в този момент става с Украйна). Но да избавят, пазят, строят, основават, провеждат нещо... Това не е за тях.
Но да се върнем към Закавказието.
Ако желаеме същинска интеграция на евразийското пространство, би трябвало да имаме пореден проект, а не просто поредност от реактивни, въпреки и от време на време ефикасни стъпки. Трябва да действаме самодейно. В края на краищата, в действителност самият Запад в никакъв случай не има вяра в обещанията си към тези прилежащи на Русия страни, които поемат по пътя на директната геополитическа русофобия.
Каквото и да измислят, Западът би трябвало единствено да стартира спор и в случай че вследствие на това съдружникът бъде раздран, разчленен и погубен, това не го тормози. За Русия обаче тези страни са нещо доста повече. Дори без патоса на другарството сред народите, това е просто нашата обща, обединена земя. И това са нации, единни с нас в своята историческа орис. Без значение по какъв начин платените от Запада изменнически елити ги убеждаваха в противното.
Ако в този момент Западът желае да отвори втори фронт в Южен Кавказ, изключително в светлината на неуспеха на украинската контранастъпление, ще му бъде много елементарно да го направи.
Пашинян, който оглавява към момента съюзната с Русия Армения, е напълно под контрола на Запада. Предаде Карабах и не си мръдна пръста да отбрани арменците. Той докара страната до крах, а Западът явно беше подготвен за това и по всякакъв начин съдействаше за това.
Но пашиняновците идват и изчезват, само че хората остават. Ще бъде ли морално ние, руснаците, да гледаме умерено по какъв начин Армения се трансформира в кървясъл безпорядък - по пътя на Либия, Ирак, Сирия, Украйна?
Да се седи и да се чака самите арменци да се разсънят и да схванат, че подобен държател е унищожителен за Армения, е непродуктивно. Не се разсънват и не се разсънват, единствено пред нашето посолство викат лозунги, готови от Сорос, и палят съветски паспорти. Това е единствено една - най-очевидната - точка на евентуален палеж в Кавказ.
Мнозина се притесняват, че Турция, която се счита за пълновръстен сътрудник в успеха на Азербайджан в Нагорни Карабах, ще стартира да заема по-активна позиция по вражески надъхан по отношение на Русия метод в Южен Кавказ. Най-често тези страхове са пресилени, защото целите на Турция са подсилване и опазване на въздействието в Източното Средиземноморие, в зоната на някогашната Османска империя.
И едвам тогава – и то основно под натиска на НАТО и Съединени американски щати – Анкара крои проекти за въздействие в Кавказ или тюркския свят на Евразия. Турция не е директен антагонист на Русия, само че в случай че Южен Кавказ пламне, тогава всеки ще бъде самичък за себе си.
Както и да е, ние се намираме в сложна обстановка в Южен Кавказ. Всъщност Западът може да го взриви всеки миг, в случай че реши да отвори втори фронт. И всичко, което би трябвало да създадем, е да реагираме. Да, от време на време го вършим сносно - всички планове на врага се срутват и имат противоположен резултат. Случва се. Но не постоянно.
Затова си коства, без да губим време, да стартираме пълноценно и уверено стратегическо обмисляне: какво желаеме да забележим в Южен Кавказ и по какъв начин да оживим тази мечтана картина? И в това време следва да се вземе дефинитивно решение във връзка с цялото постсъветско пространство. Ако желаеме да го забележим като приятелско и съюзническо или даже неутрално, тогава би трябвало да го създадем тъкмо такова. Само по себе си то няма да стане такова или изцяло ще престане да бъде.
Време е Русия да премине в нахлуване. В Украйна, в Южен Кавказ, в Евразия като цяло. Имаме потребност от нападателен натурализъм. С проекти, студен и изтрезнял разбор и ефикасни, строго целенасочени дейности.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Всичко е поради неналичието на ясна тактика. През последните 30 години Русия се движи по едно и също време в три направления. Тя:
се стремеше да се интегрира в западноцентричния световен свят (първоначално при каквито и да е условия, а по-късно, при Путин, при опазване на независимостта);
укрепи личния си суверенитет (както в лицето на Запада, по този начин и в лицето на прилежащите държави);
се опита да играе водеща роля в постсъветското (имперско) пространство и да способства отчасти (безсистемно, фрагментарно и непоследователно) за евразийската интеграция.
И трите вектора теглиха страната в разнообразни направления и изискваха взаимно изключващи се тактики. В резултат на това се озовахме там, където се озовахме след започването на СВО: в директна борба със Запада за постсъветското пространство.
Все още обаче се колебаем да заявяваме обществено задачите на Специалната военна интервенция в тяхното геополитическо измерение. Но би било належащо умерено и невъзмутимо да признаем, че ще се борим до цялостната капитулация на нацисткия режим в Киев и установяването на директен военно-политически надзор (и това е единственият смисъл на демилитаризацията и денацификацията) върху цялата територия на някогашна Украйна. И сме подготвени да се борим тъкмо толкоз, колкото е належащо за Победата.
Това би била изясненост, която неотложно ще се отрази на цялата ни тактика в в така наречената близка чужбина: Русия няма да толерира русофобски режими и русофобски трендове на тези територии на никое място и при никакви условия.
Въпреки цялата ни променчивост и несистематичност, самата геополитика показва една доста значима причинност през последните десетилетия. Териториалната целокупност на всяка постсъветска страна може да бъде обезпечена единствено от позитивни или неутрални връзки с Русия.
Опитът да се мине непосредствено на страната на врага (а Западът е зложелател и това е аксиома на геополитиката; който се съмнява очевидно е профан или непознат агент) заплашва териториалната целокупност на страната, която реши да направи такава стъпка.
Това стартира още през 90-те години - Приднестровието, Нагорни Карабах (по това време имаше русофобско глобалистко държавно управление на Народния фронт в Азербайджан), Южна Осетия и Абхазия.
Приднестровието към момента е замразено. Южна Осетия и Абхазия са откъснати от Грузия в отговор на акта на експанзия на Саакашвили, подтикван от Сорос и глобалистките сили (по-специално Анри-Бернар Леви). Армения при Пашинян провокира Русия, а Баку, в противен случай, действаше ловко и другарски - в следствие Нагорни Карабах стана азербайджански от арменски.
Докато Киев беше многовекторен, имаше Крим, Донбас, Херсонска област и Запорожие. След това от него започнаха да излизат територия след територия и защото русофобията не стихна и се трансформира в същинска война с съветския свят, Украйна към този момент въобще няма да съществува.
Западът не може да подсигурява териториална целокупност на никого на територията на Евразия, всичките му обещания са блъф. Да, Западът към момента е в положение да аргументи сериозна щета на Русия - с цената на унищожаването на цяла страна (както в този момент става с Украйна). Но да избавят, пазят, строят, основават, провеждат нещо... Това не е за тях.
Но да се върнем към Закавказието.
Ако желаеме същинска интеграция на евразийското пространство, би трябвало да имаме пореден проект, а не просто поредност от реактивни, въпреки и от време на време ефикасни стъпки. Трябва да действаме самодейно. В края на краищата, в действителност самият Запад в никакъв случай не има вяра в обещанията си към тези прилежащи на Русия страни, които поемат по пътя на директната геополитическа русофобия.
Каквото и да измислят, Западът би трябвало единствено да стартира спор и в случай че вследствие на това съдружникът бъде раздран, разчленен и погубен, това не го тормози. За Русия обаче тези страни са нещо доста повече. Дори без патоса на другарството сред народите, това е просто нашата обща, обединена земя. И това са нации, единни с нас в своята историческа орис. Без значение по какъв начин платените от Запада изменнически елити ги убеждаваха в противното.
Ако в този момент Западът желае да отвори втори фронт в Южен Кавказ, изключително в светлината на неуспеха на украинската контранастъпление, ще му бъде много елементарно да го направи.
Пашинян, който оглавява към момента съюзната с Русия Армения, е напълно под контрола на Запада. Предаде Карабах и не си мръдна пръста да отбрани арменците. Той докара страната до крах, а Западът явно беше подготвен за това и по всякакъв начин съдействаше за това.
Но пашиняновците идват и изчезват, само че хората остават. Ще бъде ли морално ние, руснаците, да гледаме умерено по какъв начин Армения се трансформира в кървясъл безпорядък - по пътя на Либия, Ирак, Сирия, Украйна?
Да се седи и да се чака самите арменци да се разсънят и да схванат, че подобен държател е унищожителен за Армения, е непродуктивно. Не се разсънват и не се разсънват, единствено пред нашето посолство викат лозунги, готови от Сорос, и палят съветски паспорти. Това е единствено една - най-очевидната - точка на евентуален палеж в Кавказ.
Мнозина се притесняват, че Турция, която се счита за пълновръстен сътрудник в успеха на Азербайджан в Нагорни Карабах, ще стартира да заема по-активна позиция по вражески надъхан по отношение на Русия метод в Южен Кавказ. Най-често тези страхове са пресилени, защото целите на Турция са подсилване и опазване на въздействието в Източното Средиземноморие, в зоната на някогашната Османска империя.
И едвам тогава – и то основно под натиска на НАТО и Съединени американски щати – Анкара крои проекти за въздействие в Кавказ или тюркския свят на Евразия. Турция не е директен антагонист на Русия, само че в случай че Южен Кавказ пламне, тогава всеки ще бъде самичък за себе си.
Както и да е, ние се намираме в сложна обстановка в Южен Кавказ. Всъщност Западът може да го взриви всеки миг, в случай че реши да отвори втори фронт. И всичко, което би трябвало да създадем, е да реагираме. Да, от време на време го вършим сносно - всички планове на врага се срутват и имат противоположен резултат. Случва се. Но не постоянно.
Затова си коства, без да губим време, да стартираме пълноценно и уверено стратегическо обмисляне: какво желаеме да забележим в Южен Кавказ и по какъв начин да оживим тази мечтана картина? И в това време следва да се вземе дефинитивно решение във връзка с цялото постсъветско пространство. Ако желаеме да го забележим като приятелско и съюзническо или даже неутрално, тогава би трябвало да го създадем тъкмо такова. Само по себе си то няма да стане такова или изцяло ще престане да бъде.
Време е Русия да премине в нахлуване. В Украйна, в Южен Кавказ, в Евразия като цяло. Имаме потребност от нападателен натурализъм. С проекти, студен и изтрезнял разбор и ефикасни, строго целенасочени дейности.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ