Менгеле: 35 години в бягство от правосъдието
Йозеф Менгеле, прочут като „ Ангелът на гибелта “ от Аушвиц, съумява да избегне правораздаването цели 35 години. Той се укрива от Мосад и интернационалните служби. Неговата история е образец за изключителна свирепост и неуловимост. Менгеле е знак на медицинските закононарушения по време на Холокоста.
От татко си Менгеле наследява непримиримост, ловкост и упоритост. Майка му му дава самообладание и апатия. Тези черти му оказват помощ да оцелее в бягство. Дори гибелта на брат му не го трогва. Напротив, той изпитва приятност и се дами за вдовицата му. Това разкрива надълбоко извратената му персона. Преди гибелта си, Менгеле се среща със сина си Ролф. Синът му е погнусен от неналичието на разкайване у татко си.
През 1949 година Менгеле идва в Буенос Айрес. Той е под подправена идентичност – Хелмут Грегор. Документите му го разказват като немски жител, монтьор. С него е и куфар, цялостен със странни неща. В него има спринцовки, анатомични мемоари и кръвни проби. Те са прекомерно необикновени за един монтьор.
Грегор трепери. Поел е голям риск, когато резервира компрометиращото куфарче. Но пък то е скъп плод на години проучвания. В него се съдържа целият му живот, връща му загатна за бараките, газовите камери, крематориумите, железопътните рампи, където прекарва най-хубавите си години като „ инженер “ на расата. Място, пропито с парливия аромат на изгорени тела и коси, наобиколен с наблюдателници и телени мрежи. На мотор, на колело или в кола, той обикаля измежду сенките без лица, с безупречно блестящи ботуши, ръкавици, униформа и фуражка, леко килната на една страна. Беше неразрешено да го гледат в очите или да го заговаряха.
В Аушвиц, Менгеле е всесилен. С едно придвижване на пръчицата си той взема решение ориста на хиляди хора. Наляво – незабавна гибел. Надясно – насилствен труд или лабораторията му. Той зарежда тази лаборатория с „ подобаващ човешки материал “ – джуджета, колоси, сакати и близнаци. Смята себе си за страж на расовата непорочност. Той е алхимик на „ новия човек “. Менгеле има вяра, че го чака блестяща университетска кариера. Очаква благодарност от победил райх.
След войната Менгеле се открива в Аржентина. Първоначално живее в бедност, под непозната идентичност. Той се слива с тълпата, с цел да не бъде видян. През нощите гледа портрета на брачната половинка си Ирене. Тя отхвърля да го последва с техния наследник Ролф. Семейството му обаче оказва финансова поддръжка. Те му оказват помощ да се укрива. Това е основно за дългото му бягство.
Менгеле умира през 1979 година в Бразилия. Той по този начин и не е съден за закононарушенията си. Мосад го търси интензивно, само че без триумф. Общественият интерес към неговата персона и действия продължава. Нови документални филми и проучвания разкриват ужасяващите му опити. Експериментите са осъществявани без анестезия, с изключителна свирепост. Особено върху деца и близнаци. Неговата история остава предизвестие за мащаба на човешката завист.
