Йозеф Ковалик- на 25 години, роден на 4 ноември 1992

Йозеф Ковалик- на 25 години, роден на 4 ноември 1992 в столицата на Словакия – Братислава. През 2010 става бронзов медалист на Младежките Олимпийски игри, а 4 години по-късно се трансформира в едвам 4-ия тенисист отвън топ 300, който печели купа от сериите Чалънджър – победа над руснака Андрей Кузнецов на финала в Меербуш, Германия.

Следва непрекъснат напредък в международната класация и пиково 109-то място при започване на 2017 година. А 13 месеца по-късно настъпи моментът за първи полуфинал в Световния тур – на Диема Екстра София Оупън.

„ Нямах време да осмисля нещата. Много съм благополучен, че завоювах тук, само че всички страсти идват на по-късен стадий. Ако си легна да дремя и стартира да мисля за мача… (лека пауза) А имам дуел и на следващия ден. Сега преминавам през нормалната процедура – възобновяване, всичко това. Но съм доста благополучен от резултата “, признава тенисистът.

В София, Ковалик е част от солидната словашка група, включваща още Мартин Клижан и Лукаш Лацко, който Йозеф трябваше да преодолее по пътя към финалната четворка.

„ Мачовете с Лукаш (Лацко) постоянно са сложни, тъй като се познаваме добре, упражняваме дружно в Братислава. Сблъсъците постоянно са тежки и за двамата, в предишния дуел в Братислава, на Чалънджъра, изгубих, до момента в който в този момент съумях да наваксам закъснение от 2-5 в третия сет. Бях доста разчувствуван поради това и не преставам да давам всичко от себе си.

С Мартин (Клижан) бяхме дружно в последния шампионат, предходната седмица във Франция, пристигнахме в България дружно, тренирахме дружно. Наистина е хубаво да имаш до себе си някой, с който да си поговориш, да вечеряте дружно, да прекарвате време. Така не се чувстваш уединен от самото начало “, продължава той.

Емоционален тенисист, Ковалик печели доста благосклонности с реакциите си на корта. А от време на време даже е успявал да накара публиката да промени своите пристрастия в течение на мача и да поддържа него – както при популярната победа над Марин Чилич в Ченай през предходната година.

"Да, давам воля на страстите си на корта, подобен съм, мъчно ми е да бъда друг, само че ми харесва. А щом и на хората им харесва, това ме прави благополучен. “

А може би страстта в играта му произлиза от детските години, когато открива пристрастеността към тениса.

„ Започнах да играя тенис в учебно заведение, с децата тичахме в близост, имаше мрежа и започнахме да играем. Нямаше треньор, а ние бяхме 50 деца и просто си играехме. Това ми хареса и от този момент не съм спирал да играя. “

Един играч, чиито дейности принудиха треньора му Борис Боргула да го опише като „ рок звезда, която обаче има и джаз дни на корта “.

„ Не знам, питайте треньора ми какво значи това (рок звездата и джаз дните). Вярно е – от време на време съм друг, всеки ден може да се случи нещо друго. Но значимото е да се фокусираш върху мача и да останеш в играта. “

А музиката несъмнено играе значима роля в представянето на Ковалик.

„ Музиката основава атмосферата преди мача, само че също по този начин и ми оказва помощ да се отпусна след дуел, когато желая да заспя. Но когато желая мощно начало на мача, да бъда подготвен, тогава предпочитам друга музика. Слушането на музика те трансформира най-малко малко. Харесвам хип-хоп, само че също по този начин си падам по рока, непрекъснато чувам рокмузика. Харесвам всевъзможни типове музика, дефинирам това, което чувам, съгласно непрекъснатите промени в настроението си. "

Йозеф Ковалик е тенисист, продължаващ със своя напредък. А следващата стъпка бе направена в София.