Йосиф Хербст ( 20 ноември 1875 – 16 април 1925)

Йосиф Хербст ( 20 ноември 1875 – 16 април 1925) е български публицист и публичен деятел. След Септемврийското въстание през 1923 година разобличава репресиите на режима на Александър Цанков в изявленията си. Списва вестниците „ Вестник “, „ А. Б. В. “,  „ Ек “, „ Днес “, „ Вик за свободни хора “.
През юни 1925 година участва инцидентно на убийството на комуниста Вълчо Иванов и става очевидец на изхвърлянето на натрупа му от причинителите – група офицери. На идващия ден разказва видяното във вестниците си. С това дефинитивно си печели омразата на първото държавно управление на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „ безследно изчезва “ по време на априлските събития от 1925 година. Бил е женен за Виола, щерка на политика Петко Каравелов, сестра на Лора Каравелова, брачната половинка на Пейо Яворов.Нека си напомним за славните времена на българската публицистика с някои цитати на Йосиф Хербст. 
Никому в сгода, на никого на инат.
Без цензура и баба знае да се бори за хрумвания. Майсторство се желае под режим на цензура да се схванеш с читателите.
Вестникар, който е непрекъснато по лов на изявленията, си е преместил мозъка в краката: по-добре може да тича, в сравнение с да мисли.
Безпристрастен, хеле пък равнодушен публицист, е журналистически евнух.
Не е прав господин Цанков, от който българското общество слуша, че то диша само посредством него и в случай че той си отиде, животът в страната ще спре. Слава Богу, по-големи дробове България изгуби и отново продължава съществуването си.
В доста висши учебни заведения има към този момент катедри по вестникарство. Ако се не неистина - и в нашия " Свободен университет ". Това демонстрира, че вестникарството се признава към този момент като просвета, въпреки че то в действителност е изкуство.
Вестникарят би трябвало да има обстойно обучение, леко перо и нерви като гемеджийски въжета, също така вестникарски инстинкт. Ако свръх всичко това има и разбираем почерк, ще го благославят словослагателите и коректорите. Желал бих да видя оная университетска публика, в която всичко това ще може да се преподава. Не си вестникар единствено поради това, тъй като си " приключил " с отличие някой журналистически факултет. Но можеш да бъдеш добър вестникар, ВЪПРЕКИ че притежаваш журналистическа " тапия ".
От всяка банкнота, от всяка златна монета в касите на новите ни богаташи лъхва мирисът на потта на измъчените в окопите наши бойци, на кръвта на толкоз паднали непрежалими герои …
Едно няма да престана да апелирам от името на армията, от името на всички, които в мъчителни нощи са се замисляли върху настоящето състояние: да се поправи сторената несправедливост и да се постанови, че войнишкият живот няма еквивалент.