Йорданка Бенева е от малкото млади учители в Добрич. Завършила

Йорданка Бенева е от дребното млади учители в Добрич. Завършила е " Българска лингвистика " в СУ " Св. Климент Охридски ". Работила е като публицист в родния си град, само че мощното ѝ предпочитание е да се отдаде на учителската специалност и съумява да го реализира. Преподавала е в Природоматематическата гимназия " Иван Вазов " и ПГ по МТЕ " М. В. Ломоносов " в Добрич, в ПГ за Контрол на общоопасните средства (звено в МВР) " Алеко Константинов " в Балчик. В момента демонстрира на децата от Езикова гимназия " Гео Милев " хубостта на българското слово. Ето какво показа тя за специалността пред Actualno.com.

Г-жо Бенева, в навечерието сме на Деня на националните будители, а най-ярките представители на актуалното будителство са учителите. Какво Ви насочи към тази специалност?
Учителската специалност е детската ми фантазия, само че доста мъчно стигнах до нея. Преминах през няколко школи. Първата е Софийският университет " Св. Климент Охридски ", където имах достойнството да чувам лекции на преподаватели с извънреден потенциал и потвърден престиж. Втората школа е вестник " Добруджанска естрада ", където като публицист построих умения за работа в екип, възприятие за отговорност, деятелност, подвижност, комуникативност. Третата школа най-общо ще я нарека просветителната система, в която поетапно трупам опит. Развивам добродетели като разумност, отговорност за личната орис и за публичните каузи, усърдие, непримиримост, самообладание.
Какво изпитвате, когато застанете пред учениците?
Учениците ме зареждат с оптимизъм. Те имат оптимистичната позиция на младостта. В очите им виждам бодрост, жизненост, ненаситен жар да покоряват върхове. Неизброими са триумфите на учениците от Езикова гимназия " Гео Милев ", които непрекъснато печелят състезания, надпревари, олимпиади. Факт е, че таман във връзка Деня на националните будители Татяна Иванова от Х Г клас получава премията на Община град Добрич " Млад създател ".
Напоследък статистиката регистрира отлив от учителската специалност. Това надали е единствено поради ниското възнаграждение на труда. Като че ли по-скоро е поради загубата на самопризнание от страна на обществото. Какво е Вашето чувство?
Учителската специалност фактически се обезцени в последните години. Може би тъй като образованието не е приоритет на политическите кабинети и голословно се маргинализира. Всъщност учениците, които нашата система " създава ", са бъдещите студенти, лекари, юристи, откриватели...
Как публичните промени и настройки се отразяват върху учебната среда?
Зависимостта е правопропорционална. Въпросът е по какъв начин да спрем отрицателните последствия. Интересното е, че учениците от професионалните гимназии да вземем за пример са наясно с безработицата, която ги чака, откакто завършат. Трудно е и мотивирането им да получат най-малко оценка " междинен " на държавния зрелостен изпит по български език и литература. В професионалните гимназии, в които съм преподавала, нямам възпитаници със слаб триумф, което се реализира с доста труд и непримиримост както от страна на зрелостниците, по този начин и от страна на учителя. Що се отнася до профилираните гимназии, задача на обществото ни като цяло е да задържи младежите у нас макар неподходящите стопански условия.
Има съществени рецензии за равнището на българското обучение, само че като че ли не си даваме сметка, че виновност за полуграмотните младежи имаме всички – семейство, приятели… Как да се подтиква контактът сред родители и учители?
За страдание образованието и културата са таман сферите, върху които рефлектира цялостният публичен живот. Когато обществото боледува, боледуват и неговите деца. Работещ механизъм е контактуването с родителите, само че добре е да се работи превантивно с тях, а не да се изчаква и да се работи под натиска на събитията.
Наблюденията Ви – четат ли младежите?
Четат, само че избират обичани творби и създатели, от време на време със съмнителна художествена стойност, пред класическата литературна традиция. Тук се крие предизвикването пред учителя, който би трябвало да подбере подобаващата методическа форма за реализиране на срещата с даден създател и произведение. Учениците демонстрират интерес към беседата, в която умерено могат да изложат и аргументират личната си позиция. Така те се усещат значими и в някаква степен се изживяват като съавтори.
Оптимист ли сте за повишение равнището на просветеност измежду завършващите приблизително обучение?
Бих желала да бъда оптимист. Страната ни има бъдеще и то е в ръцете на младежите. Вярвам в напредъка и напредъка, по този начин както и моите предци са вярвали. Споделям напълно вярата на Иван Вазов в постъпателното положително развиване. Патриарха споделя по този начин: „ И в случай че слънцето изчезне от тия висини приветни, то някой в пъкъла ще да влезне, главня да вземе, да ни светне! “
Интервю на Йорданка Калчева