Йордан Йовчев е един от най-великите български спортисти. Той става

Йордан Йовчев е един от най-великите български спортисти. Той става първият гимнастик в историята, който взе участие на 6 следващи Олимпийски игри. Има сребърен орден от Атина 2004 и още три бронзови медала (два в Сидни 2000 и още един в Атина 2004). През 2012 година в Лондон бе и знаменосец на делегацията ни по време на откриването.

Ето какво показа Йордан Йовчев пред екипа на:

-Данчо, започват странни и разнообразни Олимпийски игри. Какви са упованията ти от самото събитие?
-Като че ли към този момент попривикнахме със обстановката. Жалкото за всички директно свързани с Олимпиадата – спортисти, треньори, делегации, е липста на атмосферата, която идва от наличието на публиката. Именно тази атмосфера ти дава този адреналин в сложните моменти, когато си на съревнование. Така или другояче светът се пробва да напредва цифрово – да основава атмосфера посредством резултати, да се чуват овации, да има виртуални почитатели и така нататък По-важното е кой по какъв начин е съумял в тези времена да даде най-хубавото от себе си, да има своя късмет. Както и какви върхове ще има – ще има ли изобщо. Новите звезди, които ще изгреят, от кои спортове са, ще има ли такива…

-Липсата на аудитория може ли пък да успокои някои спортисти?
-Различни видове спортисти има. При някои неналичието на аудитория ще им помогне за по-лесна централизация, тъй като публиката въздейства и в случай че не може да се контролираш – прегаряш. Аз си припомням какво беше в Пекин през 2008 година във финала на халки. Имаше двама китайци – при излизането им залата безусловно се взривяваше. Мен не ме беше боязън, защото бях отишъл да се състезавам, само че има други, които не могат да управляват тези страсти. По-скоро за мен неналичието на аудитория е тъжно. Ти си един заобиколен очевидец на Олимпиадата – отиваш, участваш и си тръгваш. Тези Игри умерено може да ги назовем телевизионни Олимпйски игри.

-Какво очакваш от българските спортисти?
-Очаквам дамите да се показват по-добре от мъжете. Пожелавам на всички триумф, да са здрави и да се показват добре. Нямам директни наблюдения от всички спортове, само че видяхте какъв възторг направиха в щангите напоследък. Плуването също се развива и от тук нататък съгласно мен ще имаме по-добри представяния. Към нашите грации има съществени упования. Аз съм удовлетворен, че 9-10 години след моето привършване на кариреата ми в Лондон 2012 имаме играч, който ще показва спортната гимнастика – Дейвид Хъдълстоун. Следях подготовката му, имаше травми, само че се надяваме да се оправи. Залагаме на него, защото е на 20 години и занапред ще реализира триумфи. Ако направи край в топ 24 – за него ще бъде триумф.

-Защо броят на спортистите ни обаче понижава с всяка минала Олимпиада?
-Явно, че не се приспособяваме към новостите. Всеки един квалификационен шампионат става все по-труден. Или изоставаме в подготовката, или в нововъведения, в кадри… Останалите страни резервират спортистите и треньорите и съумяват да бъдат на равнище. А при нас неприятното е, че нямаме избор. Ако имаме 10 деца, от тях най-после може да оцелее едно или нито едно. В други страни, в случай че има 1000, от тях да бъдат непокътнати 100, от тях 5-6 да стигнат до най-високото равнище, това значи пет-шест олимпийски първенци. А ние сме принудени да свалим равнището, тъй като нямаме избор.

-Ще спечелим ли орден в Токио?
-Хайде по този начин да го кажем – уповавам се на орден. Не приказваме за медали, само че би трябвало да имаме орден. Дано спортистите ни изненадат прелестно.

-Липсват ли ти Олимпийските игри?
-Ще бъда почтен и ще кажа – не. Това не са моите игри. Искам да запазя загатна си към това велико събитие такова, каквото беше преди този момент – с цялата грандиозна атмосфера. Сега ще бъда ефирен фен и ще притискам палци на българските спортисти.