Историк: Забраната на Хелоуин е излишен шум
Йордан Миленов счита, че опълчването с Деня на националните будители е изкуствено
Историкът Йордан Миленов подлага на критика непотребния медиен звук към възбраната на празнуването на Хелоуин в някои български общини. В изявление за " България заран " по Българска национална телевизия през днешния ден той съобщи, че опълчването сред Хелоуин и Деня на националните будители е изкуствено и излишно.
" Вдига се непотребен звук. Някакъв кмет забранил празника. Знаем от историята, че всяка една възбрана води до разпространение, ненужно разпространение на обещано нещо ", сподели Миленов. Той акцентира, че медийният звук в последните дни е изцяло непотребен.
Древните корени на Хелоуин
От историческа позиция Хелоуин има своите корени в античните вярвания на народите от Британските острови, още от IV век преди новата епоха. " Това е обвързвано с общението на индивида с отвъдния свят, което го има и в гръцката митология ", изясни историкът.
Той акцентира, че демоничността на човешката персона е непрекъснато повтарящ се претекст в културата. " Един непрекъснато повтарящ се претекст, който срещаме на какви ли не места, в това число и при Фройд, Юнг - демоничността на човешката персона, опитът на тези демони, които са в нас, да бъдат озаптени. Човечеството от зората на своето битие се пробва да се бори с това нещо ", сподели Миленов.
Денят на будителите - отговор на духовната рецесия
В България Денят на националните будители се появява като самобитен отговор на едно друго историческо предизвикателство - загубата на духовна посока след Първата международна война. Празникът се празнува за първи път публично през 1922 година по самодейност на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, като знак на възобновление на националния дух след тежкото проваляне.
" Денят на националните будители е определен на 1 ноември неслучайно - по остарял жанр това съответствува с 19 октомври, Деня на свети Иван Рилски. Той е небесният настойник на България. Може би първият будител, който се появява по нашите земи ", означи Миленов.
Будителите през днешния ден
По думите на историка всяко време има своите будители. Днешните може би не са книжовници от ранга на Паисий или Вазов, само че са учители, общественици и хора на духа, които със своята работа пробуждат интереса към знанието и националната еднаквост.
Изказването на Миленов идва в подтекста на дебата, подбуден от решението на кмета на Елин Пелин да забрани празнуването на Хелоуин в учебните заведения, детските градини и читалищата на територията на общината, с цел да се резервира фокусът върху българския празник на 1 ноември.
Историкът Йордан Миленов подлага на критика непотребния медиен звук към възбраната на празнуването на Хелоуин в някои български общини. В изявление за " България заран " по Българска национална телевизия през днешния ден той съобщи, че опълчването сред Хелоуин и Деня на националните будители е изкуствено и излишно.
" Вдига се непотребен звук. Някакъв кмет забранил празника. Знаем от историята, че всяка една възбрана води до разпространение, ненужно разпространение на обещано нещо ", сподели Миленов. Той акцентира, че медийният звук в последните дни е изцяло непотребен.
Древните корени на Хелоуин
От историческа позиция Хелоуин има своите корени в античните вярвания на народите от Британските острови, още от IV век преди новата епоха. " Това е обвързвано с общението на индивида с отвъдния свят, което го има и в гръцката митология ", изясни историкът.
Той акцентира, че демоничността на човешката персона е непрекъснато повтарящ се претекст в културата. " Един непрекъснато повтарящ се претекст, който срещаме на какви ли не места, в това число и при Фройд, Юнг - демоничността на човешката персона, опитът на тези демони, които са в нас, да бъдат озаптени. Човечеството от зората на своето битие се пробва да се бори с това нещо ", сподели Миленов.
Денят на будителите - отговор на духовната рецесия
В България Денят на националните будители се появява като самобитен отговор на едно друго историческо предизвикателство - загубата на духовна посока след Първата международна война. Празникът се празнува за първи път публично през 1922 година по самодейност на министъра на просвещението Стоян Омарчевски, като знак на възобновление на националния дух след тежкото проваляне.
" Денят на националните будители е определен на 1 ноември неслучайно - по остарял жанр това съответствува с 19 октомври, Деня на свети Иван Рилски. Той е небесният настойник на България. Може би първият будител, който се появява по нашите земи ", означи Миленов.
Будителите през днешния ден
По думите на историка всяко време има своите будители. Днешните може би не са книжовници от ранга на Паисий или Вазов, само че са учители, общественици и хора на духа, които със своята работа пробуждат интереса към знанието и националната еднаквост.
Изказването на Миленов идва в подтекста на дебата, подбуден от решението на кмета на Елин Пелин да забрани празнуването на Хелоуин в учебните заведения, детските градини и читалищата на територията на общината, с цел да се резервира фокусът върху българския празник на 1 ноември.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ