Големите вериги продават български храни за 3 милиарда лева годишно
Йордан Матеев е икономист с над 20 години опит като бизнес публицист в електронни и печатни медии. Той има магистърска степен със компетентност Финанси в УНСС - София. Понастоящем Йордан е изпълнителен шеф на Сдружението за съвременна търговия от 2013 година Той е и член на Настоятелството на Българската хранителна банка член на Настоятелството на Институт Отворено общество - София.
Ако пазарът на бързооборотни артикули се прави оценка сега на 11 милиарда лв., какъв дял държи модерната търговия и по какъв начин очаквате той да се промени в идващите няколко години?
Делът на модерната търговия е към 50% от целия пазар по данни на самостоятелни компании за пазарни изследвания. През последните пет години този дял пораства с към 1-2 пункта годишно, което демонстрира, че хората харесват преимуществата на извършването на покупки в огромни магазини, с огромно многообразие от артикули на положителни цени и улеснения като доста каси, огромни паркинги и даже детски площадки. Най-доброто доказателство за това е фактът, че всяка седмица милиони българи пазарят в магазините на огромните търговски вериги. Тук би трябвало да отчетем и вложенията на веригите, които непрестанно откриват нови магазини. Към момента членовете на нашето съдружие имат над 500 магазина в цяла България.
Делът на модерната търговия бързо набъбна от 2000 до 2010 година, когато на българския пазар навлязоха световни играчи. След този интервал имаме усмиряване и растежът е с по-бавна стъпка, само че чакаме да продължи и последователно да се приближи до дяловете, които са присъщи за по-развити пазари. В Западна Европа делът на първите пет компании в модерната търговия стига до 85-90%. Според мен в по-дългосрочен проект за България може да се чака да бъдат достигнати 60-65%, присъщи за доста от страните в Централна и Източна Европа.
България е изнесла храни за 5.9 милиарда лева - връх за цялата история на страната и съвсем 10 пъти повече по отношение на 2000 година Принос за тази позитивна наклонност имат и интернационалните търговски вериги, стъпили в България.
Дълго време на пазара навлизаха нови и нови играчи, само че наклонността се обърна - компании като " Пени ", " Карфур " и други напуснаха страната. Същевременно техни съперници като " Кауфланд ", " Лидъл ", " Билла ", " Метро " и " Фантастико " порастват и в оборот, и като брой магазини. Ако пазарът на модерната търговия пораства, за какво избрани играчи не съумяват да се оправят?
При пазарна стопанска система гаранции за триумф няма, изключително на дребни пазари с доста играчи. Българският пазар е мощно конкурентен. Десетте най-големи вериги имат едвам към 40% пазарен дял. В последна сметка потребителят със своя портфейл взема решение кой ще оцелее и кой не. Допълнителни провокации бяха рецесията от 2009 и последвалата с години застоялост, които доведоха до смяна на държанието на потребителите. Компаниите, които напуснаха страната, направиха това в интервал на стагнираща стопанска система. Всъщност, въпреки че пазарът от няколко години пораства, спрямо предкризисния интервал той е пораснал едвам с едноцифрено число, т.е. с под 1% средногодишно. Такъв растеж може да е допустим в развитите стопански системи, само че за България е незабележим, заради ниската база, от която се потегля.
Lidl ще открие най-малко 5 нови магазина през 2019-а
Компанията ще се концентрира върху огромните градове и Черноморието
Наскоро македонската " КАМ Маркет " влезе на българския пазар. Очаквате ли опити и от други нови компании да стартират да оперират у нас?
По принцип, колкото повече компании оперират на пазара, толкоз по-голяма е конкуренцията сред тях, от което огромният печеливш е потребителят. За страдание, все още България не е на картата на най-атрактивните пазари, което съгласно мен се дължи на няколко съществени аргументи. Първата е ниската кредитоспособност на популацията. Втората е релативно дребният му брой и наклонността да понижава. И третата е предизвикателната бизнес среда и непрекъснатата опасност от въвеждане на нови свръхрегулации.
Въпреки това, има и учредения за оптимизъм. Икономиката стабилно пораства, заплатите се подвигат с бързи темпове, което покачва покупателната дарба на хората. Добри са вероятностите на страната в средносрочен интервал да влезе в еврозоната. Ако към всичко това успеем да прибавим и една амбициозна стратегия за възстановяване на бизнес средата, България още веднъж може да стане атрактивен пазар за огромните интернационалните ритейлъри.
Преди време немската дискаунт верига за облекла KiK съобщи проекти за нахлуване на българския и румънския пазари, само че по-късно отсрочи старта, до момента в който в Румъния мисли за втори магазин. Имате ли информация за този случай за аргументите и като цяло какви са пречките пред новите вложители в региона на модерната търговия у нас?
Нямам информация за проектите на KiK и какво е довело до отлагането на навлизането им в България. Що се отнася до пречките пред новите вложители, те се коренят в бизнес средата у нас. Темата е огромна, само че бих показал няколко образеца. Единият е Законът за защита на конкуренцията и по-специално главата с нелоялната конкуренция, която не е на мястото си. Там са заложени големи опасности за всеки бизнес, освен за фирмите от бранша на модерната търговия. Дребни нарушавания се санкционират със същата мощ, както най-сериозните, каквито са картелните съглашения. Това е като да се вкара в пандиза за 20 години лидер на автомобил, който е заловен да приказва по телефона си до момента в който кара. Да, той е направил нарушаване, само че то не може да се приравни по мощ на убийството.
Kaufland откри първия си хипермаркет във Велико Търново
Инвестиция от 25 милиона лв. и над 100 нови локални работни места
В същия закон проблематични и носещи опасности са и наредбите в признатите преди няколко години текстове за корист с по-силна позиция при договаряне, които имат потребност от прецизиране.
Друг образец е от дълго време мухлясалият Кодекс на труда, който незабавно се нуждае от модернизиране, с цел да стане съответен на трудовите връзки в актуалния свят. Нашето съдружие има съответни оферти в тази посока, които касаят проблеми като възбраната за ексклузивен труд, сумираното пресмятане и електронното отчитане на работното време и минимално нужното наличие на трудовия контракт. Според нас измененията в КТ ще облекчат административната тежест върху бизнеса, ще основат повече благоприятни условия за претовареност и подготовка и ще предотвратят форми на дискриминация.
Нужни са и някои промени в Закона за отбрана на потребителите, които ще облекчат работата на търговците без да обиден ползите на потребителите. Например в случай че се съблюдава буквата на закона при еднодневни понижения на цените както при " черния петък " един огромен търговец би трябвало за една нощ да смени цените, посочени на етикетите на десетки хиляди артикули с по-ниски, а идната нощ да направи противоположното. Това на процедура е невероятно. Така даже най-добросъвестните търговци стават извършители на закона и са уязвими пред контролните органи.
Преди време стана ясно, че над 50% от стоките в 7 водещи вериги супермаркети са от български генезис. Сега можете ли да посочите общи ориентировъчни доходи, които производителите получават от този търговски канал?
Няма точни данни за приходите, които производителите получават през канала на модерната търговия. Все отново, с условности и въз основата на данните на Национален статистически институт елементарно може да се пресметна, че приблизително на човек дневно се пада вносна храна, в това число от страни в Европейски Съюз, за едвам 1.81 лева Всеки може самичък да пресметна това каква дребна част е от парите, които дава за храна на ден. Останалото явно е българска храна. Тази статистика удостоверява и данните, които дават комерсиалните вериги. Според тях, в случай че приемем, че българска стока е тази, при която над половината от добавената стойност остава в България, приблизително към 55% от продуктите в магазините на огромните интернационалните вериги са български. А в случай че дефинираме като български стоките от български снабдители, делът е над 75%. Това по груби сметки значи, че през огромните търговци се продават български храни за над 3 милиарда лева годишно. В някои категории, като млечни и месни артикули, безалкохолни питиета, вино и хлебни произведения, над 90% от оборота на огромните търговци се образува от български артикули.
BILLA България има нов основен действен шеф
Преди това Албена Георгиева е на същия пост в Словакия
Тези артикули се обезпечават от над хиляда български снабдители, с които работят членовете на нашето съдружие. Освен, че продават техните артикули, огромните интернационалните вериги организират и редица начинания, с които поддържат бизнеса на българските производители. Например Billa влага в развиването на българското земеделие посредством програмата си " Градините на Билла " и развиването на марката " Българска плантация ". Kaufland и Lidl поддържат българските фермери като обезпечават средства и ноу-хау за узаконяването им по стандарта Global G.A.Р. Lidl пусна серията " Родна стряха " и организира акцията " Съхрани българския усет ", с което наложи на пазара обичайни български храни. Metro започва програмата " Отгледано с грижа в България " за изкупуване на продукция непосредствено от фермери в районите, в които компанията има магазини.
Подкрепата за българските производители се показва и в шерването на големия опит, който веригите имат в България и Европа. Благодарение на това доста производители усъвършенстваха своите процеси и израснаха, а най-хубавите даже излязоха на интернационалните пазари. Десетки български компании сполучливо осъществят продукцията си във филиали на комерсиалните вериги в чужбина и броят им непрекъснато се усилва.
Много легенди има за това, че ядем главно вносни храни, само че в случай че погледнем данните на Национален статистически институт ще забележим, че вносът на храни е с 1.2 милиарда лева по-малък от износа. За 2018 година България е изнесла храни за 5.9 милиарда лева - връх за цялата история на страната и съвсем 10 пъти повече по отношение на 2000 година Принос за тази позитивна наклонност имат и интернационалните търговски вериги, стъпили в България.
Как веригите гледат на наложителната промяна на касовите апарати - допустима ли е в избраните от страната периоди и ще спомогне ли действително за битката със сивия бранш?
Големите търговски вериги способстваха доста за изсветляването на стопанската система в България. В същото време те са и най-големия пострадал от нелоялната конкуренция на към момента огромния сив бранш при храните. Сдружението за съвременна търговия поддържа напъните на страната за стесняване на сивия бранш и нейните рационални начинания в тази посока.
Принципно поддържаме и измененията в наредбата за фискалните устройства, ориентирани към преустановяване на данъчните измами посредством софтуерно манипулиране на тези устройства, макар че те водят до големи разноски за огромните търговци. Те дават милиони левове освен за промяна на самите устройства, само че и за промени в софтуера и образование на чиновниците. Тази цена ще си коства, единствено в случай че се реализиран задачите за доста ограничение на данъчните измами без да докара до други обилни вреди и опасности за правилните данъкоплатци.
7 от най-големите търговски вериги у нас са наели над 5400 души за година
За тях работят над 18 000 души, а вложенията им са над 3,8 милиарда лв.
Прибързаното приемане и влизане в действие на наредбата обаче докара до редица проблеми, които се надяваме да бъдат изчистени в партньорски разговор сред бизнеса и страната. Ние интензивно участваме в този разговор и към този момент виждаме позитивни промени, като увеличението на периода за влизане в действие на наредбата за фирмите, които употребяват програмен продукт за ръководство на продажбите в комерсиалните обекти.
Ние настояваме за още няколко значими промени и се надяваме да срещнем схващане от страна на Национална агенция за приходите и Министерството на финансите. Най-важната е срокът за блокиране на фискалните устройства при липса на връзка с Национална агенция за приходите да се усили от 24 часа на 72 часа. В противоположен случай има неконтролируем от страна на търговците риск връзката да прекъсне за повече от денонощие заради срив на сървърите на Национална агенция за приходите, или механически проблеми при мобилните оператори, което може да блокира за дълго време цялата комерсиална мрежа на модерната търговия, защото тя, заради своите особености, не може да мине в режим на издаване на ръчни касови бележки, както планува наредбата в такива случаи.
Какво е общата сума на заплащанията към бюджета, които веригите вършат - налози, осигуровки и други?
Ние не разполагаме с данни за всички заплащания, които членовете на СМТ са създали към бюджета, само че мога да кажа, че тези компании са измежду най-големите данъкоплатци и вложители в страната. Ежегодно комерсиалните вериги внасят в хазната над 600 млн. лева Данък добавена стойност, които се разпределят за обучение, опазване на здравето и други обществени действия на страната. Според данни на ИПИ заплащанията за осигуровки и налог върху прихода на огромните търговци възлизат на няколкостотин милиона.
Ако пазарът на бързооборотни артикули се прави оценка сега на 11 милиарда лв., какъв дял държи модерната търговия и по какъв начин очаквате той да се промени в идващите няколко години?
Делът на модерната търговия е към 50% от целия пазар по данни на самостоятелни компании за пазарни изследвания. През последните пет години този дял пораства с към 1-2 пункта годишно, което демонстрира, че хората харесват преимуществата на извършването на покупки в огромни магазини, с огромно многообразие от артикули на положителни цени и улеснения като доста каси, огромни паркинги и даже детски площадки. Най-доброто доказателство за това е фактът, че всяка седмица милиони българи пазарят в магазините на огромните търговски вериги. Тук би трябвало да отчетем и вложенията на веригите, които непрестанно откриват нови магазини. Към момента членовете на нашето съдружие имат над 500 магазина в цяла България.
Делът на модерната търговия бързо набъбна от 2000 до 2010 година, когато на българския пазар навлязоха световни играчи. След този интервал имаме усмиряване и растежът е с по-бавна стъпка, само че чакаме да продължи и последователно да се приближи до дяловете, които са присъщи за по-развити пазари. В Западна Европа делът на първите пет компании в модерната търговия стига до 85-90%. Според мен в по-дългосрочен проект за България може да се чака да бъдат достигнати 60-65%, присъщи за доста от страните в Централна и Източна Европа.
България е изнесла храни за 5.9 милиарда лева - връх за цялата история на страната и съвсем 10 пъти повече по отношение на 2000 година Принос за тази позитивна наклонност имат и интернационалните търговски вериги, стъпили в България.
Дълго време на пазара навлизаха нови и нови играчи, само че наклонността се обърна - компании като " Пени ", " Карфур " и други напуснаха страната. Същевременно техни съперници като " Кауфланд ", " Лидъл ", " Билла ", " Метро " и " Фантастико " порастват и в оборот, и като брой магазини. Ако пазарът на модерната търговия пораства, за какво избрани играчи не съумяват да се оправят?
При пазарна стопанска система гаранции за триумф няма, изключително на дребни пазари с доста играчи. Българският пазар е мощно конкурентен. Десетте най-големи вериги имат едвам към 40% пазарен дял. В последна сметка потребителят със своя портфейл взема решение кой ще оцелее и кой не. Допълнителни провокации бяха рецесията от 2009 и последвалата с години застоялост, които доведоха до смяна на държанието на потребителите. Компаниите, които напуснаха страната, направиха това в интервал на стагнираща стопанска система. Всъщност, въпреки че пазарът от няколко години пораства, спрямо предкризисния интервал той е пораснал едвам с едноцифрено число, т.е. с под 1% средногодишно. Такъв растеж може да е допустим в развитите стопански системи, само че за България е незабележим, заради ниската база, от която се потегля.
Lidl ще открие най-малко 5 нови магазина през 2019-а
Компанията ще се концентрира върху огромните градове и Черноморието
Наскоро македонската " КАМ Маркет " влезе на българския пазар. Очаквате ли опити и от други нови компании да стартират да оперират у нас?
По принцип, колкото повече компании оперират на пазара, толкоз по-голяма е конкуренцията сред тях, от което огромният печеливш е потребителят. За страдание, все още България не е на картата на най-атрактивните пазари, което съгласно мен се дължи на няколко съществени аргументи. Първата е ниската кредитоспособност на популацията. Втората е релативно дребният му брой и наклонността да понижава. И третата е предизвикателната бизнес среда и непрекъснатата опасност от въвеждане на нови свръхрегулации.
Въпреки това, има и учредения за оптимизъм. Икономиката стабилно пораства, заплатите се подвигат с бързи темпове, което покачва покупателната дарба на хората. Добри са вероятностите на страната в средносрочен интервал да влезе в еврозоната. Ако към всичко това успеем да прибавим и една амбициозна стратегия за възстановяване на бизнес средата, България още веднъж може да стане атрактивен пазар за огромните интернационалните ритейлъри.
Преди време немската дискаунт верига за облекла KiK съобщи проекти за нахлуване на българския и румънския пазари, само че по-късно отсрочи старта, до момента в който в Румъния мисли за втори магазин. Имате ли информация за този случай за аргументите и като цяло какви са пречките пред новите вложители в региона на модерната търговия у нас?
Нямам информация за проектите на KiK и какво е довело до отлагането на навлизането им в България. Що се отнася до пречките пред новите вложители, те се коренят в бизнес средата у нас. Темата е огромна, само че бих показал няколко образеца. Единият е Законът за защита на конкуренцията и по-специално главата с нелоялната конкуренция, която не е на мястото си. Там са заложени големи опасности за всеки бизнес, освен за фирмите от бранша на модерната търговия. Дребни нарушавания се санкционират със същата мощ, както най-сериозните, каквито са картелните съглашения. Това е като да се вкара в пандиза за 20 години лидер на автомобил, който е заловен да приказва по телефона си до момента в който кара. Да, той е направил нарушаване, само че то не може да се приравни по мощ на убийството.
Kaufland откри първия си хипермаркет във Велико Търново
Инвестиция от 25 милиона лв. и над 100 нови локални работни места
В същия закон проблематични и носещи опасности са и наредбите в признатите преди няколко години текстове за корист с по-силна позиция при договаряне, които имат потребност от прецизиране.
Друг образец е от дълго време мухлясалият Кодекс на труда, който незабавно се нуждае от модернизиране, с цел да стане съответен на трудовите връзки в актуалния свят. Нашето съдружие има съответни оферти в тази посока, които касаят проблеми като възбраната за ексклузивен труд, сумираното пресмятане и електронното отчитане на работното време и минимално нужното наличие на трудовия контракт. Според нас измененията в КТ ще облекчат административната тежест върху бизнеса, ще основат повече благоприятни условия за претовареност и подготовка и ще предотвратят форми на дискриминация.
Нужни са и някои промени в Закона за отбрана на потребителите, които ще облекчат работата на търговците без да обиден ползите на потребителите. Например в случай че се съблюдава буквата на закона при еднодневни понижения на цените както при " черния петък " един огромен търговец би трябвало за една нощ да смени цените, посочени на етикетите на десетки хиляди артикули с по-ниски, а идната нощ да направи противоположното. Това на процедура е невероятно. Така даже най-добросъвестните търговци стават извършители на закона и са уязвими пред контролните органи.
Преди време стана ясно, че над 50% от стоките в 7 водещи вериги супермаркети са от български генезис. Сега можете ли да посочите общи ориентировъчни доходи, които производителите получават от този търговски канал?
Няма точни данни за приходите, които производителите получават през канала на модерната търговия. Все отново, с условности и въз основата на данните на Национален статистически институт елементарно може да се пресметна, че приблизително на човек дневно се пада вносна храна, в това число от страни в Европейски Съюз, за едвам 1.81 лева Всеки може самичък да пресметна това каква дребна част е от парите, които дава за храна на ден. Останалото явно е българска храна. Тази статистика удостоверява и данните, които дават комерсиалните вериги. Според тях, в случай че приемем, че българска стока е тази, при която над половината от добавената стойност остава в България, приблизително към 55% от продуктите в магазините на огромните интернационалните вериги са български. А в случай че дефинираме като български стоките от български снабдители, делът е над 75%. Това по груби сметки значи, че през огромните търговци се продават български храни за над 3 милиарда лева годишно. В някои категории, като млечни и месни артикули, безалкохолни питиета, вино и хлебни произведения, над 90% от оборота на огромните търговци се образува от български артикули.
BILLA България има нов основен действен шеф
Преди това Албена Георгиева е на същия пост в Словакия
Тези артикули се обезпечават от над хиляда български снабдители, с които работят членовете на нашето съдружие. Освен, че продават техните артикули, огромните интернационалните вериги организират и редица начинания, с които поддържат бизнеса на българските производители. Например Billa влага в развиването на българското земеделие посредством програмата си " Градините на Билла " и развиването на марката " Българска плантация ". Kaufland и Lidl поддържат българските фермери като обезпечават средства и ноу-хау за узаконяването им по стандарта Global G.A.Р. Lidl пусна серията " Родна стряха " и организира акцията " Съхрани българския усет ", с което наложи на пазара обичайни български храни. Metro започва програмата " Отгледано с грижа в България " за изкупуване на продукция непосредствено от фермери в районите, в които компанията има магазини.
Подкрепата за българските производители се показва и в шерването на големия опит, който веригите имат в България и Европа. Благодарение на това доста производители усъвършенстваха своите процеси и израснаха, а най-хубавите даже излязоха на интернационалните пазари. Десетки български компании сполучливо осъществят продукцията си във филиали на комерсиалните вериги в чужбина и броят им непрекъснато се усилва.
Много легенди има за това, че ядем главно вносни храни, само че в случай че погледнем данните на Национален статистически институт ще забележим, че вносът на храни е с 1.2 милиарда лева по-малък от износа. За 2018 година България е изнесла храни за 5.9 милиарда лева - връх за цялата история на страната и съвсем 10 пъти повече по отношение на 2000 година Принос за тази позитивна наклонност имат и интернационалните търговски вериги, стъпили в България.
Как веригите гледат на наложителната промяна на касовите апарати - допустима ли е в избраните от страната периоди и ще спомогне ли действително за битката със сивия бранш?
Големите търговски вериги способстваха доста за изсветляването на стопанската система в България. В същото време те са и най-големия пострадал от нелоялната конкуренция на към момента огромния сив бранш при храните. Сдружението за съвременна търговия поддържа напъните на страната за стесняване на сивия бранш и нейните рационални начинания в тази посока.
Принципно поддържаме и измененията в наредбата за фискалните устройства, ориентирани към преустановяване на данъчните измами посредством софтуерно манипулиране на тези устройства, макар че те водят до големи разноски за огромните търговци. Те дават милиони левове освен за промяна на самите устройства, само че и за промени в софтуера и образование на чиновниците. Тази цена ще си коства, единствено в случай че се реализиран задачите за доста ограничение на данъчните измами без да докара до други обилни вреди и опасности за правилните данъкоплатци.
7 от най-големите търговски вериги у нас са наели над 5400 души за година
За тях работят над 18 000 души, а вложенията им са над 3,8 милиарда лв.
Прибързаното приемане и влизане в действие на наредбата обаче докара до редица проблеми, които се надяваме да бъдат изчистени в партньорски разговор сред бизнеса и страната. Ние интензивно участваме в този разговор и към този момент виждаме позитивни промени, като увеличението на периода за влизане в действие на наредбата за фирмите, които употребяват програмен продукт за ръководство на продажбите в комерсиалните обекти.
Ние настояваме за още няколко значими промени и се надяваме да срещнем схващане от страна на Национална агенция за приходите и Министерството на финансите. Най-важната е срокът за блокиране на фискалните устройства при липса на връзка с Национална агенция за приходите да се усили от 24 часа на 72 часа. В противоположен случай има неконтролируем от страна на търговците риск връзката да прекъсне за повече от денонощие заради срив на сървърите на Национална агенция за приходите, или механически проблеми при мобилните оператори, което може да блокира за дълго време цялата комерсиална мрежа на модерната търговия, защото тя, заради своите особености, не може да мине в режим на издаване на ръчни касови бележки, както планува наредбата в такива случаи.
Какво е общата сума на заплащанията към бюджета, които веригите вършат - налози, осигуровки и други?
Ние не разполагаме с данни за всички заплащания, които членовете на СМТ са създали към бюджета, само че мога да кажа, че тези компании са измежду най-големите данъкоплатци и вложители в страната. Ежегодно комерсиалните вериги внасят в хазната над 600 млн. лева Данък добавена стойност, които се разпределят за обучение, опазване на здравето и други обществени действия на страната. Според данни на ИПИ заплащанията за осигуровки и налог върху прихода на огромните търговци възлизат на няколкостотин милиона.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ