Йордан Лечков е меко казано голяма личност в българския футбол.

Йордан Лечков е меко казано огромна персона в българския футбол. И освен тъй като е част от звездния ни отбор, спечелил бронзови медали на международното състезание в Щатите през 1994 година. И освен поради прословутия си гол против Германия при успеха ни с 2:1. Данчо през днешния ден е вицепрезидент на БФС. И тъкмо през днешния ден става на 50 години. Предпочете да отпразнува непретенциозно юбилея си, тъй като в никакъв случай не си е падал по прожекторите, камерите и големите патардии. Неговият път във футбола стартира в Сливен. Мнозина неверно считат, че е родом от там, само че той си е от град Стралджа, а корените му са от ямболското село Воденичене. В Сливен Лечков бързо се постанова в мъжкия състав, а на 30 май 1990 година печели Купата на България. Тогава скромният отбор побеждава ЦСКА на финала в Габрово с 2:0, а единият от головете е дело на Данчо. През есента се показва ни равнище и в мачовете на Сливен за КНК против Ювентус. Година по-късно Лечков е притеглен от ЦСКА, а с аления екип става първенец напролет на 1992 година. Това, в действителност, е единствената купа, която гениалният халф печели през кариерата си. После следва дълготраен престой в чужбина. В Хамбургер се постанова бързо в титулярния състав, изиграва над 100 мача в Бундеслигата и два пъти е избиран за най-хубав полузащитник. После носи екипите на Марсилия, Бешикташ, а не преклонна футболна възраст още веднъж играе в ЦСКА и в Сливен. Паметни са мачовете му в националния тим и най-много на Мондиала преди 23 години, донесъл толкоз доста наслада на българския народ. Тогава Данчо вкара нова мода у нас, носейки на главата си фамозната забрадка. Западната преса пък, след триумфа ни в Щатите, го разгласи за най-гениалният плешивец освен в българския, само че и в балканския футбол. Повече от 10 години той е в управата на БФС и се надява, че един ден националният отбор ще придобие най-малко на половина равнището, което имаше по негово време. „ Това е сложна и тежка задача, само че аз съм оптимист ”, безапелационен е Лечков. Всъщност, той постоянно е бил оптимист и постоянно е успявал да излезе от неприятните обстановки, които се бяха спуснали като мрачен облак над него в интервала, когато беше кмет на Сливен. Всичко обаче е минало и отпътувало.   Наскоро в изявление за БЛИЦ СПОРТ Данчо съобщи, че се усеща съумял мъж и че е №1.  Радва се на щастливо семейство и двама синове. Наистина какво по-хубаво от това. Честит празник, Данчо! И дано да продължаваш напред в същия дух – здраве, шанс и още доста победи във футбола и в живота!