Йордан Колев е професионален пилот от 30 г., от които

Йордан Колев е професионален водач от 30 година, от които 17 година – в чужбина. Лети сред другите континенти, за него рискът и превъзмогването на хиляди километри е всекидневие. И би трябвало махалото на заниманията му да го отпрати в по-спокойни пространства, където да събира сили и да релаксира. Но това не важи за него…

„ Дойде време да се преборим дружно с първата огромна вълна. Вече познатото закъснение към върха… И стомахът горе, спускане надолу. Отпуснах шкота колкото ми стискаше. Пропуснахме долината сред две изумрудено-сини планини от вода, измежду гребен от пяна. Изпод носа на Клипъра хвърчат два големи фонтана пръски, които вятърът завихря в неповторимо разноцветие на дъга към нас. Красота! Пулсът ми незабавно се форсира. Май прекалих. Вече бях отворил уста да кресна на Стела, само че Хана уцели десетката и поправя курса съвършено и навръх секундата. Спинакерът леко клюмна за момент, само че опитомени, тези двеста и тридесет квадратни метра хай-тек ултра лек материал не разрешиха на носа да се зарови и Клипъра елегантно стартира издигането по гърба на идната вълна.

Някой изкрещя одобрително откъм кърмата: бяхме подобрили върха за скорост ”.

Това е дребен фрагмент от книгата му „ От Рио до Кейптаун ”, която излезе това лято на нашия хартиен пазар и провокира сериозен интерес измежду всички тези, за които пътешествията са същинския живот на един търсещ човек. Ще разберете защо…

Поместваме в БГНЕС с дребни съкращения диалога на Дияна Тушева с създателя, който предната вечер си бе дошъл в София от Брюксел, където пилотира Боинг в Националния транспортьор „ Brussels Airlines ”.

БГНЕС: Г-н Колев, не Ви ли стига пилотирането, този хъс и стрес да гледате на живота и хората отвисоко, в дословния смисъл, ами тръгнахте на регата измежду океана? И дали пък заниманието Ви да пътешествате не върви в комплект с високоадреналиновото Ви занятие?

Йордан Колев: С нашата специалност имаме опция да пътуваме на всички места по света - на мен дори ми идва малко в повече… А пътешествието на борда на един от клиперите по време на присъединяване ми в околосветската регата на „ Clipper Ventures ” беше друго предизвикателство. Не толкоз пътешестване, колкото предизвикателство към самия мен. Първо – към моето умеене като ветроходец-аматьор и второ – към това дали ще съумея да се оправя в тези екстремални условия. И по какъв начин ще оцелея.

БГНЕС: Книгата Ви „ От Рио до Кейптаун ”- едно странствуване в Южния Атлантик е отдадена на Ендрю и Сара, които са починали, следвайки своята фантазия. Кои са те?

Йордан Колев: За страдание на всички участници до момента, на Десетото юбилейно издание на регатата за първи път имахме жертви - Ендрю и Сара. До този миг, в продължение на всички девет регати за 20 година не е имало смъртни случаи. Случвало се е участниците да преживеят рухвания зад борда, пострадвания, само че в никакъв случай не е имало гибел. Ендрю почина на първия стадий от регатата, още на третия ден, ударен от гика - това е една греда в долния завършек на платното. И при бурното време в Бискайския залив, при осъществяване на маневра - завой, тя го удря по главата и той умира на место. А Сара загуби живота си по време на преместването си от едно място на друго на яхтата в Северния Тих океан. Това става при прехода, който е от Китай до Бостън - огромна вълна ги залива, в този миг тя не е закачена за обезопасяващия колан, и водната буря я опустошава. Намират Сара след към час и четиридесет минути, само че в тези студени, зимни води, през март предходната година, просто човек няма късмет, без значение какъв брой добре е снабден.

БГНЕС: Други българи дали са взели участие в тази регата в другите години?

Йордан Колев: Не, аз бях първият и в тазгодишното издание взе участие един мъж от Пловдив. За неприятен шанс, яхтата, на която той се състезава, на стадия от Южна Африка до Австралия, попада на скали, часове след отплаването от Кейптаун. Още няма публична информация каква е била повода, само че на процедура след този удар яхтата е бракувана, а екипажът ще взе участие на борда на другите яхти.

БГНЕС: Използвате характерна терминология в книгата си, която за хора като Вас е позната, само че какво, да вземем за пример, значи клипър?

Йордан Колев: Клипърите са били най-бързите ветроходни кораби, които са плавали от началото на 19 век доникъде на 20 век, част от тях - до началото на Втората международна война. Това са ветроходи нормално с четири мачти, доста бързи и с тях са превозвали артикули от далечните точки на империята до Англия. Животът на тях е бил доста спартански. Една от концепциите на уредника на регатата сър Робин Нокс-Джонстън е участниците да почувстват до известна степен това,което са изпитвали моряците, плавали на тези клипъри преди 100 година Затова ветроходите, които се пускат на вода в надпреварата на всеки две години от околосветската регата за дилетанти, която, апропо, е единствена по рода си, се споделят клипъри. Иначе през днешния ден те нямат нищо общо като структура, като визия с оригиналите, за които приказвам. Cliper Ventures е компанията, която провежда регатата, чието име е CRW Yacht Race.

БГНЕС: Летели сте като водач сред пет континента, претърпели сте какво ли не, имате висока техническа просвета. Но, въпреки всичко, бързо ли придобихте уменията за ръководство на ветрохода?

Йордан Колев: Ветроходството е моя детска фантазия. Но с цел да разберете защо става дума би трябвало да знаете, че всеки участник в регатата би трябвало да изкара подготвителния курс. Той включва доктрина и четири седмици образование. Участниците са добре готови и сертифицирани от службите в Англия, а доста от тях, откакто са минали през тази регата за дилетанти, не престават в други регати, само че към този момент като експерти. При моето пътешестване, поради уговорките ми като водач, избрах най-късия стадий, който беше от Рио до Кейптаун, на нашата яхта го направихме за малко повече от 18 дни и изминахме 3600 морски благи.

БГНЕС: А по какъв начин се появи книгата Ви - обмисляхте ли да опишете приключението си или това се случи напълно непринудено? Когато я чете, човек си дава сметка, че в нея има толкоз доста елементи, че е съвсем невероятно да не сте имали предварителна концепция за нея…

Йордан Колев: Чудното е, че не съм си водил никакви мемоари. Защото няма по какъв начин това да стане. Говорим за спортна яхта - там нямаш персонално пространство, а в случай че може да се каже, че го има, то е една койка, която нормално делиш с някой различен от екипажа. Когато ти си на вахта - той почива и назад. Дори нямаше къде да се обръснем. Няма бани на яхтата, тоалетите се поддържаха с мокри кърпи. По този метод човек се приближава оптимално до действителния живот на същинските клипъри.

Самият аз пиша от дълго време, от петнайсетина години. Много съм признателен на писателя Владимир Зарев, който разгласява в сп. „ Съвременник ” три мои описа преди две години, а за книгата ми приготви предговора. След регатата имах желание да пиша нещо друго и това е текстът, над който сега работя. Но при една среща с Христо Мутафчиев през 2015 година той ми сподели: за какво не напишеш за регатата, в този момент всичко още ти е прясно, блестящо в главата, а да отложиш другия план след нея. Признателен съм му, тъй като тъкмо той ме подтикна да опиша пътешествието си в океана.

БГНЕС: Трудно е да се каже, че книгата Ви е пътепис, в нея има доста разговори, изложение на действителни хора, въпреки и със заменени имена, тя е по-скоро на границата на разнообразни литературни жанрове…

Йордан Колев: Да, бих споделил, че моята книга е нещо като хибрид - частично биографични бележки, частично пътепис, детайли на драма, новела. Мисля, че за всеки четец има по нещо. „ От Рио до Кейптаун ” излезе при започване на лятото тази година, а се оказа от отзивите,които получих, че съм отворил очите на доста хора и за ветроходството, и за корабоплаване на борда на ветроходна яхта в океана.

БГНЕС: Май сходни книги имат добра орис, тъй като за българите витае един мит, че сме уседнали хора от вида „ моят дом е моята цитадела ”, а мнозина от нас потвърждават противоположното. Дори, в случай че приказваме настрана от всеобщата емиграция през последните 10-20 години. Дали у нас не дреме едно неизконсумирано предпочитание да пътешестваме, на което даваме воля в този момент, тъй като българи към този момент можеш да откриеш надали не в съвсем всяка точка на света?

Йордан Колев: Тук се сещам за сър Нокс-Джонсън, първият мореплавател, обиколил самичък света на борда на яхта без да стопира през 60-те години, и е към момента жив и здрав, и който споделя: „ Искам колкото се може повече хора да плават на яхтите Клипър, с цел да схванат защо става въпрос ”. Той твърди, че по-малко хора са обиколили света на борда на ветроходна яхта, в сравнение с тези,които са изкачили Еверест. За мен това бе шокиращо, не съм го проверявал дали е по този начин, само че му се поверявам. Не смятате ли, че е изумително?

БГНЕС: Пътешествието абсолютно е било екстремално и вълнуващо. Но имаше ли нещо, което преоткрихте в себе си, тъй като в предговора на книгата ви Владимир Зарев написа, че превръщате „ едно екзотично пътешестване в духовно събитие ”?

Йордан Колев: Малкият ми наследник прочете книгата до дъно преди два дни и ми сподели: „ Татко, в случай че знаех какъв брой е забавна, нямаше да очаквам 6 месеца ”. Да,той не бе измежду първите ми читатели, даже не съумя да се запознае с нея преди да я дам за щемпел, само че ме трогна, тъй като околните хора са откровени между тях. Научил съм и двамата си сина да плават - имах дребна ветроходна яхта и след това един тримаран, оправят се добре. Та дребният ми наследник посочи: повече ми беше забавно това, което се е случвало сред вас, в екипажа на яхтата, и по-малко това,което описваш като премеждия в океана. За мен това бе голям подарък.

БГНЕС: Доколко налично е това изпитание и наслаждение - да пресечеш океана на борда на яхта? Как се сработихте с изцяло непознати за Вас хора?

Йордан Колев: Основната причина да преодолее всеки своите проблеми на борда на яхтата е големият стрес. Сред нас имаше финансисти с огромни благоприятни условия, които си бяха купили присъединяване в цялата регата - това са съществени пари, с цел да могат да бъдат на вода близо 12 месеца, с всичките разноски. Всеки от нас си беше платил за това наслаждение и то не малко средства. Но не са толкоз огромни тези пари, най-малко не толкоз, колкото бихте си помислили за такова корабоплаване. Защото, в случай че трябваше да преминем през това тестване от А до Я, от научаването, примерно, по какъв начин се борави с платната на една дребна шлюпка до уменията да управляваш яхта в океана, е доста дълъг и комплициран развой.

БГНЕС: Все отново, се питаме, с изключение на напрежението и адреналина, в какво се състои куражът да станеш и да тръгнеш самоуверено през океана?

Йордан Колев: Ето тук, в тази книга, съм го описал. Отговорът е елементарен - търсиш приключението. Всички хора на яхтата бяхме там тъкмо поради приключението - това е, което ни обединяваше. Разбира се, всеки искаше и да завоюва надпреварата, а то не се показва в парични награди или специфични самопризнания. Сещате се, че по света плават стотици суперскъпи яхти, с улеснения и милионерски разкош, които даже не можете да си визиите, а при нас даже нямаше баня, имахме 2 тоалетни за 18 души.

Надявам се, че тези, които прочетат книгата ми „ От Рио до Кейптаун ” ще схванат, че в случай че следваш фантазиите си, можеш да изпиташ голямо наслаждение, несравнимо с нищо друго. Аз чаках 15 години, с цел да осъществявам моята фантазия. Има и различен миг - доста хора натрупат, натрупат пари, с цел да си купят яхта, когато се пенсионират и чак тогава потеглят да плават, на много късна възраст. Е, тогава не се получава… Съветът ми е: не спирайте да мечтаете и постоянно гледайте да реализирате копнежите си преди да е настъпил момента, в който ще имате всички нужни условия, само че без силата и пламъка в очите.

Аз по този начин направих, споделих си: Сега е моментът… и го направих! /БГНЕС