Йордан Камджалов е български диригент от световна класа. Неговата жажда

Йордан Камджалов е български диригент от международна класа. Неговата жадност да се развива и усъвършенства го водят през 2003 година в Музикалната академия „ Ханс Айслер “ в Берлин, влиятелно образователно заведение, където след Панчо Владигеров не е учил нито един български музикант. Оттам стартира пътят му към международните музикални подиуми. Упоритият труд и безспорният му гений разрешават да дирижира водещи оркестри в Берлин , Лондон , Токио , Бостън и други Българинът е притежател на голям брой значими музикални оценки и е определен от Лондонската филхармония за един от тримата най-хубави диригенти на своето потомство. През 2011 година маестро Камджалов става първият чужденец единомислещо определен сред 150 претенденти за общоприет музикален шеф и основен диригент на забележителния културен център Хайделберг, Германия. Неслучайно НАСА и интернационалният център по астрономия дават неговото име на метеорит през 2014 година –. Те афишират:

„ Той свързва света на музиката с очарованието на вселената “.

Дълбоко уверен в големия капацитет на българската просвета, през 2010 година диригентът основава Фондацията „ Йордан Камджалов „. Нейната цел е да подкрепя развиването на млади български музиканти . Талантливият музикант даде изявление за Искра . бг .

Каква е била атмосферата във вашия дом?

„ Моите родите ли са ми дали оня диапазон, който ръководи и движи Йордан Канджалов. Аз се следя в профил и проучвам по какъв начин съм стигнал дотук. Баща ми е човек на точните науки /инженер/, които аз боготворя. Майка ми е човек на изкуството /учител по музика/, което ме въодушевява. Така че аз съм живял в този диапазон и съм го заобичал. “

Какви песни ви е пяла вашата майка?

„ Сещам се за една съветска ария „ Катюша “. Докато ми я пееше, майка ми плачеше. Не ме е впечатлявала самата ария, а страстта, която будеше в мен, сълзите и разказите на майка ми. Когато моите родители гледаха исторически филми за българското Освобождение, за боевете на Шипка, на Дойран, за Сливница, когато слушаха песента „ Шуми Марица “ –  татко ми плачеше. Тези неща са ми повлияли толкоз доста, колкото аз самият не допускам. Мен ме впечатлява освен българският подвиг, а героизмът въобще. За мен героизмът е най-върхово ентусиазъм. И може би съм тръгнал да ставам музикант и диригент, мислейки за героизма . “

Как се роди желанието да станете диригент?

„ Никога не съм желал да стана диригент, тъй като в никакъв случай не съм вярвал, че мога. Но моите професори в София повярваха в мен и аз потеглих по този път. Знаете, че съм първият българин, признат в Берлинската консерватория, след самия Панчо Владигеров. Там учих диригентство и оттова стартира един доста мощен път, който ме изведе на музикалната сцена на всички континенти. Това е все едно да искаш да станеш космонавт. Човек може да го желае, само че не го възнамерява. Аз също нямах такива проекти. Но моят интерес към оркестъра беше доста бездънен и аз се интересувах от партитури още като възпитаник. Така че този блян е бил вътре в мен. Но в никакъв случай не съм допускал версията, че мога да стана диригент. И може би тъй като имах този почит и това схващане, че диригентската специалност е нещо невероятно – поради това навлязох в една ултраработоспособност. И този блян, и това чувство за недостижимост, ме вкараха в подобен безчовечен работен режим и ме трансфораха в това, което съм. Аз съм диригент от коренно друга категория, тъй като имам друго схващане за отговорността на тази специалност и на всеки един водач. Лидерът няма право да не е тотално квалифициран. А подобен може да бъде единствено човек, които непрестанно се съмнява в своята готовност. “

Каква е разликата сред един добър диригент и този, които е поканен да дирижира на най-хубавите музикални подиуми по света?

„ Това е като да сравниш преподавател по физика и Нобелов лауреат. Разликата е голяма. По отношение на интерпретацията от диригента зависи дали едно транспортно средство ще се движи като „ Порше “, като „ Москвич “, като каруца или като хеликоптер. От диригента зависи дали публиката ще бъде на крайници, дали ще плаче, а някои фенове ще са подготвени да си изгладуват билета и по-късно две седмици да ядат макарони. Диригентите са на коренно разнообразни равнища, тъкмо както водачите и транспортните средства. “

Професията на диригент дава ли отражение върху живота ви?

„ Пълно отражение – аз съм безспорен водач в това, което върша. И съм едно и също нещо на всички места. При мен няма професионален и персонален живот. Цялото ми изпитание е поради хората и отношението към хората. Аз по тази причина и не желаех да стана академик. Мечтаех да се занимавам с просвета, само че избрах изкуството поради обществения аспект. Един физик може да прави чудеса в неговата лаборатория, само че той няма да излезе пред хората, да ги накара да се просълзят, да ги трогне, да допре душата им. Аз потеглям за човешкото сърце и в случай че не го доближи, съм си изгубил времето и концертът е бил на вятъра. Когато бях в гимназията и свирех Шопен, татко ми се разплакваше. Той се трогваше от музиката. Тя го докосваше. И в мен е останал идеалът, че музиката би трябвало да допира хората. И по пътя на музиката станах това, което съм, поради моя блян към индивида. “

Как работите с останалите музиканти от оркестъра? Как ги мотивирате, с цел да постигнете подобен резултат?

„ По отношение на мен – самоподготовка до прекаленост. По отношение на хората, с които работя – безусловно почитание към сътрудниците и религия в техния капацитет. Отивам извънредно добре квалифициран при тях, с цел да мога, да имам доблестта да желая техния най-много. Ако съм полуподготвен, не мога да желая от тях 100%. “

Срещали ли сте предубеждения в чужбина, по тази причина че сте българин?

„ На интернационалните състезания, на най-високо професионално равнище няма значение от кое място си. Но на провинциално, без значение дали във Франция, Германия или България, има голямо значение. То е обвързвано с една неразвитост на индивида. Когато човек  е същински развъртян, той се възхищава и се учи, в случай че види някой по-добър от него. Българите споделят, че поминък се „ краде “. Това е безусловно правилно. Когато видиш някой по-добър от теб, който ти разрешава да „ откраднеш “ от него, просто с признателност би трябвало да отидеш при него и да учиш. И този, който учи цялостен живот, той става най-хубавият. Истинският диригент би трябвало да се развива и да учи цялостен живот. “

Успехите, които сте постигнали, направиха ли ви по-суетен?

„ Много добре знам кое къде се намира. И няма по какъв начин да има някакво рисково възгордяване, тъй като не се съпоставям с хората. Аз съм израснал с мисълта за Бетовен, за Леонардо, за Прокофиев, за Бах, и Гьоте. Това са били моите мостри като възпитаник. Гледам тези хора и никой човек не е мярка за мен. За мен мярката е горе на небето, за мен това са хората, които са правили човешката история. Аз не се състезавам с никой диригент, а с идеала в музиката. “

Смятате ли, че българската музикална школа е на равнище? Чувствахте ли се добре квалифициран, когато кандидатствахте в Музикалната академия в Берлин?

„ В някои аспекти са на извънредно високо равнище, в други – не са. Но когато аз отидох в Берлин бях доста добре квалифициран. Преподавателите, с които аз учих, проф. Нева Кръстева, акад. Васил Казанджиев, проф. Александър Текелиев – това бяха колоси. Те ме приготвиха по този начин, че моето показване в Берлин беше супер почтено. В редица връзки бях пред мои сътрудници от Париж, Берлин, Мюнхен. Но истината е, че в този момент българската школа е в доста огромна рецесия, както и цялото обучение. Няма какво да си вършим илюзии. Но ситуацията е поляризирано. Има точки, в които имаме върхови достижения и други, в които злополуката е цялостна. Това важи и за музиката и за математиката и за спорта. От една страна имаме международни първенци, от друга нямаме обикновени детски спортни площадки. Пълна бедност и цялостен искра по едно и също време – това е България. “

Как се роди концепцията за фондацията „ Йордан Камджалов “?  Имаше ли съответен мотив?

„ Моят блян да бъда потребен стартира доста от дълго време. Още когато бях 7-ми клас, проведох възпитаници и учители, събирах пари и ги водех в домове за сираци. Това предпочитание да бъда потребен за хората го е имало постоянно и при първата опция да основа такава фондация го направих. А съответният мотив бе, че когато аз заминавах  студент в Берлин, на мен никой не ми оказа помощ, никой не ме поддържа. Нито една фондация, нито една институция. Дори някои от моите преподаватели в музикалната академия не имаха вяра, че ще съумея. Както ви споделих, за 100 години никой българин не е бил признат там. И аз, знаейки, че има доста други надарени хора, на които някой би трябвало да спомага, към този момент 14 години работя за тях. “

Какво бихте посъветвали родителите, които желаят  децата им да се занимават с музика? Трябва ли да упорстват?

„ Трябва да има гледище и натискане до 12-годишна възраст. След това, в случай че детето не продължи непринудено, не би трябвало да бъде насилвано. Мащабно проучване потвърждава, че свиренето на музикален инструмент е извънредно удобно за развиването на мозъка и спомага за основаването на невронни връзки. Заниманията с музикален инструмент са инвестиция в психическото и физическото здраве. Ако детето няма пристрастеност към музиката, дано свири за обща просвета. Но в случай че задачата му е да стане музикален виртуоз, то би трябвало да се упражнява всеки ден. Ако желае да бъде свръхестествен и на международно равнище, е належащо да има посвещение и всекидневно да отделят доста часове. И с футбола, и с цигулката, и с математиката – формулата е една и съща. Няма такова нещо като занимание и свръх достижения. “

Какво желаете да постигнете посредством музиката, която създавате?

„ Цялата тази експанзия, която е към нас, е едно първобитно живеене. И аз постоянно съм желал да дам своя непретенциозен принос към облагородяване на обществото. Ако има нещо, което да ме движи и поради което да върша всичките свръхусилия, то това е опит за едно микроскопично облагородяване на обществото. Всичко, което върша, е подбудено от тази цел – облагородяване на индивида – всичките ми интензивности и концерти. “

Непокорният държател: Управлението на Владимир-Расате е в кръв и религия