Йордан Иванов от ДБ с основание повдига много важен въпрос

Йордан Иванов от Демократична България с съображение повдига доста значим въпрос с поста си за басейн " Младост ". Като характерен политик, който е на всяка гозба мерудия, общинският консултант или не е схванал цялата истина, или най-малко не я споделя.

Басейн „ Младост” от дълго време е минал своята физическа и софтуерна младост и това е ясно на всички. По тематиката пловдивските медии, и в частност „ Марица”, работят от години. За разлика от пловдивските политици, в това число и умно-красивите, които работят като албански реотани по значимите градски проблеми.

Това, че Йордан Иванов е яхнал вълната с нарастващия проблем към плувния басейн, е добре. Общинският съвет най-сетне може да свърши нещо потребно, с цел да се построи съвременно оборудване с олимпийски размери. Самият господин Иванов може да направи разбор от кое място действително могат да се вземат парите, а по-късно да получи поддръжка при гласуването в локалния парламент и по този начин да задължи кмета да го направи. Добре ще е съветниците да сложат и надзирател на обекта, с цел да стане басейнът за 7-8 млн., а не за 20, или пък за 50.

В името на истината обаче би трябвало да уточним някои неща, които господин Иванов очевидно не е схванал.

Първо - Йосиф Миладинов плува в един кулоар със 7 деца не тъй като спортистите от новия клуб на ВСИ са пристигнали в „ Младост”, а тъй като изискванията в „ Младост” просто са такива. Освен това самият Йосиф не е обелил дума по въпроса и не е добре някой различен да приказва от негово име.

Второ - не знаем господин Иванов да е огромен корифей в спорта и по кое време е станал нещо като Нешка Робева в плуването, само че е доста рисково да квалифицираш спортуващите като „ слаби” и „ силни”, кадърни и некадърни. Още повече когато става дума за деца.

Трето - господин Иванов, чиято партия другояче доста държи да реформира правосъдната система и най-сетне да ни уреди със обективна страна, крепко се е вживял в ролята на прокурор от Народния съд. И без да се замисля или да ревизира обстоятелствата, е произнесъл присъда за притежателя на новия плувен клуб, като го е жигосал като неприятен човек и състезател от задкулисието.

Всичко това ме кара да мисля, че в тази ситуация не става дума за безвъзмезден опит да се помогне за решаването на един в действителност тежък и наболял градски проблем, а за обикновен трик за трупане на политически дивиденти в предизборно време.

Разбирам, че политиката е мръсна игра. Но не с рогата, апелирам, най-малко когато става дума за деца.