Музикантът Йордан Данев: Винаги има поне още едно решение, което е по-добро
Йордан Данев е от музикантите, които работят безшумно, без непотребен звук към себе си, само че редовно и целеустремено, и с забавни хрумвания. Не е почитател на станалото наложително, сякаш, " фейсбук говорене " и това ненапълно го " скрива " измежду изобилието от музикална продукция. И макар че е акордеонист с дълготраен корепетиторски стаж, в последните години все по-често се радваме на творчеството му като аранжьор и създател на музика. И в двете има значителен опит към този момент - писал е за доста танцови постановки, негови композиции се свирят от разнообразни ансамбли в страната, някои слушатели може би ще си спомнят присъединяване му в в миналото съществуващото трио " Нестинари " (Николай Йорданов - пиано, Йордан Данев - акордеон, Петър Станков гайда), преди година взе участие в плана " Музика в портрети " на Оркестъра за национална музика на БНР, има един записан албум с група " Лот Лориен " и десетки аранжименти за артисти и инструменталисти в региона на българския фолклор.
В предаването " Срещи в 7/8 " направихме премиера на неговата комбинация " Мечтание ", което бе мотив и да разкажем за една дребна част от музикалния му път до този миг.
Цялото изявление и музиката чуйте в звуковия файл.
(...)
Кое е твоето същинско " Аз " - акордеонът или композирането?
По-скоро креативната работа. Тя ме държи по-буден, в търсене, до момента в който акордеонът си остана по-периферно занятие, само че... въпреки всичко си ми е инструментът. Творческата работа е доста забавен развой, непрекъснато ограмотяване в нови неща...
Тази неустановеност, която я има във всеки създател, най-малко по този начин си мисля, по какъв начин се преодолява? " Това ли е тъкмо, което желая? ", " Абе, хубаво звучи, но ми се желае някой различен да го чуе... " Има го този миг, нали?
Да, несъмнено. Не толкоз като комбинация, колкото като реализация на композицията - като тон, като баланс, като мащабност, дали е реализирано това, което е търсено. Няма край тази игра, няма край... Който се вълнува от тези неща, до момента в който диша ще го прави, и постоянно ще е в търсене, и в подозрение, значимото е човек да натрупа опит. Да надгражда и нещата да се получават все по-добре. И да има възможност първо да ги осъществя, и да ги показва. Реализацията не е дребен проблем.
Ти казваш " игра " на композирането ли?
Да.
Когато композираш обаче, ти знаеш, че това са " правилните ноти ".
О, да, несъмнено. Не е съществено, в случай че не си сигурен в това, което пишеш. Човек би трябвало да знае какво прави. Естествено от време на време му се получава по-добре, от време на време не чак толкоз добре. Винаги има най-малко още едно решение, което е по-добро.
А когато е минало време?
Тогава малко моментът е комплициран с усещанията. Обикновено при мен нещата, които съм правил в предходни моменти, минат ли 2-3 години, наподобяват ми малко лековати. Но мисля, че е естествен процесът. Това е добре, че ми наподобяват по този метод, тъй като другояче си спрял.
" Мечтание " - ние загатнахме при започване на диалога за тази пиеса, която ти показа с Оркестъра за национална музика на БНР предходната година. Но в този момент я осъществя като независим план.
Тази пиеса се появи на бял свят в резултат на поканата от страна на БНР да вземам участие в плана " Музика в портрети ". И това което бях направил за оркестъра, го осъществих студийно. Мога да загатна хората, които записваха - Николай Докторов (кавал), Алексей Енчев (гайда), Симеон Симеонов (гъдулка), Калин Момчилов (акустична китара), Божидар Бенев (цигулка), Даниела Казакова (виола) и Борис Казаков (бас).
Какво промени от партитурата, която написа за ОНМ на БНР и тази, която в този момент ще чуем?
Чисто механически няма никакви промени, нотите са същите. Просто партиите на гъдулките бяха изсвирени и от цигулка. Това е разликата.
А това " мечтание " преди година и това " мечтание " в този момент, едно и също ли са?
(смее се) Мисля, че да. За една година не се е трансформирало доста в главата ми. Но аз по този начин или другояче като съм поставял това заглавие, не съм имал нищо съответно. Просто мечтанието като...
Композиция...?!
Ами, да. То е доста самостоятелно, всеки човек си има фантазии - някои са по-реални, други са нереални.
Само за действителните ли пишеш музика?
Не, хубаво е човек да излиза малко от действителността. Мисля, че няма нищо неприятно понякога да си помечтае. А няма и нищо неприятно някои от фантазиите да се сбъдват. Това ни води напред. Идеята е музиката да ни изкарва отвън действителността. Да ни вкарва в някакъв различен свят.
В предаването " Срещи в 7/8 " направихме премиера на неговата комбинация " Мечтание ", което бе мотив и да разкажем за една дребна част от музикалния му път до този миг.
Цялото изявление и музиката чуйте в звуковия файл.
(...) Кое е твоето същинско " Аз " - акордеонът или композирането?
По-скоро креативната работа. Тя ме държи по-буден, в търсене, до момента в който акордеонът си остана по-периферно занятие, само че... въпреки всичко си ми е инструментът. Творческата работа е доста забавен развой, непрекъснато ограмотяване в нови неща...
Тази неустановеност, която я има във всеки създател, най-малко по този начин си мисля, по какъв начин се преодолява? " Това ли е тъкмо, което желая? ", " Абе, хубаво звучи, но ми се желае някой различен да го чуе... " Има го този миг, нали?
Да, несъмнено. Не толкоз като комбинация, колкото като реализация на композицията - като тон, като баланс, като мащабност, дали е реализирано това, което е търсено. Няма край тази игра, няма край... Който се вълнува от тези неща, до момента в който диша ще го прави, и постоянно ще е в търсене, и в подозрение, значимото е човек да натрупа опит. Да надгражда и нещата да се получават все по-добре. И да има възможност първо да ги осъществя, и да ги показва. Реализацията не е дребен проблем.
Ти казваш " игра " на композирането ли?
Да.
Когато композираш обаче, ти знаеш, че това са " правилните ноти ".
О, да, несъмнено. Не е съществено, в случай че не си сигурен в това, което пишеш. Човек би трябвало да знае какво прави. Естествено от време на време му се получава по-добре, от време на време не чак толкоз добре. Винаги има най-малко още едно решение, което е по-добро.
А когато е минало време?
Тогава малко моментът е комплициран с усещанията. Обикновено при мен нещата, които съм правил в предходни моменти, минат ли 2-3 години, наподобяват ми малко лековати. Но мисля, че е естествен процесът. Това е добре, че ми наподобяват по този метод, тъй като другояче си спрял.
" Мечтание " - ние загатнахме при започване на диалога за тази пиеса, която ти показа с Оркестъра за национална музика на БНР предходната година. Но в този момент я осъществя като независим план.
Тази пиеса се появи на бял свят в резултат на поканата от страна на БНР да вземам участие в плана " Музика в портрети ". И това което бях направил за оркестъра, го осъществих студийно. Мога да загатна хората, които записваха - Николай Докторов (кавал), Алексей Енчев (гайда), Симеон Симеонов (гъдулка), Калин Момчилов (акустична китара), Божидар Бенев (цигулка), Даниела Казакова (виола) и Борис Казаков (бас).
Какво промени от партитурата, която написа за ОНМ на БНР и тази, която в този момент ще чуем?
Чисто механически няма никакви промени, нотите са същите. Просто партиите на гъдулките бяха изсвирени и от цигулка. Това е разликата.
А това " мечтание " преди година и това " мечтание " в този момент, едно и също ли са?
(смее се) Мисля, че да. За една година не се е трансформирало доста в главата ми. Но аз по този начин или другояче като съм поставял това заглавие, не съм имал нищо съответно. Просто мечтанието като...
Композиция...?!
Ами, да. То е доста самостоятелно, всеки човек си има фантазии - някои са по-реални, други са нереални.
Само за действителните ли пишеш музика?
Не, хубаво е човек да излиза малко от действителността. Мисля, че няма нищо неприятно понякога да си помечтае. А няма и нищо неприятно някои от фантазиите да се сбъдват. Това ни води напред. Идеята е музиката да ни изкарва отвън действителността. Да ни вкарва в някакъв различен свят.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ