Ето как минава ежедневието на хората в С. Корея, всички стават по едно и също време ВИДЕО
Йонми Парк бяга от Северна Корея , когато е напълно млада. Сега тя живее в Съединени американски щати, работи като филантропичен деятел и се пробва да разкрие допустимо най-вече за това, какво е да живееш в КНДР.
Всекидневният живот на всички севернокорейци е доста по-различен от този, който води Ким Чен Ун. В едно от своите видеа в YouTube Йонми Парк споделя, по какъв начин всички ставали едновременно, първо се трудели, а след това ходили до учебно заведение, защото нямало учебен рейс.
Нейното семейство било от междинната класа в Северна Корея и въпреки историята й да не е изцяло годна за всички 25 млн. души, които живеят в КНДР, то по този метод живее огромна част от обществото там.
Във всеки дом имало по едно радио, което не можело да се изключи. Звукът му можел да бъде увеличаван или намаляван, само че не и спрян. Когато имало електричество, по него се редували песни за социалистическия парадайс, щастливите хора и всякаква сходна агитация, която трябвало да усили желанието на хората да се трудят.
" В Северна Корея не може да си индивидуалист. Всички сме част от разнообразни групи. Всяка заран трябваше да се събираме с групите, към които бяхме причислени, с цел да вършим избрана работа ", споделя Йонми.
Рано заран - в 5 часа, а през зимата - в 6 часа, от радиото прозвучавала мелодия, която индикирала, че хората би трябвало да стават от сън. Често родителите пращали децата си в тези трудови групи, до момента в който самите те приготвяли закуската. Докато живеела в КНДР, Йонми постоянно ходила да се труди заран. Тя споделя, по какъв начин в случай че имало наводняване, групите били изпращани там, с цел да оказват помощ. Понякога служащите се събирали към жп релсите и се заемали с чупенето на огромните камъни по пътя на влака. Трудът им не престават от 5:00 до 7:00 часа или от 6:00 до 8:00 часа, съгласно сезона. След това всички хора се прибирали с цел да закусват със фамилиите си.
" Закусвахме към 7:30 - 8 часа. Трябваше да се храним доста бързо, тъй като по-късно се постановяваше да бягаме до учебно заведение. В Северна Корея няма учебен рейс. Всички трябваше да вървим. Отнемаше ни сред 35-45 минути да стигнем до учебно заведение. Трябваше да сме там преди 9 часа, когато започваха часовете ", споделя Йонми. Тя имала 4 образователни предмета дневно, като всеки образователен час продължавал по 45 минути. В множеството случаи децата учели за своите диктатори и по какъв начин те победили враговете си. Имало и час по начална математика. Това било цялото им обучение.
В учебното заведение нямало стол - или трябвало да си носиш храна, или да стоиш гладен. В следобедите децата трябвало да обличат работните си облекла и още веднъж да се трудят. Те постоянно помагали на локални фермери или чистели паметниците на Ким Чен Ир.
Около 18:00-19:00 часа децата се прибирали вкъщи и помагали на майка си да сготви вечерята.
" Трябваше да вървим до реката, с цел да донесем вода вкъщи, защото у дома нямаше течаща вода. Само по този начин можеше да перем облеклата си или да се къпем ", споделя Йонми. Те вечеряли преди 8 часа вечерта през лятото, само че през зимата бързали да се хранят допустимо най-рано, защото нямали електричество, а свещите били извънредно скъпи.
" Нямахме ток 24 часа в денонощието, а да притежаваш свещ е нещо скъпо. Тя беше толкоз скъпа, че не можеше да я използваме. Това, което можехме да си позволим, е колба с олио и фитил, която не светеше блестящо и миришеше неприятно. Това беше евтиният вид и въпреки всичко бе също толкоз скъп. Така че родителите ни споделяха: " Яжте бързо и си лягайте ", спомня си Йонми.
Всички си лягали толкоз рано, че прекарвали часове във взиране в звездите. Йонми споделя, че научили доста естествени способи да познават какво ще е времето на идващия ден - дали слънчево или тъмно, единствено гледайки нощното небе.
Уикендите били малко по-различни. Разбира се, и тогава сутрините започвали с групов труд. След това фамилиите се прибирали, хапвали закуска и излизали още веднъж, с цел да търсят храна. Ако желала да си играе с някого, Йонми трябвало да върви пред домовете на приятелите си и да чука по вратите им, с цел да ревизира дали са вкъщи, защото нямали даже телефон. Децата постоянно ходили в планината, където събирали растения, с които да хранят зайците, които отглеждали, а и самите себе си: " Споделях своята храна с животните ", споделя Йонми.
" Когато пристигнах в Америка видях един огромен бюфет с разнообразни салати и бях извънредно възмутена и си споделих: " Но това е заешка храна! Защо давате, с цел да се храните с нея! Затова ли избягах от Северна Корея ? " Сега се храня със салата, само че тогава отказвах, тъй като бях изяла задоволително през живота си ", спомня си момичето.
Йонми споделя й за живота на възрастните. " След като се трудят заран, мъжете отиват на работа. И защото в Северна Корея нямаше доста работещи заводи, те се събираха да пият или да играят карти, с цел да убият времето, до момента в който би трябвало да се приберат вкъщи. Много от тях продължаваха да пият и у дома и биеха дамите си ", споделя тя. Жените въпреки това трябвало да търсят метод фамилията им да оцелее, тъй като страната не им давала нищо. Така че те изпращали децата си на учебно заведение, мъжете си - на работа и отивали на " Черния пазар ", където разменяли разнообразни артикули за храна.
" Такъв е животът в Северна Корея. Всички носят униформи. Няма индивидуализъм. Спомням си тази ужасна ария, която идваше от радиото в Пхенян. Всички ставахме едновременно, трудихме се едновременно, отивахме на работа или учебно заведение едновременно. Радиото издаваше тон в 12 на обяд и ни уведомяваше, че е време за обяд, а когато денят приключваше, радиото още веднъж се включваше, като че ли да ни каже: " Имахте прелестен ден, в този момент се приберете при фамилията си ".
ЕТО ОЩЕ ЕДНО ОТ ВИДЕАТА НА ЙОНМИ ПАРК
Всекидневният живот на всички севернокорейци е доста по-различен от този, който води Ким Чен Ун. В едно от своите видеа в YouTube Йонми Парк споделя, по какъв начин всички ставали едновременно, първо се трудели, а след това ходили до учебно заведение, защото нямало учебен рейс.
Нейното семейство било от междинната класа в Северна Корея и въпреки историята й да не е изцяло годна за всички 25 млн. души, които живеят в КНДР, то по този метод живее огромна част от обществото там.
Във всеки дом имало по едно радио, което не можело да се изключи. Звукът му можел да бъде увеличаван или намаляван, само че не и спрян. Когато имало електричество, по него се редували песни за социалистическия парадайс, щастливите хора и всякаква сходна агитация, която трябвало да усили желанието на хората да се трудят.
" В Северна Корея не може да си индивидуалист. Всички сме част от разнообразни групи. Всяка заран трябваше да се събираме с групите, към които бяхме причислени, с цел да вършим избрана работа ", споделя Йонми.
Рано заран - в 5 часа, а през зимата - в 6 часа, от радиото прозвучавала мелодия, която индикирала, че хората би трябвало да стават от сън. Често родителите пращали децата си в тези трудови групи, до момента в който самите те приготвяли закуската. Докато живеела в КНДР, Йонми постоянно ходила да се труди заран. Тя споделя, по какъв начин в случай че имало наводняване, групите били изпращани там, с цел да оказват помощ. Понякога служащите се събирали към жп релсите и се заемали с чупенето на огромните камъни по пътя на влака. Трудът им не престават от 5:00 до 7:00 часа или от 6:00 до 8:00 часа, съгласно сезона. След това всички хора се прибирали с цел да закусват със фамилиите си.
" Закусвахме към 7:30 - 8 часа. Трябваше да се храним доста бързо, тъй като по-късно се постановяваше да бягаме до учебно заведение. В Северна Корея няма учебен рейс. Всички трябваше да вървим. Отнемаше ни сред 35-45 минути да стигнем до учебно заведение. Трябваше да сме там преди 9 часа, когато започваха часовете ", споделя Йонми. Тя имала 4 образователни предмета дневно, като всеки образователен час продължавал по 45 минути. В множеството случаи децата учели за своите диктатори и по какъв начин те победили враговете си. Имало и час по начална математика. Това било цялото им обучение.
В учебното заведение нямало стол - или трябвало да си носиш храна, или да стоиш гладен. В следобедите децата трябвало да обличат работните си облекла и още веднъж да се трудят. Те постоянно помагали на локални фермери или чистели паметниците на Ким Чен Ир.
Около 18:00-19:00 часа децата се прибирали вкъщи и помагали на майка си да сготви вечерята.
" Трябваше да вървим до реката, с цел да донесем вода вкъщи, защото у дома нямаше течаща вода. Само по този начин можеше да перем облеклата си или да се къпем ", споделя Йонми. Те вечеряли преди 8 часа вечерта през лятото, само че през зимата бързали да се хранят допустимо най-рано, защото нямали електричество, а свещите били извънредно скъпи.
" Нямахме ток 24 часа в денонощието, а да притежаваш свещ е нещо скъпо. Тя беше толкоз скъпа, че не можеше да я използваме. Това, което можехме да си позволим, е колба с олио и фитил, която не светеше блестящо и миришеше неприятно. Това беше евтиният вид и въпреки всичко бе също толкоз скъп. Така че родителите ни споделяха: " Яжте бързо и си лягайте ", спомня си Йонми.
Всички си лягали толкоз рано, че прекарвали часове във взиране в звездите. Йонми споделя, че научили доста естествени способи да познават какво ще е времето на идващия ден - дали слънчево или тъмно, единствено гледайки нощното небе.
Уикендите били малко по-различни. Разбира се, и тогава сутрините започвали с групов труд. След това фамилиите се прибирали, хапвали закуска и излизали още веднъж, с цел да търсят храна. Ако желала да си играе с някого, Йонми трябвало да върви пред домовете на приятелите си и да чука по вратите им, с цел да ревизира дали са вкъщи, защото нямали даже телефон. Децата постоянно ходили в планината, където събирали растения, с които да хранят зайците, които отглеждали, а и самите себе си: " Споделях своята храна с животните ", споделя Йонми.
" Когато пристигнах в Америка видях един огромен бюфет с разнообразни салати и бях извънредно възмутена и си споделих: " Но това е заешка храна! Защо давате, с цел да се храните с нея! Затова ли избягах от Северна Корея ? " Сега се храня със салата, само че тогава отказвах, тъй като бях изяла задоволително през живота си ", спомня си момичето.
Йонми споделя й за живота на възрастните. " След като се трудят заран, мъжете отиват на работа. И защото в Северна Корея нямаше доста работещи заводи, те се събираха да пият или да играят карти, с цел да убият времето, до момента в който би трябвало да се приберат вкъщи. Много от тях продължаваха да пият и у дома и биеха дамите си ", споделя тя. Жените въпреки това трябвало да търсят метод фамилията им да оцелее, тъй като страната не им давала нищо. Така че те изпращали децата си на учебно заведение, мъжете си - на работа и отивали на " Черния пазар ", където разменяли разнообразни артикули за храна.
" Такъв е животът в Северна Корея. Всички носят униформи. Няма индивидуализъм. Спомням си тази ужасна ария, която идваше от радиото в Пхенян. Всички ставахме едновременно, трудихме се едновременно, отивахме на работа или учебно заведение едновременно. Радиото издаваше тон в 12 на обяд и ни уведомяваше, че е време за обяд, а когато денят приключваше, радиото още веднъж се включваше, като че ли да ни каже: " Имахте прелестен ден, в този момент се приберете при фамилията си ".
ЕТО ОЩЕ ЕДНО ОТ ВИДЕАТА НА ЙОНМИ ПАРК
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ