Скръб и триумф - оцеляла жена от "Аушвиц" се връща в някогашния ад
Йона Лакс е можела да подуши горящата плът, до момента в който е вървяла към гибелта в крематориума в " Аушвиц ". След повече от 75 години, в този момент 90-годишна, тя се върна в този най-печално прочут нацистки лагер на гибелта от еврейския Холокост през Втората международна война.
" Сега мога да го видя ", споделя тя, втренчена в крематориума, в който са били изгаряни телата на евреи от цяла Европа, убити преди този момент в газовите камери. " Виждах искрите от комина и усещах горящата плът. Като наближихме, разбрах, че нещо ще се случи. Започнах да рева. Не желаех сестрите ми да видят, че рева ", споделя безшумно Лакс. Малко по-късно тя ще бъде избавена.
Нацистите са избили в " Аушвиц " над един милион души, множеството евреи. В Холокоста са убити шест милиона евреи.
Лакс е била на към 14 години, когато през 1944 година е трансферирана в " Аушвиц " дружно със своята сестра близначка и по-голямата им сестра Чана от гетото в Лодз в окупирана Полша. Миналата седмица тя се върна там като посетител на интернационална гала в мемориала " Аушвиц-Биркенау ", проведена във връзка 75-годишнината от освобождението на лагера.
" Толкова ясно си припомням всичко. Не мога да допускам, че са минали 75 години ", споделя постепенно Лакс, а на лицето й е изписана горест.
" Последните оживели "
Лакс е пристигнала от вкъщи си в Израел дружно със своята внучка, 28-годишната Лий Алдар. С всеки стадий от пътуването страстите стават по-силни. " Сигурно наближаваме ", споделя тя, до момента в който гледа през прозореца на колата сивото небе над голите дървета, нижещи се около шосето от Краков до Освиенцим. " Нервна съм. Трябва да се овладея ", споделя тя на внучката си. " Има хора, които не желаят да приказват за това. Те желаят да загърбят миналото; мъчно е да го преживееш още веднъж. "
Но за Лакс е значимо да опише историята си. " Ние, последните още живи оживели, в случай че ние не приказваме и не описваме, това ще бъде забравено, като че ли не се е случвало. " Когато колата наближава лагера, Лакс си спомня за първите мигове тук. " Изглеждаше като края на света, всичко е тъмно, грубо, невъобразимо, необяснимо ", споделя тя.
Хванала внучката си за ръка, Лакс стопира пред металните порти на " Аушвиц " с изписания на тях девиз Arbeit macht frei ( " Трудът те прави свободен " ). И споделя: " Толкова хора влязоха през тези тесни порти и не се върнаха, животът им свърши зад тези огради от бодлива тел. "
Пет дни по-рано в дома си в Тел Авив тя споделя също толкоз искрено за идването си в " Аушвиц ". Заедно със сестрите си и хиляди други евреи тя е превозена с трен от гетото в Лодз. Натъпкани били в конски вагони без прозорци, съвсем не можели да помръднат. Тя счита, че пътуването е траяло три дни.
© Reuters
Щом пристигнали, били подложени на " селекция ": строили се на перона, а един доктор от Секретен сътрудник определял кой е кадърен за трудов лагер и кой да бъде погубен в газовите камери. Този ден подборът се правил от Йозеф Менгеле - Ангела на гибелта.
" Накрая Менгеле пристигна с кучетата си и пръчка в ръка - " наляво, надясно, наляво, надясно ". Според мен той дори не поглеждаше хората; изглеждаше отегчен ", напомня си Лакс с лека презрителна усмивка.
" Аз завоювах войната "
Лекарят от Секретен сътрудник Менгеле подбирал и пандизчии, с цел да ги подлага на псевдомедицински опити. Имал необикновен интерес към близнаците.
На перона определил сестрите й за насилствен труд и пратил Лакс на гибел. Но когато Чана почнала да умолява Менгеле да не разделя близначките, той се възползвал от опцията да се снабди с ново опитно зайче и пратил един есесовец да изведе Лакс от крематориума. " Имах шанс ", споделя Лакс и по-късно прибавя: " А може би нямах. "
© Reuters
Йона Лакс демонстрира фотография, на която е дружно със сестра си Чана
" Понякога се чудя дали животни биха оживели при тази нечовешка свирепост, на която бяхме подложени ", споделя тя на Алдар, до момента в който двете постепенно вървят към блок номер 10, където е била лабораторията на Менгеле. " Не мисля, че биха оживели. "
До блок 10 е имало двор за изтезания, където от време на време пандизчии били изправяни пред тухлената " стена на гибелта " и разстрелвани. " Отвътре чувахме писъците на убиваните ", споделя Лакс.
Но застанала с внучката си пред бараката, Лакс е обзета от възприятие на успех. " Тук съм със своята внучка и аз победих. Аз завоювах войната. Ние имаме бъдеще ", добавя тя. /БТА
" Сега мога да го видя ", споделя тя, втренчена в крематориума, в който са били изгаряни телата на евреи от цяла Европа, убити преди този момент в газовите камери. " Виждах искрите от комина и усещах горящата плът. Като наближихме, разбрах, че нещо ще се случи. Започнах да рева. Не желаех сестрите ми да видят, че рева ", споделя безшумно Лакс. Малко по-късно тя ще бъде избавена.
Нацистите са избили в " Аушвиц " над един милион души, множеството евреи. В Холокоста са убити шест милиона евреи.
Лакс е била на към 14 години, когато през 1944 година е трансферирана в " Аушвиц " дружно със своята сестра близначка и по-голямата им сестра Чана от гетото в Лодз в окупирана Полша. Миналата седмица тя се върна там като посетител на интернационална гала в мемориала " Аушвиц-Биркенау ", проведена във връзка 75-годишнината от освобождението на лагера.
" Толкова ясно си припомням всичко. Не мога да допускам, че са минали 75 години ", споделя постепенно Лакс, а на лицето й е изписана горест.
" Последните оживели "
Лакс е пристигнала от вкъщи си в Израел дружно със своята внучка, 28-годишната Лий Алдар. С всеки стадий от пътуването страстите стават по-силни. " Сигурно наближаваме ", споделя тя, до момента в който гледа през прозореца на колата сивото небе над голите дървета, нижещи се около шосето от Краков до Освиенцим. " Нервна съм. Трябва да се овладея ", споделя тя на внучката си. " Има хора, които не желаят да приказват за това. Те желаят да загърбят миналото; мъчно е да го преживееш още веднъж. "
Но за Лакс е значимо да опише историята си. " Ние, последните още живи оживели, в случай че ние не приказваме и не описваме, това ще бъде забравено, като че ли не се е случвало. " Когато колата наближава лагера, Лакс си спомня за първите мигове тук. " Изглеждаше като края на света, всичко е тъмно, грубо, невъобразимо, необяснимо ", споделя тя.
Хванала внучката си за ръка, Лакс стопира пред металните порти на " Аушвиц " с изписания на тях девиз Arbeit macht frei ( " Трудът те прави свободен " ). И споделя: " Толкова хора влязоха през тези тесни порти и не се върнаха, животът им свърши зад тези огради от бодлива тел. "
Пет дни по-рано в дома си в Тел Авив тя споделя също толкоз искрено за идването си в " Аушвиц ". Заедно със сестрите си и хиляди други евреи тя е превозена с трен от гетото в Лодз. Натъпкани били в конски вагони без прозорци, съвсем не можели да помръднат. Тя счита, че пътуването е траяло три дни.
© Reuters
Щом пристигнали, били подложени на " селекция ": строили се на перона, а един доктор от Секретен сътрудник определял кой е кадърен за трудов лагер и кой да бъде погубен в газовите камери. Този ден подборът се правил от Йозеф Менгеле - Ангела на гибелта.
" Накрая Менгеле пристигна с кучетата си и пръчка в ръка - " наляво, надясно, наляво, надясно ". Според мен той дори не поглеждаше хората; изглеждаше отегчен ", напомня си Лакс с лека презрителна усмивка.
" Аз завоювах войната "
Лекарят от Секретен сътрудник Менгеле подбирал и пандизчии, с цел да ги подлага на псевдомедицински опити. Имал необикновен интерес към близнаците.
На перона определил сестрите й за насилствен труд и пратил Лакс на гибел. Но когато Чана почнала да умолява Менгеле да не разделя близначките, той се възползвал от опцията да се снабди с ново опитно зайче и пратил един есесовец да изведе Лакс от крематориума. " Имах шанс ", споделя Лакс и по-късно прибавя: " А може би нямах. "
© Reuters
Йона Лакс демонстрира фотография, на която е дружно със сестра си Чана
" Понякога се чудя дали животни биха оживели при тази нечовешка свирепост, на която бяхме подложени ", споделя тя на Алдар, до момента в който двете постепенно вървят към блок номер 10, където е била лабораторията на Менгеле. " Не мисля, че биха оживели. "
До блок 10 е имало двор за изтезания, където от време на време пандизчии били изправяни пред тухлената " стена на гибелта " и разстрелвани. " Отвътре чувахме писъците на убиваните ", споделя Лакс.
Но застанала с внучката си пред бараката, Лакс е обзета от възприятие на успех. " Тук съм със своята внучка и аз победих. Аз завоювах войната. Ние имаме бъдеще ", добавя тя. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ