Почина бившият румънски президент Йон Илиеску
Йон Илиеску, първият президент на Румъния след Революцията от 1989 година, която смъкна от власт режима на комунистическия деспот Николае Чаушеску, умря през днешния ден на 95 години, заяви държавната пресслужба.
Той бе признат в интензивното поделение на букурещката болница " Проф. доктор Агрипа Йонеску " на 9 юни т.г., като по-късно бе оповестено, че страда от рак на белите дробове. Впоследствие болничното заведение заяви, че положението му се е влошило.
Илиеску има три мандата като държавен глава, като в началото заема краткотрайно поста сред 22 декември 1989 година и 1992 година, а по-късно печели на избори два непоследователни четиригодишни мандата - от 1992 до 1996 година и от 2000 до 2004 година
Роден на 3 март 1930 година в град Олтеница, окръг Кълъраш, Илиеску играе основна роля както преди, по този начин и след Революцията от 1989 година, отбелязва в. " Евениментул зилей ". Баща му е железопътен служащ с комунистически убеждения, който по това време реализира незаконна политическа активност, поради която след това влиза в пандиза.
Илиеску приключва лицея " Спиру Харет " в Букурещ през 1949 година, по-късно учи компетентност " Хидроенергия и стопанисване на водите " в Политехническия институт в Букурещ, а по-късно продължава образованието си в Московския институт по енергетика. Политическите му възгледи са повлияни от комунистическата идеология и опита му в Румъния и Съветския съюз, отбелязва изданието " Щир пе сурсе ".
През 1944 година, когато е на 14 години, Илиеску се причислява към Съюза на комунистическата юноша (СКМ), а от 1953 година е член на Румънската комунистическа партия (РКП). Възходът на политическата му кариера в бърз, разяснява медията. На 26 години е назначен за секретар на Централния комитет на СКМ, а по-късно влиза и в Централния комитет на РКП.
През 1980-те години Илиеску влиза в спор с Николае Чаушеску, откакто подлага на критика някои от политиките му и показва противоречие с култа към личността, вследствие на което е отхвърлен от значимите политически постове, които до тогава заема. През 1984 година е освободен и от длъжността член на Централния комитет на РКП.
Ролята на Йон Илиеску в събитията през декември 1989 година е основна, само че и спорна, разяснява " Щир пе сурсе ". След бягството на Николае Чаушеску на 22 декември Илиеску се появява по малкия екран и афишира основаването на Фронт за национално избавление (ФНС), като става негов водач и по този метод оглавява новата краткотрайна власт в страната до изборите през 1992 година След това е определен за президент на Румъния за още два мандата - 1992-1996 година и 2000-2004 година
През 1996 година Илиеску губи президентските избори от Емил Константинеску, само че четири години по-късно - през 2000 година, се завръща в президентския замък " Котрочени ", откакто побеждава националиста Корнелиу Вадим Тудор.
В интервала 1996-2000 година той e сенатор от Социалдемократическата партия (СДП), чийто създател е, а по-късно става и почетен ръководител на партията.
През януари 2025 година против Йон Илиеску наново бяха повдигнати обвинявания в закононарушения против човечеството по дело за миньорските походи от 13-15 юни 1990 година, следствието по което стартира изначало, откакто съдът го върна назад в прокуратурата. Поради напредналата възраст на някогашния президент той даде показания пред прокурорите в дома си.
Според военните прокурори през юни 1990 година държавните управляващи са решили да подхващат брутална офанзива против стачкуващите на Университетския площад в Букурещ, която е осъществена с присъединяване на над 10 000 миньори и други служащи от разнообразни елементи на страната. Това довежда до гибелта на четирима души, 1388 души понасят физически или душевен контузии, а 1250 души са лишени от независимост по политически аргументи.
Срещу Илиеску бяха повдигнати обвинявания в закононарушения против човечеството и по друго дело, обвързвано с антикомунистическата Революция от 1989 година, което през есента на предходната година беше върнато от съда назад на Военна прокуратура за преразглеждане.
Според прокурорите към 1150 души са починали по време на Революцията през декември 1989 година, а други 4500 са били ранени, като най-вече жертви са дадени на 22 декември, откакто Николае Чаушеску губи властта изцяло.
В последното си изявление, обещано преди хоспитализацията, Йон Илиеску съобщи, че не се опасява от гибелта, съобщи Българска телеграфна агенция. " Страх те е от гибелта, когато живееш с огорчението, че не си направил всичко, което си желал ", уточни някогашният държавен глава. Той прикани румънците да гласоподават " за вероятни светове, а не за мечти " и да се интересуват от " действителния живот, а не от утопии ".
Снимка: Getty Images / Guliver Photos
Той бе признат в интензивното поделение на букурещката болница " Проф. доктор Агрипа Йонеску " на 9 юни т.г., като по-късно бе оповестено, че страда от рак на белите дробове. Впоследствие болничното заведение заяви, че положението му се е влошило.
Илиеску има три мандата като държавен глава, като в началото заема краткотрайно поста сред 22 декември 1989 година и 1992 година, а по-късно печели на избори два непоследователни четиригодишни мандата - от 1992 до 1996 година и от 2000 до 2004 година
Роден на 3 март 1930 година в град Олтеница, окръг Кълъраш, Илиеску играе основна роля както преди, по този начин и след Революцията от 1989 година, отбелязва в. " Евениментул зилей ". Баща му е железопътен служащ с комунистически убеждения, който по това време реализира незаконна политическа активност, поради която след това влиза в пандиза.
Илиеску приключва лицея " Спиру Харет " в Букурещ през 1949 година, по-късно учи компетентност " Хидроенергия и стопанисване на водите " в Политехническия институт в Букурещ, а по-късно продължава образованието си в Московския институт по енергетика. Политическите му възгледи са повлияни от комунистическата идеология и опита му в Румъния и Съветския съюз, отбелязва изданието " Щир пе сурсе ".
През 1944 година, когато е на 14 години, Илиеску се причислява към Съюза на комунистическата юноша (СКМ), а от 1953 година е член на Румънската комунистическа партия (РКП). Възходът на политическата му кариера в бърз, разяснява медията. На 26 години е назначен за секретар на Централния комитет на СКМ, а по-късно влиза и в Централния комитет на РКП.
През 1980-те години Илиеску влиза в спор с Николае Чаушеску, откакто подлага на критика някои от политиките му и показва противоречие с култа към личността, вследствие на което е отхвърлен от значимите политически постове, които до тогава заема. През 1984 година е освободен и от длъжността член на Централния комитет на РКП.
Ролята на Йон Илиеску в събитията през декември 1989 година е основна, само че и спорна, разяснява " Щир пе сурсе ". След бягството на Николае Чаушеску на 22 декември Илиеску се появява по малкия екран и афишира основаването на Фронт за национално избавление (ФНС), като става негов водач и по този метод оглавява новата краткотрайна власт в страната до изборите през 1992 година След това е определен за президент на Румъния за още два мандата - 1992-1996 година и 2000-2004 година
През 1996 година Илиеску губи президентските избори от Емил Константинеску, само че четири години по-късно - през 2000 година, се завръща в президентския замък " Котрочени ", откакто побеждава националиста Корнелиу Вадим Тудор.
В интервала 1996-2000 година той e сенатор от Социалдемократическата партия (СДП), чийто създател е, а по-късно става и почетен ръководител на партията.
През януари 2025 година против Йон Илиеску наново бяха повдигнати обвинявания в закононарушения против човечеството по дело за миньорските походи от 13-15 юни 1990 година, следствието по което стартира изначало, откакто съдът го върна назад в прокуратурата. Поради напредналата възраст на някогашния президент той даде показания пред прокурорите в дома си.
Според военните прокурори през юни 1990 година държавните управляващи са решили да подхващат брутална офанзива против стачкуващите на Университетския площад в Букурещ, която е осъществена с присъединяване на над 10 000 миньори и други служащи от разнообразни елементи на страната. Това довежда до гибелта на четирима души, 1388 души понасят физически или душевен контузии, а 1250 души са лишени от независимост по политически аргументи.
Срещу Илиеску бяха повдигнати обвинявания в закононарушения против човечеството и по друго дело, обвързвано с антикомунистическата Революция от 1989 година, което през есента на предходната година беше върнато от съда назад на Военна прокуратура за преразглеждане.
Според прокурорите към 1150 души са починали по време на Революцията през декември 1989 година, а други 4500 са били ранени, като най-вече жертви са дадени на 22 декември, откакто Николае Чаушеску губи властта изцяло.
В последното си изявление, обещано преди хоспитализацията, Йон Илиеску съобщи, че не се опасява от гибелта, съобщи Българска телеграфна агенция. " Страх те е от гибелта, когато живееш с огорчението, че не си направил всичко, което си желал ", уточни някогашният държавен глава. Той прикани румънците да гласоподават " за вероятни светове, а не за мечти " и да се интересуват от " действителния живот, а не от утопии ".
Снимка: Getty Images / Guliver Photos
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ