Йон Бакеро разкри страшно любопитни истории пред БЛИЦ. Играчът на

Йон Бакеро разкри ужасно любопитни истории пред БЛИЦ . Играчът на Славия приказва пред медията ни от лагера на отбора в Банско, като показа по какъв начин Христо Стоичков е бил първият човек, който го е потърсил след прехвърлянето при " белите ", с цел да му даде препоръки по какъв начин да успее в България.

Бакеро описа какво е да отраснеш заобиколен от звездите на Барселона и за какво Камата в никакъв случай повече няма да излъже татко му, разяснява значимостта на Лионел Меси за " каталунците " и съпостави живота си в България с този в останалите страни, където е бил.

- Йон, забелязах, че към този момент знаеш и български. Изненадан съм! Кажи нещо.
- Разбирам български, само че мъчно.

- Как си?
- Добре, доста добре. Радвам се, че ще можем да си поговорим.

- Мина известно време, откогато си в Славия. Как усещаш ситуацията?
- Всичко е доста по-добре, знам към този момент по какъв начин работят всички. Познавам съотборниците си, познавам треньора. Така че мисля, че в този момент ще бъде по-лесно... Имам поради този сезон, по отношение на предишния. Аз съм благополучен тук.

- Вече направи ли положителни другарства?
- Абсолютно. В невероятни връзки съм с всички в тима. Те бяха доста гостоприемни още от момента, в който пристигнах. Посрещнаха ме с отворени прегръдки. Радвам се, че мога да извозвам време с тях, както на терена, по този начин и отвън него.

- Аз знам, че когато човек идва в нова страна, той го прави с упования. Какви бяха твоите и какво завари?
- Не знаех доста за България, в случай че би трябвало да съм почтен. Един от положителните ми другари е българин, тъй че той ми описа доста неща. Аз го разпитах. Знаеш ли, аз съм странник. Бил съм в целия свят, любувам се на новите страни. София доста ми хареса. Миналата година отново бях в Банско, вървях в Пловдив. Опознавам България и хората тук.

- Кое те изненада в България?
- Красиво е. Градовете са страхотни, боготворя храната. Направо не чаках, че ще има толкоз доста вкусни неща.

- Как би сравнил България с останалите места, на които си бил?
- Различно е. Животът ми в Съединени американски щати и Канада беше доста друг. Може би бих сравнил живота в България с този в Полша. Може обаче вие, българите, да си изкарвате ужасно. Обичам София, обичам да вървя по кафета и заведения за хранене.

- Кое е обичаното ти място?
- У дома. Аз съм от град, който е на 30 минути от Барселона. Винаги виждам да се прибирам - там в действителност се усещам прелестно. Няма подозрение, че това си е моето място.

- Имаш ли време да гледаш мачовете от Ла Лига?
- Аз съм огромен почитател на Барселона. Гледам всеки мач. Тук става късно, когато дават дуелите, само че аз оставам безсънен. Приятелката ми не е доста щастлива от това, че виждам мачове късно вечер, само че аз обичам да виждам футбол. Мисля, че предишният сезон за Барса беше тежък. Надявам се в този момент да спечелим титли.

- Какво мислиш за метода, по който Барселона играе без Лео Меси?
- Трудно е, това е очевидно. Ние доста разчитахме на неговия гений. Много проблеми се прикриваха, единствено тъй като Меси е там. След като напусна, се видяха същинските проблеми на тима. Като виждам Атлетико и Реал Мадрид, мисля си, че следва сложен сезон за Барселона. Надявам се Шави да изиграе значима роля. Имаше го първичният подтик, когато той пое поста. В края на сезона, страстта изчезна и стана мъчно. Хората несъмнено гледат Висшата лига и мислят, че е доста мъчно, само че това важи и за Ла Лига. Треньорите са невероятни, тактически съвършени. За Барса мога още да прибавя, че би трябвало да реши проблемите си в отбрана.

- Мислиш ли, че един ден ще може да играеш в Испания на най-високо равнище?
- Това е концепцията ми. Сега, несъмнено, не мисля за това. Повече от признателен съм на България, че ми даде опцията да играя за първи път в елита на европейско състезание. Като състезател желая да продължа да се развъртвам. Ще излъжа, в случай че кажа, че не желая да се върна в Испания и да играя там, само че сега съм съсредоточен върху Славия.

- Ами, да си поговорим тогава за предишния сезон на тима.
- След като постигнахме главната цел - да сме в топ 6, след това се видя, че местата за Европа са надалеч от нас. Такава е системата на шампионата. Това изигра своята роля. Ние се борихме до края, можеше да запишем и повече победи. За Купата беше тъжно, че не стигнахме до финала. Щеше да е огромно достижение.

- Трудно ли се играе с името Бакеро на гърба?
- Когато бях дете, беше по-трудно. Всички говореха за това дали ще съм добър колкото баща. Казваха: " Той играе поради татко си ". В един миг обаче аз отпътувах за Съединени американски щати, когато бях на 17. Аз самичък прокарах пътя си и станах експерт, тъй като не желаех хората да ме гледат и да споделят, че съм станал професионален футболист поради баща. Всичко реализирано си е поради мен. Иначе е чест да нося името Бакеро. В България бях признат доста добре. Хората знаят за взаимоотношенията на баща с Христо Стоичков. И въпреки всичко, дано кажа, че аз съм Йон Бакеро и имам своя път.

- За какво приказваш с татко си?
- Той е моя огромна опора. Чуваме се всеки ден. Много съм признателен, че до себе си имам човек като него. Не приказвам единствено за футбола, макар че той знае какъв брой предан би трябвало да си и какъв брой тежко е да си надалеч от фамилията и приятелите си. Знам, че татко ми постоянно ще ми е отсреща.

- Той какво ти споделя за Стоичков?
- Аз прекарвах доста време с Христо, когато бях по-малък. Добре го познавам. Той и баща постоянно бяха в една стая в хотелите. Много ми е разказвал за него. Като бях дете, Христо постоянно беше в близост. Когато пристигнах в София, той ми се обади още на първия ден и изиска да ме види. Даде ми препоръки по какъв начин да съумея в България.

- И какво те посъветва?
- България е страна, в която хората доста се трудят. Ако аз давам всичко от себе си, ще съумея. Аз това се пробвам да върша от момента, в който съм пристигнал. Затова и желаех да науча езика. Аз постоянно се боря доста и желая да се приспособявам, с цел да мога да съм сполучлив.

- Разкажи забавна история от кариерата на татко си.
- Татко постоянно разправяше историята за оня мач, в който Христо настъпи съдията. Когато това се случило, баща отишъл и го попитал дали в действителност е настъпил съдията. Христо отвърнал, че нищо не е направил. Татко скочил да го пази и да изяснява, че е почтен. После обаче вижда по малкия екран какво се е случило (смее се)... И попитал: " Христо... по какъв начин мислеше, че ще мине този номер? " Така обаче се случва, когато гориш в играта.

- Знаейки Стоичков, какви бяха упованията ти за българите? Как си ги представяше?
- Той беше доста прочувствен. В сърцето му гореше огън. Хората тук са такива, изключително в шампионата. Лигата тук е доста сложна, хората се борят крепко, могат да тичат постоянно. Тежко е. Всички играят прочувствено, такива са и хората в България.

- И финален въпрос - в какво си се прицелил идващия сезон?
- Трябва да се целим високо, би трябвало да сме непрекъснати. Славия може да победи всеки. Надявам се на добър старт. Целта е да сме в Европа.