Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг е германски златар и

Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг е немски златар и печатар, учредител на актуалното книгопечатане. Няма доста сведения за живота му. Едно от дребното неща, които се знаят за него, е това, че учи университета Ерфурт.

Гутенберг стартира да опитва с металната типография, откакто се реалокира от Майнц в Страсбург през 1430 година Знаейки, че правенето на букви от дърво е трудоемка и времеемка задача, той стига до извода, че правенето на железни букви ще отнеме по-малко време, защото само би трябвало да се направи по един образец за всяка. Този образец по-късно се употребява за правенето на всички нужни букви.

През 1438 година Гутенберг подписва съглашение с Андреас Дритзен, който финансира опитите му в областта на печатното дело. През 1450 година в начинанието му се включва и немския предприемач Йохан Фуст. Фуст му заема 800 гулдена, с които Гутенберг започва бизнеса си. Работилницата на Гутенберг гълтам всичките заети пари и той е заставен да вземе още 800 гулдена.

Най-значителната печатна книга, дело на Гутенберг, е 42-редовата Библия, отпечатана през 1452 година Това е първата в света отпечатана Библия. Освен нея в работилницата се печатат разнообразни документи, свързани с индулгенциите на църквата, както и няколко бройки на латинската граматика.

Още същата година Фуст желае от Гутенберг да му върне вложените 1600 гулдена. Стига се до съд, който се произнася в интерес на Фуст. Съдърт взема решение да съобщи цялостния надзор на работилницата и права на половината напечатани библии. Съкрушен, Гутенберг напуща работилницата.

Много скоро още веднъж се връща в бизнеса с дребна работилница, в която печата разнообразни църковни текстове.Принуден да остане неизвестен, Гутенберг не поставя нито своето име, нито името на работилницата върху напечатаните книги.

Изобретеният от Гутенберг машинен щемпел с преносим набор слага началото на гражданска война в печатането и постоянно е определяно като едно от най-важните събития на Новото време. Изобретението му оказва мощно въздействие върху развиването на Ренесанса, Реформацията и Научната гражданска война и слага материалните основи на актуалната стопанска система на знанието и демократизация на образованието.

Гутенберг за пръв път в Европа употребява преносим набор за отпечатване към 1439 година и пръв в света конструира механично задвижвана печатна преса.

Сред многочислените му приноси към печатането са основаването на технология за всеобщо произвеждане на детайли за преносим набор, потреблението на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, сходна на винтовите преси, употребявани в земеделието по това време.

Най-значимото му откритие е съчетаването на тези детайли в практична система, която дава опция за всеобщо произвеждане на печатни книги и която се оказва стопански преференциална както за печатарите, по този начин и за читателите.

През 2001 година, съгласно анкета на американското издание " Сънди таймс ", Гутенберг е посочен за персона на хилядолетието.  Втори в класацията е британският драматург Уилям Шекспир. След него се подреждат издателят на първата печатна книга на британски Уилям Какстън, Леонардо да Винчи, английската кралица Елизабет І, Исак Нютон, Ейбрахам Линкълн и Галилео Галилей.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1451 година — Мехмед II става султан на Османската империя.
•    1690 година — Колонията в Масачузетс издава първите банкноти в Съединени американски щати.
•    1718 година — Петър I лишава своя наследник Алексей от правото да наследи съветския трон.
•    1754 година — Търговци от Санкт Петербург и Москва подаряват на императрица Елисавета 76-каратовдиамант в символ на признателност за митническите облекчения в Русия.
•    1809 година — Илинойс е образуван като обособена територия на Съединени американски щати.
•    1815 година — В Швейцария стартира промишлено произвеждане на кашкавал.
•    1830 година — Гърция получава самостоятелност след турското иго.
•    1916 година — При пожар изгаря зданието на канадския парламент в Отава.
•    1919 година — В Париж се състои първото съвещание на Обществото на народите.
•    1921 година — Харалампи Джамджиев патентова в Прага модел аероплан под името Бързолет.
•    1931 година — В Нова Зеландия е записано най-опустошителното в историята на страната естествено злополучие — земетресение с 258 жертви.
•    1947 година — В Аляска е измерена най-ниската температура на въздуха в цялаСеверна Америка (-63 °С).
•    1954 година — Елизабет II става първият английски монарх, посетил Австралия.
•    1957 година — Френският химик от виетнамски генезис Нгуен Бу Хои афишира за откриването на извършител на рак в тютюневия пушек.
•    1958 година — Белгия, Нидерландия и Люксембург основават митническия съюз Бенелюкс.
•    1959 година — В самолетна злополука покрай езерото Клиър Лейк умират музикантите Бъди Холи,Ричи Валънс и Биг Бупър.
•    1966 година — Съветският непилотиран галактически уред Луна 9 става първият уред в света, осъществил меко кацане и предал фотоси от повърхността на Луната.
•    1967 година — В Австралия е осъществена последната екзекуция на наказан на гибел.
•    1969 година — Ясер Арафат е определен за водач на ООП.
•    1981 година — Гру Харлем Брундтланд става първата жена — министър-председател на Норвегия.
•    1989 година — В Парагвай, след 35-годишна тирания, е свален военачалник Алфредо Стреснер.
•    1994 година — Съединени американски щати приключват икономическото ембарго над Демократична република Виетнам, наложено през 1964 година
•    1998 година — Американски боен аероплан прелита ниско и прерязва кабела на въжен превоз в курорта Кавалезе (Италия), една от кабините и пада и умират 20 души.

Родени

•    1795 година — Антонио Хосе де Сукре, латиноамерикански бунтовник († 1830 г.)
•    1809 година — Феликс Менделсон Бартолди, немски композитор († 1847 г.)
•    1821 година — Елизабет Блекуел, британско-американска лекарка († 1910 г.)
•    1830 година — Роберт Гаскойн-Сесил, английски политик (* 1903 г.)
•    1845 година — Григор Начович, български политик († 1920 г.)
•    1857 година — Вилхелм Йохансен, датски биолог († 1927 г.)
•    1859 година — Хуго Юнкерс, немски авиоконструктор († 1935 г.)
•    1874 година — Никола Стоянов, български икономист († 1967 г.)
•    1881 година — Петър Тодоров, български политик († 1955 г.)
•    1882 година — Добри Немиров, български публицист († 1945 г.)
•    1883 година — Стоян Дринов, български детски стихотворец и преводач († 1922 г.)
•    1887 година — Георг Тракл, австрийски стихотворец († 1914 г.)
•    1889 година — Карл Теодор Драйер, датски кинорежисьор († 1968 г.)
•    1893 година — Гастон Жюлиа, френски математик († 1978 г.)
•    1898 година — Алвар Аалто, финландски проектант († 1976 г.)
•    1909 година — Андре Каят, френски сценарист и режисьор († 1989 г.)
•    1916 година — Емил Карастойчев, български шахматист († 1997 г.)
•    1920 година — Джордж Милър, американски психолог
•    1922 година — Светослав Лучников, български политик († 2002 г.)
•    1926 година — Ханс Йохен Фогел, немски политик
•    1930 година — Петко Иванов, български поземлен академик, професор
•    1930 година — Христо Черняев, български стихотворец
•    1934 година — Петър Чернев, български артист († 1993 г.)
•    1941 година — Едуард Володарски, съветски публицист († 2012 г.)
•    1941 година — Михаел Шаранг, австрийски стихотворец
•    1946 година — Живко Янкуловски, политик от Република Македония
•    1947 година — Ангел Ценов, български футболист († 2006 г.)
•    1947 година — Георги Каменски, български футболист
•    1947 година — Пол Остър, американски публицист
•    1947 година — Христо Бонев, български футболист и треньор
•    1948 година — Карлош Фелипе Шименеш Бело, източнотиморски свещеник
•    1948 година — Карлуш Фелипе Хименес Белу, източнотиморски свещеник, Нобелов лауреат през 1996 година
•    1948 година — Хенинг Манкел, шведски публицист
•    1951 година — Таня Шелхорн, българска писателка
•    1954 година — Савас Цитуридис, гръцки политик
•    1955 година — Бруно Пецей, австрийски футболист († 1994 г.)
•    1965 година — Валентин Захариев, български треньор
•    1972 година — Маурисио Почетино, испански треньор
•    1973 година — Чавдар Атанасов, български футболист
•    1976 година — Стоян Колев, български футболен вратар
•    1983 година — Габриел Саргисян, арменски шахматист
•    1983 година — Хилари Скот, американска порнографска актриса
•    1984 година — Данаил Милушев, български волейболист
•    1985 година — Александър Алиев, украински футболист
•    1990 година — Шон Кингстън, ямайско-американски реализатор

Починали

•    1014 година — Свен I, крал на Дания (* ок. 960)
•    1116 година — Калман, крал на Унгария (* 1070 г.)
•    1252 година — Светослав III, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество (*1196 г.)
•    1451 година — Мурад II, султан на Османската империя (* 1404 г.)
•    1735 година — Кристиан III декор Цвайбрюкен, Пфалцграф на Цвайбрюкен-Биркенфелд (* 1674 г.)
•    1862 година — Жан-Батист Био, френски физик (* 1774 г.)
•    1924 година — Удроу Уилсън, 28-и президент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат (* 1856 г.)
•    1925 година — Оливър Хевисайд, британски електроинженер, математик и физик (*1925 г.)
•    1956 година — Емил Борел, френски математик (* 1871 г.)
•    1959 година — Ричи Валънс, американски рок музикант (* 1941 г.)
•    1959 година — Бъди Холи, американски музикант (* 1936 г.)
•    1964 година — Албърт Ричардсън, английски проектант (* 1880 г.)
•    1975 година — Ум Кулсум, египетска певица и актриса (* ок. 1898 г.)
•    1978 година — Ласло Наги, маджарски стихотворец (* 1925 г.)
•    1985 година — Франк Опънхаймър, американски физик от еврейски генезис (* 1912 г.)
•    1989 година — Джон Касавитис, американски артист и режисьор (* 1929 г.)
•    1997 година — Бохумил Храбал, чешки публицист (* 1914 г.)
•    1999 година — Люк Борели, френски футболист (* 1965 г.)
•    2011 година — Мария Шнайдер, френска актриса (* 1952 г.)

Празници

 

obekti.bg