Йохан Щраус-син е първородният син на Йохан Щраус-баща (1804–1849), композитора

Йохан Щраус-син е първородният наследник на Йохан Щраус-баща (1804–1849), композитора и диригента, прочул се със своите прелестни валсове. Роден е на 25 октомври 1825 година във Виена. Започва да учи музика от детство дружно с по-малките си братя, Йозеф и Едуард. Въпреки това, по гледище на татко си, е записан в комерсиална гимназия, защото Йохан Щраус-баща не желал синовете му да станат професионални музиканти. За благополучие, майка му Ана Щраус го поддържа и предизвиква музикалните му занимания.

Йохан продължава образованието си при изтъкнатите виенски педагози Йозеф Дрехслер и Карл Керман, които го насочват към църковната музика. Междувременно татко му изоставя фамилията, лишавайки го от прехрана, само че младият Щраус приключва музикалното си обучение с доста труд и непримиримост.

Деветнадесетгодишен, на 15 октомври 1844 година , той провежда своя първи обществен концерт, на който дирижира и личните си произведения – няколко валсове и полки. Успехът е впечатляващ, а във Виена се ражда фразата: “Добър вечер, Щраус-баща, положително утро, Щраус-син! ” Само за няколко години Йохан Щраус-син става извънредно известен освен във Виена и Австрия, само че и в цяла Европа с турнета от Париж и Лондон до Букурещ, Москва и Петербург. Революцията от 1848 година, която раздрусва континента, го въодушевява да сътвори десетки маршове, валсове и полки.

След гибелта на татко си през 1849 година, Щраус-син поема управлението на фамозния му оркестър и продължава да го води на огромни турнета в Европа и Новия свят. В стратегиите си включва както творбите на Шуман, Лист, Берлиоз, Вагнер и Бетовен, по този начин и личните си валсове, които радват публиката.

През 1863 година се дами за оперетната прима Йети Трефц и предава оркестъра на братята си Йозеф и Едуард, с цел да се отдаде напълно на композирането. През този интервал основава най-известните си валсове: “Синият Дунав ”, “Виенски бонбони ”, “Животът на актьора ”, “Приказки от Виенската гора ”, “Вино, дами и песни ”, “Виенска кръв ”, “Пролетни гласове ”. Умира на 3 юни 1899 година във Виена.

В средата на XIX век некоронован крал на виенската оперета е Франц декор Супе (1819–1890), създател на “Бокачо ” и “Хубавата Галатея ”. Постепенно неговите оперети биват изместени от творбите на Жак Офенбах, който подписва контракт с театъра An der Wien. През 1864 година Офенбах се среща с Щраус-син и го насочва към оперетния род. След няколко години Щраус основава първата си оперета “Индиго ” (1871), последвана от “Карнавал в Рим ” (1873).

През 1874 година сътворява своя шедьовър “Прилепът ”, чийто сюжет е основан на френската комедия “Часовник с камбана ” от Луи Алеви и Анри Мейяк. За разлика от Офенбах, Щраус се отхвърля от пародията и сатирата, създавайки динамична, елегантна и хумористична виенска оперета. Музиката е жива, колоритна и изпълнена с мелодическа фикция, която съгласно Имре Калман трансформира оперетата в „ лека, витална, остроумна и празнично нагиздена музикална комедия “.

След “Прилепът ” Щраус продължава интензивно да твори, като съвсем всяка година показва нови оперети: “Калиостро ”, “Метусалем ”, “Сляпата крава ”, “Кърпичката на кралицата ”, “Веселата война ”, “Нощ във Венеция ”, “Цигански барон ”, “Симплициус ”, “Виенска кръв ”, “Принцеса Нанета ”, “Ябука ”, “Рицарят Пасман ”, “Богинята на мъдростта ”.

За страдание, малко от тях устоят изпита на времето – главно “Прилепът ”, “Виенска кръв ”, “Цигански барон ” и “Нощ във Венеция ”. Причината постоянно са слабите либрета и нестимулираните сюжетни ходове, само че музиката на Щраус остава безсмъртна.

Йохан Щраус-син остава безконечен в сърцата на публиката посредством своите валсове и оперети, които не престават да очароват света и през днешния ден, както във Виена и Европа, по този начин и у нас.