Йохан Щраус е първородният син на Йохан Щраус-баща (1804- 1849),

Йохан Щраус е първородният наследник на Йохан Щраус-баща (1804- 1849), композитора и диригента, прочул се със своите прелестни валсове. Роден е на 25 октомври 1925 година във Виена.

Започва да учи музика от детe, дружно с по-малките си братя, Йозеф и Едуард, само че по гледище на татко си, бил изпратен в комерсиална гимназия. Интересен е фактът, че Щраус- татко никога не желал синовете му да станат музиканти. За благополучие, майка му, Ана Щраус, го схваща и поддържа напълно. Йохан продължава образованието си при изтъкнатите виенски педагози Йозеф Дрехслер и Карл Керман, които го насочват към църковната музика. Междувременно татко му изоставя фамилията и го лишава от прехрана. С цената на безчет ограничения Щраус- наследник приключва сполучливо музикалното си обучение.

Деветнадесетгодишен, на 15 октомври 1844 година, той провежда самичък своя първи обществен концерт, на който дирижира и лични произведения – това са няколко валсове и полки. Успехът е впечатляващ – цяла Виена приветства “ достойния наследник на остарелия Щраус ”. Ражда се крилатата фраза: “Добър вечер, Щраус- татко, положително утро, Щраус- наследник! ”.

Само за няколко години Щраус-син става изключително известен освен във Виена и цяла Австрия, само че и в множеството страни на Европа със своите турнета – от Париж и Лондон до Букурещ, Москва и Петербург. Революцията от 1848 година, която раздрусва остарелия континент, го въодушевява да напише десетки маршове, валсове и полки.

През 1849 година Щраус-баща умира, ненавършил четиридесет и пет, и синът поема управлението на неговия фамозен оркестър, с който реализира нови огромни турнета из цяла Европа и стига до Новия свят. В стратегиите си, наред с огромните симфонични опуси на Шуман, Лист, Берлиоз, Вагнер и Бетовен, той включва и своите валсове, които се радват на нечуван триумф.

През 1863 година подписва брак с красивата оперетна прима Йети Трефц и предава оркестъра в ръцете на братята си Йозеф и Едуард. По това време се посвещава напълно на творчеството си и основава най-известните си валсове: “Синият Дунав ”, “Виенски бонбони ”, ”Животът на актьора ”, “Приказки от Виенската гора ”, ”Вино, дами и песни ”, “Виенска кръв ”, ”Пролетни гласове ”. Умира на 3 юни 1899 във Виена.

В средата на XIX век некоронован крал на виенската оперета е Франц декор Супе, създателят на “Бокачо ”, “Хубавата Галатея ” и още доста оперети, само че те биват последователно изместени от пиесите на парижанина от Кьолн Жак Офенбах, сключил контракт по това време с огромния Театер Ан Дер Вийн. През 1864 Офенбах се среща с Йохан Щраус-син. Той прави оценка високо гения му и го насочва към оперетния род. След значително съмнения Щраус основава първата си оперета “Индиго ”, посрещната възторжено във Виена. Успехът го окуражава и след две години се появява “Карнавал в Рим ”, призната също с възторженостти.

На идната година той сътворява своя шедьовър “Прилепът ”.

За основа на либретото на Карл Хафнер и Рихард Жене служи стилната френска комедия “Часовник с камбана ” от непрекъснатите сътрудници на Офенбах Луи Алеви и Анри Мейяк, основана по автентичен случай из парижкия живот. Но за разлика от Офенбах, Щраус се отхвърля от сатирата и пародийността. Той основава “Прилепът ” като динамичен, изпълнен с изискан виенски комизъм, танцов театър, непосредствен до традициите на италианската комична опера. Музиката тук е доста жива, колоритна. Мелодическата фикция на Щраус-син е напряко неизтощима. Според Имре Калман, Щраус трансформира оперетата в: “лека, витална, остроумна, празнично нагиздена и блестящо звучаща музикална комедия точно с “Прилепът ”. В това безчетежно ”царство на валса ”, несъмнено, липсват обществените спорове и класовите несъгласия, над всичко е насладата и опиянението от живота.

Тази превъзходна оперета обикаля небрежно музикалните подиуми в съвсем цяла Европа и го утвърждава измежду първомайсторите в жанра. След “Прилепът ” Щраус-син твори трескаво и съвсем всяка година показва ново театрално заглавие: “Калиостро ”, “Метусалем ”, “Сляпата крава ”, “Кърпичката на кралицата ”, “Веселата война ”, “Нощ във Венеция ”, ”Цигански барон ”, “Симплициус ”, “Виенска кръв ”, “Принцеса Нанета ”, “Ябука ”, “Рицарят Пасман ”, “Богинята на мъдростта ” и други.

За всички свои оперети Щраус основава прелестна музика в завладяващия темп на валса – този необикновен танц, който очарова света и през днешния ден.

За страдание, малко от тях устоят изпита на времето – това са: “Прилепът ”, “Виенска кръв ”, Цигански барон ” и “Нощ във Венеция ”.

“Цигански барон ” се смята за най-завършената му и огромна творба, а най- поставяната, най-обичаната, несъмнено, е “Прилепът ”. Причината? Това са на първо място слабите либрета, неведнъж със заплетена конспирация, нестимулирани сюжетни ходове и незадоволително блестящо обрисувани характери. Самият той добре е съзнавал това и макар очевидните недостатъци на литературния материал, композира майсторски, с нестихващо ентусиазъм.

Ето какво написа той във връзка либретото на “Нощ във Венеция ”: “Пиесата е такава, че при цялото си предпочитание аз не бих могъл да уравновесявам нейните големи дефекти. Това не е лирика, не е и същинска комедия. Това е просто една разхвърляна и измислена история, в която няма и грам свястно наличие... ”

Всичко това постанова в наше време тези превъзходни в музикално отношение оперети да търпят редица редакции, с цел да бъдат показани на сцената. Но все пак музиката на Йохан Щраус- наследник остава безсмъртна.

Щраус е измежду любимците на нашата аудитория.

Тя обожава неговите прелестни валсове, а също и оперетите му. През 1919 година в Свободния спектакъл в столицата режисьорът Петър К. Стойчев и диригентът Тодор Хаджиев реализират първата българска режисура на  “Прилепът ”.

Трудно е да се преброят всички театрални реализации на шедьовъра на Щраус у нас – на сцените на София, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Стара Загора, а също и в: Сливен, Враца, Ямбол, Кърджали, Казанлък, Пазарджик, Ловеч, Лом.

Инфо: Факти