Бейзболът вдъхновил Йохан Кройф за революцията във футбола
Йохан Кройф е икона в европейския и международния футбол. Още като състезател холандецът придобива статут на легенда, трансформирайки се в първия троент притежател на " Златната топка " (1971, 1973, 1974) с екипите на Аякс и Барселона. По-късно той показва своя талантлив взор върху играта и като треньор, извеждайки както родния си клуб, по този начин и каталунския гранд до недостигани върхове в Европа – надлежно КНК (1987) и КЕШ (1992).
Като футболист Крал Йохан е най-яркият представител на философията на Ринус Микелс, наречена " Тотален футбол ". Техническите му качества са на невиждано до тогава в Европа равнище, а умеенето му да импровизира ражда даже нов за времето си финт – " Обръщането на Кройф ". Като треньор той също довежда играта до нов стадий на развиване, създавайки първия " дрийм отбор " на Барселона. Онзи, трансформирал се в пример за надзор върху топката.
Малцина обаче знаят, че огромна част от футболното ентусиазъм на Йохан Кройф в действителност идва от един напълно различен спорт – бейзбола. Това не е толкоз необяснимо, защото въпреки и не изключително известна на Стария континент, американската игра е един от националните спортове на Холандия. А, става известно, спортният гений на родения в Амстердам Хендрик Йоханес Кройф не е познавал граници.
Ето какво написа самият Кройф в своята автобиография " Моят метод " (My Turn: The Autobiography, 2016), оповестена едвам след гибелта му (книгата е написана в интервала 2013-2015 година, само че откакто научава, че е болен от рак, великият холандец категорично упорства тя да не бъде издавана, до момента в който е жив; след малко боледуване Крал Йохан си отива на 24 март 2016 година, а първото издание на автобиографията му излиза от щемпел на 5 октомври 2016 г.; преводът е на Христо Димитров за изд. " Сиела " ):
" През лятото нямаше мачове и на стадиона идваше бейзболният тим на Аякс. И в тази игра бях доста добър. Като кетчер стигнах даже до националния тим на Холандия още на 15 години. Бях и първи остроумен, само че бях толкоз малък, че в никакъв случай не успяваха да хвърлят три страйка против мен. Често пращаха и четирите топки настрана и взимах базата поради неточности.
Бейзболът ми разреши да се съсредоточвам върху голям брой елементи, които по-късно щяха да са ми от огромна изгода във футбола. Кетчерът, да вземем за пример, демонстрира на питчера къде да хвърля, защото вижда цялото игрище, а питчерът е с тил към него.
Кетчерът Йохан Кройф (седнал, вляво)
Научих се, че би трябвало да знаеш накъде ще хвърлиш топката още преди да си я хванал. А това значеше да имаш визия за полето към себе си и къде се намира всеки състезател още до момента в който топката не е в ръката ти. Нито един треньор по футбол не ми беше казвал, че би трябвало да знам накъде ще подам още преди топката да е стигнала до мен, само че по-късно, когато към този момент играех професионално, уроците от бейзбола – да се концентрирам върху общата картина на терена – ми бяха доста потребни и се трансфораха в моя мощ.
Бейзболът е един от тези спортове, които в тренировките могат да разкрият неизявен гений, защото има доста общо с футбола. Например, спринт на късо разстояние, плъзгане (то е като шпагата), визия за разположението на другите в пространството, авансово обсъждане на идващия ход и още доста неща.
Това са същите правила, които употребява Барселона с контрола върху топката, тренировките " рондо " с кръг от играчи, които си подават с едно допиране, до момента в който двама или трима в кръга се пробват да им я лишават – това е основата на стила " тики-така ".
Знам сигурно, че при мен това проработи, защото и доста по-късно още веднъж се потапях в бейзбола. Като треньор сполучливо пренасях доста от препоръките в бейзбола във футбола. Същото се отнасяше и за мисленето няколко хода напред, бейзболът ме научи и на това. Постоянно би трябвало да взимаш решения за пространството и за риска, освен това за парченце от секундата. За да си добър бейзболист, би трябвало да покриеш дистанцията сред рънера и хоума и да пратиш топката до базата, преди рънерът да я доближи.
Бейзболът ме научи и на тактически прозрения – да вземеш точното решение и да го изпълниш механически добре. Едва по-късно сглобих обособените детайли дружно и сътворих визията си по какъв начин би трябвало да се играе футболът. "
Като футболист Крал Йохан е най-яркият представител на философията на Ринус Микелс, наречена " Тотален футбол ". Техническите му качества са на невиждано до тогава в Европа равнище, а умеенето му да импровизира ражда даже нов за времето си финт – " Обръщането на Кройф ". Като треньор той също довежда играта до нов стадий на развиване, създавайки първия " дрийм отбор " на Барселона. Онзи, трансформирал се в пример за надзор върху топката.
Малцина обаче знаят, че огромна част от футболното ентусиазъм на Йохан Кройф в действителност идва от един напълно различен спорт – бейзбола. Това не е толкоз необяснимо, защото въпреки и не изключително известна на Стария континент, американската игра е един от националните спортове на Холандия. А, става известно, спортният гений на родения в Амстердам Хендрик Йоханес Кройф не е познавал граници.
Ето какво написа самият Кройф в своята автобиография " Моят метод " (My Turn: The Autobiography, 2016), оповестена едвам след гибелта му (книгата е написана в интервала 2013-2015 година, само че откакто научава, че е болен от рак, великият холандец категорично упорства тя да не бъде издавана, до момента в който е жив; след малко боледуване Крал Йохан си отива на 24 март 2016 година, а първото издание на автобиографията му излиза от щемпел на 5 октомври 2016 г.; преводът е на Христо Димитров за изд. " Сиела " ):
" През лятото нямаше мачове и на стадиона идваше бейзболният тим на Аякс. И в тази игра бях доста добър. Като кетчер стигнах даже до националния тим на Холандия още на 15 години. Бях и първи остроумен, само че бях толкоз малък, че в никакъв случай не успяваха да хвърлят три страйка против мен. Често пращаха и четирите топки настрана и взимах базата поради неточности.
Бейзболът ми разреши да се съсредоточвам върху голям брой елементи, които по-късно щяха да са ми от огромна изгода във футбола. Кетчерът, да вземем за пример, демонстрира на питчера къде да хвърля, защото вижда цялото игрище, а питчерът е с тил към него.
Кетчерът Йохан Кройф (седнал, вляво)
Научих се, че би трябвало да знаеш накъде ще хвърлиш топката още преди да си я хванал. А това значеше да имаш визия за полето към себе си и къде се намира всеки състезател още до момента в който топката не е в ръката ти. Нито един треньор по футбол не ми беше казвал, че би трябвало да знам накъде ще подам още преди топката да е стигнала до мен, само че по-късно, когато към този момент играех професионално, уроците от бейзбола – да се концентрирам върху общата картина на терена – ми бяха доста потребни и се трансфораха в моя мощ.
Бейзболът е един от тези спортове, които в тренировките могат да разкрият неизявен гений, защото има доста общо с футбола. Например, спринт на късо разстояние, плъзгане (то е като шпагата), визия за разположението на другите в пространството, авансово обсъждане на идващия ход и още доста неща.
Това са същите правила, които употребява Барселона с контрола върху топката, тренировките " рондо " с кръг от играчи, които си подават с едно допиране, до момента в който двама или трима в кръга се пробват да им я лишават – това е основата на стила " тики-така ".
Знам сигурно, че при мен това проработи, защото и доста по-късно още веднъж се потапях в бейзбола. Като треньор сполучливо пренасях доста от препоръките в бейзбола във футбола. Същото се отнасяше и за мисленето няколко хода напред, бейзболът ме научи и на това. Постоянно би трябвало да взимаш решения за пространството и за риска, освен това за парченце от секундата. За да си добър бейзболист, би трябвало да покриеш дистанцията сред рънера и хоума и да пратиш топката до базата, преди рънерът да я доближи.
Бейзболът ме научи и на тактически прозрения – да вземеш точното решение и да го изпълниш механически добре. Едва по-късно сглобих обособените детайли дружно и сътворих визията си по какъв начин би трябвало да се играе футболът. "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ