Йоан следвал постоянно Христос и бил единственият, който не се

Йоан следвал непрекъснато Христос и бил единственият, който не се отказал от него даже на Голгота. След Възнесението Господне той заживял в Йерусалим и проповядвал там словото Божие, а след това се открил в гр. Ефес. По това време на власт бил Диоклетиан, комуто по никакъв начин не се нравела новата религия и той грубо санкционирал Йоан. След мъченията Йоан получил прояснение и го описал в свещена книга, наречена Апокалипсис или Откровение Йоаново, с което приключва светата Библия.

Житие на св. деятел и евангелист Йоан Богослов

Веднъж Господ Иисус Христос минавал около Генисаретското езеро. Видял двама брата - Яаков и Йоан - да кърпят дружно с татко си Зеведей рибарските си мрежи. Призовал ги да тръгнат след Него. Те оставили татко си, мрежите, кораба и тръгнали незабавно след Него.

Оттогава те били непрестанно със Спасителя.

Заедно със Симон Петърте участвали при възкресяването на Иаировата щерка, а също и при преображението Му на планината Тавор. Пак със Симон Петър двамата братя били най-близко до Богочовека в Гетсиманската градина, когато Той се молел с къврава пот преди страданията Си на Голгота.

На Тайната вечеря Йоан седял до Господа, Когато Иисус Христос споделил, че един от учениците Му ще го съобщи, Йоан се облегнал на гърдите Му и Го запитал какво приказва.Като висял в страшни страдания на Голготския кръст, Господ Иисус видял до Себе Си пречистата своя Майка и " ученика, който обичал ".

На пресветата Си Майка споделил:

- Ето наследник ти!

А на ученика си Йоан:

- Ето майка ти!

Йоан взел при себе си св. Богородица като същинска своя майка и се грижил синовно за нея до блаженото й Успение.

В първия ден на седмицата, преди разсъмване, Мария Магдалина пристигнала на гроба Господен. Потърсила, само че не намерила в него тялото на Спасителя. И побързала да заяви това на Петър и Йоан. Двамата възпитаници отишли незабавно на гроба. Пръв пристигнал Йоан, надникнал в гроба и го видял празен. Симон Петър също влезнал в него и го видял празен. Йоан също влезнал. Влязъл и пръв сред учениците повярвал във възкресението на Христа.

След възкресението Си Господ се явявал доста пъти на Своите възпитаници. Явил се и при Генисаретското езеро. Пръв Йоан Го познал и споделил на Симон Петър:

- Господ е.

След Възнесението господне Йоан живял в Йерусалим с другите апостоли. Молел се постоянно с тях в храма. На Петдесетница дружно с тях получил плодородните блага на Пресветия Дух.

Оттогава проповядвал старателно Евангелието и обръщал юдеи и езичници към Христовата религия.

Един ден тръгнал с деятел Петър за Йерусалимския храм. При храмовите порти човек, хром по рождение, почнал да проси от тях лепта. Те нямали сребро и злато. Дали му това, което имали - излекували го. Той станал и проходил.

Това знамение привлякло към тях голям брой народ. Апостолите проповядвали пред всички истината за Спасителя - за живота Му, за изкупителните Му премеждия и за възкресението Му. Зовели всички да се разкаят и да се извърнат към Него, с цел да получат избавление.

Повярвали и се кръстили хиляди.

Първосвещениците и началникът на храма задържали двамата апостоли под стража. На другия ден били изправени на съд пред синедриона. Забранено им било да проповядват истината за Господа Иисуса. Но Петър и Йоан дали отговор на съдиите си:

- Съдете, дали е заслужено пред Бога - вас да слушаме повече, нежели Бога; тъй като ние не можем да не приказваме за това, що сме видели и чули!

Пуснати били на независимост под опасност. Въпреки заплахата обаче те траяли да извършват Христовата заръка. И цифрата на вярващите непрестанно се увеличавало.

До успението на света Богородица Йоан обитавал в Йерусалим. След това се отправил с ученика си Прохор да проповядва словото Божие в Мала Азия.

Двамата стигнали в град Ефес. Тук живели в огромна беднотия. Условили се за прислужници в едно семейство. Господарите им били езичници. Отнасяли се към тях строго, грубо. Възлага ли им най-тежки работи. Наказвали ги немилостиво. Йоан и Прохор понасяли всичко търпеливо. Служели старателно и безропотно.

Но скоро Бог им разкрил път към благовестничество.

Починал един момък, наследник на Диоскорид, предстедател на градския съвет. Бащата бил по този начин изумен от гибелта на сина си, че самичък починал ненадейно. Целият град бил разчувствуван.

По Божие подстрекателство св. деятел Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това знамение, някои нарекли Йоан магесник, а други - Бог и наследник Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия мощ направил чудото. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените татко и наследник. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, с цел да продължи да ги учи на Божия закон.

Чрез това знамение евангелската проповед в Мала Азия получила огромни триумфи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрекъснато. За това помагали и последвалите многочислени чудеса и изключително положителния образец на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с каузи. Показвал със личния си образец, какъв би трябвало да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия образец.

Римският император Домициан, като разбрал за огромните триумфи на новата религия в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим. Като го видял при себе си, той почнал да го мъчи грубо: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в казан с кипящо масло. Йоан останал здрав и незасегнат. Изпълнили се над него думите на Господа: в случай че вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди.

Онези, които участвали при изтезанието, почнали да викат:

- Велик е християнският Бог!

Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на изгнание на остров Патмос, ситуиран покрай крайбрежията на Мала Азия.

Окован във вериги, апостолът пътувал с транспортен съд за острова. При пътуването направил доста чудеса, които привлекли към същинска религия всички пасажери. С молитва той избавил един удавник. С молитва укротил морска стихия. Изцерил с дума един болен. Веднъж, когато всички се мъчели от жадност, трансформирал солената морска вода в сладка.

След тия чудеса всички пасажери поискали да одобряват от него свето кръщение. Войниците, които го придружавали, желали да го освободят и да го смъкват на малоазийския бряг. Но Йоан не им разрешил да нарушат повелята на императора. Така бил доведен той без вериги на остров Патмос.

Престоят му на тоя остров послужил за избавление в Господа на тамошните поданици.

В продължение на няколко години апостолът им проповядвал Евангелието, изцерявал заболели, въобще вършел доста чудеса. Давал на всички образец на благост, незлобие и обич към Бога и близък. Обръщал индивидите към Христа както с благия се образец, по този начин и боговдъхновеното си слово.

До идването му на осторва всички поданици били езичници. Вярвали в вълшебства и бесовски сили. Лукави хора употребявали общото поверие, представяли се магесници. Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Йоан разобличил лъжите им. Проповядвал същинския Бог и така отклонявал мнозина от идолопоклонството.

Апостолът бил щастлив и спокоен в далечното заточение. Нищо не могло да го отлъчи от Господнята обич.Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любом възпитаник. Показал му в чудно признание Своята популярност. Един неделен ден му било обещано да съзерцава в небесно привидение бъдещата орис на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие.

По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършива светата Библия.

Когато починал император Домициан и престола заел Нерва, гонението срещу християните утихнало. Това дало опция св. Йоан да се върне в Ефес. Християните го посрещнали вън от града с най-голяма наслада. При срещата го приветствали с думите:

- Благославен е този, който иде в име Господне!

До края на живота си апостолът останал в Мала Азия и траял с ученика си Прохор започнатото избавително дело. Той проповядвал из всички области на Мала Азия, обхождал градове и села и насочил огромно голям брой хора към същинския път с думи, чудеса и персонален образец. Мнозина от неговите възпитаници се популяризирали със светия си живот.

Дори на напреднала възраст апостолът не преставал да се труди, вдъхновяван от ревнивост по Божията популярност и от обич към индивидите.

В един от градовете на Мала Азия видял едно момче, което имало благородни заложби. Прибрал го при себе си, поучавал го и го кръстил. Станало потребност да отпътува някъде надалече. Поверил го на локалния свещеник. Но епископът не оправдал изцяло доверието на апостола. Той поучавал момъка, само че не обръщал внимание на държанието му. Още не закрепнал във вярата и Божия закон, момъкът се увлякъл от неприятни образци и се предал на пороци. Сближил се с развратни младежи, образувал с тях разбойническа тайфа, намерил потайно място в гората и почнал с тях да атакува и ограбва пасажери по друмищата.

Апостолът минал още веднъж през тоя град и запитал за момъка. Разказали му всичко за него. Той се натъжил прекалено много. Повикал епископа и го укорил за неговата немарливост.

- Върни ми - споделил той - съкровището, което ти поверих да пазиш! Върни ми момъка, който трябваше да научиш на Господния закон.

Апостолът потеглил към оная гора и стигнал до разбойниците, които го хванали идовели при главатаря си. Оказало се, че предводител е самият момък, който Йоан търсел.

Като видял апостолът, момъкът се засрамил и побягнал от него. Йоан тръгнал подире му и викал:

- Върни се, сине, при татко си! Не се отчайвай в Божието състрадание! Аз ще взема на себе си твоите грехове - единствено ме послушай и се разкай! Бог ме прати да те намеря!

Победен от думите на апостола, момъкът спрял, върнал се при него, спуснал се в нозете му и дълго така мълчал. Не смеел да дигне очи да го огледа. Така се срамувал от делата си...

Апостолът го дигнал, целунал го и го взел със себе си. Радвал се, както се радва положителният овчар, когато откри заблудилата се овца.

Заловил се да го учи, още веднъж го призовавал към смирение. Сочел му безкрайното състрадание на Бога, Който е подготвен да одобри всеки път каещия се виновник. Момъкът се върнал към положителното с помощта на огромната любов, с която апостолът се грижел за него.

По него време се появили всякакви ереси в Църквата. Еретиците тълкували лъжливо светата истина на словото Божие. Някои лъжеучители отишли до там, че дръзвали да отхвърлят истината за божественото достолепие на Спасителя.

Християните молели упорито апостола да им съобщи документално учението, което чул от Божествения Учител. С него те възнамерявали да се борят против еретиците.

Като наложил пост на вярващите в Ефес, Йоан взел със себе си своя възпитаник Прохор, изкачил се на висока планина и там прекарал три дни в пост и молитва. На третия ден апостолът заповядал на Прохор да написа всичко, което той ще му диктува. И така по подстрекателство на Пресветия Дух ап. Йоан почнал своето Евнгелие с думите: " В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото ".

Постепенно Прохор записал всичките думи на това Евангелие, което се отличава от първите три с висотата на учението за Бог Слово. Затова и светият евангелист е наименуван " богослов ".

Това Евангелие е написано към 102 година, когато апостолът е бил към този момент в дълбока напреднала възраст.

Когато силите му към този момент така отслабнали, че не можел да приказва дълготрайно, той повтарял на учениците си единствено думите:

- Деца, обичайте се едни други!

Те го питали:

- Учителю, за какво ни повтаряш по този начин постоянно това?

Той дал отговор:

- Това е заповед на Господа. Тя едничка ще ви размени всички други!

Като почуствал приближаването на гибелта, Йоан взел със себе си няколко възпитаници, включително и обичания си възпитаник Прохор, и излязъл с тях отвън града. Спрял се на уместно място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни директиви, благословил ги, лежащ в гроба и предал душата си на Бога.

Всяка година на 8 май из гроба му излизал тъничък прахуляк, който изцерявал от заболявания пристъпващите с религия към него. Поради това паметта на св. деятел и евангелист Йоан Богослов се чества и на 8 май.

С дълбока респект към светата му памет Църквата му пее:

" Величието ти, девствениче, кой ще изрече?
Защото източваш чудесата и изливаш изцеления,
и се молиш за душите ни като богослов и другар Христов ".

Освен Евенгелието и Откровението, св. Йоан е написал още три послания. В тях се усеща същия дух на благост и пламенна обич към Бога и ближните, с които бил обхванат целия живот на светия деятел. Напомня се непрекъснато за милосърдието на Бога, Който прости греховете на хората заради Своята доброта и заради пролятата за цялото човечество кръв на Господа иисуса Христа.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).

Житие на свети деятел и евангелист Йоан Богослов

Свети деятел и евангелист Йоан Богослов бил наследник на Зеведей и Саломия, щерка на Йосиф Обручник. Той бил свикан да проповядва Евангелието от рибарските мрежи. Когато нашият Господ Иисус Христос, вървейки около Галилейско море, си избирал апостоли сред риболовците и към този момент бил призовал двама братя, Петър и Андрей, тогава Той видял и други двама братя - Иаков Зеведеев и Йоан, които кърпели мрежите си в лодка с татко си Зеведей и ги призовал. Като оставили незабавно лодката и татко си, те тръгнали след Иисуса Христа.

При самото си приканване свети Йоан бил наименуван от Господа " Син на гърма ", тъй като богословието му трябвало като гръм да се чуе по целия свят и да извърши цялата земя. И той вървял след благия си Учител, поучавайки се от излизащата от устата Му премъдрост; и бил доста обичан от своя Господ Христос поради съвършеното си незблобие и девствената си непорочност.

Но и той показал към обичащия го Учител обич, по-голяма от любовта на останалите апостоли: тъй като през време на доброволните премеждия на Христа всички те, оставяйки своя Пастир, побягнали, а едничък той неразделно гледал всички мъчения Христови, състрадавайки Му сърдечно, плачейки и ридаейки дружно с Пречистата Дева Мария, Майката на Господа и не напуснал дружно с нея потърпевшия за нас Син Божий до самия кръст и гибелта на Спасителя. За това при кръста той бил даден от Господа за наследник на Пречистата Дева Мария: висейки на кръста, Господ, " като видя майка Си и стоещия там възпитаник, който обичаше, споделя на майка Си: жено, ето наследник ти! После споделя на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си " (Иоан 19:26-27). И той се отнасял към нея с всяко почитание, като към своя майка и й служел до честното и славното й успение.

А в деня на нейното успение, когато носели честното и свято тяло на Божията Майка за заравяне, свети Йоан вървял пред одъра й с ослепителен като светлина царски жезъл, който свети архангел Гавриил донесъл на Пречистата Дева, възвестявайки й преместването й от земята на небето.

След Успението на Пресвета Богородица свети Йоан се отправил дружно с ученика си Прохор в Мала Азия, където му се паднал чоп да проповядва Словото Божие. На четиринадесетия ден от пътуването той стигнал до едно крайбрежно село. Като влезнали в селото, те помолили за самун и вода и като се подкрепили, се отправили към Ефес.

Веднъж в Ефес имало празник на Артемида и целият народ чествал в бели облекла, тържествувайки и ликувайки пред Артемидиния храм; а против храма стоял кумир на тази богиня. И ето, свети Йоан, като се възкачил на високо място, застанал покрай идола и гръмогласно изобличил слепотата на езичниците, че не знаят кому се покланят и че вместо Бога почитат бяс. А народът се извършил с гняв от това и хвърлял камъни против апостола, само че нито един камък не го улучил; в противен случай, камъните убивали тези, които ги хвърляли. Свети Йоан, като издигнал ръце към небето, почнал да се моли - и незабавно на земята настанала горещина и огромен задух и паднали до двеста души от множеството, и умрели, а другите едвам пристигнали на себе си от боязън и умолявали свети Йоан за благосклонност, тъй като били обхванати от смут и боязън. А когато апостолът се помолил на Бога, всички мъртви възкръснали и паднали пред Йоан, и, като повярвали в Христа, се кръстили. Пак там, на едно място, наричано Тихи, свети Йоан излекувал един неподвижен, който лежал от 12 години. Изцереният популяризирал Бога.

След като светият деятел направил и доста други знамения и мълвата за чудесата му се популяризирала на всички места.

В това време Римският император Домициан повдигнал огромно гонение против християните и свети Йоан бил набеден пред него. Като задържал светеца, регионалният шеф на Мала Азия го изпратил вързан в Рим при кесаря, където поради изповядването на Христа светият деятел на първо време изтърпял удари, а след това бил заставен да изпие чаша, цялостна със смъртоносна отрова. Когато по словото Христово: " и в случай че изпият нещо смъртоносно, няма да им повреди " той не получил никаква щета от нея, тогава бил хвърлен в казан с кипящо масло, само че и оттова излязъл незасегнат. И народът викнал: " Велик е християнският Бог! ". А кесарят, като не дръзвал повече да изтезава светия, го счел за вечен и го осъдил на изгнание на остров Патмос.

Като пристигнали на остров Патмос, те предали обръщение на шефа. А Мирон, тъстът на шефа, приютил свети Йоан и Прохор в дома си. Мирон имал по-голям наследник на име Аполонид, който имал в себе си пророкуващ бяс, предсказващ бъдещето; и всички смятали Аполонид за оракул. В мига, в който апостолът влезнал в Мироновия дом, Аполонид липсващ безследно; той избягал в различен град, боейки се да не би пророкуващият бяс да бъде изпъден от него. Когато в Мироновия дом се вдигнали вопли за Аполонид, от него пристигнало уведомление, че светият деятел го е прогонил от вкъщи с магьосничеството си и че не може да се върне до тогава, до момента в който той не бъде убит.

Като прочел писмото, Мирон отишъл при своя шурей - шефа, с цел да го извести за случилото се; а шефът, като хванал апостола, желал да го хвърли на зверовете. Но светият помолил шефа да потърпи малко и да му разреши да изпрати своя възпитаник при Аполонид, обещавайки да го върне вкъщи му. Управителят не попречил изпращането на ученика, само че самия деятел оковал с две вериги и го пратил в пандиза. И свети Прохор отишъл при Аполонид с Иоановото обръщение, в което било написано следното:

" Аз, Йоан, деятел на Иисуса Христа, Сина Божий, до пророкуващия дух, живеещ в Аполонид, повелявам в името на Отца и Сина, и Светия Дух: излез от Божието творение и в никакъв случай не влизай в него, само че остани самичък в безводни места отвън този остров, надалеч от хората. "

Когато свети Прохор отишъл при Аполонид с това обръщение, бесът незабавно излязъл от него. Аполонид възвърнал разсъдъка си и все едно, като че станал от сън, тръгнал с Прохор назад към своя град. Но не влезнал незабавно в дома си, а първо отишъл в пандиза при Йоан и припадайки в нозете му, въздал му признателност за това, че го е освободил от нечистия дух. Като разбрали за завръщането на Аполонид, родителите, братята и сестрите му се събрали дружно и се радвали, а апостолът бил освободен от оковите.

После Мирон с жена си и с децата си се кръстили и настанала огромна наслада в Мироновия дом. А след това и дамата на шефа, Хризипида, щерка на Мирон, приела свето кръщение със сина си и с всички свои роби; след нея се кръстил и мъжът й, Лаврентий, шеф на този остров, като освен това се отказал от властта си, с цел да може по-свободно да служи на Бога. И свети Йоан останал дружно с Прохор три години в Мироновия дом, проповядвайки Словото Божие. Тук със силата на Иисуса Христа той направил доста знамения и чудеса: изцерявал заболели и прогонвал бесове, с една своя дума разрушил Аполоновия храм с всичките му идоли и кръстил мнозина, откакто ги обърнал към вярата в Христа.

След време бил погубен император Домициан. След него Римския трон заел Нерва, който бил добър човек; той освободил всички, изпратени на изгнание. Освободен дружно с другите, свети Йоан намислил да се върне в Ефес, тъй като към този момент бил обърнал към Христа надали не всички поданици на Патмос. А християните, като разбрали за това негово желание, го умолявали да не ги напуща. Тъй като апостолът не желал да остава с тях, само че желаел да се върне в Ефес, те го помолили да им остави за спомен най-малко Евангелието, което той написал там. Защото, като заповядал един път на всички пост, той взел със себе си своя възпитаник Прохор и като се отдалечил от града, се изкачил на висока планина, където прекарал три дни в молитва. А след третия ден загърмял мощен гръм, блеснала гръмотевица и планината се разклатила; Прохор от боязън паднал на земята. Като се обърнал към него, свети Йоан го повдигнал, поставил го до дясната си ръка и рекъл:

- Запиши това, което ще чуеш от устата ми.

И като издигнал очите си към небето, още веднъж се помолил, а след молитвата почнал да приказва: " В начало беше Словото " - и нататък.

А ученикът деликатно записал всичко, което чул от устата му; по този начин и било написано светото Евангелие, което апостолът, откакто слезли от планината, наредил на Прохор още веднъж да препише. И той се съгласил да остави преписа в Патмос за християните, според тяхната молба, а в началото написаното Евангелие задържал при себе си. На същия остров свети Йоан написал и книгата " Откровение ".

А когато достигнал Ефес, християните го посрещнали с неизказана наслада. И той бил признат с чест. Пребивавайки тук, той не преставал да се труди, като постоянно учел народа и го наставлявал на пътя на спасението.

Когато апостолът навършил повече от 100 години, той излязъл от вкъщи на Домн дружно със седем свои възпитаници и като стигнали до едно място, им наредил да седнат там. Вече наближавало утрото, той се отдалечил на разстояние един хвърлей камък и почнал да се моли. После, когато учениците му, според неговата воля, му изкопали кръстообразен гроб, той заповядал на свети Прохор да отиде в Йерусалим и да остане там до кончината си. Като дал последни директиви на учениците си и като ги целунал, апостолът рекъл:

- Вземете земя, моята майка, и ме покрийте с нея.

И учениците му го целунали и го покрили до коленете, а когато той още веднъж ги целунал, тогава го покрили до шията, положили було върху лицето му и като го целунали още един път, с огромен рев го покрили изцяло. Като чули за това, някои братя пристигнали от града и разкопали гроба, само че не намерили нищо там и прекалено много плакали; по-късно, като се помолили, те се върнали в града. И всяка година, в осмия ден на месец май, на гроба му се появявало благовонно миро и по молитвите на светия деятел подавало излекуване на боледуващите в чест на Бога, прославян в Троица във безконечни епохи. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.

В памет на свети деятел и евангелист Йоан Богослов

Честното преставяне на този деятел и евангелист, довереника, девственика и възлюбения Христов възпитаник Йоан Богослов се чества в двадесет и шестия ден на месец септември. На тази дата е поместено и житието му.

На осми май се загатва честния прахуляк, целебно изхождащ от гроба му.

Когато свети Йоан Богослов доживял стогодишна възраст, като доста се потрудил за благовестието Христово, дружно със седем свои възпитаници той отишъл в град Ефес и им заповядал да изкопаят кръстообразна могила, в която той се подготвил да почине, като лежащ в нея, бидейки още жив (както се споделя в житието му).

Християните, живеещи в град Ефес, след гибелта на апостола разкопали могилата му, само че не намерили тялото на апостола. Като оплакали честната му кончина, те се върнали в града, а по-късно постоянно идвали на гроба на апостола и възнасяли усърдни молебствия към Бога, като призовавали за помощ и посредничество пред Бога свети Йоан Богослов.

При това всяка година в този месец и на този ден от гроба на апостола излизал доста дребен прашец, който правил изцеления. Вярващите събирали този прашец и лекували разнообразни недъзи и заболявания. Затова измежду вярващите станало бит на този ден, както и през септември месец да възхваляват и облажават с песнопения този популярен Божий ласкател, любим от Бога повече от всички останали свети угодници.

По молитвите му Господ да дарува и на нас излекуване на недъзите ни - душевни и телесни - и да се сподобим и ние да бъдем угодни и възлюбени на нашия Христос Бог.