С речта си за Йерусалим, Тръмп се изгаври с десетилетия мирни преговори
Йерусалим от дълго време има алегорично значение. Поколения наред както през днешния ден, по този начин и в предишното, израстват с разкази за града и неговата съществена роля в традициите на нации от Близкия Изток до Северна Европа.
В мненията, свързани със Свещения град, постоянно се прави грешката да се натъртва само на смисъла му за мюсюлманите, когато в реалност Йерусалим е толкоз огромен знак, тъй като е от голяма важност и за трите авраамически вяра – ислям, християнство и юдаизъм.
ВИЖТЕ ЗАЩО ЙЕРУСАЛИМ Е СВЕЩЕН ЗА ТРИ РЕЛИГИИ
Йерусалим е толкоз важен, че поради него са се водели войни, а контролът върху него в огромна степен значи и надзор върху сегашното и предишното.
В модерната история, градът е свързван най-много с спора сред палестинци и евреи, а по-късно сред Израел и Палестина, въпреки корените на целия този спор да имат доста повече политическо и историческо измерение. Ето за какво, поради цялото му значение и завещание, години наред се построява проект градът да бъде под наблюдението на интернационалната общественост, а не на една или друга страна.
Тази концепция, въпреки и преди време посрещната с оптимизъм, през днешния ден е от дълго време забравена. За палестинците и израелците Йерусалим е освен бъдеща столица, само че и разменна монета в политическия дискурс.
Йерусалим - за какво нажежава пристрастеностите, какво би трябвало да знаем
Сблъсъци сред палестинци и израелци на Западния бряг след решението на Тръмп
Не е нужно да обясняваме цялата история – тя занапред ще бъде припомняна още веднъж и още веднъж. Ще има сочене с пръст кой на кого и по какъв начин, до момента в който за всички живеещи на място, нещата ще си останат същите, а точно живот в изискване на напрежение, окупация, разногласия и понякога конфликти.
Йерусалим не е значим единствено за Израел и Палестина. Неговото историческо значение му придава необикновен статут в целия християнски и мюсюлмански свят. Не е учудващо, че градът е употребен в пропагандата на редица групировки както от едната, по този начин и от другата страна. И в случай че има алена линия в Близкия изток, това може би в действителност е спорът в Палестина и в частност статута на Йерусалим.
На 6 декември американският президент Доналд Тръмп направи това, което всички – от американски политици, през папата, Европейски Съюз, Китай и Арабската лига – му споделяха да не прави, а точно да признае Йерусалим за столица на Израел.
От позиция на израелците това, което Тръмп прави през днешния ден, е просто свършек на един развой, почнал през 1995 година. По това време конгресът гласоподава закон, съгласно който посолството на Съединени американски щати би трябвало да се реалокира към Йерусалим. За да оставят задачата на настоящето й място – в Тел Авив, американските президенти би трябвало да подписват заявления на всеки шест месеца, както и Тръмп направи през юни.
Protests break out in Jerusalem, Ramallah and Bethlehem following President Trump's decision to recognize Jerusalem as the capital of Israel https://t.co/NRXKMXwVv1 pic.twitter.com/xDRqebhBrr
— CNN (@CNN) December 7, 2017
Срещу хода на Тръмп с признаването на Йирслим има мощна опозиция в интернационалната общественост. Дори американската общност застава против сходна концепция. Наскоро, изследване на института „ Брукингс “ сподели, че 63% от американците не са съгласни с преместването на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. Докато демократите застават твърдо против преместването на американското посолство, републиканците са разграничени.
За да се предотвратят провокации и принуждение, са нужни повече от една страна. В този смисъл, палестинските водачи също би трябвало да канализират разочарованието на хората по метод, който да не навреди на личната им идея и да бъдат посочени с пръст, че са вдигнали оръжието.
Американските водачи също имат голяма отговорност, когато става дума за подклаждане на принуждение и турболенция в региона. Когато става дума за американското признание на Йерусалим, предшествениците на Тръмп – включително про-израелски настроените Рейгън и Буш – схващат това. Но не и Тръмп. За него вчерашната тирада е просто сбъдване на предизборно заричане, без значение какво може да се последва. По-точно: Тръмп не си дава въобще сметка за смисъла на събитията.
Защо Тръмп направи този ход?
Има голям брой теории за какво Тръмп направи хода с признаването на Йерусалим за столица на Израел. Някои споделят, че това е работа на лобито на кръга към израелския министър председател Нетаняху. Но някои дипломати загатват и персоналната непросветеност на американския президент.
Американският президент е заобиколен от шурей си Джаред Къшнър, Джейсън Грийнблат, и други, които му дават препоръки за Близкия Изток без те самите да имат какъвто и да е сериозен опит или познания по тези тематики. След уволненията и останалите вакантни места в Държавния департамент, Тръмп стана жертва на личното си незнание. Някои от най-близките му съветници живеят в балон, неопитни са и водят американската дипломация по рисков път. Вашингтон може и да желае постигането на мирна договорка, само че към днешна дата това наподобява все по-малко евентуално, даже невероятно.
Ходът на Тръмп разгневи арабския свят и принуди палестинския президент Махмуд Абас да се отдръпна от масата за договаряния.
За Палестина единственият компромисен ход е Йерусалим да бъде поделен на две – западната част за Израел, а източната - за палестинците. Дори опозицията на Абас в лицето на Мохамад Дахлан прикани за разкъсване на връзки и спиране на мирните договаряния. Червената линия е премината в очите на мнозина, тъй като дейностите на Тръмп са обсъждани като насмешка към седем десетилетия старания.
Не единствено палестинците са недоволни
Речта на Тръмп разклати мощно везните на салдото в Близкия Изток. В заплаха са сложени всички военни елементи или подкрепени от Съединени американски щати сили, включително в Ирак, където Щатите разполагат с 5000 души.
Най-голямата шиитска милиция в страната, чиито бойци се борят и в Сирия на страната на Башар Асад, съобщи, че ще има „ съществени последствия “ и „ Съединени американски щати могат да бъдат считани за цел “. Харакат ал Нуджаба разполага с над 10 000 души военна мощ и изнесе на гърба си едни от най-тежките сражения против "Ислямска страна " в Ирак, а в Сирия против бунтовниците. Бойците на милицията постоянно са упреквани в убийства на цивилни, а водачите им имат дълга история на офанзиви против американски обекти. Нуджаба са подкрепени финансово, военно и политически от Иран, който от своя страна също издаде предизвестие към Съединени американски щати. По този метод, след речта на 6 декември, Тръмп сложи личните си военни в смъртна заплаха.
Към момента с нараснала бойна подготвеност са всички американски бази, посолства и консулства от Афганистан до Мароко и Нигер. В Малайзия се готвят всеобщи митинги пред американското посолство в Куала Лампур. В Турция се състояха демонстрации още от 6 декември вечерта.
Не е лека обстановката и за израелската общност. Часове преди речта на Тръмп, израелската левица и палестинският блок в Кнесета стачкуваха против преместването на американското посолство в Йерусалим.
Игрите на Нетаняху ще имат непосредствено влияние върху израелците, а последващи мирни договаряния ще се случат още по-трудно.
Самият Нетаняху, сходно на Тръмп надали се интересува толкоз доста от тежестта на обстановката – израелският министър председател е подложен под голямо напрежение поради следствието против него по обвинявания в корупция, което може да му коства поста. Е, след 6 декември хардлайнерите и твърдите му поддръжници може би ще създадат всичко допустимо, с цел да изместят фокуса от вътрешните проблеми към признака на Йерусалим.
Не става дума единствено за речта, а за символиката
Проблемът в дейностите на Тръмп не е просто в неговата тирада. Може би никой не се е съмнявал, че американският президент ще стигне дотук, откакто даде обещание да реалокира посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Йерусалим още по време на предизборната си акция. Но думите и символиката им имат значение.
След речта последва безмълвие като тишината преди солидна стихия. И бурята стартира още същата вечер. Срещу решението застанаха редица страни, измежду които водещите западни страни и най-големите организации и политически обединявания. Дали ще се реалокира посолството на Съединени американски щати или не, това надали ще промени живота на 330 000 палестинци в Йерусалим, които така и така всекидневно се сблъскват с проблеми и неглижиране. Тук става дума за нещо доста по-важно от изявленията, заклеймяванията, заканите.
Най-големите последствия може да не дойдат от страните като такива. Вероятно на срещата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации във връзка изказването на Тръмп ще се проведат договаряния и диалози. Може би на държавно равнище ще има мъртвило и тематиката ще отшуми след две седмици. Проблемът остава, обаче, на ниско равнище. Там, на улицата, в ежедневните диалози, в общото чувство за правдивост и върховенството на закона.
Все по-малко в хората Близкия Изток имат вяра в Организация на обединените нации или пък в интернационалната общественост. Те не имат вяра и на личните си водачи, които са дали „ зелена светлина “ на Тръмп и са знаели авансово за готвената тирада. Разочарованието елементарно намира проводник, с цел да излее гнева си, а през днешния ден палестинците и арабите като цяло имат задоволително мотиви, с цел да се усещат по този начин.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
В мненията, свързани със Свещения град, постоянно се прави грешката да се натъртва само на смисъла му за мюсюлманите, когато в реалност Йерусалим е толкоз огромен знак, тъй като е от голяма важност и за трите авраамически вяра – ислям, християнство и юдаизъм.
ВИЖТЕ ЗАЩО ЙЕРУСАЛИМ Е СВЕЩЕН ЗА ТРИ РЕЛИГИИ
Йерусалим е толкоз важен, че поради него са се водели войни, а контролът върху него в огромна степен значи и надзор върху сегашното и предишното.
В модерната история, градът е свързван най-много с спора сред палестинци и евреи, а по-късно сред Израел и Палестина, въпреки корените на целия този спор да имат доста повече политическо и историческо измерение. Ето за какво, поради цялото му значение и завещание, години наред се построява проект градът да бъде под наблюдението на интернационалната общественост, а не на една или друга страна.
Тази концепция, въпреки и преди време посрещната с оптимизъм, през днешния ден е от дълго време забравена. За палестинците и израелците Йерусалим е освен бъдеща столица, само че и разменна монета в политическия дискурс.
Йерусалим - за какво нажежава пристрастеностите, какво би трябвало да знаем
Сблъсъци сред палестинци и израелци на Западния бряг след решението на Тръмп
Не е нужно да обясняваме цялата история – тя занапред ще бъде припомняна още веднъж и още веднъж. Ще има сочене с пръст кой на кого и по какъв начин, до момента в който за всички живеещи на място, нещата ще си останат същите, а точно живот в изискване на напрежение, окупация, разногласия и понякога конфликти.
Йерусалим не е значим единствено за Израел и Палестина. Неговото историческо значение му придава необикновен статут в целия християнски и мюсюлмански свят. Не е учудващо, че градът е употребен в пропагандата на редица групировки както от едната, по този начин и от другата страна. И в случай че има алена линия в Близкия изток, това може би в действителност е спорът в Палестина и в частност статута на Йерусалим.
На 6 декември американският президент Доналд Тръмп направи това, което всички – от американски политици, през папата, Европейски Съюз, Китай и Арабската лига – му споделяха да не прави, а точно да признае Йерусалим за столица на Израел.
От позиция на израелците това, което Тръмп прави през днешния ден, е просто свършек на един развой, почнал през 1995 година. По това време конгресът гласоподава закон, съгласно който посолството на Съединени американски щати би трябвало да се реалокира към Йерусалим. За да оставят задачата на настоящето й място – в Тел Авив, американските президенти би трябвало да подписват заявления на всеки шест месеца, както и Тръмп направи през юни.
Protests break out in Jerusalem, Ramallah and Bethlehem following President Trump's decision to recognize Jerusalem as the capital of Israel https://t.co/NRXKMXwVv1 pic.twitter.com/xDRqebhBrr
— CNN (@CNN) December 7, 2017
Срещу хода на Тръмп с признаването на Йирслим има мощна опозиция в интернационалната общественост. Дори американската общност застава против сходна концепция. Наскоро, изследване на института „ Брукингс “ сподели, че 63% от американците не са съгласни с преместването на американското посолство от Тел Авив в Йерусалим. Докато демократите застават твърдо против преместването на американското посолство, републиканците са разграничени.
За да се предотвратят провокации и принуждение, са нужни повече от една страна. В този смисъл, палестинските водачи също би трябвало да канализират разочарованието на хората по метод, който да не навреди на личната им идея и да бъдат посочени с пръст, че са вдигнали оръжието.
Американските водачи също имат голяма отговорност, когато става дума за подклаждане на принуждение и турболенция в региона. Когато става дума за американското признание на Йерусалим, предшествениците на Тръмп – включително про-израелски настроените Рейгън и Буш – схващат това. Но не и Тръмп. За него вчерашната тирада е просто сбъдване на предизборно заричане, без значение какво може да се последва. По-точно: Тръмп не си дава въобще сметка за смисъла на събитията.
Защо Тръмп направи този ход?
Има голям брой теории за какво Тръмп направи хода с признаването на Йерусалим за столица на Израел. Някои споделят, че това е работа на лобито на кръга към израелския министър председател Нетаняху. Но някои дипломати загатват и персоналната непросветеност на американския президент.
Американският президент е заобиколен от шурей си Джаред Къшнър, Джейсън Грийнблат, и други, които му дават препоръки за Близкия Изток без те самите да имат какъвто и да е сериозен опит или познания по тези тематики. След уволненията и останалите вакантни места в Държавния департамент, Тръмп стана жертва на личното си незнание. Някои от най-близките му съветници живеят в балон, неопитни са и водят американската дипломация по рисков път. Вашингтон може и да желае постигането на мирна договорка, само че към днешна дата това наподобява все по-малко евентуално, даже невероятно.
Ходът на Тръмп разгневи арабския свят и принуди палестинския президент Махмуд Абас да се отдръпна от масата за договаряния.
За Палестина единственият компромисен ход е Йерусалим да бъде поделен на две – западната част за Израел, а източната - за палестинците. Дори опозицията на Абас в лицето на Мохамад Дахлан прикани за разкъсване на връзки и спиране на мирните договаряния. Червената линия е премината в очите на мнозина, тъй като дейностите на Тръмп са обсъждани като насмешка към седем десетилетия старания.
Не единствено палестинците са недоволни
Речта на Тръмп разклати мощно везните на салдото в Близкия Изток. В заплаха са сложени всички военни елементи или подкрепени от Съединени американски щати сили, включително в Ирак, където Щатите разполагат с 5000 души.
Най-голямата шиитска милиция в страната, чиито бойци се борят и в Сирия на страната на Башар Асад, съобщи, че ще има „ съществени последствия “ и „ Съединени американски щати могат да бъдат считани за цел “. Харакат ал Нуджаба разполага с над 10 000 души военна мощ и изнесе на гърба си едни от най-тежките сражения против "Ислямска страна " в Ирак, а в Сирия против бунтовниците. Бойците на милицията постоянно са упреквани в убийства на цивилни, а водачите им имат дълга история на офанзиви против американски обекти. Нуджаба са подкрепени финансово, военно и политически от Иран, който от своя страна също издаде предизвестие към Съединени американски щати. По този метод, след речта на 6 декември, Тръмп сложи личните си военни в смъртна заплаха.
Към момента с нараснала бойна подготвеност са всички американски бази, посолства и консулства от Афганистан до Мароко и Нигер. В Малайзия се готвят всеобщи митинги пред американското посолство в Куала Лампур. В Турция се състояха демонстрации още от 6 декември вечерта.
Не е лека обстановката и за израелската общност. Часове преди речта на Тръмп, израелската левица и палестинският блок в Кнесета стачкуваха против преместването на американското посолство в Йерусалим.
Игрите на Нетаняху ще имат непосредствено влияние върху израелците, а последващи мирни договаряния ще се случат още по-трудно.
Самият Нетаняху, сходно на Тръмп надали се интересува толкоз доста от тежестта на обстановката – израелският министър председател е подложен под голямо напрежение поради следствието против него по обвинявания в корупция, което може да му коства поста. Е, след 6 декември хардлайнерите и твърдите му поддръжници може би ще създадат всичко допустимо, с цел да изместят фокуса от вътрешните проблеми към признака на Йерусалим.
Не става дума единствено за речта, а за символиката
Проблемът в дейностите на Тръмп не е просто в неговата тирада. Може би никой не се е съмнявал, че американският президент ще стигне дотук, откакто даде обещание да реалокира посолството на Съединени американски щати от Тел Авив в Йерусалим още по време на предизборната си акция. Но думите и символиката им имат значение.
След речта последва безмълвие като тишината преди солидна стихия. И бурята стартира още същата вечер. Срещу решението застанаха редица страни, измежду които водещите западни страни и най-големите организации и политически обединявания. Дали ще се реалокира посолството на Съединени американски щати или не, това надали ще промени живота на 330 000 палестинци в Йерусалим, които така и така всекидневно се сблъскват с проблеми и неглижиране. Тук става дума за нещо доста по-важно от изявленията, заклеймяванията, заканите.
Най-големите последствия може да не дойдат от страните като такива. Вероятно на срещата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации във връзка изказването на Тръмп ще се проведат договаряния и диалози. Може би на държавно равнище ще има мъртвило и тематиката ще отшуми след две седмици. Проблемът остава, обаче, на ниско равнище. Там, на улицата, в ежедневните диалози, в общото чувство за правдивост и върховенството на закона.
Все по-малко в хората Близкия Изток имат вяра в Организация на обединените нации или пък в интернационалната общественост. Те не имат вяра и на личните си водачи, които са дали „ зелена светлина “ на Тръмп и са знаели авансово за готвената тирада. Разочарованието елементарно намира проводник, с цел да излее гнева си, а през днешния ден палестинците и арабите като цяло имат задоволително мотиви, с цел да се усещат по този начин.
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ