Бели Искър, черни мисли
Язовир " Бели Искър " е строен през 30-те години на предишния век. Необходимостта отремонт на язовирната стена е открита още преди 17 години
[ "Станилов "]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Чия е виновността за неприятното положение на язовир " Бели Искър "
Година и половина откакто е открито, че положението на язовира, който зарежда София, е рисково, към момента никой не е поел отговорност за ремонта
22 ное 2017
За дотъкмяване на ВиК мрежата в София трябват 2 милиарда лева
В идващите години Столичната община ще разполага с най-много 700 млн. лева
10 окт 2017
Кой спука " Цанков камък "
Въпроси и отговори по странния проблем с язовира, който възмути ГЕРБ
22 авг 2017 Най-безопасен е празният язовир. Всякакво събрано водно количество крие някакъв риск за хората и околната екосистема и тъкмо по тази причина е значимо оборудванията, които го възпират, да са в изрядно положение. В България този риск е голям. И в случай че си мислите, че става дума единствено за дребните риболовни локви, помислете отново. " Бели Искър " е един от захранващите язовири за " Искър ", среща се покрай София и има най-дългата стена в България. Тази стена преди година в разбор на Министерство на районното развиване е установена в " неизправно отчасти работоспособно положение " - с други думи, рискова. Една година нито една институция в страната и най-големия град не е направила нищо по въпроса. Ето за какво.
Основите на казуса
Язовирна стена на " Бели Искър " е най-старата висока стена у нас. Тя е построена съгласно опита и разбиранията на специалистите през 40-те години на предишния век, в изискванията на остаряла нормативна база и други планови условия за сеизмичната осигуреност.
Проф. Вангел Васлев, който от дълги години следи положението на язовира и взе участие в правенето на анализите за него, описа пред " Капитал ", че още при проектирането на стената е бил заложен проблем. " Този вид язовирни стени стопират водата с тежестта си. И заложеният размер от 35 метра в основата съгласно мен е непълен. Не е оставен никакъв запас във връзка с носимоспособността на оборудването ", споделя той.
Друга значима специфичност са употребяваните материали. Стената е построена от наличния по това време елементарен бетон с портланд цимент, който не е резистентен на агресивното влияние на едва минерализираните снежни води. " Приложената технология на бетониране позволява образуване на хоризонтални работни фуги ", изяснява проф. Димитър Тошев от Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Образно казано, с времето се отмива слепващото вещество от цимента и той губи качествата си - от монолитно тяло бетонът стартира да се трансформира в ронливо. " Години наред е следена дестилация по работните фуги, течове върху сухия откос, заледяване и повреди на бетона под повърхността на откоса, където напреженията на напън са най-големи. Неколкократно са предприемани ограничения за понижаване на филтрацията през стената посредством уплътнителни ограничения по водния откос ", споделя проф. Тошев.
Сериозно въздействие оказва и външната среда - стената се намира на 1900 м надморска височина и е подложена на огромни температурни амплитуди - от +30 до -30 градуса. Това неизбежно води до в допълнение компрометиране на бетона.
Но може би най-същественото е, че при проектирането на стената не е регистрирано натоварването от земетръс. Нещо повече - поради отслабените свойства на бетона през днешния ден не може да се разчита даже на първичната резистентност. А страховете не са напълно безпочвени - Крупнишкият разлом, близо до язовира, е причина за едно от най-големите трусове в Европа през 1904 година и стои като алена сигнална лампа.
Полагането на мембрана отвътре на стената в интервала 2001-2003 година значително стопира корозионните процеси.
[ " Станилов " ] Един неслучил се ремонт
Още през 90-те години на предишния век при разнообразни проучвания на положението й, направени от " Енергопроект ", се открива, че към 5% от общия размер на бетона в тялото на язовирната стена е деструктиран и е належащо да се вземат ограничения. Изготвя се проект за деяние в два стадия - възобновяване на водоплътността на язовирната стена посредством монтиране на полимерна мембрана вид CARPI и обезпечаване на сеизмичната резистентност на стената посредством затежняване с бетонови блокове откъм въздушна страна.
Първият стадий се реализира от 2001 година до 2003 година и е финансиран от " Софийска вода ". Основен реализатор на плана е " Станилов " ЕООД. Собственикът на компанията инж. Георги Станилов описа за " Капитал ", че още преди време в галериите е имало ясни следи за отмиването на слепващото вещество в бетона. Точно по тази причина тогава главната цел е била да се сложи изолираност от водната страна на стената и да се спре просмукването на вода в бетона. Освен слагането на мембраната са изпълнени и сондажно-инжекционни работи в тялото на язовирната стена за нейното консолидиране и понижаване потока на дестилация.
Вторият стадий на ремонта, включващ същинското подсилване, е трябвало да стартира незабавно след първия, само че това по този начин и не се е случило. По тази причина още от 2004 година има наставление язовирът да не се цялостни догоре, с помощта на което не е имало проблеми със сигурността на стената. Но не трябва да се не помни, че и освен това състояние стената отново е изложена на сериозен напън от водния размер. Златната кокошка
" Бели Искър " обезпечава сред 15 и 25% от водата за София. Общо взето, всички по-високи квартали се доставят оттова. А сметките демонстрират, че при приблизително годишно ползване на вода от 200 млн. куб.м в столицата най-малко 30 млн. куб.м идват точно от този източник. И като знаем, че избраната от КЕВР цена за доставка на един кубик е 1.168 лева без Данък добавена стойност, а разноските за водоползване са оскъдни, умерено може да сметнем, че " Бели Искър " обезпечава доходи към 33 млн. лв. на година. Предвид обстоятелството, че водата стига до София гравитачно по Рилския тръбопровод, без помпи, използването й носи положителни доходи.
Чий въпреки всичко е този язовир
За втория стадий от ремонта има подготвен план на " Енергопроект " още от 2004 година, само че Столичната община няма пари. Върхът на безотговорността настава през 2010 година, когато статутът на язовира е изменен от обществена общинска на обществена държавна благосъстоятелност, а самият язовир е включен в листата на комплексните и значими. Така софийското кметство взема решение, че към този момент няма ангажимент да поддържа държавната язовирна стена и дружно с концесионера " Софийска вода ", нагледно казано, зарязват проектите за реорганизация. От компанията изясняват, че по контракт нямат ангажимент да вършат такива поправки и даже би било нарушаване, в случай че подхващат нещо. " Винаги сме били подготвени да създадем каквото ни кажат виновните институции ", споделя Владимир Гълъбов, старши управител в " Софийска вода ".
В същото време обаче регионалната администрация на София област някак " не помни " да актува язовира и в продължение на повече от 6 години правото на благосъстоятелност не е удостоверено посредством издаване на съответния акт за обществена държавна благосъстоятелност. С други думи - през всичкото това време " Бели Искър " е бил безусловно изоставен. И най-лошото е, че в тази обстановка нито една от институциите (предишни и нови собственици) не я е било грижа за това.
Размърдване идва след сигнал на Националния комитет за възстановяване на водоснабдяването до Върховната административна прокуратура (ВАП), която стартира инспекция. Председателят на комитета инж. Ганчо Хитров от години приказва за казуса. През януари т.г. ВАП издава предписание, а регионалният шеф на София сформира акт на собствеността.
За принципал е несъмнено Министерството на районното развиване и благоустройството, въпреки че това ведомство в никакъв случай не е желало по формален ред този " подарък ". Оттам импровизирано изясняват, че от юридическа позиция е противоречиво до каква степен законен е актът за благосъстоятелност и най-малко за начало язовирът е трябвало да влезе в активите на софийската регионална администрация. Точно по тази причина в този момент двете институции спорят кое е по-правилното.
Отговорността за финансирането на належащия ремонт, доказан и от разбор на Министерство на регионалното развитие прз 2016 година, продължава да се трансферира сред министерството, сдружение концесионер, общината и регионалната администрация - притежатели, някогашни притежатели и ползватели. И това, макар че има прокурорско предписание от 12 януари 2017 година " до всички оторизирани от закона с съответни отговорности и пълномощия държавни и общински органи и сдружения " да подхващат незабавни координирани ограничения за рехабилитация и подсилване.
Крайното решение кой и по какъв начин да даде пари за ремонта ще бъде взето след... заседания. " Капитал " научи, че след представянето на отчета на ВАП през предходната седмица и повелята на премиера Бойко Борисов казусът да бъде решен допустимо най-скоро, четирите институции ненадейно са изяснили функциите и функционалностите си. Това обаче не е визията на регионалния шеф (виж карето).
Сега следва да се организира механически и експертен съвет, който да дефинира кой план да бъде изпълнен и дали се постанова правенето на нов. Едва откакто параметрите са конкретизирани и признати от всички, ще се търси финансиране. По всяка възможност това ще стане с пари от бюджета, защото общото мнение е, че ремонтът не е ангажимент на концесионера (най-малкото тъй като това би значело цената на водата да се повиши още).
Областният шеф Илиан Тодоров отхвърля да поеме отговорност
В изказване пред уеб страницата " Блиц " на 1 декември Илиан Тодоров съобщи, че няма да се трансформира в жертва на " корумпирани служители и плеяда от крадци ". Той споделя, че му е препоръчано да подпише четиристранно съглашение сред Министерство на регионалното развитие, Столична община, Софийска вода и Областна администрация на Софийска област, с което да му се трансферира цялата отговорност върху язовир " Бели Искър ".
" Да не би аз, или моите прародители, или община Самоков да е подписала 25 годишна концесия в интерес на " Веолия Уотър "? Столична община го е направила! Къде са парите от концесионната такса? Защо с тези пари не се ремонтира язовирната стена? ", пита Тодоров. " В качеството ми на Областен шеф няма по какъв начин да приема отговорност за ръководство и ремонт на язовир " Бели Искър " ", споделя още той.
Пред " Капитал " от кабинета на Тодоров отхвърлиха коментар по тематиката, както и от Министерство на регионалното развитие в отговор на изказването на регионалната администрация. Вероятно въпросът още веднъж ще допре до Бойко Борисов.
Спешно или не
Основният въпрос, който вълнува хората в този момент, е какъв брой незабавен е ремонтът на язовира. Според прокуратурата използването на ограниченията към този момент е закъсняло. Така мислят и някои специалисти.
" Ако ме питате по кое време трябваше да стартира ремонтът на язовирната стена на " Бели Искър ", отговорът е - през вчерашния ден ", споделя проф. Василев. И по-лошото е, че той повтаря това в последните 10 години, през които са настъпили спомагателни промени в негативна посока.
Старият бетон е нестабилен на чистата планинска вода и слепващите му субстанции се отмиват.
[ " Станилов " ]
" Консолидираното мнение на експертите е за необходимост на затежняването на стената макар прилаганите до момента ограничения. Забавянето на рехабилитационните действия води до понижаване на сигурността на стената ", счита и проф. Тошев. Според него обаче изчисленията сочат, че оборудването е устойчиво при нормални условия на употреба и при земетръс, когато се поддържа водно равнище на повече от два метра под плановото. " При тези условия локалните хора нямат съображение за паника ", успокоява специалистът.
От " Софийска вода " също са уверени, че проблем не може да има и язовирът не е рисков даже при мощно земетресение.
Георги Станилов обаче е безапелационен, че положението на стената се е влошило доста от последния ремонт насам. " Няма по какъв начин водата да бъде спряна изцяло. Тя намира способи да проникне, изключително в профил и от горната страна, и разяжда бетона ", споделя той. Кой ще носи отговорност, в случай че стане пакост, пита още Станилов.
Че инфилтрацията на вода в стената продължава, въпреки и в по-малка степен, потвърдиха и от " Софийска вода ". Според компанията оборудването би трябвало да се ремонтира, само че до тогава няма заплаха да се отприщи ударна вълна и да залее Самоков и София. " В стената са конфигурирани датчици, които непрекъснато наблюдават положението й. Дори да има земетресение, което да аргументи някакво изменение, незабавно ще се задействат шлюзовете за изпускане. Водното равнище е съвсем на половина от потенциала, рискът за популацията е редуциран до най-малко ", съобщи Владимир Гълъбов.
А на хората от Самоков, Злокучене, Широки дол и другите селища, които се намират по пътя на възможна водна вълна, остава да благодарят на инж. Ганчо Хитров. Защото без инспекцията институциите евентуално още най-малко 10 години щяха да се вършат, че проблем няма. Колко ще коства
Проектът на " Енергопроект ", въпреки да е с предходна отминалост, планува строително-ремонтните работи да глътнат над 60 млн. лв.. Подготвеният през 2016 година нов план за подсилване на язовирната стена изисква доста по-малко средства - към 20 млн. лева, само че залага на друга технология.
" В резултат на осъществена експертиза констатирахме, че нито един от плановете не взема решение изцяло въпроса с устойчивостта на стена ", споделя проф. Василев.
Според " Станилов " 20 млн. лева са извънредно незадоволителни. Например, с цел да се закара бетон толкоз високо в планината, цената му се усилва доста. Условията на труд са рискови и също така е належащо дейностите да се преценяват с климатичните условия, които в по-голямата част от годината са неподходящи. " Цялата външна част на стената - 15 хиляди кв.м, би трябвало първо да се почисти доста добре. След това би трябвало пред нея да се постави нов пласт бетон със междинна дебелина 4 метра, което ще рече 60 хиляди куб. метра. Ако е по-малко, няма да се реализиран нужните параметри ", изяснява Станилов.
От " Софийска вода " обаче считат, че планът може да се реализира доста по-евтино.
[ "Станилов "]
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Чия е виновността за неприятното положение на язовир " Бели Искър "
Година и половина откакто е открито, че положението на язовира, който зарежда София, е рисково, към момента никой не е поел отговорност за ремонта
22 ное 2017
За дотъкмяване на ВиК мрежата в София трябват 2 милиарда лева
В идващите години Столичната община ще разполага с най-много 700 млн. лева
10 окт 2017
Кой спука " Цанков камък "
Въпроси и отговори по странния проблем с язовира, който възмути ГЕРБ
22 авг 2017 Най-безопасен е празният язовир. Всякакво събрано водно количество крие някакъв риск за хората и околната екосистема и тъкмо по тази причина е значимо оборудванията, които го възпират, да са в изрядно положение. В България този риск е голям. И в случай че си мислите, че става дума единствено за дребните риболовни локви, помислете отново. " Бели Искър " е един от захранващите язовири за " Искър ", среща се покрай София и има най-дългата стена в България. Тази стена преди година в разбор на Министерство на районното развиване е установена в " неизправно отчасти работоспособно положение " - с други думи, рискова. Една година нито една институция в страната и най-големия град не е направила нищо по въпроса. Ето за какво.
Основите на казуса
Язовирна стена на " Бели Искър " е най-старата висока стена у нас. Тя е построена съгласно опита и разбиранията на специалистите през 40-те години на предишния век, в изискванията на остаряла нормативна база и други планови условия за сеизмичната осигуреност.
Проф. Вангел Васлев, който от дълги години следи положението на язовира и взе участие в правенето на анализите за него, описа пред " Капитал ", че още при проектирането на стената е бил заложен проблем. " Този вид язовирни стени стопират водата с тежестта си. И заложеният размер от 35 метра в основата съгласно мен е непълен. Не е оставен никакъв запас във връзка с носимоспособността на оборудването ", споделя той.
Друга значима специфичност са употребяваните материали. Стената е построена от наличния по това време елементарен бетон с портланд цимент, който не е резистентен на агресивното влияние на едва минерализираните снежни води. " Приложената технология на бетониране позволява образуване на хоризонтални работни фуги ", изяснява проф. Димитър Тошев от Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия. Образно казано, с времето се отмива слепващото вещество от цимента и той губи качествата си - от монолитно тяло бетонът стартира да се трансформира в ронливо. " Години наред е следена дестилация по работните фуги, течове върху сухия откос, заледяване и повреди на бетона под повърхността на откоса, където напреженията на напън са най-големи. Неколкократно са предприемани ограничения за понижаване на филтрацията през стената посредством уплътнителни ограничения по водния откос ", споделя проф. Тошев.
Сериозно въздействие оказва и външната среда - стената се намира на 1900 м надморска височина и е подложена на огромни температурни амплитуди - от +30 до -30 градуса. Това неизбежно води до в допълнение компрометиране на бетона.
Но може би най-същественото е, че при проектирането на стената не е регистрирано натоварването от земетръс. Нещо повече - поради отслабените свойства на бетона през днешния ден не може да се разчита даже на първичната резистентност. А страховете не са напълно безпочвени - Крупнишкият разлом, близо до язовира, е причина за едно от най-големите трусове в Европа през 1904 година и стои като алена сигнална лампа.
Полагането на мембрана отвътре на стената в интервала 2001-2003 година значително стопира корозионните процеси.
[ " Станилов " ] Един неслучил се ремонт
Още през 90-те години на предишния век при разнообразни проучвания на положението й, направени от " Енергопроект ", се открива, че към 5% от общия размер на бетона в тялото на язовирната стена е деструктиран и е належащо да се вземат ограничения. Изготвя се проект за деяние в два стадия - възобновяване на водоплътността на язовирната стена посредством монтиране на полимерна мембрана вид CARPI и обезпечаване на сеизмичната резистентност на стената посредством затежняване с бетонови блокове откъм въздушна страна.
Първият стадий се реализира от 2001 година до 2003 година и е финансиран от " Софийска вода ". Основен реализатор на плана е " Станилов " ЕООД. Собственикът на компанията инж. Георги Станилов описа за " Капитал ", че още преди време в галериите е имало ясни следи за отмиването на слепващото вещество в бетона. Точно по тази причина тогава главната цел е била да се сложи изолираност от водната страна на стената и да се спре просмукването на вода в бетона. Освен слагането на мембраната са изпълнени и сондажно-инжекционни работи в тялото на язовирната стена за нейното консолидиране и понижаване потока на дестилация.
Вторият стадий на ремонта, включващ същинското подсилване, е трябвало да стартира незабавно след първия, само че това по този начин и не се е случило. По тази причина още от 2004 година има наставление язовирът да не се цялостни догоре, с помощта на което не е имало проблеми със сигурността на стената. Но не трябва да се не помни, че и освен това състояние стената отново е изложена на сериозен напън от водния размер. Златната кокошка
" Бели Искър " обезпечава сред 15 и 25% от водата за София. Общо взето, всички по-високи квартали се доставят оттова. А сметките демонстрират, че при приблизително годишно ползване на вода от 200 млн. куб.м в столицата най-малко 30 млн. куб.м идват точно от този източник. И като знаем, че избраната от КЕВР цена за доставка на един кубик е 1.168 лева без Данък добавена стойност, а разноските за водоползване са оскъдни, умерено може да сметнем, че " Бели Искър " обезпечава доходи към 33 млн. лв. на година. Предвид обстоятелството, че водата стига до София гравитачно по Рилския тръбопровод, без помпи, използването й носи положителни доходи.
Чий въпреки всичко е този язовир
За втория стадий от ремонта има подготвен план на " Енергопроект " още от 2004 година, само че Столичната община няма пари. Върхът на безотговорността настава през 2010 година, когато статутът на язовира е изменен от обществена общинска на обществена държавна благосъстоятелност, а самият язовир е включен в листата на комплексните и значими. Така софийското кметство взема решение, че към този момент няма ангажимент да поддържа държавната язовирна стена и дружно с концесионера " Софийска вода ", нагледно казано, зарязват проектите за реорганизация. От компанията изясняват, че по контракт нямат ангажимент да вършат такива поправки и даже би било нарушаване, в случай че подхващат нещо. " Винаги сме били подготвени да създадем каквото ни кажат виновните институции ", споделя Владимир Гълъбов, старши управител в " Софийска вода ".
В същото време обаче регионалната администрация на София област някак " не помни " да актува язовира и в продължение на повече от 6 години правото на благосъстоятелност не е удостоверено посредством издаване на съответния акт за обществена държавна благосъстоятелност. С други думи - през всичкото това време " Бели Искър " е бил безусловно изоставен. И най-лошото е, че в тази обстановка нито една от институциите (предишни и нови собственици) не я е било грижа за това.
Размърдване идва след сигнал на Националния комитет за възстановяване на водоснабдяването до Върховната административна прокуратура (ВАП), която стартира инспекция. Председателят на комитета инж. Ганчо Хитров от години приказва за казуса. През януари т.г. ВАП издава предписание, а регионалният шеф на София сформира акт на собствеността.
За принципал е несъмнено Министерството на районното развиване и благоустройството, въпреки че това ведомство в никакъв случай не е желало по формален ред този " подарък ". Оттам импровизирано изясняват, че от юридическа позиция е противоречиво до каква степен законен е актът за благосъстоятелност и най-малко за начало язовирът е трябвало да влезе в активите на софийската регионална администрация. Точно по тази причина в този момент двете институции спорят кое е по-правилното.
Отговорността за финансирането на належащия ремонт, доказан и от разбор на Министерство на регионалното развитие прз 2016 година, продължава да се трансферира сред министерството, сдружение концесионер, общината и регионалната администрация - притежатели, някогашни притежатели и ползватели. И това, макар че има прокурорско предписание от 12 януари 2017 година " до всички оторизирани от закона с съответни отговорности и пълномощия държавни и общински органи и сдружения " да подхващат незабавни координирани ограничения за рехабилитация и подсилване.
Крайното решение кой и по какъв начин да даде пари за ремонта ще бъде взето след... заседания. " Капитал " научи, че след представянето на отчета на ВАП през предходната седмица и повелята на премиера Бойко Борисов казусът да бъде решен допустимо най-скоро, четирите институции ненадейно са изяснили функциите и функционалностите си. Това обаче не е визията на регионалния шеф (виж карето).
Сега следва да се организира механически и експертен съвет, който да дефинира кой план да бъде изпълнен и дали се постанова правенето на нов. Едва откакто параметрите са конкретизирани и признати от всички, ще се търси финансиране. По всяка възможност това ще стане с пари от бюджета, защото общото мнение е, че ремонтът не е ангажимент на концесионера (най-малкото тъй като това би значело цената на водата да се повиши още).
Областният шеф Илиан Тодоров отхвърля да поеме отговорност
В изказване пред уеб страницата " Блиц " на 1 декември Илиан Тодоров съобщи, че няма да се трансформира в жертва на " корумпирани служители и плеяда от крадци ". Той споделя, че му е препоръчано да подпише четиристранно съглашение сред Министерство на регионалното развитие, Столична община, Софийска вода и Областна администрация на Софийска област, с което да му се трансферира цялата отговорност върху язовир " Бели Искър ".
" Да не би аз, или моите прародители, или община Самоков да е подписала 25 годишна концесия в интерес на " Веолия Уотър "? Столична община го е направила! Къде са парите от концесионната такса? Защо с тези пари не се ремонтира язовирната стена? ", пита Тодоров. " В качеството ми на Областен шеф няма по какъв начин да приема отговорност за ръководство и ремонт на язовир " Бели Искър " ", споделя още той.
Пред " Капитал " от кабинета на Тодоров отхвърлиха коментар по тематиката, както и от Министерство на регионалното развитие в отговор на изказването на регионалната администрация. Вероятно въпросът още веднъж ще допре до Бойко Борисов.
Спешно или не
Основният въпрос, който вълнува хората в този момент, е какъв брой незабавен е ремонтът на язовира. Според прокуратурата използването на ограниченията към този момент е закъсняло. Така мислят и някои специалисти.
" Ако ме питате по кое време трябваше да стартира ремонтът на язовирната стена на " Бели Искър ", отговорът е - през вчерашния ден ", споделя проф. Василев. И по-лошото е, че той повтаря това в последните 10 години, през които са настъпили спомагателни промени в негативна посока.
Старият бетон е нестабилен на чистата планинска вода и слепващите му субстанции се отмиват.
[ " Станилов " ]
" Консолидираното мнение на експертите е за необходимост на затежняването на стената макар прилаганите до момента ограничения. Забавянето на рехабилитационните действия води до понижаване на сигурността на стената ", счита и проф. Тошев. Според него обаче изчисленията сочат, че оборудването е устойчиво при нормални условия на употреба и при земетръс, когато се поддържа водно равнище на повече от два метра под плановото. " При тези условия локалните хора нямат съображение за паника ", успокоява специалистът.
От " Софийска вода " също са уверени, че проблем не може да има и язовирът не е рисков даже при мощно земетресение.
Георги Станилов обаче е безапелационен, че положението на стената се е влошило доста от последния ремонт насам. " Няма по какъв начин водата да бъде спряна изцяло. Тя намира способи да проникне, изключително в профил и от горната страна, и разяжда бетона ", споделя той. Кой ще носи отговорност, в случай че стане пакост, пита още Станилов.
Че инфилтрацията на вода в стената продължава, въпреки и в по-малка степен, потвърдиха и от " Софийска вода ". Според компанията оборудването би трябвало да се ремонтира, само че до тогава няма заплаха да се отприщи ударна вълна и да залее Самоков и София. " В стената са конфигурирани датчици, които непрекъснато наблюдават положението й. Дори да има земетресение, което да аргументи някакво изменение, незабавно ще се задействат шлюзовете за изпускане. Водното равнище е съвсем на половина от потенциала, рискът за популацията е редуциран до най-малко ", съобщи Владимир Гълъбов.
А на хората от Самоков, Злокучене, Широки дол и другите селища, които се намират по пътя на възможна водна вълна, остава да благодарят на инж. Ганчо Хитров. Защото без инспекцията институциите евентуално още най-малко 10 години щяха да се вършат, че проблем няма. Колко ще коства
Проектът на " Енергопроект ", въпреки да е с предходна отминалост, планува строително-ремонтните работи да глътнат над 60 млн. лв.. Подготвеният през 2016 година нов план за подсилване на язовирната стена изисква доста по-малко средства - към 20 млн. лева, само че залага на друга технология.
" В резултат на осъществена експертиза констатирахме, че нито един от плановете не взема решение изцяло въпроса с устойчивостта на стена ", споделя проф. Василев.
Според " Станилов " 20 млн. лева са извънредно незадоволителни. Например, с цел да се закара бетон толкоз високо в планината, цената му се усилва доста. Условията на труд са рискови и също така е належащо дейностите да се преценяват с климатичните условия, които в по-голямата част от годината са неподходящи. " Цялата външна част на стената - 15 хиляди кв.м, би трябвало първо да се почисти доста добре. След това би трябвало пред нея да се постави нов пласт бетон със междинна дебелина 4 метра, което ще рече 60 хиляди куб. метра. Ако е по-малко, няма да се реализиран нужните параметри ", изяснява Станилов.
От " Софийска вода " обаче считат, че планът може да се реализира доста по-евтино.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ