История, традиции и ритуали на Великден
Яйцата, козунака и агнето са три от главните детайли на великденската празнична софра
Великден, считан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той потвърждава, че е Син Божи точно, откакто възкръсва на третия ден.
Възкресение Христово отразява в най-пълен тип християнската доктрина, а точно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската вяра празнува връщането на Исус Христос към живота на третия ден, откакто е разпънат на кръста и заровен. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Интересното е, че събитията на Великден се случват към еврейския празник Пасха. Пасхата също е обвързвана с лунния календар и сходно на Великден всяка година трансформира датата си, само че има предписание, съгласно което той не може да се чества дружно с еврейския празник, а в неделните дни към него. Принципът на установяване води началото си от Първия космополитен събор през 325 година и се приема, че се чества от всички християни неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни празнуват празника пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
Празнуването на Великденските празници по света има разнообразни традиции съгласно националните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от главните детайли на великденската празнична софра. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.
В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят за по-дълъг интервал от време. Яйцето неведнъж се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида. В православния християнски свят яйцето се употребява като особено великденско приветствие, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които би трябвало да ги намерят.
Броят на яйцата се дефинира по отношение на броя на членовете на фамилията, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано заран на Велики четвъртък от най-старата жена в фамилията. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предопределени за ястие, а единствено се подарявали. Най-голяма мощ имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме посетител на Великден, старите хора споделят, че би трябвало да му се подари алено яйце, с цел да може благосъстоянието в никакъв случай да не напуща дома. Първото яйце с изключение на под иконостаса се е слагало също по този начин и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на равнищата, с цел да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето за какво при подготвяне на яйцата за „ вапсване “ стопанката би трябвало да има това в поради.
В предишното на българската софра се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, само че на родна земя той навлиза относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Традицията на сладкия самун се появява първо в градовете, измествайки обичайния (като колак, пармак, кравай), като той е артикул на външни въздействия и градската просвета.
Козунакът даже се е предложил в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с комат козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „ Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати “, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи обичайният празничен кравай.
А за какво агнешкото е също един от значимите съставни елементи на празничните традиции? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата гибел, тъй като е жертвано в деня на Възкресението, той е почтен и непогрешим и очиства греховете на света. Легендата споделя, че даже и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, с цел да го запазят цялостен като жив агнец. По бит може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.
През 1678 година за първи път се загатва Великденския заек. В немска приказка се споделя за заек, който крие в градината яйца от децата. Много постоянно наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и други, даже и по-картичките е по-вероятно да се види заек, в сравнение с кокошка с яйца или пиленце. Обаче наличието на заека не е инцидентно – в антични времена дивите зайци се възприемали като знак на Луната, а както стана ясно и нагоре първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че точно те в никакъв случай не затварят очи и че са нощни създания.
Модерните времена, в които през днешния ден живеем, са доста разнообразни, само че въпреки всичко обичайните детайли от предишното са се запазили в огромна степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се върви на черква, хората да се пременят в нови облекла, да не се работи по великденските празници.
В предишното през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягъл добитък, не се е яздел кон, изключително на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите вярвали, че в случай че се работи тогава ще има гръмотевици и град.
Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала уместно и в столицата ни. Статия на вестник „ Реч “ от 1912 година споделя по какъв начин София се готви за посрещането на Великден:
„ С един напрегнат и суетлив звук столицата посреща празника на най-великия преподавател на човечеството Исус Христос. Улиците са претъпкани с мъже и дами, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И през тия дни животът на столицата е концентриран, сякаш единствено из улиците „ Леге “ и „ Търговска “. В другите краища усиленият ритъм на настроението, идващо от предпразничните дни, съвсем не се усеща. Всички бързат към тия улици, с цел да излязат от тях с грижливо сгънат пакет. И по лицата на всички се чете една по-голяма наслада, в сравнение с в елементарните дни на столичния живот. (…) Не по-малко е оживлението по улица „ Мария Луиза “. От „ Св. Крал “ до Халите по тротоарите на тая улица са настанени продавачите на козунаци и яйца, които със своя пронизителен зов подсещат купувачите да не не помнят, че и тяхната стока е нужна за Великден. “
Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – така наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Великден, считан за най-големия християнски празник, всяка година озарявa дома на българското семейство. Въпреки че по време на Коледните празници честваме раждането на Христос, той потвърждава, че е Син Божи точно, откакто възкръсва на третия ден.
Възкресение Христово отразява в най-пълен тип християнската доктрина, а точно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят. На този празник християнската вяра празнува връщането на Исус Христос към живота на третия ден, откакто е разпънат на кръста и заровен. Жените мироноски откриват празния гроб, а Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.
Интересното е, че събитията на Великден се случват към еврейския празник Пасха. Пасхата също е обвързвана с лунния календар и сходно на Великден всяка година трансформира датата си, само че има предписание, съгласно което той не може да се чества дружно с еврейския празник, а в неделните дни към него. Принципът на установяване води началото си от Първия космополитен събор през 325 година и се приема, че се чества от всички християни неделята след първото пълнолуние на пролетното равноденствие. Разминаването в датите, на които католици и православни празнуват празника пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския.
Празнуването на Великденските празници по света има разнообразни традиции съгласно националните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от главните детайли на великденската празнична софра. Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота.
В предишното яйцето неведнъж се е асоциирало с Вселената. Всъщност още през IV в. консумирането на яйца по време на пости е неразрешено. Но напролет кокошките снасяли най-вече, по тази причина хората почнали да ги варят, с цел да ги запазят за по-дълъг интервал от време. Яйцето неведнъж се е разглеждало като знак на прераждането напролет, а с пораждане на християнството стартира да се възприема като знак на раждане на индивида. В православния християнски свят яйцето се употребява като особено великденско приветствие, а в католическия боядисаните яйца се крият от децата, които би трябвало да ги намерят.
Броят на яйцата се дефинира по отношение на броя на членовете на фамилията, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано заран на Велики четвъртък от най-старата жена в фамилията. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предопределени за ястие, а единствено се подарявали. Най-голяма мощ имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в решето, постлано с нова забрадка, с цел да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се, че тези яйца имали силата да защищават и да лекуват.
Червените яйца имат и друга символика – когато имаме посетител на Великден, старите хора споделят, че би трябвало да му се подари алено яйце, с цел да може благосъстоянието в никакъв случай да не напуща дома. Първото яйце с изключение на под иконостаса се е слагало също по този начин и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на равнищата, с цел да пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни – ето за какво при подготвяне на яйцата за „ вапсване “ стопанката би трябвало да има това в поради.
В предишното на българската софра се е месел обичайният ритуален самун. Първият козунак за Великден е омесен от френски хлебар през XVII век, само че на родна земя той навлиза относително късно – едвам през 20-те години на предишния век. Традицията на сладкия самун се появява първо в градовете, измествайки обичайния (като колак, пармак, кравай), като той е артикул на външни въздействия и градската просвета.
Козунакът даже се е предложил в по-изисканите софийски кафенета, където е можело да се поръча виенско кафе с комат козунак. Първото споменаване на думата козунак е в речника на Александър Дювернуа „ Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати “, издадена в Москва през 1889 година и за синоним се сочи обичайният празничен кравай.
А за какво агнешкото е също един от значимите съставни елементи на празничните традиции? Исус Христос е представян като Божи агнец и агнето се свързва с неговата гибел, тъй като е жертвано в деня на Възкресението, той е почтен и непогрешим и очиства греховете на света. Легендата споделя, че даже и на кръста не му счупили коленете както правели с всички, с цел да го запазят цялостен като жив агнец. По бит може да се хапне агнешко на първия ден след 40 дневни пости.
През 1678 година за първи път се загатва Великденския заек. В немска приказка се споделя за заек, който крие в градината яйца от децата. Много постоянно наред с общовъзприетите символики за великденските празници се срещат и зайчета – шоколадови, керамични, захарни, плюшени и други, даже и по-картичките е по-вероятно да се види заек, в сравнение с кокошка с яйца или пиленце. Обаче наличието на заека не е инцидентно – в антични времена дивите зайци се възприемали като знак на Луната, а както стана ясно и нагоре първото пълнолуние след пролетното равноденствие бележи и Възкресение Христово. Освен това за разлика от питомните зайци, дивите се раждат зрящи. Древните вярвали, че точно те в никакъв случай не затварят очи и че са нощни създания.
Модерните времена, в които през днешния ден живеем, са доста разнообразни, само че въпреки всичко обичайните детайли от предишното са се запазили в огромна степен – яйцата да се боядисват в четвъртък или събота, на трапезата да има козунак и агнешко, да се върви на черква, хората да се пременят в нови облекла, да не се работи по великденските празници.
В предишното през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягъл добитък, не се е яздел кон, изключително на Разпети петък – тогава постът е най-строг. Старите вярвали, че в случай че се работи тогава ще има гръмотевици и град.
Светлостта на християнския празник естествено се е отразявала уместно и в столицата ни. Статия на вестник „ Реч “ от 1912 година споделя по какъв начин София се готви за посрещането на Великден:
„ С един напрегнат и суетлив звук столицата посреща празника на най-великия преподавател на човечеството Исус Христос. Улиците са претъпкани с мъже и дами, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И през тия дни животът на столицата е концентриран, сякаш единствено из улиците „ Леге “ и „ Търговска “. В другите краища усиленият ритъм на настроението, идващо от предпразничните дни, съвсем не се усеща. Всички бързат към тия улици, с цел да излязат от тях с грижливо сгънат пакет. И по лицата на всички се чете една по-голяма наслада, в сравнение с в елементарните дни на столичния живот. (…) Не по-малко е оживлението по улица „ Мария Луиза “. От „ Св. Крал “ до Халите по тротоарите на тая улица са настанени продавачите на козунаци и яйца, които със своя пронизителен зов подсещат купувачите да не не помнят, че и тяхната стока е нужна за Великден. “
Не забравяйте, че Великден е не три дни, а цели седем – така наречената Светла седмица, а в продължение на цели 40 дни след Великден православните християни се поздравяват с Христос Воскресе и Воистину Воскресе!
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ