Явор Пешлеевски: Най-голямата ми цел е участие на олимпийските игри в Токио 2020
Явор Пешлеевски, един от спортните ни гении, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Той е играч по съвременен петобой, а поръчка за положително бъдеще даде още през 2014 година, когато стана пети на младежките олимпийски игри в Нанджин /Китай/. Въпреки, че е единствено на 22 години, Пешлеевски се показва сполучливо на международните шампионати за мъже. Състезава се самостоятелно и в щафетата в тандем с Тодор Михалев. Двамата реализираха необикновен триумф на шампионата на планетата в Мексико тази година, заемайки трето място. Медалът е първи за България от сходен конгрес от 17 години насам. Освен високите спортни достижения надареният ни играч се оправя чудесно и зад студентската пейка. А най-голямата му фантазия е присъединяване на летните олимпийски игри в Токио през 2020 година
- Яворе, здравей! Благодарим ти, че одобри поканата да гостуваш в предаването “Код С порт”! Не знам дали няма да попречим на програмата ти, която включва лекции и извършения в два университета – Софийския т и Югозападния т, както и тренировки. Всички медии отразиха вашия триумф на международното състезание по съвременен петобой в Мексико – трето място и бронзов орден. Връщаш ли се към надпреварата?
- Не, по-скоро виждам напред към идващите. Нямам самообладание да пристигна лятото и да стартират надпреварите.
- И въпреки всичко кое най-вече се запечата в съзнанието ти от Мексико ?
- Как ми се къса стремето по време на ездата. Точно приключвах и предавах щафетата на Тодор, само че в този миг стремето ми се откачи и останах без него. Това беше най-драматичният миг. Ако се беше случило по време на самото съревнование, резултатът щеше да е друг. Направихме първи резултат в ездата с помощта на шанса да ми се скъса стремето тъкмо след привършване на дисциплината.
- Вярвахте ли с твоя съотборник Тодор Михалев, че ще спечелите орден от шампионата на планетата ? С каква настройка тръгнахте за шампионата?
- Да, вярвахме. Тръгнахме с позитивна настройка, с въодушевление, надъхани да се състезаваме. Още предходната година станахме шести на международното състезание. Там тъкмо ездата ни лиши от подиума. Още тогава дадохме сериозна поръчка и показахме, че сме подготвени за орден. Ето че в този момент стигнахме и до него.
- Мексико е място, където освен футболисти, само че и други наши спортисти са имали проблеми с адаптацията. Особено в предишното, когато не сме били толкоз напред в проучването на този развой. Какво се случи при вас? Колко дни по-рано отидохте и аклиматизирахте ли се елементарно?
- При нас всичко протече доста добре с адаптацията. От Белмекен слязохме за по-малко от 12 часа в София. След това имахме един ден път и пристигнахме в Мексико в ранния следобяд. Ходихме на техническа конференция, оправихме си оръжия, екипировки – всичко беше тъкмо. Преспахме една нощ и на идващия ден се състезавахме. Не усетихме никакъв проблем.
- Избрали сте по-рискования метод – пристигаш и се състезаваш, когато организмът още не е усетил казуса с адаптацията.
- Да, рискувахме.
- А и по-евтиният, нали?
- Да, по-евтиният. Това е главен проблем освен на българския съвременен петобой, само че и на спорта ни като цяло. Доста хора от другите страни се готвеха в Мексико може би две-три седмици.
- Колкото е часовата разлика, най-малко толкоз дни трябват за адаптация.
- Да. Нашият вид беше най-благоприятен и нещата несъмнено ни се получиха.
- Имаше ли риск в решението напряко от летището да отидете да се състезавате?
- Винаги има риск, само че в действителност това е преценка на треньорите и на управлението на федерацията. Засяга се и тематиката дали от финансова позиция можем да отидем по-рано или не. Всъщност не беше толкоз рисковано, колкото добра алтернатива – от Белмекен напряко да продължим в Мексико на същата надморска височина и да нямаме никакви проблеми с адаптация, часови разлики…
- Как се одобри вашият взрив в елита на модерния петобой? Кои бяха огромните любимци за медалите? Вашето наличие там по какъв начин се отрази? Сподели ни нещо зад кулисите.
- Големите любимци, както на всяко съревнование, са Франция, Русия и Унгария. Там модерният петобой е като народен спорт. Наистина бяхме изненада за тях, както и за нас самите ненапълно. След нашия триумф всички пристигнаха да ни поздравят. Дори президентът на интернационалната федерация и по-високопоставените лица ни споделиха: „ Браво, постигнахте исторически триумф! “ Още не можем да го асимилираме дали е по този начин, само че може би са прави, тъй като това е първи орден за България от щафета и втори от 17 години насам, когато Цанко Хантов взима в самостоятелното класиране.
- Кое се оказа решаващо за спечелването на този бронзов орден? И кои от любимците „ изгоряха “ за ваша сметка?
- Ездата се оказа решаваща дисциплинираност. Там направихме съвсем цялостен брой точки. Имахме единствено едно побутване от моя страна. Руснаците, които водеха много безапелационно след дисциплините плуване и фехтовка, не съумяха да се оправят добре с конете, както и много от останалите любимци. Така минаха обратно в класирането, а ние от шестата позиция се изкачихме нагоре. Ездата ни издърпа напред. Тръгвахме 12 секунди след водачите и с доста крепко тичане и със спокойна пукотевица, аз предадох четвърти на Тошко и той навакса още едно място, стигайки до третата позиция.
- Кои бяха първите думи, които чухте, откакто станахте носители на бронзовите медали?
- От всички страни ни засипаха поздравления, което беше огромно самопризнание за труда и работата ни. Всъщност виждаме, че вървим в вярната посока. Наистина всички състезатели, даже тези, които въобще не са ни приемали за конкуренция до момента, пристигнаха и ни стиснаха ръцете. Хората със саката споделиха: „ Браво, вие сте история! Продължавайте все по този начин! “ Наистина беше доста прочувствен миг, доста хубаво прекарване.
- Коя е най-силната ти дисциплинираност? К ъде чувстваш, че можеш да постигнеш по-добри резултати? Върху какво би трябвало да работиш повече?
- Смятам, че фехтовката ми е най-силната дисциплинираност. Справям се добре и с ездата, тичам добре, изстрелвам. Може би тези четири дисциплини са почти на едно равнище. Плуването ми е малко по-назад, само че виждам да наваксам. Ако изостана малко с плуването, да обезщетявам с останалите. Смятам, че в бягането имам още запаси. С упорити тренировки в действителност бих могъл да покажа цялостния си капацитет.
- Изненада ли се, когато се видя на билборд дружно с Тодор Михалев пред спортното министерство? Как одобри концепцията на ръководителя на федерацията по съвременен петобой Андрей Кузманов?
- В началото даже не се бях видял. Звънят ми мои другари и ми споделят: „ Явка, видях те. “ Къде ме видя? Аз съм си у дома в този миг или пък на плуване. А се оказва, че съм на билборд на бул. „ Васил Левски “ и ул. „ Гурко “. След няколко дни минах и аз го видях. Много е хубаво да се видиш на билборда. Това е самопризнание. Голямо евала за нашия президент Андрей Кузманов – той в действителност се пробва да направи всичко, с цел да развие спорта и съумява. Нямаме задоволително средства и запаси, само че той влага даже лични и в действителност му се получават нещата. Кузманов споделя, че както в художествената гимнастика има „ златни девойки “, по този начин ние сме неговите „ златни момчета “. Какво неприятно има да застанем ние на билборд?
- Казва и друго – по-добре тези двама гении да са на билборд, в сравнение с алкохолни марки.
- Да, това е реалност.
- Как се получи синхрон ът сред теб и модерния петобой? Разкажи ни за първите си стъпки в спорта, който е рожба на Пиер дьо Кубертен?
- Започнах с плуване от ранна детска възраст, може би на 5-6 години при Васко Стоянов, небезизвестният триатлонец, който няколко пъти е преплувал Дунава по дължина. Всичко вървеше доста добре още през цялото време. Ходех на съревнование единствено по плуване. След известно време ме попита дали желая да побягам с по-големите в парка. Бяхме доста огромна група от 20-30 индивида, а в този момент сме четирима в клуб Славия, за най-голямо страдание. Отидох в Западния парк и взе че ми хареса. След това – искаш ли да постреляш, искаш ли да поиграеш фехтовка, искаш ли да те качим на кон? Така последователно нещата се случиха.
- Опитвал ли си да тренираш спорт с топка, някой от груповите ?
- Да, в интервала пети-седми клас дръзвам да настоявам, че бях малко комплициран. Не се бях вложил напълно в модерния петобой – вървях на водна топка, на баскетбол. Дори пробвах футбол, което беше извънредно недобра концепция. Но в осми клас се осъзнах и с влизането в гимназия, изцяло се отдадох на петобоя и от този момент нещата започнаха да си вървят.
- Кога завоюва първия си орден и каква беше реакцията ти?
- Първият ми орден беше на учебно съревнование по плуване. Провеждаше се в едно учебно заведение в „ Люлин “ на 25-метров басейн. Тогава бяхме доста дребни и плувахме единствено една дължина. Излизам от басейна и въобще не бях схванал защо става въпрос. В един миг слушам по радио уредбата – Явор Пешлеевски да се яви за награждаване. Оказа се, че съм първи. Учудих се, само че беше огромен кеф. Най-хубавото беше, че моите родители участваха на това съревнование. Успях да ги развеселявам, както и себе си. Харесва ми да спечелвам медали и по тази причина не преставам да се трудя и да се целя в тях.
- Ти си при започване на елитната си кариера в спорта, само че до момента бил си на кръстопът? Тежък миг?
- Не, общо взето всичко при мен върви добре. Имам някоя и друга травма всяка година, само че това е нещо обикновено. Пет спорта са, а и също така има и физическа подготовка. Все отнякъде ще има скъсване на мускул или някоя лека контузия. Но бързо се възвръщам и се връщам в тренировките. Гледам напред и последвам задачата си.
- Как виждаш развиването на модерния петобой у нас?
- Развива се със страшни темпове. От известно време насам, може би в последните четири-пет години вървим нагоре. Прогресираме с всяко последващо съревнование и потвърждаваме, че можем да бъдем конкуренция на останалите тимове. Отстъпваме от финансова позиция, запаси, бази, само че не сме по-малко надарени и не се трудим по-малко. Абсолютно сме конкуренция на останалите. Вече е късмет кой ще се качи на подиума. В последните надпревари във всяка една от възрастите сме в шестицата или в осмицата.
- Има ли условия, които да подтикват децата да упражняват съвременен петобой ?
- Това е малко мъчно. Аз към този момент съм привикнал, прекосих преломната възраст. Вече на 22 години съм привикнал да обикалям басейните из града, да тичам из парковете, даже из улиците. Най-любимо ми е да изляза късно вечер по бул. „ Сливница “ и да направя една обиколка до „ Кулата “ и назад. Нямаме доста бази, само че и не можем да се оплачем. Имаме си задоволително басейни, имаме паркове. Аз съм в Семеен кодекс Славия и има едно стрелбище, което е малко с неуточнен статут – наше ли е, на спортния тотализатор ли е. Не съм осведомен с тези детайлности, само че сме там от край време, а уповавам се и още доста години напред. Нямаме доста бази. Ако съм малко дете, надали бих почнал да упражнявам в тези условия, тъй като дребните деца са привикнали на разкош. Още от най-ранна възраст хващат таблета, стартират да цъкат и виждат нещо лъскаво в ръката си. В същото време отива на стрелбището, където револверът ще му е забавен, само че като види една мишка под парното или паяк, би се стреснало. Според мен няма да му хареса, само че мощно се надявам да греша.
- Нямаме точна статистика, само че съгласно мен ти си неповторим случай в международния спорт – орден от шампионат на планетата, готвиш се за пикова изява на олимпиадата в Токио и в същото време учиш редом две висши образования – „ Публична администрация “ в Софийския университет и „ Право “ в Югозападния. Как одобри тези провокации? Дори единствено на думи това е много тежко…
- Да, само че по този метод графикът ми е напълнен. Знам, че през днешния ден би трябвало да направя плуване, тичане, фехтовка и лекции по „ Право “, “Местна власт “ и „ Човешки запаси “ примерно. По този метод съм от подготовка в лекции, от подготовка в упражнение. Графикът ми е напълнен и нямам време за губене. Нещата безусловно се съчетават добре. Естествено имам желанието да заедно съм с другари по кафенца да се шматкам и аз, само че знам, че в случай че забавя с няколко години постигането на задачите да се утвърдя като заслужен за почитание спортист… На пръв проект това е моята цел и в същото време още с моите родители съм приказвал, че една контузия би ме изкарала от спорта. Затова би трябвало да имам авариен проект. Предпочетох да не вляза да последвам висше обучение в НСА. Избрах филантропична просвета, която реших, че ще ми бъде забавна – „ Публична администрация “. В следствие взех решение да запиша и „ Право “ в Югозападния университет, защото моят татко е правист и да ходя по неговите стъпки.
- В тази връзка предвиждаш ли трето висше обучение?
- Не, считам да се задоволя с две.
- Изглежда знаеш накъде ще се насочиш след края на кариерата ти. На процедура няма да е в спорта…
- Ориентирал съм се ненапълно, само че може и да е в спорта. Знам единствено, че би трябвало да имам обучение. Може да се насоча към частния бранш, може и в обществения. Просто не знам накъде ще духне вятърът и накъде ще ме води.
- Коя е най-голямата ти цел към днешна дата?
- За момента най-голямата ми цел е присъединяване на Олимпийските игри в Токио. Надявам се да бъда здрав, да нямам контузии, тренировките да си вървят обикновено. Ако има здраве, ще бъда в Токио и ще направя едно доста хубаво класиране.
- Остава ли ти свободно време? Какво обичаш да правиш в него?
- В интерес на истината остава. От понеделник до събота съм зает с тренировки и лекции. В неделите доста обичам да вървя из Балкана, а много постоянно и с пушка. От една-две години съм напряко „ болен “ на тематика лов. Ходим край Годеч дружно с татко ми. Естествено не изстрелвам по животни, само че нищо не ми пречи да се разхождам с пушка в ръка и да не изгубвам контакта с оръжието. От понеделник до събота упражнявам и се възпитавам в университета, а в неделите по този начин, както е паднал сняг, по всяка възможност ще яхна сноуборда и ще се спускам по пистите.
- Най-важните точки от календара ти за 2019 година?
- Предстоят ни четири международни купи. Живот и здраве край на международната купа, който ще е в Токио. Той ще е преиграване на олимпиадата на техния петобойски стадион. На него се организират и петте дисциплини, както беше в този момент в Мексико. Има плувен басейн, пътеки за фехтовка, паркур за езда и място за комбинирана дисциплинираност – тичане със пукотевица. За там се събират точки от международните купи. Най-добрите 36 отиват на финала на международната купа. Освен тези шампионати, има международно и европейско състезание. На европейското първите шестима взимат директни квоти за олимпиадата в Токио през 2020 година Моята основна цел ще бъде да се преборя за тази шестица.
- Как да приключим това изявление?
- Предлагам да го оставим с отворен край. Да си обещаем, че ще се забележим още веднъж, може би следващата година след някой мой следващ триумф. Да опиша за него и да дадем малко публичност, тъй като това е доста значимо за спорт като модерния петобой. Това е ужасно ниско известен спорт. Навсякъде се приказва за футбол, баскетбол, волейбол и „ златните девойки “, а ние най-често сме момчетата от билборда.
- Яворе, здравей! Благодарим ти, че одобри поканата да гостуваш в предаването “Код С порт”! Не знам дали няма да попречим на програмата ти, която включва лекции и извършения в два университета – Софийския т и Югозападния т, както и тренировки. Всички медии отразиха вашия триумф на международното състезание по съвременен петобой в Мексико – трето място и бронзов орден. Връщаш ли се към надпреварата?
- Не, по-скоро виждам напред към идващите. Нямам самообладание да пристигна лятото и да стартират надпреварите.
- И въпреки всичко кое най-вече се запечата в съзнанието ти от Мексико ?
- Как ми се къса стремето по време на ездата. Точно приключвах и предавах щафетата на Тодор, само че в този миг стремето ми се откачи и останах без него. Това беше най-драматичният миг. Ако се беше случило по време на самото съревнование, резултатът щеше да е друг. Направихме първи резултат в ездата с помощта на шанса да ми се скъса стремето тъкмо след привършване на дисциплината.
- Вярвахте ли с твоя съотборник Тодор Михалев, че ще спечелите орден от шампионата на планетата ? С каква настройка тръгнахте за шампионата?
- Да, вярвахме. Тръгнахме с позитивна настройка, с въодушевление, надъхани да се състезаваме. Още предходната година станахме шести на международното състезание. Там тъкмо ездата ни лиши от подиума. Още тогава дадохме сериозна поръчка и показахме, че сме подготвени за орден. Ето че в този момент стигнахме и до него.
- Мексико е място, където освен футболисти, само че и други наши спортисти са имали проблеми с адаптацията. Особено в предишното, когато не сме били толкоз напред в проучването на този развой. Какво се случи при вас? Колко дни по-рано отидохте и аклиматизирахте ли се елементарно?
- При нас всичко протече доста добре с адаптацията. От Белмекен слязохме за по-малко от 12 часа в София. След това имахме един ден път и пристигнахме в Мексико в ранния следобяд. Ходихме на техническа конференция, оправихме си оръжия, екипировки – всичко беше тъкмо. Преспахме една нощ и на идващия ден се състезавахме. Не усетихме никакъв проблем.
- Избрали сте по-рискования метод – пристигаш и се състезаваш, когато организмът още не е усетил казуса с адаптацията.
- Да, рискувахме.
- А и по-евтиният, нали?
- Да, по-евтиният. Това е главен проблем освен на българския съвременен петобой, само че и на спорта ни като цяло. Доста хора от другите страни се готвеха в Мексико може би две-три седмици.
- Колкото е часовата разлика, най-малко толкоз дни трябват за адаптация.
- Да. Нашият вид беше най-благоприятен и нещата несъмнено ни се получиха.
- Имаше ли риск в решението напряко от летището да отидете да се състезавате?
- Винаги има риск, само че в действителност това е преценка на треньорите и на управлението на федерацията. Засяга се и тематиката дали от финансова позиция можем да отидем по-рано или не. Всъщност не беше толкоз рисковано, колкото добра алтернатива – от Белмекен напряко да продължим в Мексико на същата надморска височина и да нямаме никакви проблеми с адаптация, часови разлики…
- Как се одобри вашият взрив в елита на модерния петобой? Кои бяха огромните любимци за медалите? Вашето наличие там по какъв начин се отрази? Сподели ни нещо зад кулисите.
- Големите любимци, както на всяко съревнование, са Франция, Русия и Унгария. Там модерният петобой е като народен спорт. Наистина бяхме изненада за тях, както и за нас самите ненапълно. След нашия триумф всички пристигнаха да ни поздравят. Дори президентът на интернационалната федерация и по-високопоставените лица ни споделиха: „ Браво, постигнахте исторически триумф! “ Още не можем да го асимилираме дали е по този начин, само че може би са прави, тъй като това е първи орден за България от щафета и втори от 17 години насам, когато Цанко Хантов взима в самостоятелното класиране.
- Кое се оказа решаващо за спечелването на този бронзов орден? И кои от любимците „ изгоряха “ за ваша сметка?
- Ездата се оказа решаваща дисциплинираност. Там направихме съвсем цялостен брой точки. Имахме единствено едно побутване от моя страна. Руснаците, които водеха много безапелационно след дисциплините плуване и фехтовка, не съумяха да се оправят добре с конете, както и много от останалите любимци. Така минаха обратно в класирането, а ние от шестата позиция се изкачихме нагоре. Ездата ни издърпа напред. Тръгвахме 12 секунди след водачите и с доста крепко тичане и със спокойна пукотевица, аз предадох четвърти на Тошко и той навакса още едно място, стигайки до третата позиция.
- Кои бяха първите думи, които чухте, откакто станахте носители на бронзовите медали?
- От всички страни ни засипаха поздравления, което беше огромно самопризнание за труда и работата ни. Всъщност виждаме, че вървим в вярната посока. Наистина всички състезатели, даже тези, които въобще не са ни приемали за конкуренция до момента, пристигнаха и ни стиснаха ръцете. Хората със саката споделиха: „ Браво, вие сте история! Продължавайте все по този начин! “ Наистина беше доста прочувствен миг, доста хубаво прекарване.
- Коя е най-силната ти дисциплинираност? К ъде чувстваш, че можеш да постигнеш по-добри резултати? Върху какво би трябвало да работиш повече?
- Смятам, че фехтовката ми е най-силната дисциплинираност. Справям се добре и с ездата, тичам добре, изстрелвам. Може би тези четири дисциплини са почти на едно равнище. Плуването ми е малко по-назад, само че виждам да наваксам. Ако изостана малко с плуването, да обезщетявам с останалите. Смятам, че в бягането имам още запаси. С упорити тренировки в действителност бих могъл да покажа цялостния си капацитет.
- Изненада ли се, когато се видя на билборд дружно с Тодор Михалев пред спортното министерство? Как одобри концепцията на ръководителя на федерацията по съвременен петобой Андрей Кузманов?
- В началото даже не се бях видял. Звънят ми мои другари и ми споделят: „ Явка, видях те. “ Къде ме видя? Аз съм си у дома в този миг или пък на плуване. А се оказва, че съм на билборд на бул. „ Васил Левски “ и ул. „ Гурко “. След няколко дни минах и аз го видях. Много е хубаво да се видиш на билборда. Това е самопризнание. Голямо евала за нашия президент Андрей Кузманов – той в действителност се пробва да направи всичко, с цел да развие спорта и съумява. Нямаме задоволително средства и запаси, само че той влага даже лични и в действителност му се получават нещата. Кузманов споделя, че както в художествената гимнастика има „ златни девойки “, по този начин ние сме неговите „ златни момчета “. Какво неприятно има да застанем ние на билборд?
- Казва и друго – по-добре тези двама гении да са на билборд, в сравнение с алкохолни марки.
- Да, това е реалност.
- Как се получи синхрон ът сред теб и модерния петобой? Разкажи ни за първите си стъпки в спорта, който е рожба на Пиер дьо Кубертен?
- Започнах с плуване от ранна детска възраст, може би на 5-6 години при Васко Стоянов, небезизвестният триатлонец, който няколко пъти е преплувал Дунава по дължина. Всичко вървеше доста добре още през цялото време. Ходех на съревнование единствено по плуване. След известно време ме попита дали желая да побягам с по-големите в парка. Бяхме доста огромна група от 20-30 индивида, а в този момент сме четирима в клуб Славия, за най-голямо страдание. Отидох в Западния парк и взе че ми хареса. След това – искаш ли да постреляш, искаш ли да поиграеш фехтовка, искаш ли да те качим на кон? Така последователно нещата се случиха.
- Опитвал ли си да тренираш спорт с топка, някой от груповите ?
- Да, в интервала пети-седми клас дръзвам да настоявам, че бях малко комплициран. Не се бях вложил напълно в модерния петобой – вървях на водна топка, на баскетбол. Дори пробвах футбол, което беше извънредно недобра концепция. Но в осми клас се осъзнах и с влизането в гимназия, изцяло се отдадох на петобоя и от този момент нещата започнаха да си вървят.
- Кога завоюва първия си орден и каква беше реакцията ти?
- Първият ми орден беше на учебно съревнование по плуване. Провеждаше се в едно учебно заведение в „ Люлин “ на 25-метров басейн. Тогава бяхме доста дребни и плувахме единствено една дължина. Излизам от басейна и въобще не бях схванал защо става въпрос. В един миг слушам по радио уредбата – Явор Пешлеевски да се яви за награждаване. Оказа се, че съм първи. Учудих се, само че беше огромен кеф. Най-хубавото беше, че моите родители участваха на това съревнование. Успях да ги развеселявам, както и себе си. Харесва ми да спечелвам медали и по тази причина не преставам да се трудя и да се целя в тях.
- Ти си при започване на елитната си кариера в спорта, само че до момента бил си на кръстопът? Тежък миг?
- Не, общо взето всичко при мен върви добре. Имам някоя и друга травма всяка година, само че това е нещо обикновено. Пет спорта са, а и също така има и физическа подготовка. Все отнякъде ще има скъсване на мускул или някоя лека контузия. Но бързо се възвръщам и се връщам в тренировките. Гледам напред и последвам задачата си.
- Как виждаш развиването на модерния петобой у нас?
- Развива се със страшни темпове. От известно време насам, може би в последните четири-пет години вървим нагоре. Прогресираме с всяко последващо съревнование и потвърждаваме, че можем да бъдем конкуренция на останалите тимове. Отстъпваме от финансова позиция, запаси, бази, само че не сме по-малко надарени и не се трудим по-малко. Абсолютно сме конкуренция на останалите. Вече е късмет кой ще се качи на подиума. В последните надпревари във всяка една от възрастите сме в шестицата или в осмицата.
- Има ли условия, които да подтикват децата да упражняват съвременен петобой ?
- Това е малко мъчно. Аз към този момент съм привикнал, прекосих преломната възраст. Вече на 22 години съм привикнал да обикалям басейните из града, да тичам из парковете, даже из улиците. Най-любимо ми е да изляза късно вечер по бул. „ Сливница “ и да направя една обиколка до „ Кулата “ и назад. Нямаме доста бази, само че и не можем да се оплачем. Имаме си задоволително басейни, имаме паркове. Аз съм в Семеен кодекс Славия и има едно стрелбище, което е малко с неуточнен статут – наше ли е, на спортния тотализатор ли е. Не съм осведомен с тези детайлности, само че сме там от край време, а уповавам се и още доста години напред. Нямаме доста бази. Ако съм малко дете, надали бих почнал да упражнявам в тези условия, тъй като дребните деца са привикнали на разкош. Още от най-ранна възраст хващат таблета, стартират да цъкат и виждат нещо лъскаво в ръката си. В същото време отива на стрелбището, където револверът ще му е забавен, само че като види една мишка под парното или паяк, би се стреснало. Според мен няма да му хареса, само че мощно се надявам да греша.
- Нямаме точна статистика, само че съгласно мен ти си неповторим случай в международния спорт – орден от шампионат на планетата, готвиш се за пикова изява на олимпиадата в Токио и в същото време учиш редом две висши образования – „ Публична администрация “ в Софийския университет и „ Право “ в Югозападния. Как одобри тези провокации? Дори единствено на думи това е много тежко…
- Да, само че по този метод графикът ми е напълнен. Знам, че през днешния ден би трябвало да направя плуване, тичане, фехтовка и лекции по „ Право “, “Местна власт “ и „ Човешки запаси “ примерно. По този метод съм от подготовка в лекции, от подготовка в упражнение. Графикът ми е напълнен и нямам време за губене. Нещата безусловно се съчетават добре. Естествено имам желанието да заедно съм с другари по кафенца да се шматкам и аз, само че знам, че в случай че забавя с няколко години постигането на задачите да се утвърдя като заслужен за почитание спортист… На пръв проект това е моята цел и в същото време още с моите родители съм приказвал, че една контузия би ме изкарала от спорта. Затова би трябвало да имам авариен проект. Предпочетох да не вляза да последвам висше обучение в НСА. Избрах филантропична просвета, която реших, че ще ми бъде забавна – „ Публична администрация “. В следствие взех решение да запиша и „ Право “ в Югозападния университет, защото моят татко е правист и да ходя по неговите стъпки.
- В тази връзка предвиждаш ли трето висше обучение?
- Не, считам да се задоволя с две.
- Изглежда знаеш накъде ще се насочиш след края на кариерата ти. На процедура няма да е в спорта…
- Ориентирал съм се ненапълно, само че може и да е в спорта. Знам единствено, че би трябвало да имам обучение. Може да се насоча към частния бранш, може и в обществения. Просто не знам накъде ще духне вятърът и накъде ще ме води.
- Коя е най-голямата ти цел към днешна дата?
- За момента най-голямата ми цел е присъединяване на Олимпийските игри в Токио. Надявам се да бъда здрав, да нямам контузии, тренировките да си вървят обикновено. Ако има здраве, ще бъда в Токио и ще направя едно доста хубаво класиране.
- Остава ли ти свободно време? Какво обичаш да правиш в него?
- В интерес на истината остава. От понеделник до събота съм зает с тренировки и лекции. В неделите доста обичам да вървя из Балкана, а много постоянно и с пушка. От една-две години съм напряко „ болен “ на тематика лов. Ходим край Годеч дружно с татко ми. Естествено не изстрелвам по животни, само че нищо не ми пречи да се разхождам с пушка в ръка и да не изгубвам контакта с оръжието. От понеделник до събота упражнявам и се възпитавам в университета, а в неделите по този начин, както е паднал сняг, по всяка възможност ще яхна сноуборда и ще се спускам по пистите.
- Най-важните точки от календара ти за 2019 година?
- Предстоят ни четири международни купи. Живот и здраве край на международната купа, който ще е в Токио. Той ще е преиграване на олимпиадата на техния петобойски стадион. На него се организират и петте дисциплини, както беше в този момент в Мексико. Има плувен басейн, пътеки за фехтовка, паркур за езда и място за комбинирана дисциплинираност – тичане със пукотевица. За там се събират точки от международните купи. Най-добрите 36 отиват на финала на международната купа. Освен тези шампионати, има международно и европейско състезание. На европейското първите шестима взимат директни квоти за олимпиадата в Токио през 2020 година Моята основна цел ще бъде да се преборя за тази шестица.
- Как да приключим това изявление?
- Предлагам да го оставим с отворен край. Да си обещаем, че ще се забележим още веднъж, може би следващата година след някой мой следващ триумф. Да опиша за него и да дадем малко публичност, тъй като това е доста значимо за спорт като модерния петобой. Това е ужасно ниско известен спорт. Навсякъде се приказва за футбол, баскетбол, волейбол и „ златните девойки “, а ние най-често сме момчетата от билборда.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ