Явор Милушев: Уважавам свободата, тя е синоним на творчеството!
Явор Милушев е роден на 9 януари 1948 година в София. Следва радиофилмова и телевизионна техника в Чехословакия. През 1972 година приключва актьорско майсторство в класа на Желчо Мандаджиев и Кръстьо Мирски. Специализира в Лондон през 1980 година
Той е сред най-популярните български артисти, има десетки роли в българските театри, киното и телевизията. Гастролира с постановки на театри в Русия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Югославия, Македония и др. Участва в театрални и кинофестивали, почетен гост на ХХ Международен кинофестивал в Москва. С постановката на Любен Гройс “Медея” (ролята на Язон) от Еврипид участва в Световния театрален конгрес - ITI (1979). С постановката на Бина Харалампиева “Коронацията” (ролята на Президента) от Етиен Ребоденго участва в програмата на гр. Ваймар - Европейска столица на културата (Германия, 1999).
Кариерата на Явор започва в Града под тепетата. Именно аристократизмът на духа и бунтарството в характера са запазена марка на актьора, блестял в десетки филми и постановки и като екс зам.-министър на културата. Той и Цветана Манева преживяват какво ли не - от разрухата на “Сълза и смях” до конфликтите по барикадите на демокрацията. Може би затова той е най-съвършеният Яворов в родното седмо изкуство. Каквото и да се случва обаче, човекът, в чието родословно дърво по майчина линия има благороднически титли, винаги запазва вдигнатия си гард.
Явор Милушев има австрийска кръв и графско потекло по линия на майка си. Баща му е прочут столичен адвокат
Магическата за съдбата му дума е свобода. “Възпитан съм да бъда свободен човек и да уважавам свободата на другите. Тя е синоним на творчеството. Затова всяка намеса в него носи ако не поражение, то нюанси - в картина, която двамата с Цветана никога не сме рисували”, изповядва се Явор и понякога се дистанцира от егоцентризма на съсловието. И най-равнодушните признават, че суетата му остана в рамките на умерения прогрес, дори когато беше депутат и зам.-министър на културата.
По време на професионалната кариера в театъра работи постоянно с видния български режисьор Любен Гройс и с изявените театрални режисьори Младен Киселов, Крикор Азарян, Бина Харалампиева, Иван Добчев, Станчо Станчев, Красимир Спасов, Румен Чакъров и други. Запаметяващи са ролите му на Джери Райън в “Двама на люлката” от Уилям Гибсън (над 600 представления), на Язон в “Медея” от Еврипид, на Жан в “Госпожица Юлия” от Август Стриндберг, на Стенли Ковалски в “Трамвай желание” от Тенеси Уилямс, Хемон в “Антигона” от Жан Ануи, на Анархистът в “Случайната смърт на един анархист” от Дарио Фо, в постановките “Смърт” от Уди Алън, “Любовникът” от Харолд Пинтър, “Благородният испанец” от Съмърсет Моъм, “Много шум за нищо”, “Двамата веронци” и “Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир, на Сенебирски в “Албена” на Йордан Йовков, на Борис Сарафов в “Солунските атентатори” от Георги Данаилов, Динко във “Вампир” от Антон Страшимиров, Владиков и Даскал Гатю в “Хъшове” и “Чичовци” от Иван Вазов и др.
Но това, с което го помнят повечето българи от по-старото поколение, е ролята му на Яворов във филма “Дело 205/1913 П. К. Яворов” на режисьора Киран Коларов и оператора Радослав Спасов, музика - Кирил Дончев. Там актьорът сякаш се “сля” с героя си - нещо, което се случва с малко актьори и е истински звезден миг в кариерата им.
“Помня, че Киран Коларов ме срещна на улицата и ми каза, че иска да играя Яворов. Това беше на “Граф Игнатиев”, беше през 80-а година.
Две-три години пазихме тайна, че ще играя ролята, защото художественият съвет беше против
Първоначално, защото според тях не съм приличал на Яворов, а след това, когато филмът постигна колосален успех, казаха, че съм направил ролята, защото приличам на Яворов.
Киран беше казал навремето (след като излезе филмът), че целува ръка на съдбата, че ми е поверил ролята. Днес ще кажа, че и аз целувам ръка на съдбата за това, че той издържа и ми повери тази роля.”
Явор Милушев е отказвал на много партии след 1989 г. да участва в техните листи. Склонил едва пред Симеон Сакскобургготски, от чиято партия стана депутат и заместник-министър.
Мнозина го наричат “живия аристократ на българския театър”. Защото и в живота, и на сцената от него лъха достолепие и респект. Той е от хората, които не обичат да говорят много и празни приказки. В живота и сред обществото общува умерено. Вероятно в това се съдържа и част от внушението, което постига на сцената и на екрана. Явор Милушев умее да “влиза в образ” и да дистанцира себе си - личния си живот, от работата. “Изчезва актьорът и всичко, което знаеш за него, и виждаш героя!”, казва един критик за актьорските превъплъщения на Милушев и това е най-ласкавият отзив, който може да си пожелае един актьор.
Определено е от този типаж актьори, които слагат ясна граница между сцената и живота. На сцената е играл почти всякакви типажи, а в живота предпочита да е “скрит” и мълчалив.
Онова, което счита за ценност в живота, извън сцената и политиката, е Любовта с главна буква. Гледа на нея като на Божия повеля, която човек трябва да следва независимо от това дали вярва в Бог.
Любимата жена е Цветана Манева. Десетилетия заедно! А всичко тръгва след снимки, когато при едно “дълго слизане” на коне по планински път и двамата осъзнават накъде ги води Божията повеля.
“Ако не беше тя, сигурно бих се хлъзнал по съвсем други житейски пътеки, по наклонената плоскост”, разказва той и добавя, че актрисата му е помогнала да не обръща особено внимание на популярността си, за да може да прави стойностни неща.
Паулина БОЯНОВА
Той е сред най-популярните български артисти, има десетки роли в българските театри, киното и телевизията. Гастролира с постановки на театри в Русия, Франция, Германия, Унгария, Румъния, Югославия, Македония и др. Участва в театрални и кинофестивали, почетен гост на ХХ Международен кинофестивал в Москва. С постановката на Любен Гройс “Медея” (ролята на Язон) от Еврипид участва в Световния театрален конгрес - ITI (1979). С постановката на Бина Харалампиева “Коронацията” (ролята на Президента) от Етиен Ребоденго участва в програмата на гр. Ваймар - Европейска столица на културата (Германия, 1999).
Кариерата на Явор започва в Града под тепетата. Именно аристократизмът на духа и бунтарството в характера са запазена марка на актьора, блестял в десетки филми и постановки и като екс зам.-министър на културата. Той и Цветана Манева преживяват какво ли не - от разрухата на “Сълза и смях” до конфликтите по барикадите на демокрацията. Може би затова той е най-съвършеният Яворов в родното седмо изкуство. Каквото и да се случва обаче, човекът, в чието родословно дърво по майчина линия има благороднически титли, винаги запазва вдигнатия си гард.
Явор Милушев има австрийска кръв и графско потекло по линия на майка си. Баща му е прочут столичен адвокат
Магическата за съдбата му дума е свобода. “Възпитан съм да бъда свободен човек и да уважавам свободата на другите. Тя е синоним на творчеството. Затова всяка намеса в него носи ако не поражение, то нюанси - в картина, която двамата с Цветана никога не сме рисували”, изповядва се Явор и понякога се дистанцира от егоцентризма на съсловието. И най-равнодушните признават, че суетата му остана в рамките на умерения прогрес, дори когато беше депутат и зам.-министър на културата.
По време на професионалната кариера в театъра работи постоянно с видния български режисьор Любен Гройс и с изявените театрални режисьори Младен Киселов, Крикор Азарян, Бина Харалампиева, Иван Добчев, Станчо Станчев, Красимир Спасов, Румен Чакъров и други. Запаметяващи са ролите му на Джери Райън в “Двама на люлката” от Уилям Гибсън (над 600 представления), на Язон в “Медея” от Еврипид, на Жан в “Госпожица Юлия” от Август Стриндберг, на Стенли Ковалски в “Трамвай желание” от Тенеси Уилямс, Хемон в “Антигона” от Жан Ануи, на Анархистът в “Случайната смърт на един анархист” от Дарио Фо, в постановките “Смърт” от Уди Алън, “Любовникът” от Харолд Пинтър, “Благородният испанец” от Съмърсет Моъм, “Много шум за нищо”, “Двамата веронци” и “Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир, на Сенебирски в “Албена” на Йордан Йовков, на Борис Сарафов в “Солунските атентатори” от Георги Данаилов, Динко във “Вампир” от Антон Страшимиров, Владиков и Даскал Гатю в “Хъшове” и “Чичовци” от Иван Вазов и др.
Но това, с което го помнят повечето българи от по-старото поколение, е ролята му на Яворов във филма “Дело 205/1913 П. К. Яворов” на режисьора Киран Коларов и оператора Радослав Спасов, музика - Кирил Дончев. Там актьорът сякаш се “сля” с героя си - нещо, което се случва с малко актьори и е истински звезден миг в кариерата им.
“Помня, че Киран Коларов ме срещна на улицата и ми каза, че иска да играя Яворов. Това беше на “Граф Игнатиев”, беше през 80-а година.
Две-три години пазихме тайна, че ще играя ролята, защото художественият съвет беше против
Първоначално, защото според тях не съм приличал на Яворов, а след това, когато филмът постигна колосален успех, казаха, че съм направил ролята, защото приличам на Яворов.
Киран беше казал навремето (след като излезе филмът), че целува ръка на съдбата, че ми е поверил ролята. Днес ще кажа, че и аз целувам ръка на съдбата за това, че той издържа и ми повери тази роля.”
Явор Милушев е отказвал на много партии след 1989 г. да участва в техните листи. Склонил едва пред Симеон Сакскобургготски, от чиято партия стана депутат и заместник-министър.
Мнозина го наричат “живия аристократ на българския театър”. Защото и в живота, и на сцената от него лъха достолепие и респект. Той е от хората, които не обичат да говорят много и празни приказки. В живота и сред обществото общува умерено. Вероятно в това се съдържа и част от внушението, което постига на сцената и на екрана. Явор Милушев умее да “влиза в образ” и да дистанцира себе си - личния си живот, от работата. “Изчезва актьорът и всичко, което знаеш за него, и виждаш героя!”, казва един критик за актьорските превъплъщения на Милушев и това е най-ласкавият отзив, който може да си пожелае един актьор.
Определено е от този типаж актьори, които слагат ясна граница между сцената и живота. На сцената е играл почти всякакви типажи, а в живота предпочита да е “скрит” и мълчалив.
Онова, което счита за ценност в живота, извън сцената и политиката, е Любовта с главна буква. Гледа на нея като на Божия повеля, която човек трябва да следва независимо от това дали вярва в Бог.
Любимата жена е Цветана Манева. Десетилетия заедно! А всичко тръгва след снимки, когато при едно “дълго слизане” на коне по планински път и двамата осъзнават накъде ги води Божията повеля.
“Ако не беше тя, сигурно бих се хлъзнал по съвсем други житейски пътеки, по наклонената плоскост”, разказва той и добавя, че актрисата му е помогнала да не обръща особено внимание на популярността си, за да може да прави стойностни неща.
Паулина БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ