Явор* е четвъртокласник в столично училище - 15 септември беше

...
Явор* е четвъртокласник в столично училище - 15 септември беше
Коментари Харесай

Три истории за държавно-частния ученик

Явор* е четвъртокласник в столично учебно заведение - 15 септември беше единствено във вторник, само че програмата му за идващите девет месеца към този момент е ясна. Ставане рано към 7 ч., образователен ден от 8.20 до малко след обяд, два пъти седмично уроци по британски. В допълнение са домашните за учебно заведение, както и по непознатия език, а те никак не са леки - " предходната година взимахме по 14 нови думи на урок и трябваше да ги пишем по 10 пъти. А от време на време - и по 15 ", твърди той. Домашните написа в частна занималня покрай учебно заведение и се връща у дома към 6-7 ч. вечерта. Събота и неделя програмата на Явор няма да е по-лека - следва му кандидатстване в един от " елитните " класове за петокласници в Софийската математическа гимназия, поради което ще върви на няколкочасов курс всеки уикенд. Дали му харесва? " Тоалетната е мръсна, учителките са " бля " и " има доста стълби ", е късата присъда на момчето. Но по този начин желаят мама и тате. А тяхната инвестиция не е дребна - над 4 хиляди лева за всички спомагателни занимания през образователната година. " Това е компромис сред неговите ползи и това, което ще му е потребно в бъдеще ", счита майка му, която е правист. Според нея без частни уроци детето й не би съумяло да влезе в математическата гимназия, а тя усеща, че равнището в настоящето му учебно заведение е ниско: " Той може да поеме повече. Скучае в часовете, а учителите не му обръщат нужното внимание и това го демотивира. " От друга страна, счита тя, уроците и цялостната стратегия развиват възприятие за дисциплинираност и детето се научава да учи непрекъснато, както и да разпределя отмерено работата си. Но дали тази натовареност се харесва на Явор? " Де да знам. Понякога е извънредно ", подвига плещи той и добавя, че би предпочел да има повече часове по физическо, както и междучасия. Все отново в графика му остава известно място за уроци по тенис и шах, които отчасти запълват тази липса. Дали нещо ще се промени след тази интензивна година? Съдейки по опита на Тони, който ще кандидатства в гимназия през тази образователна година, отговорът е: най-вероятно не.

" Полудял е. Всички сме полудели "

 Тони е седмокласник в общообразователно учебно заведение в кв. " Бъкстон " на София. Неговият ден, както и този на татко му Калин, стартира в 6.20 ч. И той като Явор завършва " формалната " учебна част по обед, само че го чакат още час и 40 мин. уроци. До тях стига след минимум час пътешестване в градския превоз. Бащата на Тони споделя, че синът му върви на уроци още от първи клас - математика и български, два пъти седмично, по 80 лева на седмица, към този момент 6 години. За цялата образователна година това прави над 3 хиляди лева Според Калин ходенето на уроци е наложително: " В учебно заведение им се преподава по методологията отпреди 20 години и те не получават нужните познания, с цел да се оправят с тестванията, които им дават по-късно. " Когато оказва помощ на сина си в подготовката за контролни, Калин вижда, че компликацията на тестванията е доста по-висока в съпоставяне със дилемите, които Тони взема решение в учебно заведение. Един от главните проблеми на седмокласниците съгласно бащата е, че в тази основна за децата година стартира и разделянето на предметите като " Свят и персона " и " Човек и природа " на " съставните им " елементи - история, география, химия и физика. " Слава Богу, дипломата не е балообразуваща и децата могат да се концентрират единствено върху математиката и българския. Ако трябваше да ги натискаме по всички предмети, те просто няма да устоят ", споделя Калин. А по какъв начин се отразява цялото това учене на сина му? " Полудял е. Всички сме полудели ", споделя бащата и добавя, че недъзите на просветителната система вредят освен на детето му, само че и на цялото семейство. " Обстановката непрекъснато е изнервена у дома, ставаш с детето, с цел да го изпратиш на учебно заведение, след това си лягаш с него, а не е необичайност то да стои до среднощ и по-късно. Подчиняваш своето всекидневие напълно на образованието му, което би трябвало да бъде обвързване на учебните заведения. " Очевидно и на Тони не му остава време за съвсем нищо от септември до юни. Но откакто усилената кандидатгимназиална акция завърши, следват четири години на релативно успокоение, счита татко му, а след това идва 12 клас, когато би трябвало зрелостниците да са задоволително огромни да мислят за личното си бъдеще.

По 14 часа дневно

 Иван тази година ще приключи русенската математическа гимназия. Математиката му върви, българският - не толкоз, само че това не го тормози, тъй като мисли да кандидатства в чужбина. Според него часовете за свободно избираема подготовка (СИП) по български език и литература ще му стигнат да изкара търпима оценка по предмета, а за математиката въобще не се тормози. Ходи и на уроци по британски (за близо 600 лева на година), с цел да се приготви за стандартизирания тест, който ще му обезпечи място в английски университет. Отскоро посещава и шофьорски курсове. Не се усеща претрупан, само че когато разказва образователния си ден, осъзнава, че учи по 14 часа - с изключение на наложителните 7 в учебно заведение и по още два СИП-а по математика и български, написа и домашни. " Гледам да приключа преди 8 ч. вечерта, само че преди класни заставам и до 12, в случай че би трябвало да зазубрям тематики ", смее се той. Изпитите след 7 клас са убедили Иван, че от уроците има изгода. " Тези, които ходихме на уроци тогава, успяхме да изкараме доста по-добри оценки от останалите в класа ми. " Но е наясно и че частните уроци затрудняват доста фамилиите, и то надалеч освен душевен. " Семейството на моя съученик Станислав бе в доста мъчно финансово състояние, само че постоянно успяваха да намерят пари за уроци ", споделя той. Дори и да се наложи да вървят по ръба, доста родители се лишават, с цел да могат децата им да получат малко по-добра подготовка от тази в учебно заведение. С ниските си заплати преподавателите пък гледат на частните уроци като на доста необходим спомагателен приход. " Възприемам ги по този начин, както бих гледал на занаятчия в къщата - не очакваш да ти издаде касов бон, без официални връзки - съглашението е сред две лица ", споделя един от учителите. И прибавя, че в случай че страната вкара някакви ограничения против тази процедура, би направил компания на ярко, само че това ще оскъпи услугата, без да докара до увеличение на качеството.

За (из)останалите - съвещания

 Какво се случва с тези деца, които нямат благоприятни условия за частни уроци? В учебно заведение са планувани съвещания, в които учениците, които изостават, да могат да наваксат. Според учители обаче казусът с тези деца е, че на тях най-често им липсва мотивация. " Опитвала съм надали не да популяризирам консултациите, някои даже застрашавам, че няма да пусна в идващия клас ", споделя учителка. От друга страна, много от сътрудниците й не желаят да се занимават с това и часовете за съвещания минават проформа. Тази безвъзмездна публична версия на спомагателни уроци е надалеч и от упоритостта, и от опциите да конкурира частните. И концепцията за равния старт към този момент се е лишила от смисъла си, в случай че правилото не е какво би могло да реализира детето, а какви са финансовите благоприятни условия на родителите му.

*Имената са заменени

Инфо: www.capital.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР