Явор Гечев: Не сме путинисти, а българофили. Украинският внос и зелените догми на ЕС удрят земеделието ни
Явор Дачков беседва с Явор Гечев - народен представител от „ Прогресивна България “ и ръководител на комисията по земеделие в Народно събрание - за старта на новото болшинство, бюджета и рецензиите към него, борбата с високите цени и комерсиалните вериги, украинския импорт и българското земеделие.
Бюджетът е почтено показана сметка за действителното положение на страната след години отсрочване, скрити заплащания и изкуствено крепени дефицити. Можехме отново да оставим фактурите в чекмеджетата и да покажем по-нисък недостиг, само че избрахме да кажем истината в този момент, да изстрадаме удара и да стартираме да чистим системата. Нулираме сметката, поемаме действителността такава, каквато е, и с ограничения ще свиваме недостига последователно, вместо да прехвърляме мъката за следващата година. Истинските ни дейности ще се видят с бюджета за 2027 година, когато промените ще стартират да се осъществят и да дават резултат. Същият метод - проявление на действителността и връщане на контрола - важи и за цените. Мерките към този момент дават резултат, тъй като комерсиалните вериги схващат, че има различен вид страна. Надценки от 200%, такси за рафт, реклама, брошури, промоции и нови магазини излизат на ярко, а нелоялните търговски практики са под действителен надзор.
Стартът на новата власт не е без неточности, само че посоката е вярна. Парламентарната група и министерствата се стиковат, а първите месеци на 2027 година ще бъдат действителният измерител. Най-големият резултат до момента е спокойствието - известно е кой ръководи страната, бизнесът има убеденост да работи, а политиката би трябвало да употребява рецесиите като опция. „ Прогресивна България “ има най-опитната съпротива против себе си, само че при Румен Радев „ заден ход няма “ - работи се мъчно с него, тъй като условията са високи, само че точно това дава посока и дисциплинираност.
Истинските политики на новата власт ще се видят в бюджета за 2027 година Настоящият довършва един цикъл, а идващият би трябвало да покаже административните, законодателните и икономическите промени. Реформи по средата на годината със закърпен бюджет не могат да се случат с магическа пръчка. И този кабинет можеше да остави разноски за януари и да покаже 3% недостиг, само че по-добрият вид е системата да се нулира в този момент, вместо мъката да се трансферира за идната година.
Административната промяна не може да бъде механично уволняване на 30% от хората. Ако се режат щатове без разбор, има риск да бъдат махнати най-читавите хора и страната да загуби потенциал тъкмо когато би трябвало да обработва хиляди досиета и да пази европейски средства.
Цените към този момент падат и повода не е единствено сезонното локално произвеждане. Търговските вериги стартират да схващат, че никой не е по-силен от страната, когато става дума за пазар, конкуренция и отбрана на потребителите. Надценка от 15-20% може да е естествена, само че при 200% страната би трябвало да знае къде по веригата се образува цената и дали има нарушаване, монополно или взаимно господстващо състояние. Промоциите не са просто подарък за потребителя, а инструмент за прегъване на пазара - в случай че са за сметка единствено на производителя, могат да го изхвърлят от пазара.
Европа заплаща сериозна цена за поддръжката си към Украйна, само че тази поддръжка би трябвало да има мярка, с цел да не разрушава личната стопанска система. България, Румъния, Полша и Унгария са на първата линия на икономическия и комерсиалния фронт. Украинският импорт е взел пазарни дялове от българските производители - България е била сериозен експортьор на качествена пшеница за Европа, а през днешния ден съвсем не продава на европейските пазари, тъй като украинската продукция влиза без същите ограничавания, които важат за европейските фермери.
Зелената договорка оскъпява европейското земеделие и го трансформира във вторична планова стопанска система. Земеделците към този момент носят към 30% спомагателни разноски поради екологични условия, ограничавания за торове и пестициди, „ Натура 2000 “ и неизползвани земи. Европа си постанова скъпи зелени правила, а след това внася по-евтини артикули от Турция, Йордания, Украйна или трети страни, които не създават при същите условия.
ТЕЦ-овете не би трябвало да се затварят по идеологически аргументи. Важното не е единствено какво горят - въглища, RDF или биомаса - а какво излиза през комините. Енергийната самостоятелност би трябвало да се пази, само че не за сметка на здравето на хората. Справедливият преход би трябвало да даде действителна опция на районите с въглища и ТЕЦ-ове - за Кюстендил, Бобов дол и Дупница се търсят индустриални зони и планове, които да задържат трудоспособните хора и да основат работа след въглищната стопанска система.
Бюджетът е почтено показана сметка за действителното положение на страната след години отсрочване, скрити заплащания и изкуствено крепени дефицити. Можехме отново да оставим фактурите в чекмеджетата и да покажем по-нисък недостиг, само че избрахме да кажем истината в този момент, да изстрадаме удара и да стартираме да чистим системата. Нулираме сметката, поемаме действителността такава, каквато е, и с ограничения ще свиваме недостига последователно, вместо да прехвърляме мъката за следващата година. Истинските ни дейности ще се видят с бюджета за 2027 година, когато промените ще стартират да се осъществят и да дават резултат. Същият метод - проявление на действителността и връщане на контрола - важи и за цените. Мерките към този момент дават резултат, тъй като комерсиалните вериги схващат, че има различен вид страна. Надценки от 200%, такси за рафт, реклама, брошури, промоции и нови магазини излизат на ярко, а нелоялните търговски практики са под действителен надзор.
Стартът на новата власт не е без неточности, само че посоката е вярна. Парламентарната група и министерствата се стиковат, а първите месеци на 2027 година ще бъдат действителният измерител. Най-големият резултат до момента е спокойствието - известно е кой ръководи страната, бизнесът има убеденост да работи, а политиката би трябвало да употребява рецесиите като опция. „ Прогресивна България “ има най-опитната съпротива против себе си, само че при Румен Радев „ заден ход няма “ - работи се мъчно с него, тъй като условията са високи, само че точно това дава посока и дисциплинираност.
Истинските политики на новата власт ще се видят в бюджета за 2027 година Настоящият довършва един цикъл, а идващият би трябвало да покаже административните, законодателните и икономическите промени. Реформи по средата на годината със закърпен бюджет не могат да се случат с магическа пръчка. И този кабинет можеше да остави разноски за януари и да покаже 3% недостиг, само че по-добрият вид е системата да се нулира в този момент, вместо мъката да се трансферира за идната година.
Административната промяна не може да бъде механично уволняване на 30% от хората. Ако се режат щатове без разбор, има риск да бъдат махнати най-читавите хора и страната да загуби потенциал тъкмо когато би трябвало да обработва хиляди досиета и да пази европейски средства.
Цените към този момент падат и повода не е единствено сезонното локално произвеждане. Търговските вериги стартират да схващат, че никой не е по-силен от страната, когато става дума за пазар, конкуренция и отбрана на потребителите. Надценка от 15-20% може да е естествена, само че при 200% страната би трябвало да знае къде по веригата се образува цената и дали има нарушаване, монополно или взаимно господстващо състояние. Промоциите не са просто подарък за потребителя, а инструмент за прегъване на пазара - в случай че са за сметка единствено на производителя, могат да го изхвърлят от пазара.
Европа заплаща сериозна цена за поддръжката си към Украйна, само че тази поддръжка би трябвало да има мярка, с цел да не разрушава личната стопанска система. България, Румъния, Полша и Унгария са на първата линия на икономическия и комерсиалния фронт. Украинският импорт е взел пазарни дялове от българските производители - България е била сериозен експортьор на качествена пшеница за Европа, а през днешния ден съвсем не продава на европейските пазари, тъй като украинската продукция влиза без същите ограничавания, които важат за европейските фермери.
Зелената договорка оскъпява европейското земеделие и го трансформира във вторична планова стопанска система. Земеделците към този момент носят към 30% спомагателни разноски поради екологични условия, ограничавания за торове и пестициди, „ Натура 2000 “ и неизползвани земи. Европа си постанова скъпи зелени правила, а след това внася по-евтини артикули от Турция, Йордания, Украйна или трети страни, които не създават при същите условия.
ТЕЦ-овете не би трябвало да се затварят по идеологически аргументи. Важното не е единствено какво горят - въглища, RDF или биомаса - а какво излиза през комините. Енергийната самостоятелност би трябвало да се пази, само че не за сметка на здравето на хората. Справедливият преход би трябвало да даде действителна опция на районите с въглища и ТЕЦ-ове - за Кюстендил, Бобов дол и Дупница се търсят индустриални зони и планове, които да задържат трудоспособните хора и да основат работа след въглищната стопанска система.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ