Иван Хиновски: Европейските въглеродните квоти са измислени, за да убият ТЕЦ-овете и да финансират зелените
Явор Дачков беседва с енергийния специалист и ръководител на Българския енергиен и минен конгрес Иван Хиновски за парадоксите в Зелената договорка, бъдещето на въглищните централи, бизнеса с въглеродните квоти, нуклеарната енергетика и „ Топлофикация София “. Разговорът е записан на 12 май 2026 година в Ехо Медия Студио.
България се е трансформирала в разграден двор за вложения във ВЕИ, изключително във фотоволтаици, което е рисково за системата. Европа постанова цялостна либерализация на възобновимите енергийни източници, без да регистрира въздействието върху енергийната сигурност. Въглищната система изрично не е без бъдеще, само че страната е пропуснала да отбрани въглищните комплекси като основни за енергийната сигурност. ТЕЦ-овете работят на загуба, тъй като заплащат санкции за това, че работят, а въглеродните квоти са измислени, с цел да убият централите и да финансират зелените. Големите фотоволтаици не са енергийна сигурност, тъй като нямат „ въртящ миг “ и при огромни разстройства могат да доведат до изключване на цели региони.
Зелената химера на Брюксел постанова правила, регулации и ограничавания, без да регистрира задоволително енергийната сигурност. Това води до загуби за обичайна енергетика и до напън върху въглищните централи.
България е пропуснала още през 2018 година да отбрани въглищните комплекси посредством механизъм за потенциал, както е направила Полша. Сега би трябвало да се отиде в Европа с ясна теория, че част от въглищните мощности са нужни като парещ запас за енергийната сигурност.
Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ би трябвало да се запази, тъй като е основен за енергийната сигурност на столицата. Основният електропровод за зареждане на София идва от подстанцията на централата - нещо, за което съвсем не се приказва.
Големите единични фотоволтаични мощности са рискови, тъй като могат да доведат до изключване на цели региони, както се случи в Испания. Зелената сила би трябвало да се развива по покривите на хората и в енергийни общности, а не като големи „ зелени фабрики “.
„ Топлофикация София “ е с управнически модел от Априлския пленум от 1956 година и би трябвало да мине към когенерационни централи, които създават по едно и също време ток и топлота. Дружеството не може повече да бъде единствено общинско сдружение, а би трябвало да бъде преструктурирано и да влезе в БЕХ. Необходим е пазарен модел, при който производството на топлинна сила става транспарантно, с конкуренция и търгове, вместо с допотопно централизирано ръководство.
България се е трансформирала в разграден двор за вложения във ВЕИ, изключително във фотоволтаици, което е рисково за системата. Европа постанова цялостна либерализация на възобновимите енергийни източници, без да регистрира въздействието върху енергийната сигурност. Въглищната система изрично не е без бъдеще, само че страната е пропуснала да отбрани въглищните комплекси като основни за енергийната сигурност. ТЕЦ-овете работят на загуба, тъй като заплащат санкции за това, че работят, а въглеродните квоти са измислени, с цел да убият централите и да финансират зелените. Големите фотоволтаици не са енергийна сигурност, тъй като нямат „ въртящ миг “ и при огромни разстройства могат да доведат до изключване на цели региони.
Зелената химера на Брюксел постанова правила, регулации и ограничавания, без да регистрира задоволително енергийната сигурност. Това води до загуби за обичайна енергетика и до напън върху въглищните централи.
България е пропуснала още през 2018 година да отбрани въглищните комплекси посредством механизъм за потенциал, както е направила Полша. Сега би трябвало да се отиде в Европа с ясна теория, че част от въглищните мощности са нужни като парещ запас за енергийната сигурност.
Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ би трябвало да се запази, тъй като е основен за енергийната сигурност на столицата. Основният електропровод за зареждане на София идва от подстанцията на централата - нещо, за което съвсем не се приказва.
Големите единични фотоволтаични мощности са рискови, тъй като могат да доведат до изключване на цели региони, както се случи в Испания. Зелената сила би трябвало да се развива по покривите на хората и в енергийни общности, а не като големи „ зелени фабрики “.
„ Топлофикация София “ е с управнически модел от Априлския пленум от 1956 година и би трябвало да мине към когенерационни централи, които създават по едно и също време ток и топлота. Дружеството не може повече да бъде единствено общинско сдружение, а би трябвало да бъде преструктурирано и да влезе в БЕХ. Необходим е пазарен модел, при който производството на топлинна сила става транспарантно, с конкуренция и търгове, вместо с допотопно централизирано ръководство.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ