Явор Дачков: Истеричните реакции на убийството в Русе не помагат на истината
Явор Дачков, Lentata.com
Каквато и да е истината за убийството в Русе, няма значение, тъй като излезе във Facebook и международните медии - бедата става световна, тъй като внушенията са направени преди да е изяснена тя. До този миг няма никакви учредения да се мисли, че това ликвидиране е нещо друго от криминално-битов сюжет и от него да се вършат обобщенията, изведени по открити български канали и копипейстнати в ББС и по всички западни издания, които не работят по-различно от нас.
реклама
" България умъртви дете " (През 2001 година луда жена умъртви детето си, само че убийството бе приписано на Иван Костов и държавното управление му).
Въпреки че бе детайлно разкрито, никой от съперниците на Костов не повярва на истината.
Периодично се повтаря с поразително същатата интонационна истеричност слепота за истината и авансово отвращение да се открият обстоятелствата.
Каквато и да е истината за убийството в Русе, няма значение, тъй като излезе във Facebook и международните медии - бедата става световна, тъй като внушенията са направени преди да е изяснена тя.
До този миг няма никакви учредения да се мисли, че това ликвидиране е нещо друго от криминално-битов сюжет и от него да се вършат обобщенията, изведени по открити български канали и копипейстнати в ББС и по всички западни издания, които не работят по-различно от нас.
Между зверското ликвидиране в Русе и убийството на словашкия публицист или взривената журналистка в Малта към този момент има явни разлики и нито един сериозен факт, който да ги приравнява.
Освен това думата " проверяващ публицист " запона да се използва под път и над път - последният, за който се сещам, е един лъжец от " Господари на Ефира ".
Не е неприятно да бъдем по-прецизни, без значение дали става дума за ужасна покруса или не.
Психопатологичните свръхреакции няма да трансформират нещата, нито ще стигнат до истината. Обратното, ще я скрият от очите ни.
Истеричавостта, с която на властта се приписват измислени закононарушения, само че оставаш кьорав за същинските й, не прави никаква работа. Затова и циклично се повтаря.
Чувството, че не може повече по този начин, че това е краят, че България умира и прочие автосугестии ги следя от 35 години. Още от времето на късния соц.
Самият аз съм се поддавал на тях, само че към този момент ми е допълнително.
Това е елементарна нелепост и вътрешна незрялост.
И нещо, което дъблоко ме потиска - фенската логика на психиката.
Реагираме по този начин, тъй като нашите не са на власт и се възмущаваме от същите реакции на враговете, когато техните не са на власт.
Непоносимо е всичко това.
Каквато и да е истината за убийството в Русе, няма значение, тъй като излезе във Facebook и международните медии - бедата става световна, тъй като внушенията са направени преди да е изяснена тя. До този миг няма никакви учредения да се мисли, че това ликвидиране е нещо друго от криминално-битов сюжет и от него да се вършат обобщенията, изведени по открити български канали и копипейстнати в ББС и по всички западни издания, които не работят по-различно от нас.
реклама
" България умъртви дете " (През 2001 година луда жена умъртви детето си, само че убийството бе приписано на Иван Костов и държавното управление му).
Въпреки че бе детайлно разкрито, никой от съперниците на Костов не повярва на истината.
Периодично се повтаря с поразително същатата интонационна истеричност слепота за истината и авансово отвращение да се открият обстоятелствата.
Каквато и да е истината за убийството в Русе, няма значение, тъй като излезе във Facebook и международните медии - бедата става световна, тъй като внушенията са направени преди да е изяснена тя.
До този миг няма никакви учредения да се мисли, че това ликвидиране е нещо друго от криминално-битов сюжет и от него да се вършат обобщенията, изведени по открити български канали и копипейстнати в ББС и по всички западни издания, които не работят по-различно от нас.
Между зверското ликвидиране в Русе и убийството на словашкия публицист или взривената журналистка в Малта към този момент има явни разлики и нито един сериозен факт, който да ги приравнява.
Освен това думата " проверяващ публицист " запона да се използва под път и над път - последният, за който се сещам, е един лъжец от " Господари на Ефира ".
Не е неприятно да бъдем по-прецизни, без значение дали става дума за ужасна покруса или не.
Психопатологичните свръхреакции няма да трансформират нещата, нито ще стигнат до истината. Обратното, ще я скрият от очите ни.
Истеричавостта, с която на властта се приписват измислени закононарушения, само че оставаш кьорав за същинските й, не прави никаква работа. Затова и циклично се повтаря.
Чувството, че не може повече по този начин, че това е краят, че България умира и прочие автосугестии ги следя от 35 години. Още от времето на късния соц.
Самият аз съм се поддавал на тях, само че към този момент ми е допълнително.
Това е елементарна нелепост и вътрешна незрялост.
И нещо, което дъблоко ме потиска - фенската логика на психиката.
Реагираме по този начин, тъй като нашите не са на власт и се възмущаваме от същите реакции на враговете, когато техните не са на власт.
Непоносимо е всичко това.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ