Явор Дачков посече и Андреа Бочели: Същинско изтезание, разплакан садизъм като мафията
Явор Дачков брутално посече и Андреа Бочели. Не му елементарни! След Адел, Мадона, Ед Шийрън, Селин Дион и Тейлър Суифт, Андреа Бочели е следващият развенчан от международния специалист и мега гуру Дачков, ведно с Андре Рийо и Ричард Клайдерман.
Линк към обявата в сайта lentata.com
" Андера Бочели е същинско мъчение. Разплакан садизъм, както споделя един другар, който издевателства над слуха, както мафията над неточен длъжник на магазин от улицата. Той е кьорав, което обезоръжава всяка рецензия към неговата посредствена музика, което от своя страна е цялата идеология на умнокрасивия неолиберализъм. Ние не ставаме, само че би трябвало непременно да ни харесвате, тъй като сме жертви на несправедливия живот, който ни е родил без изключителни гении и способности, които мечтаем от заран до вечер. По създание надълбоко левичарско, само че с дребната детайлност, че става дума за милионери, които експлоатират златната нишка на безвкусицата.
Андреа Бочели пее по този начин, както Андре Рио свири на цигулка и Рихард Клайдерман свири на пиано. Кошмарно тривиално и безусловно официално. Плитка прочувственост, която проси да я харесаш като циганка на площада без да ти даде и най-малкия мотив да го направиш.
Непоносимо. Музиката, която звучи в асансьора до момента в който се качваш или слизаш в СПА-то. По създание е чалга.
Благоприлична чалга за буржоата, които желаят да имат допир с духовността.
Кич, роден от трагичната среща на неналичието на бездънен и безспорен гений с желанието за подобен.
Пълно е с такива музиканти, актьори, фенове, слушатели и прочие.
Днес, в случай че не напишеш книга, не изпееш ария, не нарисуваш картина, не изиграеш роля, не поставиш пиеса и не снимаш филм е истински принос към културата.
Това е предизвикването към същинските хора на културата, която е изтощена от пиеси, филми, картини и прочие, а с естрадата Андреа Бочели е завършила от дълго време. "
Линк към обявата в сайта lentata.com
" Андера Бочели е същинско мъчение. Разплакан садизъм, както споделя един другар, който издевателства над слуха, както мафията над неточен длъжник на магазин от улицата. Той е кьорав, което обезоръжава всяка рецензия към неговата посредствена музика, което от своя страна е цялата идеология на умнокрасивия неолиберализъм. Ние не ставаме, само че би трябвало непременно да ни харесвате, тъй като сме жертви на несправедливия живот, който ни е родил без изключителни гении и способности, които мечтаем от заран до вечер. По създание надълбоко левичарско, само че с дребната детайлност, че става дума за милионери, които експлоатират златната нишка на безвкусицата.
Андреа Бочели пее по този начин, както Андре Рио свири на цигулка и Рихард Клайдерман свири на пиано. Кошмарно тривиално и безусловно официално. Плитка прочувственост, която проси да я харесаш като циганка на площада без да ти даде и най-малкия мотив да го направиш.
Непоносимо. Музиката, която звучи в асансьора до момента в който се качваш или слизаш в СПА-то. По създание е чалга.
Благоприлична чалга за буржоата, които желаят да имат допир с духовността.
Кич, роден от трагичната среща на неналичието на бездънен и безспорен гений с желанието за подобен.
Пълно е с такива музиканти, актьори, фенове, слушатели и прочие.
Днес, в случай че не напишеш книга, не изпееш ария, не нарисуваш картина, не изиграеш роля, не поставиш пиеса и не снимаш филм е истински принос към културата.
Това е предизвикването към същинските хора на културата, която е изтощена от пиеси, филми, картини и прочие, а с естрадата Андреа Бочели е завършила от дълго време. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ