Някой ще се извини ли на Рубен Аморим?
Явно въпреки всичко знае какво прави и казусът не е в схемата му
Останах мощно учуден, откакто още в края на месец септември огромна част от футболната общност отписа Рубен Аморим като треньор на Манчестър Юнайтед.
Коментарите от рода на „ той не е за този клуб; схемата му не работи в Англия; никой не играе с 3-ма централни бранители в модерния футбол; той не употребява вярно Бруно Фернандеш; отхвърля да промени правилата си; той всеки мач сменя бранители и други “ се трансфораха в добре наизустени рефрени и бяха повтаряни в обществени мрежи, медии и малките екрани. Че даже и от много митове на клуба като Уейн Рууни, Гари Невил и Рой Кийн (все потвърдени и сполучливи треньори (!), въпреки и огромни футболисти).
Относно промяната на бранителите - те най-често или имат картони, или се връщат от травми, или са на лимита на силите си. Иначе Де Лихт е константата като чакам същото и за Лисандро Мартинес, в случай че доближи предходното си равнище и остане здрав след втората си поредна тежка травма. Не това обаче е значимото.
Най-важното е, че наскоро излезе мощният човек на „ Олд Трафорд “ сър Джим Раъклиф и сподели, че 40-годишният Рубен Аморим ще получи 3 сезона, с цел да „ потвърди, че е добър треньор “. Защото всеки, работил под някаква форма във футбола, е пределно наясно, че един ментор би трябвало да се прави оценка след най-малко 2 цялостни сезона.
И тъй като не е обикновено да платиш 15 милиона наказателна клауза за експерт, който желае да си довърши сезона в Спортинг (Лисабон) и отново да стане първенец на Португалия, до момента в който ти да настояваш да поеме през ноември един разрушен тим на 14-о място в класирането на Висшата лига. При това в средата на сезона, а при започване на новия да го уволниш…
Това си е безумство! И думата разрушен не е прекомерно мощна, тъй като играчи като Антъни, Джейдън Санчо и Маркъс Рашфорд бяха в топ 5 по заплати, до момента в който Алехандро Гарначо и Андре Онана смятаха, че би трябвало да са титуляри. В същото време, Манчестър Юнайтед се избави от борбата за оцеляване (!) единствено поради отчайващо слабата тройка в края на класирането.
Какво направи Аморим? Избра единствения верен път. Първо завоюва съблекалнята като махна гнилите ябълки и заложи на Амад Диало, който в този момент ще играе даже на вратата за него, вместо да ръкомаха като Антъни, Санчо и Рашфорд, че ги карат да тича в отбрана, благите, само че си чакат по 2-3 торби с пари всяка седмица.
Второ - смени цялото нахлуване на Манчестър Юнайтед и докара сърцатите Матеуш Куня и Брайън Мбемо, които желаят да играят за този клуб, макар че той да бе доведен до такава степен, че да не взе участие в Европа даже. Същото важи за новия вратар Сен Ламенс, за първия му и единствен сериозен трансфер през предходната зима – Патрик Доргу, както и за новодошлия нападател Бенямин Шешко. Сега с просто око е видно, че всеки един футболист на терена се раздава за Аморим и е благополучен, че носи фланелката на Манчестър Юнайтед, а не я разхожда по терена, искайки повече от другите.
Не съм почитател на статистиката, само че тя ясно демонстрира, че тимът основава задоволително положения и те рано или късно ще стартират да бъдат осъществени, тъй като новите в офанзива ще се аклиматизират, а травмите ще спрат. Та те още нямат даже 4-5 мача дружно на терена…
Видно е обаче, че сега Манчестър Юнайтед играе добър футбол, като може и да се пази добре. Доказа го и на „ Анфийлд “, където шансът несъмнено покри „ алените дяволи “, само че пък толкоз пъти им обърна тил през последните години, а и в мача с Арсенал на старта.
Сега, всички несъмнено ще кажат, че Аморим завоюва за първи следващи победи и нищо не е потвърдил, което е реалност. Факт е обаче, че бе определен за управител на месеца във Висшата лига. Играта също е реалност, усмивките и песните още веднъж се върнаха на „ Олд Трафорд “, а вероятно мнозина не помниха, че още в първите кръгове Юнайтед игра с всички водещи клубове - Арсенал, Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. В началните си 10 мача отборът срещна 7 от тимовете в горната половина на класирането. В същото време, завоюва 17 точки от първите 10 кръга и вкара 17 гола в тях, а през предишния сезон за същия интервал имаше 12 точки и 9 попадения.
След всичко изброено нагоре, въпреки да е много рано през сезона, ще си разреша една прогноза – следващата година Аморим ще изведе Манчестър Юнайтед в Шампионската лига, в случай че няма дълготрайни травми на съществени футболисти. Макар откогато пристигна да освободи над 20 играчи и да направи общо 5 съществени прехвърлянето с този на Доргу преди съвсем година.
Ще си разреша и да попитам – някой ще се извини ли на Рубен Аморим? Явно въпреки всичко знае какво прави и казусът не е в схемата му, нито в постройката, нито в отбраната или във всички останали неща, в които знайни и незнайни войни го упрекваха. Защото да преобразиш един безразличен тим в колектив, който се бори за теб и си оказва помощ на терена за една година, си е триумф.
Особено, в случай че намалиш разноските за заплати и то в клуб като Манчестър Юнайтед, който постоянно е наблюдаван под лупа и би трябвало да се бори за титли, а бе доведен до такава степен, че да не играе в Европа след десетки трансферни провали, още толкоз уволнени треньори и не по-малко неприятни управнически решения след отдръпването именития сър Алекс Фъргюсън.
Останах мощно учуден, откакто още в края на месец септември огромна част от футболната общност отписа Рубен Аморим като треньор на Манчестър Юнайтед.
Коментарите от рода на „ той не е за този клуб; схемата му не работи в Англия; никой не играе с 3-ма централни бранители в модерния футбол; той не употребява вярно Бруно Фернандеш; отхвърля да промени правилата си; той всеки мач сменя бранители и други “ се трансфораха в добре наизустени рефрени и бяха повтаряни в обществени мрежи, медии и малките екрани. Че даже и от много митове на клуба като Уейн Рууни, Гари Невил и Рой Кийн (все потвърдени и сполучливи треньори (!), въпреки и огромни футболисти).
Относно промяната на бранителите - те най-често или имат картони, или се връщат от травми, или са на лимита на силите си. Иначе Де Лихт е константата като чакам същото и за Лисандро Мартинес, в случай че доближи предходното си равнище и остане здрав след втората си поредна тежка травма. Не това обаче е значимото.
Най-важното е, че наскоро излезе мощният човек на „ Олд Трафорд “ сър Джим Раъклиф и сподели, че 40-годишният Рубен Аморим ще получи 3 сезона, с цел да „ потвърди, че е добър треньор “. Защото всеки, работил под някаква форма във футбола, е пределно наясно, че един ментор би трябвало да се прави оценка след най-малко 2 цялостни сезона.
И тъй като не е обикновено да платиш 15 милиона наказателна клауза за експерт, който желае да си довърши сезона в Спортинг (Лисабон) и отново да стане първенец на Португалия, до момента в който ти да настояваш да поеме през ноември един разрушен тим на 14-о място в класирането на Висшата лига. При това в средата на сезона, а при започване на новия да го уволниш…
Това си е безумство! И думата разрушен не е прекомерно мощна, тъй като играчи като Антъни, Джейдън Санчо и Маркъс Рашфорд бяха в топ 5 по заплати, до момента в който Алехандро Гарначо и Андре Онана смятаха, че би трябвало да са титуляри. В същото време, Манчестър Юнайтед се избави от борбата за оцеляване (!) единствено поради отчайващо слабата тройка в края на класирането.
Какво направи Аморим? Избра единствения верен път. Първо завоюва съблекалнята като махна гнилите ябълки и заложи на Амад Диало, който в този момент ще играе даже на вратата за него, вместо да ръкомаха като Антъни, Санчо и Рашфорд, че ги карат да тича в отбрана, благите, само че си чакат по 2-3 торби с пари всяка седмица.
Второ - смени цялото нахлуване на Манчестър Юнайтед и докара сърцатите Матеуш Куня и Брайън Мбемо, които желаят да играят за този клуб, макар че той да бе доведен до такава степен, че да не взе участие в Европа даже. Същото важи за новия вратар Сен Ламенс, за първия му и единствен сериозен трансфер през предходната зима – Патрик Доргу, както и за новодошлия нападател Бенямин Шешко. Сега с просто око е видно, че всеки един футболист на терена се раздава за Аморим и е благополучен, че носи фланелката на Манчестър Юнайтед, а не я разхожда по терена, искайки повече от другите.
Не съм почитател на статистиката, само че тя ясно демонстрира, че тимът основава задоволително положения и те рано или късно ще стартират да бъдат осъществени, тъй като новите в офанзива ще се аклиматизират, а травмите ще спрат. Та те още нямат даже 4-5 мача дружно на терена…
Видно е обаче, че сега Манчестър Юнайтед играе добър футбол, като може и да се пази добре. Доказа го и на „ Анфийлд “, където шансът несъмнено покри „ алените дяволи “, само че пък толкоз пъти им обърна тил през последните години, а и в мача с Арсенал на старта.
Сега, всички несъмнено ще кажат, че Аморим завоюва за първи следващи победи и нищо не е потвърдил, което е реалност. Факт е обаче, че бе определен за управител на месеца във Висшата лига. Играта също е реалност, усмивките и песните още веднъж се върнаха на „ Олд Трафорд “, а вероятно мнозина не помниха, че още в първите кръгове Юнайтед игра с всички водещи клубове - Арсенал, Манчестър Сити, Ливърпул и Челси. В началните си 10 мача отборът срещна 7 от тимовете в горната половина на класирането. В същото време, завоюва 17 точки от първите 10 кръга и вкара 17 гола в тях, а през предишния сезон за същия интервал имаше 12 точки и 9 попадения.
След всичко изброено нагоре, въпреки да е много рано през сезона, ще си разреша една прогноза – следващата година Аморим ще изведе Манчестър Юнайтед в Шампионската лига, в случай че няма дълготрайни травми на съществени футболисти. Макар откогато пристигна да освободи над 20 играчи и да направи общо 5 съществени прехвърлянето с този на Доргу преди съвсем година.
Ще си разреша и да попитам – някой ще се извини ли на Рубен Аморим? Явно въпреки всичко знае какво прави и казусът не е в схемата му, нито в постройката, нито в отбраната или във всички останали неща, в които знайни и незнайни войни го упрекваха. Защото да преобразиш един безразличен тим в колектив, който се бори за теб и си оказва помощ на терена за една година, си е триумф.
Особено, в случай че намалиш разноските за заплати и то в клуб като Манчестър Юнайтед, който постоянно е наблюдаван под лупа и би трябвало да се бори за титли, а бе доведен до такава степен, че да не играе в Европа след десетки трансферни провали, още толкоз уволнени треньори и не по-малко неприятни управнически решения след отдръпването именития сър Алекс Фъргюсън.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ